разбирате ли се с близките на мъжа си

да, със сестра му се разбирам сигурно по-добре от колкото той, един от най-близките ми хора е.

Не с ограничени хора какво да си хабиш силите нервите и времето/разведени сме/

За сега се разбирам с брат му,а с жената на брат му вече сме първи дружки.
Много хора ни се чудят как двете се разбираме,защото в повечето случаи
две етърви не се понасяли.Дано и занапред останем в такива отношения.

Разбирам се с цялата му рода много добре, единствено изключение прави майка му. Обичам едната от бабите му, тази която е майка на баща му, винаги съм мечтаела за такава свекърва като нея, но нямах късмета да ми бъде такъв тип роднина.

Има две сестри, които не са "мойта кръвна група" . А и си позволиха редица груби вмешателства в семейството ми и сега са ми антипатични,като за това ми настроение половинката е информиран. Той и не държи да има "химия" между мен и тях... Което ме устройва напълно.

Разбирам се с брат му, много е свестен /няма още съпруга/, с майка му - от немай къде, не я харесвам, но поддържам добрия тон заради общото благо. Но, то кой харесва свекървата

Мъжа ми има брат , който аз не мога да разбера ...  толкова са различни двамата ...
Колкото мъжа ми е отговорен , трудолюбив и самостоятелен , толкова брат му / а сега и жената му / са абсолютни търтеи . Това не ми пречи на мен , разбира се , тя свекървата си ги обгрижва , просто са ми странни .
Аз въобще се разбирам с цялата му рода , просто защото ги виждам много рядко 

да,разбирам се с всичките му близки.с брат му сме в чудесни отношения,в една компания сме,дори.
с баби и дядовци също се имам. единственият конфликт,който съм имала с негови близки,е с двете му първи братовчедки. е,сега поддържаме добрия тон,но честно казано,не ги понасям особено..хубавото е,че рядко се виждаме с тях..

 Да, защото рядко се виждаме и защото не си гледаме в "канчетата".

Разбирам се с близките му с които контактуваме. Няма братя и сестри.

Да, брат му ми е много близък, чувствам го като свой брат. 
Виждаме се най-редовно и с удоволствие.

Нещо подобно и при мен.А с майка му и баща му не си говорим от 3 месеца.Това,че ще имат първи внук(а той и е единственият син),това,че и двамата са над 70 години(на 73 и 71год),и може би е едно от най-хубавите неща,които им се случва на старини.Май за тях няма значение.

Да разбираме  се с брат му,с жена му се разбирам добре имаме си обща тема свекървата с която за жалост Не

О, определено се разбираме. Бих казала и, че със свекърва ми се разбирам по-добре отколкото с майка ми. Със свекър ми сме в дипломатични отношения - търпим се един друг. Девер ми все още не е семеен,въпреки че вече е на 33г., но и с него се разбирам добре - понякога се караме, но в рамките на нормалното и общоприетото - все пак нали съм му кака - позволявам си да давам наставления и акъл. , а той е от тия мъже дето непрекъснато недоволстват и ръмжат.
Често се случва да се "обединим" със свекървичка за борба срещу мъжете. Обича ме, може би и защото си е мечтала за дъщеря, а пък то.....все мъже.

Забравих да уточня все пак, че живеем в различни квартали и задължително/само веднъж месечно се виждаме, т.е кани ни на гости - и сега сме тръгнали - свекър ми има имен ден.

горе долу....или поне така си мисля. със майка му и баща му се разбирам-поне засега.но със сестра му не! категоречно НЕ! И нямам желание. колкото по-долече от мен и семейството ми ,толкова по-добре.иначе с останалата му рода се имаме.нямам пробллеми с тях.

Ами... нямаме конфликти  Брат му (близнак, при това!) е толкова различен от него, че просто не мога да намеря нещо, за което да се хвана, за да изградим по-близки отношения. С родителите му се разбираме, да. Не знам дали и доколко ме харесват,  но с времето свикнахме едни с други и се приемаме такива, каквито сме. Повече и не мога да искам - те са неговото семейство, не моето, докато се уважаваме и никой не се бърка в живота на останалите по един натрапчив начин, за мен всичко е ок.

