Не мога да събера мислите си...
Чувствам само, че трябва да споделя това.
Тази нощ бях на ръба на побъркването. Казах си "Не, няма да имам повече деца!" Бях бясна , защото мъжът ми не е до мен, а на някакво състезание за 2 седмици. Отчаяна, защото се чувствах безсилна и безпомощна...
Сложих Оли да спи около 19.30 часа, всъщност тя сама си легна. Към 00.00 като писна изведнъж- като почна да се дере толкова яко, просто не рев, а едно такова пищене и дерене и при това толкова силно, че главата ми сякаш туптеше. Не ще да спи в леглото си, не ще да спи и в нашето легло, не ще НИЩО, каквото и да е. Всеки път , когато се опитам да и предложа нещо, става още по нервна и сърдита и пищи колкото и глас държи. Единственото, което иска е да я нося на ръце и то само в хола. Беше се вкопчила и с ръце и с крака в мен, особенно с ръчиците си така ме стискаше, че едва си поемах въздух. Сънува ли нещо? Добре, така да е, викам си, ще мине след малко. Да ама не! Въпреки че я нося на ръце, тя продължава да реве с пълно гърло, започна и да ме рита с краката и да сочи с пръста в различни посоки...Не можех да и угодя с каквото и да било. Така рева до около 03.00 часа през нощта, а на мене ми изглеждаше, че това никога няма да има край. Реших да се обадя на дежурния лекар за съвет. Пита ме обикновенните неща-температура и тн. Казах: "Нищо и няма, просто реве като бясна!" Да съм и дала детски Панодил. Опитах- не само че неще ами го и изплю и услили тонколоната...Такъв рев, такова чудо никога не е било! Към 03 часа и нещо с 300 зора взе да дреме на рамото ми и аз си позволих да седна на дивана.Не си чувствах ни гърба ни кръста. После я преместих леко в нашето легло и легнах до нея. Главата ми кънтеше... Уж заспа, но постоянно се въртеше и проплакваше от време на време. И в момента спи...А аз просто съм объркана. Какво става изведнъж? Да не би Господ да се опитва да ме накаже за нещо? Иде ми да рева и да не се спра. Одеве комшийката ми звънна на вратата. Каза, че не е могла да спи. И каза, че ще гледа Оли днес ако искам да си почина и да поспя. Толкова мило ми стана, че едвам не се разплаках. Всъщност сега, когато пиша това очите ми се насълзяват. Просто това е голям жест от нейна страна, като се има предвид, че е датчанка. Защото по принцип никой не би направил това.
Виждам, че писмото ми стана много дълго и че трябва да спра вече. Имах нужда да ви споделя и това, а сега, когато мъжо го няма, се чувствам като да съм сама в целия свят. Простете ми ако всичко това звучи депресиращо...
Направо се побърках тая седмица...
Чувствам само, че трябва да споделя това.
Тази нощ бях на ръба на побъркването. Казах си "Не, няма да имам повече деца!" Бях бясна , защото мъжът ми не е до мен, а на някакво състезание за 2 седмици. Отчаяна, защото се чувствах безсилна и безпомощна...
Сложих Оли да спи около 19.30 часа, всъщност тя сама си легна. Към 00.00 като писна изведнъж- като почна да се дере толкова яко, просто не рев, а едно такова пищене и дерене и при това толкова силно, че главата ми сякаш туптеше. Не ще да спи в леглото си, не ще да спи и в нашето легло, не ще НИЩО, каквото и да е. Всеки път , когато се опитам да и предложа нещо, става още по нервна и сърдита и пищи колкото и глас държи. Единственото, което иска е да я нося на ръце и то само в хола. Беше се вкопчила и с ръце и с крака в мен, особенно с ръчиците си така ме стискаше, че едва си поемах въздух. Сънува ли нещо? Добре, така да е, викам си, ще мине след малко. Да ама не! Въпреки че я нося на ръце, тя продължава да реве с пълно гърло, започна и да ме рита с краката и да сочи с пръста в различни посоки...Не можех да и угодя с каквото и да било. Така рева до около 03.00 часа през нощта, а на мене ми изглеждаше, че това никога няма да има край. Реших да се обадя на дежурния лекар за съвет. Пита ме обикновенните неща-температура и тн. Казах: "Нищо и няма, просто реве като бясна!" Да съм и дала детски Панодил. Опитах- не само че неще ами го и изплю и услили тонколоната...Такъв рев, такова чудо никога не е било! Към 03 часа и нещо с 300 зора взе да дреме на рамото ми и аз си позволих да седна на дивана.Не си чувствах ни гърба ни кръста. После я преместих леко в нашето легло и легнах до нея. Главата ми кънтеше... Уж заспа, но постоянно се въртеше и проплакваше от време на време. И в момента спи...А аз просто съм объркана. Какво става изведнъж? Да не би Господ да се опитва да ме накаже за нещо? Иде ми да рева и да не се спра. Одеве комшийката ми звънна на вратата. Каза, че не е могла да спи. И каза, че ще гледа Оли днес ако искам да си почина и да поспя. Толкова мило ми стана, че едвам не се разплаках. Всъщност сега, когато пиша това очите ми се насълзяват. Просто това е голям жест от нейна страна, като се има предвид, че е датчанка. Защото по принцип никой не би направил това.
Виждам, че писмото ми стана много дълго и че трябва да спра вече. Имах нужда да ви споделя и това, а сега, когато мъжо го няма, се чувствам като да съм сама в целия свят. Простете ми ако всичко това звучи депресиращо...
Направо се побърках тая седмица...
И то то4но като сте си сами4ки двете 
Амо то си е неписано правило:вси4ко се слу4ва когато няма кой да ти помогне,и при мен е абсолЮтно съЩото.
.Споко миличка. Както ти казах по кюто дръпни нещо, за да укротиш малко тия нервички. Достатъчно ти дойде за една седмиа толкова новини. Не депресия, ми не знам какво може да го налегне човек. Още по-малко, че половинката ти я няма, и няма рамо на което да се облегнеш и поплачеш. Виж комшийката ти е за награда. Жеста й е ОГРОМЕН.
(май изкуках 
) 
, направо си е за номиниране 
. На втория ден си гледаше плюшеното голямо куче и изведнъж така му се разсърди и като скочи срещу него, обърна го каза "Кучитата хапа Лизи дупе" и яростно го захапа по неговото дупе. 
После взе, че й мина всичко... Но дълго продължи да иска някой да стои при нея като заспива.
