Публикувана: 21 ноем. 2008, 17:01 ч.
Последно мнение: 24 ноем. 2008, 11:53 ч.

припадането...

2 224
26
1

1
2
Всички

21 ноем. 2008, 17:01 ч.

Мнения: 30

На много от вас сигурно ще им се стори смешен моят проблем,но е факт че въпреки моите 22 г.,все още ми става лошо от кръв Sad

.Не мога да гледам кръв на екрана,или да ми говорят за рани...просто усещам как ми премалява.Случвало се е да припадна когато съм се удряла и е имало кръв.Още от малка съм така-само като си помисля за това и ми прималява.Заради тоя си страх досега все съм се измаквала и не са ми взимали кръв-нито от пръста,нито от вената.Много пъти съм се опитвала да се успокоя психически,че няма нищо страшно,но просто не се получава.Сега ми предстоят първите кръвни изследвания по време на бременността ми и съм в паника.Дори това,че мъжът ми ще дойде с мен,не ми помага.Имам чувството,че ще отида и ще припадна на секундата!А не искам да е така!Няма да пропусна нито едно изследване,но само като си помисля за това и ми се плаче,а ми предстоят къде-къде по-сериозни неща.Моля ви помогнете ми!Някой друг имал ли е проблем като моя и как го е преодолял?Вече имам чувството,че съм неспасяем случай... Cry

# 1 21 ноем. 2008, 17:24 ч.

Варна
Мнения: 2 388

Аз имам подобен проблем - когато ми вземат кръв от вената често ми прилошава и по-рядко губя съзнание. Просто при тези манипулации винаги държа да имам придружител, моля да поседя в лекарския кабинет, като обяснявам причината. Не мога да дам съвет за преодоляване на проблема, защото за себе си все още не съм го намерила. Лека бременност Peace

# 2 21 ноем. 2008, 17:51 ч.

Мнения: 2 172

Не е необходимо въобще да виждаш кръвта.ПРосто сядаш даваш си ръката и си обръщаш главата на другата страна.Ще усетиш само леко боцване,може и нищо да не усетиш,ако е опитна сестрата и това е.Аз изобщо не виждам кръс,когато мо правят изследване,бъбря си с мъжът ми през това време Peace

# 3 21 ноем. 2008, 18:00 ч.

София
Мнения: 6 097

Цитат на: elfi4ka в пт, 21 ное 2008, 17:51

Именно. И аз не гледам как ми бодат вената, зяпам през прозореца например.
Не се засягай, но ми стана интересено - как си карала досега онези месечни периоди, щом толкова ти призлява от кръв?

# 4 21 ноем. 2008, 18:09 ч.

София
Мнения: 6 269

Мен ме е много страх от игли. Първия път като отидох да дам кръв за изследване, вече бременна, едвам не припаднах в лабораторията. Никога не гледам как ме бодат или след това епруветката (или как там се нарича това, където събират кръвта). Гледам винаги на другата страна.

Вземи си някой с теб винаги, мисли позитивно, не мисли за кръвта, а за бебето, заради което го правиш това.

# 5 21 ноем. 2008, 18:13 ч.

Мнения: 1 763

Помоли да ти вземат кръв в помещение, където има възможмост да легнеш, докато трае манипулацията. На мен са ми предлагали, но аз нямам проблем и съм отказвала.

# 6 21 ноем. 2008, 22:12 ч.

Мнения: 840

И аз бях неспасяем случай. Откакто родих, вече ми е все тая.
До преди да забременея изобщо не давах да ми вземат кръв Crossing Arms

Толкова ме беше страх, че изпадах в паника. Когато се порежех или ударех и не можех да погледна раната. Абе изобщо като видех кръв и ми прилошаваше Sick

На първите изследвания през бременността припаднах. Т.е. изпаднах в несвяст, бях легнала и когато си отворих очите ми бяха дали да вдишвам от една марля.
След това си дадох сметка, колко сериозни неща ми предстоят и се стегнах. Може да не ти се вярва, но седмици наред само за това мислех - кръв, игли, системи, раждане ooooh!