По скоро бих казала,че отношенията ни са на база лицемерие

Разбирам се с брат му и жена му.Отношенията са ни много близки.Споделям си често с тях.Както и съпругът ми има близки отношения с моя брат.

разбирам се с всичките му роднини, с изключение на майка му. 

Единствено дете е, а за родителите му не знам какво имаш предвид под ''ясно''...  Разбираме се много добре.
Не търпя единствено братовчедите му, от страна на свекървата. И не го крия.

Има сестра с която сме доста близки и си помагаме!

С баща му се разбирам добре, може би защото живее далеч Нямам свекърва, починала е жената доста преди да се запознаем с милото. Има брат, когото абсолютно не понасям - пълен идиот и наглец Иначе с всички останали негови роднини сме в перфектни отношения

Разбирам се, но  пък гледам да не се замислям особено, помагаме си, все пак са роднини
и не се знае кой кога ще има нужда от помощ, за мен е много важно да сме в добри
отношения заради детето, да има хубав пример, да се учи на уважение.

Да, сестра му е супер. Вс еедно не е расла в това семейство.

разбира ме се е силно казано,по скоро когато се видим се налага да се търпим

със сестра му се разбираме много добре но брат му не много

Ами, разбирам се със сестра му и майка му. мисля, че влияние оказва фактът и че живеем в различни градове. Със  сигурност има неща, които ни дразнят, но за момента успяваме да ги изгладим с разговори в прав текст без обида. Хората са доста разбрани.

Да разбирам се с брат му.

Да,разбираме се Той няма нито брат,нито сестра,но пък много си живеем с леля му и първите му братовчеди...
Подържаме се,помагаме си взаймно и винаги по празници се събираме всички
Лелята на мъжа ми,е моята свекърва-аз съм и го казвала много пъти...За мен тя е като майка на мъжа ми!Не,че майка му я няма,но за нас тя не съществува,както и за цялата рода  

о да...
откакто престанахме да съ6тествуваме един за друг, (аз за тях и те за мен) сме в брилянтни отно6ения....
с девера не съм  се виждала от  близо 11 години, с етървата  и родителите му 10...
мъжо посе6тава  родителите си, всеки път като сме в Бя, а с брат си се засякоха  само миналата година, когато оперираха свекъра....

...дори живеем заедно...всичките! Нямам избор
По- важното е, че ТЕ се разбират с мен 

Не разбирам какво е ясно.Моят си няма брат или сестра,но чудесно се разбирам с баща му,много харесвам и бабите му,а при едната като ходим у тях се чувствам като у дома си.Нарича ме и с едни шопски обръщения,които са мн. лични и мн. ме радва.Иначе 2-3 пъти съм виждала някакви братовчеди,ама не ми харесват -ама хич!

не бих  казала ,ве4е  една  година не подържаме връзка и се 4уствам  много  добре!!!!

не се разбирам определено, все едно сме от различни планети.

Ами да, разбираме се всички, но се виждаме почти само по празниците 

Търпим се. 

П.П. Но се виждаме сравнително рядко.

Близките на мъжа ми станаха и мои близки.Харесвам ги или не те са част от нашия живот и не мога да ги игнорирам.Не ни се бъркат,но често искат услуги разни,но засега това не е проблем.Научила съм се да бъда гъвкава и да приемам хората такива каквито са.

Да

И аз така.

 и ние така

Естествено, интелигентни и зрели хора сме, а и живеем под различни покриви.

Почти същото е и при нас, с разликата, че понякога се чувствам предизивкана да покажа рогца, като ми се навлезе твърде много в територията. Прекалено много са зависими от мъжа ми и постоянно го търсят за всякакви услуги, което не винаги ми изнася особено. Иначе почти нямам общи теми с тях, всъщност с мъжа ми също нямат почти никакви пресечни точки, с изключение на най-важната- тази,че с роднини, и хубави, лоши, трябва да им помага.

