Имам нужда някой да ми даде кураж!

Жената по време на бременоста загубва тази привлекателност,която въздейства на мъжете.В момента той не гледа на теб съвсем като на Жена , а това че не иска детето много усложнява нещата. Дали пък не се плаши от предстоящото събитие, дали не се чувства обвързан по някакъв начин? Какво сте се разбрали по въпроса?

1во се успокой. Нервите и злобата няма да ти мопогнат. Похвално е, че искаш да отгледаш детето си.

Няма смисъл да се тормозиш заради някой си. Избрала си по-добрата алтернатива. Ами представи си, че бяхте останали заедно. По-добре дете без баща, отколкото дете с баща, който не се интересува от семейството.

Предполагам, че е ужасно Но кураж мила мамо.

Имаш две алтернативи. Забравяш мъжа, който според мен не те заслужава. И ти стискам палци да намериш щастието си.

И другото, осъждаш го за бащинство. Но това може да се докаже като се роди бебче.
До тогава изгони всички лоши мисли и всичко ще си дойде по ред.

Мисли само позитивно. Ако си мислиш, че си парцал, така й ще се чувстваш. Вдигни си главата, направи нещо лично за себе си, слагай си усмивката. Може отвътре да боли, но се усмихвай. Тогава пък "бащата" може да се почувства кофти.

Успех мила   

Ох милаааа, мога да си представя колко ти е тежко в момента Освен, че си сама и бившото ти гадже се държи пренебрежително, трябва да се бориш и с огромното количество хормони, които в момента диктуват и без това променливото ти настроение
Не само, че не трябва да се чувстваш като парцал, ми трябва да се гордееш с решението, което си взела!
Бебчо ще се роди и макар, че ще ти е много трудно в началото, слънцето ще изгрее и на твойта улица Не се терзай за човек, който просто НЕ ГО ЗАСЛУЖАВА!!! Не е единственият мъж на света, а повярвай ми (колкото и да не ти се вярва в момента), намират се много човечни хора, които ще обградят и теб и детенцето ти с любов и преданост!
За съдилищата - не знам какво точно да те посъветвам От една страна е по- добре той да няма нищо общо с детенце, защото когато си уредиш живота (а това ще стане), от яд и злоба може да почне да ти прави мръсно. След като не държи на детето, едва ли тогава ще му пука, че му вреди От друга страна, това дете не си си го направила сама и би трябвало и той да носи някаква отговорност........

Здравей и от мен,

Докато се скапваш- поразходи се из форума и почети- ще видиш една от друга по-тъжни истории...поне ще разбереш, че не си само ти, че това за жалост се случва често и че много жени се борят със самотата.
Не казваш дали имаш кой да ти помага при отглеждането на бебчо- но и да нямаш - пак ще се справиш!
За пренебрежението- какво да ти кажа- нас "таткото" ни подмина оня ден с колата, махна за поздрав- като на  случайни познати... не си е виждал щерката от 1 месец, не вдига тел. да попита как сме.... Аз се старая да убия всяка надежда, че нещо ще се промени. Докато очакваш да се държи адекватно- ще те боли. Той ако е могъл и ако е искал- щял е да се държи така като е разбрал за бебето. МОже да не му е влизало в плановете бебе-  зависи какви са ви били отношенията. Ако решението е твое- следвай го и не искай нищо. Колкото до припознаването на детето и съденето за бащинство- хубаво мисли- ще  намериш във форума много доказателства, че смешната издръжка м/у 30 и 80 лв на месец не си струва риска след време да има претенции нито пък си струва нервите. Ако търсиш възмездие- има си Бог за тая работа- той бави но не забравя- аз поне вярвам в това. Не се товари с лоши чувства точно сега. Но ако си сигурна, че всичко между вас е приключено- наистина го приключи, спирай да го мислиш и се радвай на бременността си.
Почвай да мислиш как ще се оправяш занапред и ми повярвай, че чувството на обида и огорчение може да напълно да ти съсипе дните и радостта от това, че чакаш детенце, а не бива. То си е твое, ти си го искаш... другото ще се нареди.

Кураж мила, стисни зъби сега и гледай по-малко да се поддаваш на лошите мисли, защото здравето на бебчо е най-важно.Гледай напред и не се предавай, толкова много майчета са се справили и се справят сами, и ти ще успееш!!Много щастие и желая и прекрасно бебе!