Установих, че всичко е на психическа основа и просто някак си с мисъл го преодолях.
Сега зад гърба си имам десетки взимания на кръв, слагане на системи, абокати, операция и си давам сметка, че страхът и ужасът ми са били безпредметени. Нито толкова боли, нито е толкова страшно.
Страховете са в главите ни и само ние можем да избягаме от тях! пожелавам ти успех и бързо да се пребориш с това bouquet

# 7 21 ноем. 2008, 22:21 ч.

Мнения: 1 629

Гледай сега:
Факт е, че от кръвните изследвания не можеш да се спасиш! Чакат те поне 3 боцкания във вената!
Сега, на мен лошо не ми става, но само мисълта, че ще ми забодът игла във вената Sick

Какво правих аз?! Сядам, грижливо си обръщам главата на другата страна и си мисля за ядене, спане, лежане, някое гримче, парфюмче. Усещам боцкането ама все едно комар ме е охапал докато съм на плажа и гледам морето.... Какво да ти кажа, не помага много, ама пак е нещо! А като зараждаш какво ще правиш незнам Confused

# 8 21 ноем. 2008, 22:32 ч.

Мнения: 27 524

Обезателно казваш преди манипулацията и тогава те слагат да легнеш. Не гледаш, успокояват те и си държиш краката свити. И не ходи сама.
Няма страшно Hug

# 9 21 ноем. 2008, 22:34 ч.

Мнения: 961

Най-интересното е, че по време на бременността спря да ми прилошава! Е, аз за да не се сгромолясам, винаги исках да ми взимат кръв в легнало положение и изчаквах така няколко минути след манипулацията! През това време винаги се стараех да мисля за неща, които ми носят радост, което никак не ми беше лесно, но все пак май вършеше някаква работя!
Лека бременност и здраво бебече на финала!

# 10 21 ноем. 2008, 23:25 ч.

София
Мнения: 418

мен не ме е страх и за мен не беше проблем кръвта. бодоха ме повече от обикновено, защото съм с отрицателен резус фактор. чувала съм обаче за приоми да се помогне. например носи си нещо сладко (шоколад, бонбони, захарчета) и го изяж веднага след вземането на кръвта. това ще ти вдигне кръвната захар и ще помогне да не припаднеш. може да дъвчеш и дъвка. това ще те разсее. не гледай какво ти правят и мисли за нещо приятно например за бебечето.
съветите на момичетата също са добри. легни по време на манипулацията и не ходи сама.
след като приключат и ти сложат памук гледай да натискаш силно поне 5 мин. точно върху дупката, защото в противен случай се получава нещо като вътрешен кръвоизлив. не боли, но мястото посинява и като цяло е доста неприятно.
успех и не го мисли толкова! bouquet

# 11 22 ноем. 2008, 01:37 ч.

София
Мнения: 17 592

Не, нямам подобен проблем - кръвта изобщо не ме притеснява (за разлика от месото за готвене), но познавам и други такива хора. Това е някаква особена фобия... и е нещо обективно, едва ли ще можеш да "се успокоиш" или нещо подобно.

Чувала съм - но не съм убедена в това - че гледката на кръв, а не просто мисълта за това води до прималяване... е, или поне до загуба на съзнание.

Ако е така, би могла да опиташ да вземеш плътен черен шал и да накараш съкровището да ти върже очите преди началото на манипулацията и да ти говори нещо, докато свърши... Може и да не е добра идея - но е единствената, която ми хрумва.

# 12 22 ноем. 2008, 08:42 ч.

Мнения: 2 131

Моят мъж е така. Тоест, май повечето мъже са така, по мои наблюдения. Силен, голям чове - на път да се срине в краката на сестрата Mr. Green

.
А иначе - мен никога не ме е било страх от взимането на кръв. Докато бях бременна сестрата толкова настойчиво ме караше да си полегна, за да не ми прилошее.
Отдавам го донякъде на факта, че майка ми е медицинско лице и съм свикнала с болничната обстановка. Е, с гледането на кръв - не, но със самата атмосфера, което не е без значение.
Като, например, зъболекарските кабинети. Е, при тях имам фобия, да, нищо, че няма кръв. Абе, още като ме лъхне миризмата от другия край на коридора на сградата и ми се подкосяват краката.

# 13 23 ноем. 2008, 01:42 ч.

Мнения: 1 103

С времето може би ще отмине .

# 14 23 ноем. 2008, 07:34 ч.

Мнения: 498

Цитат на: лято! в пт, 21 ное 2008, 18:00

Цитат на: elfi4ka в пт, 21 ное 2008, 17:51

# 15 23 ноем. 2008, 09:05 ч.

Мнения: 679

На мен също ми прилошава като видя кръв, досега не съм припадала, но съм плашила доктори и сестри, явно съм била мноооого бледа. Затова винаги казвам какво може да се случи, полягам ако има нужда и никога не гледам когато ми вземат кръв.

Цитат на: лято! в пт, 21 ное 2008, 18:00

Не се засягай, но ми стана интересено - как си карала досега онези месечни периоди, щом толкова ти призлява от кръв?