С роднината на мъжа ми се разбирам така (след години преглъщане)        

Аз не мога да ги разбера, те - не се и опитват.Така си я караме...

Да, много! Каквото повикало - такова се обадило 

Да, разбирам се с девер ми /той е несемеен/. Пък и пет години бяхме съученици, даже по някои предмети и на един чин сме седели С другите роднини също се разбирам, защото ги виждам много рядко

Нормален контакт, не са ми най милите и драги, но са най близките роднина на мъжът и трябва да ги уважавам. Подаряваме  подаръци на децата на зълва ми (по повод), чуваме се, общо взето нормални отношения. Не се караме, всъщност няма какво да делим, големи хора сме вече. Свекърите ги чувам от дъжд на вятър, по празници и така. Всеки със задълженията си.Мирно кротко и цивилизовано.

Сладки отговори 

В рамките на нормалното. Не искам много близост, изпатих си няколко пъти. Не съм от хората, които ще позволят да им се влиза в територията на семейството. Всеки да си знае своето.

Разбирам се чудесно със сестра му, пък и с всички, мисля че всичко е до взаимност.

В началото сякаш повече. в последно време не ми се контактува с тях.

С брат му,да.Дори много добре.С етърва ми също.В един град живеем дори.
И ми е много приятно като си ходим по гости.

Полина 77 - и при нашите роднини е същото . С тази разлика , че на мен наистина не ми пука ...а и не искам нищо от тях , но девера и етървата така са си свикнали - да им се дават пари и да ги издържат . Даже имат два кредита свекъра и свекървата , защото теглиха , за да им ги дадат . Отделно , че в къщи не дават и една стотинка - всичко плаща свекървата , тича , мъкне торбите , готви им , чисти им ...  Деверът и е взел GSM - а и си го ползва , а тя плаща сметките , взеха им колата , а те бъхтят пеша / а живеят в къща , където най - близкият магазин е на 2 км. /
Купиха му лаптоп на девера , че детето имало нужда ... Купиха му LSD телевизор ... и него ще го изплаща свекървата до 2010 г. 
Мъжът ми никой не го пита има ли нужда от нещо . Той пък всичко си има , благодаря на Господ - добре живеем , ама дразня се ... заради мъжа ми .
Нали се сещате , че и отсега е нагласено свекървата да гледа евентуалното им бъдещо дете .
Етървата праха в стаята не благоволява да избърше ...
Дришлъовци , които цял живот нищо не са направили / говоря за 30 г. хора , да не си помислите , че са тинейджъри / , не работят , спят до обяд , ама претенциите и самочувствието им - до небето .
Ама то не е луд , който яде беницата ...
Само се чудя , какво ще правят тези двамата , когато родителите на мъжа ми си отидат от този свят 

Pipinka , те тия вашите имат нужда от сериозно лечение.
Примерно като за начало- бой по чергата.

Налага се.

Ама как бе ? Ти представяш ли си някой да каже нещо за "децата " . Свеки почервенява и се хваща за сърцето и почва да повтаря , че докато са живи ще помагат ...
Аз веднъж и казах , че не е зле синът и да поработи и тя като изпадна в някаква истерия 
Иначе , ако зависи от мен - точно бой  Да си излекуват малко мързела и самочувствието .
Ама не се меся , защото не ми пречат ... Те само на себе си вредят .

Само със свекър ми се разбираме,защото е откровен,грижовен и мил с мен и с детето ми.Свекървата и зълвата са

Мъжът ми има по-голям брат,с който се разбирам чудесно.Когато малката ми дъщеря беше бебе той е бягал от работа,за да ни закара на консултация/понеже на мъжо шефа не го пускаше да отсъства/.Етърва ми след нощна смяна е водила  голямата щерка на лекар /студ голям,аз с бебе на ръце няма как да хукна на другия край на града/.Много са ни помагали,ние на тях също.Разбираме се чудесно и се надявам и занапред да е така.

