ЗА РАБОТАТА И СЕМЕЙСТВОТО - СПРАВЯМЕ ЛИ СЕ ДОБРЕ?

Нищо не може да ме накара, да си пренебрегна детето. Толкова бързо лети времето, че няма да се осъзная и тя ще порасте. Бях се отдала на работа и какво, загубих си времето в стоене в офиса събота, неделя и през седмицата до никое време.

Заради кариерата си, досега не посмях да имам деца.
Не съм била права, защото времето си върви, а аз се пазих умишлено да не забременея.
В този смисъл мисля,че съм била глупава, да искам първо едното, пък после другото.
Сега правим опити.
Стискайте ми палци.
А иначе кариера винаги може да се гради, но други са важните неща!
Еманципацията ни разказа играта!

Поздравявам всички жени,които са се отдали на семейно щастие,а не на кариера. 

Мислех, че се справям, докато преди седмица не събрах границите на кръвното от преумора и напрежение. Гледам едното да не става за сметка на другото и поради тази причина жертвам съня си, почивката си, изтезавам се до краен предел.
Но не бих се отказала нито от едното, нито от другото, колкото и да ми е трудно.

Не съм си задавала такива въпроси, признавам си.
Не съм и чувствала, че жертвам едното за другото.
Може и да съм щастливка, но съм си знаела приоритети. На първо място винаги е било семейството и детето.
Кариерата е била част от мен, но след това.
На мнение съм, че човек постига в кариерата си толкова, за колкото му стигат силите, другото са тъжни напъни и намиране на извинения.

За мен и двете неща са вървят паралелно. Просто ги съчетавам и успявам. Проблеми нямам.Всичко е въпрос на организация. Така аз съм възпитавана, ще опитам и моето дете така да възпитам . В моето сем. и майка ми и баща ми са били кариеристи.И двамата са с куп квалификации покрай образованията си. Децата си не са били изоставени нито за минутка. Такива извинения като времето лети и т.н за мен не съществува... Друг е въпросът, че има майки ,които с желание си остават вкъщи. Аз не съм от тях. Не мога да си представя да си седя вкъщи. Има и такива , които не смогват да правят две неща паралелно. Всичко е въпрос на възможност и желание.
И аз и мъжът ми сме такива. И двамата работим, и двамата се развиваме , както и детето се развива както всяко друго   ..
И сега може би ще чуя ..ама ти не си гледаш детето сама... и затова ще допълня, че си го гледам напълно сама и въпреки това пак успявам да съчетавам нещата. Таткото ни пътува много често и много често сме по цели седмици сами с малчо. Нямам човек, на който да си остава детенце и въпреки това успявам.
За мен кариерата е развитието. Дипломен Инженер съм по професия.Работя в сферата на Медицинското инженерство. Занимавам се с много проекти, медицински апарати и още много куп неща, свързани с техниката. За мен животът е бил развитие и това никога не съм го крила. И както казах, затова се развивам. Ще направя всичко възможно и детенце да възпитам така...

Стига човек да знае как и да има желание нищо не може да му се опре.

Съчетават се отлично двете неща и изобщо не си пречат според мен. Обаче представите за кариера на различните хора са супер различни, така че тук можем да обсъдим само общи приказки, нищо конкретно.

TheFireGoddess браво на теб. Имам позната, на която и двете деца са отгледани от бавачка и вечер плачат за нея, не за мама. Та да не стане така и при теб... Аз не се оправдавам, аз преценявам - детето ми е на първо място. Достатъчно съм направила за кариерата си. Интересно ми е, каква кариера гониш, щом си сама с детето? Или си пишем, за да трупаме активи пред себе си. И стига глупости от сорта - когато искаш, можеш... Разсъждения на 20 годишно момиченце, което си мисли - каквото хвърчи, яде се.

Tess права си, кариерата не е да си ходиш просто на работа. Кариерата изисква много, ама много жертви, да растеш в ерархията. И който ми каже, че не е така - бърка кариерата с обикновената работа от 8.00 до 18.00ч

Е, моето също е с детегледачка, но това с нищо не му е навредило, нито някога ще я предпочете пред мен  

Така е, и аз навремето мислех, че кариера правя, а сега се чудя къде ми е бил акъла 

Ха ха, защо говориш глупости. Както казах вече, майка ми баща ми сами са си отгледали децата.Какви бавачки, какви 5 лева изобщо бълнуваш?
Въпросът ти определено е супер глупав и затова не бих ти отговорила, защото няма да разбереш за какво идва реч.
Наистина бих се радвала да се върна отново във времето , когато бях на 20....

Спокойно, аз съм от тези с бавачките, пък хич и не се засягам, даже съм доста доволна

С добра организация всичко се постига и кариера, и добра, майка и съпруга  

Не бълнувам мила, баща ти и майка ти са те отгледали в доста различни условия за работа, кариера и живот. Дадох пример за бавачките, относно наистина работещите и гонещи кариера жени сега, ма нали си малка и не си разбрала.

