това е въпроса ми.От няколко дни съм в някакво особено състояние, мъчейки се да забравя човека който много харесвам, но вече разбрах че няма смисъл да се измъчвам повече. Това е любов без бъдеще абсолютно несподелена и едностранна.Незнам как да преодолея това състояние, да мине по-леко и по-бързо и колкото може по безболезнено.Приемам съвети.
- Публикувана: 5 дек. 2008, 11:57 ч.
- Последно мнение: 16 дек. 2008, 09:26 ч.
за несподелената любов.......
Постарай се да избягваш,доколкото е възможно, обекта на чувствата си. Избягвай разговори,общи компании и т.н. В същото време-намери си някакво занимание-спорт, запиши се на някакъв курс, общувай с много и различни хора. Излизай с приятели, сред природата. Банално е, но действа. Е,трябва и малко време. 
Ще ти кажа и какво не бива да правиш-да се затвориш у дома, да се самосъжаляваш, да слушаш тъжна музика и да прекаляваш с алкохола.
Ще ти кажа и какво не бива да правиш-да се затвориш у дома, да се самосъжаляваш, да слушаш тъжна музика и да прекаляваш с алкохола. 
Много ми е тъжно като чета за твоята ситуация, защото я разбирам много добре, но освен да срещнеш в лице проблема и да го превъзмогнеш с воля, друго не остава...разни хобита и други занимания ще те отвличат само за някакво време, след което легнейки си вечер, или ставайки сутрин, ти отново ще си спомняш и ще те боли...трябва просто да поговориш със себе си, да си помислиш малко за цялата ситуация и да приемеш, че щом не са споделени чувствата, по хубаво да ги няма изобщо...успех... 
До съвсем скоро бях в същата ситуация,за този вид болка времето наистина е благодат!От опит го пиша 
това е въпроса ми.От няколко дни съм в някакво особено състояние, мъчейки се да забравя човека който много харесвам, но вече разбрах че няма смисъл да се измъчвам повече. Това е любов без бъдеще абсолютно несподелена и едностранна.Незнам как да преодолея това състояние, да мине по-леко и по-бързо и колкото може по безболезнено.Приемам съвети.
Времето лекува, а и очи които не се виждат се забравят. Остават само хубавите спомени и леко горчивият привкус... Мисли за това: Най-хубавото за мен тепърва предстои!
Клонке, Ламборгинито може би ще е най-смелата ти мечта. Човек никога не бива да спира да мечтае, нали така! А и по Коледа ставали чудеса...
Клонке, Ламборгинито може би ще е най-смелата ти мечта. Човек никога не бива да спира да мечтае, нали така! А и по Коледа ставали чудеса...
При мен нито времето ме излекува, нито очите, които не се виждаха се забравхиа....
Напротив - колкото повече време минава, толкова повече боли.А колкото повече не виждам очите - повече го обичам.Несподелена любов - не съвсем....но невъзможна - ДА.Не знам какво да ти кажа, и то точно аз, дето вече толкова години не мога да се справя.....
Може би наистина една нова тръпка е решение.... 
Напротив - колкото повече време минава, толкова повече боли.А колкото повече не виждам очите - повече го обичам.Несподелена любов - не съвсем....но невъзможна - ДА.Не знам какво да ти кажа, и то точно аз, дето вече толкова години не мога да се справя.....
Може би наистина една нова тръпка е решение.... 
Несподелените любови са мъчителни, поне такъв е спомена ми от тийн годините, но за сметка на това минават бързо. Невъзможните са по гадна работа.
Пореви, пореви пък го удари на живот.
Пореви, пореви пък го удари на живот.
Мда, и моите впечатления са такива. Ще мине.
Несподелените любови са мъчителни, поне такъв е спомена ми от тийн годините, но за сметка на това минават бързо. Невъзможните са по гадна работа.
Споделените невъзможни... и времето не помага.
В такъв случай трябва да свикнеш с болката и да се научиш се да живееш с нея, ясно е че никога нищо няма да е същото като преди, но все по някакъв начин трябва да продължиш напред.
А дали вътрешно си разбит на хиляди малки парченца или не - това е съвсем друг въпрос.