благодаря на всички за милите думи, точно от това имам нужда в момента, знам, че не съм единствената с такава съдба, сигурна съм, че има жени, които са много по-зле то мен, но понякога наистина ми писва /за това допринасят и хормоните/, през повечето време не се тормозя и гледам позитивно на нещата.
колкото до това - той е човекът, който говореше, че най-добре ще бъед да си направим едно бебе /и явно господ го е чул, защото се получи от раз, без дори да съм в овулация/ а след това беше толкова учуден от факта, че съм бременна, все едно съм изстъргала с лъжичка от чаршафа еди кое си, за да забременея, луда работа, мен ако питате, защото не може да участваш в нещо /и то без да ме пита в конкретния случай искам ли, само каза: "Оппа, без да искам, сори, че не сигнализирах"/ а после да се държиш все едно е станало без дори да присъстваш.
както и да е, не съм ъпрвата, няма да съм и последната в това положение, но наистина на моменти побеснявам!
а за бащинството, не знам какъв акъл ще ми дойде, но може и се видим в съда с говедото, и то не за друго, а за да не се прави на неразбиращ, а неговите приятели да ме гледат с недоумение и да ме питат: "Ама ти си бременна, от кой и кога?" - е те т'ва няма как да забравя, поне след делото няма да ме питат от кой, а той да им разказва лъжи от сорта на това, че съм ходила на изкуствено оплождане, защото него не го харесвам и там съм си избрала млад и интелигентен донор. човешката простотия граници няма!!!

за съда много добре и внимателно помисли, защото може да имаш неприятности някой ден-например на моя приятелка бащата не пуска децата в чужбина, а недай Боже да иска да ти го вземе.малко параноично звучи, но помисли и за тези неща, неслучайно и другите момичета те предупреждават

За съда и аз те съветвам да помислиш. Моя бивш не плаща издръжка вече 6 г и не търси и детето.Не работи,няма доходи - иди го съди за издръжка - само неприятности. Гледай само напред и мисли за детето. А щастието само ще те намери.

Наистина няма граници ,4овешката простотия.
На такива мьже им е нужно да останат цял жовот сами ,никой да не ги погледне да умрат в самота и да няма кой да им отиде на погребението.
Мила ти не се изнервяй толкова ,просто колкото и да ти е трудно да го развереш този ,когото си оби4ала в крайна сметка се е оказал един глупак ,но това май на вси4ки ни се слу4ва .
Една голяма прегрьдка от мен и бьди смела а на приятелите  на бившият ти им казвай ,4е детето е от него ,но 4е той не го иска така пьк може да се засегне той........знам ли...........

аз историята няма да си разказвам.
по едно време си мислех, че да се зарязва бременна е изключение и няма равно никоя обида на света (еле пък при съзнателно правено бебе), сега само ш ти кажа, че вече и явление не е, а масовизъм.
важно е да си сигурна, че искаш бебето и че си е твое. само твое. не от някой, а твое.
пък, че ти е гадно - ми гадно е. и на мене ми беше. ма вече отминава и почти не се сещам - през толкова яд и ненавист и съжаление и сълзи минах... вече са далече.
бременността е хубава, и с това, че отсява истинските хора около теб.
мини си през яда и омразата, за да стигнеш до безразличието - без тая фаза не може.

и дето са казали други преди мен, важно е да има кой да ти помага.
аре, маце  , горе главата и да не ти дреме, еле пък за некви никви дето са му приятели. ми те не са твои. за чий са ти?!

адни ми кюто, ако ти се доплаче много, или ако ти е скучно, или знам ли...


милк - нема думи вече... т'ва общество е мъртво, ей!

за мен не е правилно да го дърпаш в съда за детето - щом веднага е казал, че не го иска... не казвам че морално е прав - а сао, че щом не те е будалкал "искам..." и после изведнъж да го сервира...
аз казах и продължавам да казвам на моя, че не ме интересува да го занимавам с детето- искала съм го - мое  и ще го гледам, но ако той ИСКА да е БАЩА - да си напъне задника!!! иначе - некакъв баща няма да бъде

:rла, напълно те разбирам, понеже бях аналогичен случай. Само дето "донора" не посмя да ме зареже докато бях бременна по ред причини, които на него не му изнасяха...както и да е. Най-лошоте беше, че аз също усещах неговото презрение докато бях бременна и много страдах. В резултат и досега като се сетя за бременността си в главата ми изниква една дума "кошмар". Затова не позволявай и на теб да ти направят бременността кошмар! Тегли една дълга и пловдивска (тук някъде из темите се говореше, че най-сочната българска попържня била от пловдивско)..та тегли една такава на бившия и на приятелите му в комплект!!!!!!
За бащинството - помисли добре. Аз се занъпанх и сега ме е яд дотам, че съм готова да водя дело да му вземат правата! Значи издръжката трудно се взима и все име мрънкане и условия, а ако искаш да излизиш с детето в чужбина, кретена трябва да подпише декларация......И изобщо трябва да се виждаш с такъв тиквеник най-малкото заради детето после...макар, че не винаги е така!
Но каквото и да решиш - за теб ще е най-правилното решение! Кураж, мила и успех! Ще се справиш както се справяме и ние! Мисли за бебо, почивай сега, че после няма!
Леко бременеене     