Не съм го казала, за да заегна някой. Споменах го, защото момичетата с деца и кариера трудно тичат до 18.30ч да си вземат децата от градината и за това предпочитат бавачките. Или пък си ги позволяват, защото печелят добре!!!

Не мога да разбера за какво се засегна толкова? Всеки решава сам за себе си.. ние сме решили за нас... така че не разбирам какъв ти е проблемът или просто не си свикнала и не желаеш да слушаш неща, за които изобщо не можеш и да си помислиш.
Определено не знаеш за какво говориш ..

Не съм се засегнала. Ако беше прочела първият ми пост, нямаше да
Определено знам за какво говоря. Непознат не може да ме засегне. Вече казах, че съм имала кариера и сега съм поставила детето си на преден план. В кариеризма няма нищо лошо, но явно малко от пишещите знаят значението на думичката. И за пореден път ми доказа, че си мъничка на години мила, поне спрямо мен! Хайде лека вечер

Изобщо не са разсъждения на 20 год. момиченце.. Просто всеки човек има Критерии и Представи . Явно за теб тези са непознати.
Това, че ти самата не можеш и не смогваш, не означава, че никой не е в състояние да се справя 

Явно думата и за теб е доста непозната  .. но както и да е.. айде лека и на теб..
Наистина изгарям от Желание да разбера Възрастта ти  !

Нещо си се объркала миличка. Била съм на доста висока позиция в ерархията и съм доволна от постигнатото. Сега ме интересуват други неща. Критериите са различни за различните хора. На двайсет пък определено са много различни Хайде сполай ви ))

Какво ви става, че се разпалихте така по точно тази тема

Ми явно ти самата си на 20 
Ако беше постигнала толкова много, колкото ти самата пишеш, нямаше да се изказваш по този начин и да скачаш. Просто ако това е Истина, което пишеш, трябва много добре да разбираш, за какво става въпрос. Но явно не си това, за което се представяш 

Просто децата не са си легнали и си търсят забавление. Както вече потретих кариерата е отдаване на работата. Другото е  на 8часа работно време  и заплата на определено число.

Не се справям добре.

Обаче въпроси от типа "Дали съм добра майка?" си задават и майки, които са се посветили на отглеждането на децата си и не работят (съвест  )

Има професии, които предоставят по-добри възможности за съчетаване на кариера и отглеждане на деца. Не забравяй, че важно е качеството на времето, което прекарваш с детето си, а не количеството.

Не съм съгласна с идеята, че кариерата е загуба на време. Възхищавам се на постигнатото от някои жени в обкръжението ми и мисля, че те допринасят много чрез работата си  без да ощетяват децата си, напротив 

Кариерата е различна за всеки. То и в Макдоналдс има йерархия, ама представи си каква кариера те чака там примерно

Podobno ne6to mi se slu4i i na men v4era - ot preumora i ot naprejenie udarih 170 kravno - edvam se pribrah - i sa6to kato teb ne bih mogla da se li6a nito ot ednoto nito ot drugoto - obi4am rabotata si - obojavam q - opredeleno na momenti mi e mnogo tejko - izlizam sutrin v 7 za rabota i se pribiram v 20.30 - 21.00 h - 5 - 6 dni sedmi4no. no puk se 4uvstvam strahotno

ot druga strana moqt ostrov na spokoistvieto se namira udoma - pri sapruga i sina mi - kogato se pribera pri tqh vse edno se otkusvam ot vsi4ki problemi i naprejeniq - no ponqkoga opredeleno mi e mnogo trudno - sapruga mi me podkrepq i razbira adski mnogo - no ponqkoga i na nego mu pisva - no za sega nqmame problemi s tova


Eto tova e mnogo pravilno 

opredeleno iziskva jertvi, na vreme i nervi - no puk rezultata opredeleno si zaslijava 

izvinqvam se za latinicata no ne6to mi se skara PC-to 

Не съвсем. Ако става дума да си ангажиран не само физически ами и доста умствено и психически натоварен с работата си и да се прибираш вечер в 20 часа примерно , да почиваш една неделя, колкото и качествено да прекарваш по 1- 2 часа преди лягане с детето си не е достатъчно. А ако се прибяват и командировки и по дълги чести отсъствия по работа ...

Е да де, за това говоря и аз

Нямах предвид Макдоналдс, а по-скоро някои свободни професии - някои от тях позволяват по-гъвкаво работно време, работа от вкъщи. На "прима виста" се сещам за три жени, които завършиха докторат и родиха по две деца по същото време. Научната работа дава възможност да си взимаш детето от градина (напр.); моя приятелка е лекарка, преди две седмици роди второ дете - и не и лесно след нощно дежурство, но не лишава децата си от внимание.
Да, те все още нямат кариера, но я градят - за това ставаше дума 
А за децата и къщата им помагат и татковците, никоя от тях не е сама.
Мога и да вметна, че живеят в държава, в която платеното майчинство е между 2 и 8 месеца, след това майките се връщат на работа.


