Нервите са ми на краен предел какво да я правя тази свекърва

  • 4 046
  • 32
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • 3
  • Всички
  • София
  • Мнения: 1 345
От три седмици сядам да пиша и се отказвам, тъй като нямам сили дори да го напиша. Чашата преля обаче току що и искам съвет и мнение от страни. Накратко живеехме при свекърите до преди тези три седмици по тяхно и най-вече настояване на свекърва ми. Тя пропища едно време като се оженихме,че видиш ли ще умре ако синът и не е при нея. Склоних въпреки1че имам мое собствено жилище не е по принуда. Видях много болка и опъване на нерви цели четири години и малко повече. Преди три седмици в три часа на обяд режеха дърва под спалнята на детето.Излязох да ги помоля да прекратят че малкия не може да спи и се почна. Аз не съм тази която ще и каже какво да прави в собственият си дом и още много грозни думи от типа да се махам да изчезвам.Само казах,че не ме плаши тъй като аз дом имам обрах си нещата и се изнесох при родителите ми докато успеем да пренесем и стегнем апартамента. Мъжът ми дойде с нас и каза,че не може да ги познае родителите си и че там никога повече няма да стъпи. Тя обаче продължава чрез него да ме тормози обажда му се със заповеди да и докарал детето. Не съм забранила срещите им казах ако желае да дойде  знае къде сме. Тя отказа искала да и се докара детето и аз се възпротивих. Сега обаче ми написа туко що следното съобщение.Цитирам дословно

Не се страхувам да ти се обада, а се съобразявам, че детето спи. Като пиша не ти се извинявам само искамда ти кажа че не сам луда  и каквото съм казала  сам го казала бъде спокойна пречката за всички караници си ти дано някой ден го разбереш бади спокойна от мен не съм интригантка аз обичам сина си и няма да го изложа пред никого варви спокойно по свояпът  казвам ти го това да знаеш че не съм крадла не сам зла вие от вашата неблагодарност ми разбихте нервната система
Хора вече не издържам става ми лошо поддържам пулс над 120 непрекъснато треперя писна ми. Ядосах се и казах на мъжа си , че не желая повече да има контакти с нея след като твърди че не иска да я вижда права ли съм май прекалих. Само да допълня тези и думи в смс-то не съм ги изрекла никога.Като бяхме там сме били на отделен етаж никога не е вършила нищо от моето домакинство нито ми е отгледала детето всичко си вършех сама. Защо по дяволите не ме остави на мира не искам повече да търпя

Последна редакция: ср, 03 дек 2008, 22:45 от Еvка

# 1
  • Мнения: 399
Почети нищо не разбрах от съобщението. Ако искаш го редактирай, за да е малко по-разбираемо.
Моето мнение е, че ако имаш проблеми с някой или ги решаваш лице в лице, или го игнорираш/човека/. Така, че според мен престани да обръщаш внимание и го дай по-леко. Дразги винаги ще има. Въпроса е кой как гледа на тях. Пък и вие вече ще живеете отделно, което не е малко за пълен игнор. Четири години са дълъг период, разбирам ако си била притисната и да нямаш жилище, но да имаш и въпреки всичко да живееш при тях - ето това не го разбирам.

# 2
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 700
Тотално я игнорирай. Друго няма да помогне.

# 3
  • София
  • Мнения: 1 508
 Hug

Забрави, и не се впрягай толкова. Вече не сте наблизо, и можеш да си позволиш да игнорираш всичко, от поведението до начина й на мислене. Имаш подкрепата на мъжа си, друго не ти трябва. А ако се опитва да настрои и детето срещу тебе, просто престани да й позволяваш да го вижда.

