На 5 години и пие мляко от биберон

Което, разбира се, е по-удачно от успокоителното надпяване, че няма нищо лошо в това, детето ти да смуче биберон до втори клас, да си ляга в полунощ и да хапва вафли за закуска. 

Имам 2 деца, гледани и възпитавани еднакво. Едното е като твоето и на Иса, другото зарязва плодовете и може да яде само хляб, шоколад и т.н. ако не я ограничиш. Факт 

А сравнението между това да пие ПОНЯКОГА от биберон, да ляга в полунощ и да яде вафла за закуска е неуместно. И повечето хора тук не подкрепят 2-рете две. Просто е леко дразнещо за мен, когато "идеални" мами на деца, които предпочитат плод пред шоколад се появяват и обобщават за всички деца по всяко време. Наистина описанието е бегло и нищо не знаем за случая. Може майката да е безотговорна, а може и да е като мен - понякога изглеждам такава в очите на околните, като позволя на сина ми да се катери по дърветата, друг път изглеждам маниачка, като чета старателно етикетите покрай алергиите. (От къде знаете, че дете не пие мляко от биберон само понякога, когато иска да се почувства комфортно примерно. Не знаем нищо.) Затова и имам силна непоносимост към обобщенията и съденето за конкретен случай, конкретно дете, конкретен период от страни 

Какво общо имат вафлите за закуска, crazy chick? Доколкото разбирам, проблемът не е лошото хранене на девойката, а навикът да цока мляко на 5. Трябва да покоментираме това, не да пишем седмичното меню на децата си.

Горното твърдение напълно изключва възможността човек да се включи с мнение по която и да е тема - нито да обобщаваме, нито да съдим конкретно, що да чиним тогава? 


Ако наистина вярваш, че "идеална" майка е тази, която е свикнала децата си да предпочитат плод пред шоколад, значи твърде обезценяваш майчината роля.


P.S. Янечек, прощавай, без да искам съм сляла тази тема с онази, за злоядите деца - моя грешка!

Може би да не сме така крайни в изказа си? Да се опитаме да вникнем в проблема и тогава да съдим и т.н. Просто идеи.


А кавичките за какво са според теб? И кой е казал, че тази "идеалност" се изчерпва само с това научаване.
Сериозно казано сега, често се случва във форумите такива мами да съдят леко за другите деца - моите не скачат, защото съм ги научила, моите ме чуват, защото съм ги научила, моите обичат да четат, защото съм ги научила... А много често се оказва, че някои обичат или не дадено нещо просто, защото имат друг темперамент, вкус, емоционалност и т.н. Хората сме различни - и деца, и възрастни  Затова и реагирах на репликата, че вашите деца предпочитат плод пред шоколад. Прекалено малка статистика е, за да правим извод, че ВСЯКО дете, което не е виждало шоколад и сладко до 1.5 год. няма да ги обича после. Както казах имам 2 деца, различни са във вкуса си към сладкото, а и в много други неща.

А, моля моля, като ще се хвалим на коя детето какво предпочита пред шоколада, моето предпочита хляб. 

И моята. Понякога. Зависи в какъв период е 
Плодове у дома се ядат ежедневно от години, от всички. Винаги има купа с 2-3 вида на масата. Та горната "статистика" у дома издиша силно.

Пък моето желирани бонбони.

Би ли се аргументирала, ще прочета с интерес. За какви етапи говориш, как точно влияе, как се променя поведението и каква е връзката със самосъзнанието.

Също така да обобщим фактите все пак - касае се за дете, което пие мляко по два пъти на ден. Явно пие и вода и сокове и други неща, най-вероятно от чаша.
Никой не каза нищо психологическо. Има много варианти. Детето да не е сукало достатъчно или обратното - сукало е достатъчно, но има силен сукателен рефлекс - факт е че при някои деца е по-силен и продължава по-дълго време. Друг варинат - детето е тревожно - това го е успокоявало до един момент, в последствие се е предърнало в навик и ритуал. Друго - на детето му се  еродило братче или сестриче, когато  е било на две, три, четири години.... при силна ревност някои по-големи деца започват да се напишкват, искат пак памперси, на моменти имат бебешко поведение, искат да сучат или да лапат биберони...има вариант да е продължило да го прави и пак да се е превърнало в навик или ритуал преди заспиване. Друго - детето не е гушкано достатъчно или е отбито рано.
Прочетете в един от последните броеве на Жената днес една статия на Вергиния Захариева за сензитивната въдраст и за преходната играчка - колко е важно да има такова нещо - в случая може да не е играчка, одеалце, а просто шише. Във всички тези случаи шишето е важно, биберона също, по-добре да са там, отколкото без тях. 