Разбирам се единствено с баща му, защото е добър и кротък човек, оттук натам с другите съм само дипломат по принуда, в името на общото благо 

И при нас като при Полина и Пипинка...С тази разлика,че девера работи.С етървата се познаваме отскоро,не ми е още законна етърва,но ,живот и здраве,и това ще стане.От срещите си с нея съм останала с много добро впечатление.Много мило ,скромно момиче,но и нея я въвлякоха в интригите,а и ,предполагам,тя няма нищо против...На тях се помага....Как ми се е искало да се съберем като рода,да се забавляваме,да си говорим...Ама не и не....Все някакви лъжи,манипулации,интрижки.....Свекърите гледат да разделят девера и мъж ми.За първия-винаги.За втория,макар да им даде внуче-никога няма...Тъжно ,тъжно...За тях де.Ние може да сме в труден период,но съм казала,че от тях не искам нищо.Имаме си,благодаря.Имаме си и баба (макар и голямо мрънкало )да ни помага,и детенце да ни радва.

Разбирам се с всичките му близки по-добре, отколкото със своите собствени. Чувствам ги като свое семейство.

Ах, болната ми тема.
Вуйчото на мъжа ми живее над нас и ни посещава по няколко пъти на ден.
Направо ми се драйфа от него.
Първо "ми гледа в канчето". Буквално. Оня ден ПЕТ пъти направи тъпи коментари /според него остроумни майтапчета/ на тема какво и как ям!

Второ - от време на време ръси още по-малоумни майтапчета със сексуален подтекст!

И ние така. Свекърва ми е много лицемерна, а със зълвата вече нямаме отношения, след 3 години тормоз, месене в живота ни, даване на акъл,изискване на братска помощ и накрая ми писна да вдига скандали на брат си и аз я предупреди, 4е й е за последно. Тръгнали сме да водим детето на лекар, а тя иска на момента да ходи да й запали колата.И тя му се развика и трясна телефона, без да пита за малката. Аз поисках обяснение, а тя ми каза, 4е й е брат и йе длъжен, нищо незначело че съм му родила дете и имаме брак, за6тото тя била неговото семейство. Ходила по врачки и ми казва, че детето ми ще е болно дълги години и ние ще се разведем, че го тормозя. И накрая ми пожела да си водя детето по болници и да не се занимавам с нея. А скоро разбрах, че свекито е на нейна страна.

С баща му май най се раzбирам. С останалите също , но като се въzдържаме двете страни от неща , с които си противоречим. т.е има таквиа и не ги zасягаме.

Разбираме се понеже живеем отделно 

Със сигурност сие нормална жената, просто не би трябвало да живеете zаедно 
Аz като се поzнавам, ако някой ми живее в къщата сигрно ще се побърка, но не съм лош човек, просто си имам свой начин на живот 

Не. Всички са малоумници до девето коляно. Тъпи селяндури.  Всички го използват  и на него вече му писна след толкова години.

Да, разбирам се.
Братът на мъжа ми е много симпатичен, имаме много общи теми. Виждаме се всяка седмица, мисля, че сме сплотени, разчитаме. Жена му и нейната рода също са готини хора, доста лудички, но цветни такива, интересни. Понякога им се ядосвам ( главно, защото не обръщат внимание на свекър ми, и цялата грижа любезно ни е предоставена), но тези неща аз не мога да ги променя и все по-малко мисля за това.

Да,разбираме се,но без излишни любезности.Виждаме се на общи гостувания и сбирки,не сме близки иначе.

Не особено, когато се виждаме се държим любезно-студено, с тях нямаме общ език. Същото важи и при свекето.

Да, разбирам се и с брат му и сестра му. Родители няма.

В дипломатически отношения сме - имаме негласно сключен пакт за ненападение

В перфектни отношения сме,
защото живеят на другия край на света.