# 4
  • Мнения: 6 604
Тотално я игнорирай. Друго няма да помогне.
Подкрепям. Peace
П.С. А моето свеки не може да пише смс-та newsm78

# 5
  • София
  • Мнения: 1 345
Ох как да игнорирам като то е едно след друго. Как да успея да прекъсна всякакъв контакт с нас. Как да преглътна,че толкова съм я уважавала а тя се обърна да каже ти не ме уважаваш и нищо не си ми купила. А съм и купувала дори готварска печка при все, че само спомена за мечтата си да я има. Не се изтъквам не оставайте с грешно впечатление просто ме боли от неблагодарността и и това,че казва че заради мен си била разбила нервите. Извинете ако пиша несвързано ама вече направо ми писна тотално

# 6
  • Мнения: 6 604
По-добре се опитай да я игнорираш.Че има опасност да се отрази на семейството ти Naughty .
Успех Hug

# 7
  • Мнения: 1 749
Сега..не разбрах колко точно време сте живели при тях...
Мъжът ти какво мисли за всичко това(освен споменатото от теб).Говорили ли сте?Не те ли е защитил пред майка си?
Виж ,единственото,за което трябва да мислиш,е своето семейство.най-важна в случая е подкрепата от мъжа ти.Нямаш ли я..лошо.Не за друго,ами защото такива случаи могат да ви разбият семейството.(силно казано,и не чак толкова...).Ако я имаш,просто не й обръщай внимание.Детето си остава при теб и точка.Щом баба му и дядо му не уважават родната му майка,значи не уважават и него!"Как да прекъсна всякакъв контакт?"Първо го направи дълбоко в себе си.Спри да мислиш за нея.Препоръчвам ти ,с тих тон и без обидни думи да й кажеш каквото имаш за последно (с цел олекване и довършване на нещата ЗА ТЕБ) и толкова!Край!Finito...
Ако нямаш подкрепата на мъжа си...тогава работата става друга.

# 8
  • София
  • Мнения: 1 345
 Живя ли сле около 5 години там. Мъжът ми мисли,че са откачили нещо  подкрепата на мъжът ми я имам много пъти едоказал, точно заради факта че и последният път ме защити се стигна до тук, но пък той иначе от там нямаше да излезе. Лошото е че му се обажда малко или много му влияе става един нервен припрян. А тя взе,че зачести вместо да разреди.В ядът си му казах,че ако иска да сме добре трябва да прекъсне контакта си с нея и май попрекалих. Имам ли право да искам такова нещо? Аз ако бях на негово място и недай боже моите родители сътворят такава гадост и обвинят него ще им вдигна на първото позвъняване, но като разбера че не е с цел да се извинят, а да продължат да подклаждат огъня не бих им вдигнала втори път

# 9
  • Мнения: 1 749
Моят съвет е такъв:след като спреш да контактуваш и мислиш(което е по-трудно)за нея(без да го оповестяваш на мъжа си Wink ),ще станеш малко или много по-спокойна.След като това се случи(а може и преди това Simple Smile )почни да приобщаваш и успокояваш мъжа си.Романтична вечер,излизане смо двамата,неангажиращ разговор..такива неща...Нека майка му дудне по телефона колкото си иска.На него много скоро ще му стане досадно.
най-важното(и най-трудното)е да спреш да мислиш за нея и всичко свързано със случая.Предъвкай го,обмисли го,но в себе си.Щом мъжа ти те е защитил,значи няма какво да говорите повече...
Всъщност,ти си знаеш най-добре какво,как и ще видиш дали това,което ти казвам,ще ти влезе в употреба.Замисли се,че мъжа ти може да е нервен и заради разговорите с теб за майка му.А и напрежението е заразно.
Животът е късичък.Детството на детето също.Помъчи се да се отървеш от тая отрова,която си насъбрала и да изживееш най-хубавите мигове със семейството си.

# 10
  • Мнения: 6 604
Не се заричай, мила. Живота е непредвидим Naughty.
Все пак са негови родители и нямаш право да искаш да не се виждат вече. Но можете да поговорите спокойно,да му обясниш как се чувстваш, без да нападаш и обвиняваш. И да не позволявате да се отразява на отношенията ви. Най-важната крачка вече е направена-живеете отделно. Не й позволявай да съсипва живота и семейството ти. Ако мъжът ти иска да заведе детето при родителите си-не го спирай,а просто не отивай с тях. Ох-дано скоро се вразуми(щом и мъжът ти мисли,че нещо е откачила напоследък)
П.С. А нямаш ли обяснение на какво точно се дължи тази промяна в отношенията ви?