Разлика между вземането на кръв и месечното неразположение определено има според мен, помисли че при второто обикновено няма лекарска намеса, игли, боцкане и всички неща, които ги има при вземането на кръв. Не ми се вижда уместно сравнението. Нищо лично, но не се сдържах!

# 16 23 ноем. 2008, 09:33 ч.

Мнения: 544

Цитат на: elfi4ka в пт, 21 ное 2008, 17:51

# 17 23 ноем. 2008, 11:16 ч.

Варна
Мнения: 25 243

Цитат на: бебка и б … 3 ное 2008, 09:05

Цитат на: лято! в пт, 21 ное 2008, 18:00

За мен пък си е много уместно сравнението и честно казано и аз се зачудих. Момичето все пак не казва, че я е страх от манипулацията, а точно че припада от гледката на кръв.

Цитат

Случвало се е да припадна когато съм се удряла и е имало кръв.

Каква точно лекарска намеса има тук?

# 18 23 ноем. 2008, 12:27 ч.

Мнения: 961

Има нараняване целостта на кожата!
И хора, защо трябва да има логика в това, и какво пък му е толкова странното?!!! Страховете ни не винаги са логични и не винаги може да се намери такова обяснение за тях!

# 19 23 ноем. 2008, 13:54 ч.

Мнения: 1 168

Предупреди хората в лабораторията, вземи съпруга си. Ако си с ниско кръвно хапни шоколад (аз така правя). От вената въобще не боли. От пръста - малко. Гледай в страни и си повтаряй, че това е в името на бебето! Все пак ще ти вземат съвсем малко кръв! Hug

# 20 23 ноем. 2008, 17:58 ч.

Варна
Мнения: 25 243

Цитат на: asiasia в нд, 23 ное 2008, 12:27

Не казвам че трябва да има логика. Обяснявам на бебка и бебко защо питането на лято! според мен е уместно и аналогично. Ако просто те е страх от кръв, те е страх от каквато и да е кръв, дори и от пълна банка, нямаща нищо общо с теб. Явно случаят тук е малко по-друг.
Както и да е, не ми е била мисълта да се присмивам или да упреквам. Страх като страх, съвсем нормално е, всеки си има своите страхове. И мен ме е страх от медицински манипулации и се разплаквам. Обяснявам на лекарите, да не ме сметнат за откачалка, ако ревна. Повечето се отнасят с разбиране и гледат да ме разсеят по някакъв начин, да не мисля за това.

# 21 23 ноем. 2008, 18:14 ч.

Мнения: 493

Здравей,
и аз съм по същия начин,като теб.Винаги ми е ставало лошо и съм припадала като видя кръв.
Като ми взеха за пръв път кръв в началото на бременността ми стана лошо и припаднах,никога не съм гледала как ми я взимат,но пак ми е прилошавало.
Съветът ми е да има винаги някой с теб и да има винаги водичка с теб.
Мисли позитивно и не се страхувай.
Успех bouquet

# 22 23 ноем. 2008, 21:41 ч.

Мнения: 1 424

И аз изпитвам почти паничиски страх при взимането на кръв и разни други изследвания...почти винаги припадам Embarassed

. Кажи в лабораторията че те е страх и ти става лошо ,помоли да легнеш и гледай на другата страна Peace

Аз така правя Peace

Аз много пъти съм си мислила как ще я карам един ден като забременея... от мен по-голяма страхливка в това отношение едва ли има Crazy

Пожелавам ти го преодолееш и лека бременност bouquet

# 23 24 ноем. 2008, 09:42 ч.

Мнения: 1 168

А бе, с твоите изследвания някак ще се справиш, с гледане в страни, бъбрене с придружител, шоколадче и т.н., обаче не знам какво ще стане като тръгнеш с бебето по изследвания, особено ако като мойто педи за щяло и нещяло назначава изследване на утайка /за справка на бебе вече не и пука, че я бодат, само първите 2-3- пъти плака/. Помисли си, според мен, да пращаш друг с бебето на кръвни изследвания.

# 24 24 ноем. 2008, 10:29 ч.

Мнения: 388

Цитат на: daindi в нд, 23 ное 2008, 13:54

# 25 24 ноем. 2008, 11:20 ч.

Мнения: 294

Всичко е на психологическа основа. Дори и сама да осъзнаваш, че на моменти можеш да преувеличаваш в страха си, до толкова си свикнала да се страхуваш от това, че само мисълта ти подкосява краката. Пиеми го по-хубаво за нещо нормално, за нещо, което е необходимо както за теб, така и за здравето на детето ти. Бъди смела не заради себе си, а заради малкото бебче. Simple Smile