Но според мен е просто навик и удоволствието от рефлекса - освобождават се ендорфини и т.н. Лично аз съм кърмена година и два месеца, бела съм много будно дете, рано проговорила и вс останало. Това че съм пила от биберон не ми е попречило нито в училище, нито в социалните контакти като дете, нито и е развалило зъбите. Имам чного хубав топъл спомен от тази бутилка мляко - изкъпан си, уютно ти е, лягаш, пиеш и заспиваш. Да припомня и че повечето деца в миналото и в племенните общества са сукали до 4-5 годишни, разбира се не по 7 пъти на ден.

Разбира се, че не бих. Нито имам толкова време, нито мотивация - феновете на дългогодишното сукане тук са или такива, които са го допускали при децата си, или на тях самите се е случвало. Мислиш ли, че каквато и да е аргументация е нужна? Все пак, не мога да не отбележа, че биберонът на 5 години не е фатален грях, който оставя безвъзвратни щети. Той просто е начин да се забави преминаването на едно дете от бебешката към себеосъзнатата си фаза. Има огромна разлика в поведението и възприятията на 5-годишно дете, което е практически приключило с бебешките навици и такова, което не е. Поводите да се чувстват спокойни и уверени също са различни. Децата, които са бозали дълго по един или друг начин са по-зависими от родителите и изобщо семейството си /главно майката/ по-късно; споменът за уюта, както ти самата виждаш, вече е създаден и подсъзнанието се стреми към него. Причината за удължаването на  бебешкия период най-често е в родителя, а не в детето - обикновено всяко дете около годинка е готово за "отделяне". Това са само обобщени ремарки, ако някой се чувства лично засегнат, моля да ме извини.

Асоциациите с животинското кърмене или пък с племенните общества аз лично ги избягвам и смятам, че нямат много общо, пък и темата не е за това.

Не знам по какви неведоми пътища темата се превърна в дискусия за вкусовете на децата, но и аз да кажа, че с две породени деца, хранени напълно еднакво (просто нямаше как нещо да се е променило драстично в рамките на година и  малко), свидетели на абсолютно еднакво хранене в семейството ни, имат напълно различни вкусове от най-ранна възраст. Вкусовете им се менят с годините, но остават различни. И до момента той предпочита основно въглехидратна храна, а тя - белтъчна.
И в този ред на мисли - не смятам, че първата година от живота на детето оказва драстично влияние върху храненето му в по-късна възраст. Вкусът е променлива величина, функция на много фактори, част от които вероятно свързани с индивидуалните особености на организма и нуждата му от определени хранителни вещества.

Крайните мнения и нападки също са ми непонятни, особено когато се базират на подхвърлена реплика от снахата на майката на въпросното дете. Ами ако от 5 години, 3 е висяло по болници и е имало нужда да се утешава с нещо? Ако е осиновено на 3? Ако, ако, ако...
И не - всички тези възможности не значат, че не можем да изкажем мнение. Значат, че изказвайки мнение, поне трябва да допуснем, че в конкретния случай нещата може да са по-различни. Все пак децата се развиват с индивидуални темпове и обобщенията така или иначе са безсмислени.

Mими, наблюденията ти и опита ти напълно се покриват с моите  Благодаря, че сподели!

Аз съм от безотговорните майки  Моето средното момченце на почти на 6 (без 2 седмици) и още пие вечер шише с мляко. Колко пие - друг въпрос - често шишето остава недокоснато, но без него не заспива. Понякога изпива цялото и иска още. Като ходим някъде или е на градина, или сме на гости с преспиване шишето не му е необходимо.
Голямото ми момче гушкаше навремето играчка и си смучеше пръста. Сам се отказа малко преди да почне училище. Не са му криви зъбите  Най малкото ми дете гушка играчка, въпреки, че като стане време за спане аз му ръгам шишето в ръцете да изпие малко мляко. Пие ако ще пие и захвърля зверски шишето под някое легло (на 3 без 1 месец е). Така и не го научихме на любов към бутилката, кърмен е 2 години.
И трите ми деца денем си пият съвсем спокойно всички течности от нормални чаши. Шишето на средното ми дете е част от ритуал, който той ще зареже когато е готов. И трите са гледани от една майка и обичани еднакво, та не е майчина "грешката" според мен. Има различни деца. Всяко дете се развива емоционално различно. Понякога не е достатъчно "да му помогнем" да преодолее зависимостите си. Не съдете по своите за поведението на чуждите.

ПП. Моите деца определено предпочитат шоколада пред плодовете, и не го намирам за странно. И аз го предпочитам 

Не бих позволила млякото да е основната храна на децата ми (всъщност месо и мляко не им предлагам изобщо, само те ако си поискат).
На 2-годишна възраст ги научих да пият от чашка защото бяха достатъчно големи. Пък и пиенето от биберон предразполага повече към кариес.

Странно е, чак на такава късна възраст пие от биберон... На родителите и ще им е адски трудно да я отучат сега.
Синът ми отказа бибата на 10 месеца, но да пие вода от шише с биба - на 2 години... Много ни беше трудно, направо беше пристрастен към пустото шише, но накрая го "подарихме" на моренцето...