# 11
  • Мнения: 1 749
Мидичка,тя (поне аз така разбрах)не е спряла мъжа си да вижда собствените си родители.
А колкото за детето.Лично аз няма да пусна своето при такива хора.Независимо че"те са баба и  дядо"и бла бла.
Не знам какво е предизвикало всичко,но от опит знам,че всичко се решава не с караници,обиди и гонения,а с разговор.Което,подозирам,щеше да означава,че тази темичка нямаше да я има....

# 12
  • Мнения: 6 604
.В ядът си му казах,че ако иска да сме добре трябва да прекъсне контакта си с нея и май попрекалих. Имам ли право да искам такова нещо? Аз ако бях на негово място и недай боже моите родители сътворят такава гадост и обвинят него ще им вдигна на първото позвъняване, но като разбера че не е с цел да се извинят, а да продължат да подклаждат огъня не бих им вдигнала втори път
Китана-ей това имах предвид.
Аз все пак се чудя какво е предизвикало острата реакция от страна на родителите му? Едва ли авторката е търпяла 5 години такова отношение. Поне аз така го разбрах.Ама наистина малко объркано обяснява авторката.

# 13
  • Мнения: 1 749
Да,моя грешка.Аз разбрах,че е искала да прекъсне ТЯ контакта си и мисли,че е прекалила...Evka,не е правилно да искаш от мъжа си такова нещо.Можеш да си мислиш,че това е начина един вид той да ти "докаже"колко много те обича и е на твоя страна и т.н.Но,уви,това не е така.На-малкото ще го отблъснеш....Е,освен ако случая не е като нашия,но както разбирам,не е ...
Наистина,5 години са си бая време.Може да са си дотегнали...Но дори да е така...ако и двете страни са честни и "нормални",нещата винаги се решават с мирни разговори и дипломатичност....

# 14
  • Мнения: 6 604


Очакваме да внесеш малко яснота ,Евка.

# 15
  • на майната си
  • Мнения: 425
И според мен не е правилно да искаш такова нещо от него. Аз на моя съм му казала - родител ти е - оправяй се, но мен не ме намесвай в роднински драми. Не желая да ходя, не желая да се виждаме, освен ако не е крайно наложително. Съответно не изисквам от него, ако не му е приятно да се събира с моята рода Simple Smile.
Детето не съм го спряла да води, но при определени условия, които ако не се спазват ще има запор на свижданията Simple Smile.

Игнорирай я, ако трябва я сложи в игнор листата на телефона, остави го - щом и той вижда проблема сам ще стигне до съответните изводи.
Убий простака с мълчание и не се тормози за такива неща. Важно е, че имаш подкрепа.

# 16
  • Мнения: 2 556
Евка, моят съвет - имам известен опит, макар и не със свекърите ми, а с други хора - е пълна дистанция и никакви контакти. Ако някога се наложи тел. разговор, прекъсвай на 30-тата секунда и нека това ти стане навик. Никога не си и помисляй, че положението ще се оправи или че тези хора ще се нормализират спрямо теб, защото това няма да стане. Забрави за тях и помоли мъжа ти да не ги обсъждате заапред. От мен успех!

