Аз лично, поне от опита си с детегледачки съм останала с убеждението, че като цяло колкото и много да правят за децата всеки има някакви много съществени в моите очи пропуски и поради тази причина ми е много трудно да си оставям децата в чужди ръце дори на собствения им баща. Под пропуски имам предвид, че не им достига вниманието да забележат навреме евентуална опасност, не успяват да разберат нуждата на детето защо реве или какво го дразни в даден момент, изобщо имам чувство че всички отбиват номера. Това сигурно е нормално защото не са техни деца и може да им пука колкото на мен. Но все пак не ме задоволява това положение, имам чувство че правя огромен компромис когато оставям децата си в чужди ръце дори за кратко.
Майчин инстинкт ли е, болестно състояние ли е вече се чудя, защото всички ми казват да приемам нещата по спокойно, но аз не виждам как може да го постигна при положение, че виждам, че децата не се гледат като хората.
Освен това като за капак имам чувство, че дори чуждите деца бих гледала по добре от собствените им родители. Просто непрекъснато виждам как правят грешки