reme, не се притеснявай изобщо 
!
Моят син също не може да се храни сам, да не говорим, че яде още пасирано
, защото иначе прави позиви за повръщане и се дави от по-големи парченца. Опитвам се да го уча, но обикновено резултатът е повече от трагичен - омазване с пюре навсякъде.
Той смята, че лъжичката е за игра и това е.
Истината е в търпението. Всяко нещо с времето си. Не се притеснявам и не се отказвам от опитите - все ще се научи някой ден.
Важното е да има спокойствие, както за детето, така и за майката!
!Моят син също не може да се храни сам, да не говорим, че яде още пасирано
, защото иначе прави позиви за повръщане и се дави от по-големи парченца. Опитвам се да го уча, но обикновено резултатът е повече от трагичен - омазване с пюре навсякъде.Той смята, че лъжичката е за игра и това е.
Истината е в търпението. Всяко нещо с времето си. Не се притеснявам и не се отказвам от опитите - все ще се научи някой ден.
Важното е да има спокойствие, както за детето, така и за майката!
Гледай да се завъртиш някак си да те боли по-малко, че да можеш да идеш до тоалетната и хладилника, иначе си лежи, както ти е удобно, почивай и си мисли как ще гушкаш мъничко бебче. 
Баткото и той в началото се опитваше да мрънка (нали беше почти на 2г като взехме кола), но видя, че няма да мине. Въоръжи се с търпение и доколкото разбира да му обясниш, че така трябва и т.н. И веднъж свикне ли никакви компромиси. 
Аз веднъж бързах с баткото да пазарим от Фантастико в квартала и го сложих в стола му без да го вържа и веднага искаше и навръщане да е без колан, че няма да падне и т.н. При нас хубавото е, че чичко полицай носи респект, ще ме спре да ме глоби и прочие и даде да го закопчея. 
Толкова искам да зарадвам малкото слънчице....