# 17
  • София
  • Мнения: 1 345
Очакваме да внесеш малко яснота ,Евка.


внасям яснотаведнага. Снощи бях доста ядосана та малко неясно съм писала.Да търпяла съм доста неща от това семейство за тези години. Това се предизвика от факта,че спрях да позволявам да ни командва и да се опитва да управлява мен и семейството ми. Тя реши,че аз не съм я уважавала защото цитирам - не съм я слушала за детето а съм искала да се оправям сама и като ми казвала с какво да го храня съм я унижила,че не съм послушала,а съм давала друго. Давала муе десет см пирони да си играе защото искал, аз съответно казах,че забранявам тя ми отговаряше,че била отгледала две деца и няма да и казвам как се гледа дете. Ако и кажех,че детето не може да яде еди си какво,че е алергично измислям си и лекарите също си измислят. Казвала ми е че ще уморя детето от лекари и точнотогава детенце влезе в болница по спешност излезе след десет дни със сонда в стомаха за хранене. Много съм я уважавала според мен  не смятям,че съм направила нищо лошо.Видях че не се разбира от дума и си вършех всичко сама не съм я занимавала с нищо тогава пък дойде да ми  каже,че съм се дистанцирала от нея. Обясних нормално защо съм че се чувствам неловко да ми се сърди за всичко и че не искам да се сърди и за това съм се отдръпнала и си върша каквото мога. И това не я задоволи уж се разбрахме каквото било било и на  другият ден последва този скандал. Тя крещеше като истеричка  и сега съм и била разбила нервите с нашата неблагодарност. Та за каква неблагодарност става дума ? Всичко самички сме си вършелии домакинство дете на пазар съм си ходила с детето не съм я ангажирала с нищо освен ако тя не изяви желание сама.

# 18
  • Варна
  • Мнения: 567
Изобщо не си го слагай на сърце, гледай собственото си спокойствие и това на детето!
Никога и по никакъв повод не съм позволявала да ми се казва как да си гледам детето,
нито на майка ми, нито на свекърва ми!
Колкото повече се опитваш да се харесах, да угодиш, да си добра, толкова по-зле става,
никой няма да ти каже "благодаря", не се натоварвай с простотията на хората!

# 19
  • София
  • Мнения: 1 345
Мъжът ми не искаше да ходи в моето жилище и сега не е доволен от ситуацията напрегнат нервен с нежелание тръгва.Като му казвамм защо не се радваш че най-накрая ще сме нормално самостоятелно семейство. Ми не му се говори на тая тема защото го дразнела отивал в баркотията на еди си кой град да не можел едно кафе да изпие като хората  да не бил спокоен. Не разбирам от къде този панически страх от големия град като освен  минусите има мн плюсове за развитието на детето. Та дори инфраструктурата това че няма да  излизам час и половина от работа по - рано да стигна в работно време да взема детето от детската и прочие

# 20
  • Абсурдистан
  • Мнения: 3 321
Имам въпрос:
Това, което си цитирала, написано от свекърва ти ли е? Защото много правописни грешки допуска тази жена бе, ако го е писала тя де. Че на всичкото отгоре и точки не слага. Трудно се чете така

# 21
  • София
  • Мнения: 1 345
Имам въпрос:
Това, което си цитирала, написано от свекърва ти ли е? Защото много правописни грешки допуска тази жена бе, ако го е писала тя де. Че на всичкото отгоре и точки не слага. Трудно се чете така

Да цитирах дословно Thinking

# 22
  • Мнения: 1 216
Моят съвет е да се успокоиш и колкото се може да тушираш нещата!
Нормално е като живеят две поколения да има търканици! Това можеше да се случи и в дома на твоите родители!

Ти си по-малка- преглътни някои думи, все пак те са родители на съпруга ти, дори и да имат вина, това да прекратите отношения е много сериозно и не е добър пример.

Винаги, когато съм проявявла благородство и съм подавала първа ръка, ми се е връщало стократно!

Като живеете отделно, ще видиш, че по-добре ще се спогаждате и не е голяма беда човек понякога да си премълчава! Така и съпругът ти ще е по-спокоен и няма да му е толкова криво, че не сте там!

Ако аз съм в подобна ситуация и съпругът ми успее да подходи с такт към моите родители и ситуацията, само би ме накарало да го оценя и обичам още повече!