аз вече много се повтарям, но още веднъж ОГРОМНО БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ ВАС, КОИТО МЕ ОКУРАЖИХТЕ     
наистина като чета другите теми тук се убеждавам, че воденето на дело за бащинство не си заслужава, той и без това не се интересува от мен и от бебето, после само проблеми може да създава.
аре, да си живее животеца там, пък аз ще се оправя, още веднъж сърдечни благодарности!

Аз също подкрепям мнението на всички момичета дотук,  не си струва зарди едно бащинство на хартия да си имаш куп непрятностти след това..ако тои има желание ще е баща и без да го караш на сила ...но не те заслужава и да си гледа работата  , А ти се наслаждавай на хубаите момети и си мисли за бебо   

Танита, не знам с какво да те посъветвам, другите са се изказали... аз просто искам да ти пожелая всичко най-хубаво за в бъдеще. И на теб, и на бебчето ти!
Прегръдки!

Благодаря за куража!!! Като че ли след като си изплаках мъката се чувствам много по-добре, много ми помогнахте всички тук във форума 

Аз да ти дам съвет, пък ти ако искаш слушай

На твое място в Никакъв АМА В НИКАКЪВ случай бе бих осъдила бащата за бащинство. Първо,че и да ти присъдят някаква издръжка, ако не ти я плаща начин да си я събереш практически няма (освен ако не си решила цял живот по съдилищата да стоиш).90% от бащите не я плащат.Много бързо им увира главата, че в Бг е много лесно това откъм правната страна и няма събиране на парите.
Второто и най важно - отвори един правен форум - ще видиш, че 90% от проблемите са точно от тези бащи - не са се сетили за майката с години, един ден тя се омъжва и те се сещат, че имат дете. И гадориите почват - щото чак тогава разбираш, че вместо родителски права, съда ти е дал само задълженията а правата са само на бащата.
Няма начин да изведеш детето от страната ако той доброволно не се съгласи(и познай дали го правят - напук майката да не е щастлива с новия съприг зад граница). Други пък се съгласяват и после оттеглят съгласието си - и ето те на летището с чантата и детето обратно в БГ, далече от съпруга и останалите си деца. А за ГАДНИТЕ думички по адрес на новия татко и насъскването на детето да не говорим - те се сещат да го вземат едва като се омъжиш повторно само и само да правят гадории.

Аз си реших проблема с отнемане на родителските права преди много години(ама това е МНОГО трудно в БГ) и новия ми съпруг осинови детенцето веднага. Но не ми се и припомня как бившия дето се изнесе докато бременеех се сети да види детето едва като се задомих отново.
Така, че не се поддавай на "Съди го до дупка, Той трябва да плаща"...заради мизерната издръжка един ден да не си опропастиш живота и този не детето.

А за това, че си сама сега не страдай. Очаква те най-красивия момент в живота. Аз го споделих навремето само с родителите си и много скоро след това открих сегашния си съприг с който сме заедно вече 8 години.

Деси, и аз започвам все повече да се убеждавам, че няма смисъл да го съдя за бащинство, родителите ми също са на това мнение, баща ми е категорично против, а и като чета за какви проблеми става въпрос след години, ще му тегля една сочна на "любимия" и ще си отгледам детето сама. Ще гледам сега повече да не се ядосвам, а да карам една спокойна бременност! Още веднъж благодаря за съвета!!!

 
Гледай си здравето и само напред!Ние сме с теб!

Благодаря още веднъж!!!   

Здравей Танита,
[desi] много добре е написала това, което и аз в общи линии смятах да ти кажа по отношение на съдилищата и бащинството.
Добър съвет
Поздравявам те за силата, която излъчваш...ще се справиш чудесно, сигурна съм.
Ако имаш нужда от реална помощ, не се притеснявай да си я поискаш - насреща съм
Мъжът ми е акушер-гинеколог с много познати в болниците в София...та поне за нещо бих могла да ти помогна.
Наслаждавай се на коремчето си, лепни си усмивка и се грижи, напук на всичко, за доброто си настроение.
Пращам ти топли целувки!

Благодаря за милите думи! Ако имам нужда от помощ ще се възползвам. Ще раждам със секцио, дано всичко да е наред, и още веднъж ти благодаря