здравейте,
аз съм нов фен на БГ мама! досега не съм се престрашавала да се включвам но темата ме провокира 

та по темата: винаги много съм искала да имам ако не приятелски то поне нормални отношения с роднините на приятеля ми, но за съжаление не стана така. особено със сестра му, с която той е много близък. няма лошо аз също много обичам сестра ми.... но неговата определено не ме харесва още от началото, въпреки че той се опитва да ми обяснява че тя просто си е такава....   и освен че не ме харесва, го и показва явно. и то по много примитивен начин....  какво ви говори факта че се случва веднъж да ме поздравява и да си говори с мен /е верно, на теми които само на нея са й интересни / а следващия път примерно като им отиваме на гости, отваря вратата, обръща се и си влиза в стаята и после си говори само с брат й. друг показателен случай - тя, много болна, звъни на брат си да дойде да я види, ние отиваме /по негово желание ходя с него/ и на въпроса ми "Как се чувсваш? по-добре ли си"? тя се завива през глава и казва "оставете ме на мира". и моят мил приятел нищо не казва, само където започва да се държи особено мило с мен за да замаже гафовете на сестра си. подаръци за рождени дни, нови години... ама какво е това? а иначе винаги се "включва" в нашия подарък за родителите им    
другото ми любимо нещо е когато дойде на гости в нас за първи път /въпреки че ние 4 месеца го правихме този апартамент и се счупихме от работа и нерви, и естествено моята сестра идва 100 пъти да помага с каквото може/ тя дойде едва тогава , и при това с празни ръце.... "брат ама много ти е хубав апартамента"....
е в общи линии е това, не искам да ви отегчавам с много подробности познайте само на колко години е? 
 

Сигурно и аз изглеждам много гадна и зла на скъпите вуйчо и братчедки дето се промъкват в нас по всяко време. Толкова са ми тъпи, че даже не си правя труда да ги поздравявам.

Ох, кога ли ще се изнесем оттук?

С брат му се разбирахме добре, докато го издържахме. Когато забременях казах, че нямам 32 годишен син и да започне да си купува сам цигари и храна. В този момент брат му започна да не ме понася и да ме гледа зло. Ама не ме интересува. Сега работи и се издържа сам. Живее си сам и алкохолните му купони си ги понасят неговите съседи. Много сме си добре вече сами. С баща му спазваме добрия тон. Гледам да няма ситуации за кавги. Мирно и кротко и синът му да се оправя. Когато сава въпрос за моите родители постъпвам по същия начин. Ако има по-остра забележка пресичам и казвам, че това са си наши работи. Не веднъж съм им правила забележки и пред мъжът ми. Като става въпрос за наши работи и решения външните да си мълчат. Общо взето никой не ни се меси или ако се опитат казвам "Да, да, ще си помислим как да го направим." и точка.

Да, много добре се разбирам с брат му! Мога да кажа, че сме много близки !

Разбираме се да!

Разбираме се прекрасно 

Да разбирам се,а когато с `мама`кръстосаме шпаги,сл.път като се видим се правим,че нищо не се е случило.........и така

Разбираме се. Отношенията зависят и от двете участващи страни.

С никой не се разбирам от неговата родя - просто нямам желание 

Ми уж се разбираме,ама ... мен ме дразнят 50% от въпросните 

Не, не се разбираме, нямам и желание. 

Разбирам се със сестра му - търсим се , споделяме си и си помагаме както можем. Имали сме и спорове и сръдни (трудно си го разделихме в началото, а сега трудно си делим "бабата") , но като цяло се разбираме.

Разбирам се както със сестра му, така и с майка му и баща му - дори живеем с тях (с родителите му), но не по принуда, а защото аз искам така! Не ми се налага да се преструвам, защото си казваме всички което ни дразни и се стараем да не го повтаряме.

Разбирам се със всички като изключвам от списъка ---брат му!
Направо не го понасям и дори не се поздравява ме !Само ако има много хора и спазваме благоприличие!