# 23
  • Мнения: 2 099
Евка,успокой се.Няма смисъл.Само себе си тормозиш.Познато ми е това което пишеш.Няма смисъл,ще мине време,мъжа ти ще миряса,ще се успокои,ще ги отсвири.Само дето ще си разбила нервите си.Остави я да прави и да дрънка каквото си ще.Не общувай с нея,все едно няма никой срещу тебе.

# 24
  • на брега на морето
  • Мнения: 6 248
Евка, по емоциите ти схващам, че си многоооооо младичка. Една по-зряла жена като мен ще й тегли една яка и сочна и ще направи купон по случай раздялата. Смени номера на мобилния или когато видиш регистриран СМС от нейни номер й го върни без да го четеш. Щом имаш самостоятелно жилище, родители, мъжът ти е с теб - къде е проблема? Той е в това, че се впрягаш и си хабиш емоциите и нервите. Купила си й печка - купила си. Твоята ще е по модерна. Нека си говори каквото ще - от прост човек друго не очаквай. И не мисли, че й дължиш някакво уважение, защото е майка на мъжа ти. Това са много вредни и опасни разсъждения. Не я мисли, ядът и обидата ти ще отминат. Какво да кажа аз - живея 17 години с нещо, неподлежащо на описание. Така съм се специализирала в даването на отпор, че....

# 25
  • Мнения: 2 099
Евка, по емоциите ти схващам, че си многоооооо младичка. Една по-зряла жена като мен ще й тегли една яка и сочна и ще направи купон по случай раздялата. Смени номера на мобилния или когато видиш регистриран СМС от нейни номер й го върни без да го четеш. Щом имаш самостоятелно жилище, родители, мъжът ти е с теб - къде е проблема? Той е в това, че се впрягаш и си хабиш емоциите и нервите. Купила си й печка - купила си. Твоята ще е по модерна. Нека си говори каквото ще - от прост човек друго не очаквай. И не мисли, че й дължиш някакво уважение, защото е майка на мъжа ти. Това са много вредни и опасни разсъждения. Не я мисли, ядът и обидата ти ще отминат. Какво да кажа аз - живея 17 години с нещо, неподлежащо на описание. Така съм се специализирала в даването на отпор, че....
Да именно и аз нещо такова същото исках да ти кажа.Само разбиваш нервите си.Когато бях млада и зелена(на 23) и с 1 дете по цели нощи не съм спала от яд,що нерви потоших и що скандали ставаха вкъщи между мен и мъжа ми ooooh!колко съм била глупава.Сега вече на 28 хич ми е през оная работа какво дрънка и прави.Прас телефона и да се спасява,да чета смс-и,я па  Mr. Greenаз рядко телефон вдигам!Пък и вече с 2 деца на главата даже не я и чувам какво говори през повечето време.Ако видя да прави нещо не като хората и правя твърдо забележка и си сяда на задника.

# 26
  • Варна
  • Мнения: 1 576
Радвай се все пак, че мъжа ти е на твоя страна. Така лесно можеш да игнорираш свекървата.

# 27
  • Мнения: 830
Все едно чета себе си преди няколко години....Събрах си багажа и се изнесох заедно с детето, и мъжът ми. От тогава не им говоря, в редките случай когато се видим по задължение се държа студено като от лед. Сега разправят, че снахата е лоша и крива ама на мен нищо не смеят да кажат, не закачат мъжът ми да му говорят глупости за мен, детето го виждат когато ние имаме време да ми я заведем. И така извоювай си спокойктвието, защото иначе ще ти  вгорчат животеца.

# 28
  • Мнения: 473
След време ще се успокоиш. Не се виждай с неговата рода, както и не настоявай той да вижда твоята. Ние с мъжа ми сме се разбрали по този въпрос, тъй като аз не желая да виждам изобщо майка му и баща му. Свекърва ми направи всичко възможно да си развалим тотално отношенията, въпреки моите опити те да са поносимо нормални и така си живеем много добре.

# 29
Здравей!
Честит имен ден на детенцето ти. Да е живо и здраво, весело и щастливо.
Според мен нямаш право да искаш  мъжа ти да не се вижда и да не говори с родителите си. Може да казва, че са "из перкали", но те са неговите майка и баща. Аз също съм имала проблеми с мъжа ми, заради или с неговите или моите родители и само мога да съм благодарна, че се осъзнах на време. Когато възникне проблем или противоречие с родителите ни първо го решаваме двамата, изясняваме се. След като стигнем до общо решение всеки се оправя с неговата рода.
Майка ми и баща ми са разведени. Когато се задомих, така да се каже, баща ми ми  даде един единствен съвет - да не се съобразяваме с нищо и с никой извън моето семейство (имаше предвид моето настояще семейство, а не рожденото ми) . Важно е ние и децата да сме в добри отношения, спокойни и щастливи. Да не угаждаме на никой. И да не правим малки или големи компромиси. Каза, че те първа ще се появят претенции и колкото по-отрано ги пресечем, толкова по-щастливи ще сме. Оказа се прав.
Усмивки.

# 30
  • Мнения: 2 070
Аз бих постъпила така
1 Разговор с мъжа, за да разбере колко важно е за теб да живеете самостоятелно, изяснявате си кой какво, какъв му  ена него проблема и защо държи да е при маминка
2 Не бих имала нищо против той да се вижда с родителите си, ако тя иска да вижда внучето - ОК, ако баща му го води и ако знам че вс е наред и не му говори против теб и не го настройва
3 Ако ви покани на гости след време - Ок, дипломатична и нормална комуникация, без излишни превземки и крайности, без много да преживяваш нещата

Бъди благодарна, че има къде да живееш и си свиркай, много жени са в товето положение и търпят поради някакви причини.

# 31
  • Мнения: 3 830
Виждам, че си много добър и толерантен човек. Личи от писанията ти.
Не й се връзвай и не си трупай чернилка на душата. Този тип конфликти са почти задължителни и неизбежни. Радвай се на добрите неща в живота, на това, което имаш, другите неща не ги мисли за повече от 3 минути.

Преди година в семейството ни се случи нещо, което доста ме промени. Осъзнах колко често се косим за глупости, ежедневни, малки, незначителни и осъзнах как пропускаме важните неща, как не ги оценяваме. Има толкова много по-важни неща.
От тогава се радвам на всяко нещо, колкото и малко да е то. Лошите неща не си ги слагам на душата и не позволявам да ми пречат. Всеки хубав момент го изживявам пълноценно, взимам всичко, като попивателна хартия съм.
Лошото е, че трябва да ти се случи нещо наистина много значимо, за да осъзнаеш какви грешки допускаш.

Радвай се на живота, изживявай всеки един момент и не позволявай на хора някакви, каквито и да са, да ти тровят дните.

# 32
  • София
  • Мнения: 7 996
На запад много рядко съм чувала да има проблеми от подобен характер. Причината за това е, че там децата в много по-ранна възраст се отделят от родителите си и съответно отношенията са на съвсем друга плоскост. Няма нужда да я нагрубяваш, да прекратяваш контактите или нещо подобно. Просто остани с една хладна учтивост по празници и официални поводи и толкова. В крайна сметка не е задължително да харесваш родителите на съпруга си, а само да ги уважаваш.
Кат сте й потрошили нервите, така да бъде. Не си я уважавала, да ОК, не я уважаваш. Съгласявай се, не влизай в излишни безсмислени и най-вече неконструктивни спорове. Нека да няма причина за какво да се захване за неуважително отношение, но същевременно като си дистанцирана, си осигуряваш и личното спокойствие. Кат иска да й се води детето, водете го, тъкмо време за вас. Съпругът ти и той да ходи, родители са все пак, нямаш право да му поставяш ограничения. А тя, като ти се обади, приключвай разговорите в стил "Тенджерата изкипява вече..." и толкоз... Излишно хабиш нерви за нещо, което няма да промениш - простотията, истерията и злостното отношение си остават такива, а ти ако щеш и на ръце да ходиш...

Общи условия

Активация на акаунт