Не съм твърдяла, че всяка жена има потенциал да го направи, ок?
Самата аз споменах, че не се справям с подобно балансиране между къща и работа...

Мислех, че се справям добре. После излязох в майчинство и видях каква огромна част от света на по-големия ми син съм пропускала, като съм имала само вечер по 2-3 часа с него, и то в тях гледам да си и почина все пак, че на другия ден пак на тръстиката Така че сега преценката ми е друга - мисля, че не съм се справяла добре. Сега като са двама, съвсем трудничко ще ми идва Обмислям промени в статуквото, но още не съм намерила точния вариант. Не мога да не работя, защото не съм такъв тип човек, ще изтрещя. Но и не искам да работя толкова много, колкото преди, да се прибирам с глава като тиква...Може би ще мина на частна практика и сама ще си определям заетостта 

Да ,толкова добре се справям,че ми прилоша в Кауфланд.Не знаех къде съм за зла беда и каката,която е буйно дете изведнъж изчезна.Намерих я на информацията ревяща.За капак и една от служителките си позволи да ми държи тон как съм могла да си изгубя детето.
Всичко това днес.Вечерта после с  лудия комшия и сега немога да се отпусна и да заспя.От седмици немога да спя,спя 3,4 часа и ставам.Ще зарежа работата.Не се чувствам добре физически,не се справям.За протокола -на 28 с 2 деца.Гледам ги сама и вечер работя.Обзавеждане и интериорен дизайн.Предстои ми обзавеждане цялостно на нощен клуб ,но ще го откажа.Нямам идеи,изчерпана съм в момента.След месец може да опитам пак.Сега повече немога.Безкарайно се възхищавам на хората които са точни и организирани.Аз съм разхвърлямна и хаотична.Постоянно у нас се валят мостри платове,покрития,тапети .И имам ли хрумване за дадено нещо не спя докато не го завърша,докато не визуализирам и подбера материали.Вляза ли в серия за 2 дена съм готова с нещо,но имам и дни затишие.Ето на от 3,4 дена нещо ме дразни в едно обзавеждане и незнам какво точно.Та в дупка съм в момента ...

Аман от тази работа. Работя още след завършването на гимназията 
Пропуснах толкова мили моменти с големият си син, започнах да работя отново когато беше на годинка и 2 месеца... сега съжелявам.
Наистина го гледаха детегледачка, баба... Дойде момент в който наричаше баба си "мамо", плачеше за нея.
Нямате си на идея колко трудно отново свикна да живее с мен, от момента в който спрях да работя.
Изживяхме криза и аз и той, може би още я преживяваме, но в по-лека степен. Трудно свикнахме отново с навиците си, с абсолютно всичко... и осъзнах че скапаната работа ми провали отношенията с моето дете, което чувстваше баба си по-близка! 
Сега съм майка 24 часа, само майка, приятел, учител. Опитвам се да наваксам пропуснатото време, няма да мога да изживея минали моменти, но искам да имаме нови, хубави спомени. И няма работа която да ме накара да направя същата грешка и с малкият си син. 

Аз почнах пак заради парите.Почнаха да не достигат в един момент и аз пак почнах да бачкам.Бебето нямаше още месец,когато стартирах с един нов проект.Една новобогаташка къща.Стана страхотно.Вече 7 месеца и доста обзавеждания.Обаче някак работата ме изпива.Незнам мъжа ми почна да мърмори и май е прав.Почна ли с нещо и не ям,не спя и работя.Една вечер ме свари в 3 да слагам коледна украса вкъщи.Тъкмо получих проблясък за едни нестандартни висулки от бинт и ги правех.Почнах да пия по 3,4 енергиини напитки дневно ,за да не дремя и  по цяла нощ откарвам будна.Та може днес да ми стана лошо и от това.3 Ред Бул-а ударих

Работата определено взима много, но когато имаш възможност наистина да направиш нещо ценно, според мен си струва да го направиш. Вярвам, че и децата ще го оценят един ден, ако ще да е и след 20 години.

Справям се според мен не зле. Идва ми и нанагорно, но работата ми носи удоволствие, съвсем съзнателно се върнах на 6-7-ия месец. Не бих била по-добра майка ако си стоях у дома - това поне е сигурно.
Всеки решава сам за себе си - работата ми е такава, че не гоня място в йерархията - важно е проектите ми да ми носят удовлетворение, както и на шефовете , така че и според мен - кариера е много относително понятие.
И това че работя от 9-17.30 - не ме прави просто клатеща крака в офис, защото когато имам важни и гонещи срок проекти се прибирам с купищата папки и флашки и компа ми прегрява - просто мога да си позволя нормално раб. време с ненормирано извънработно - мой избор и превилегия .
Темата дано не се превърне в мерене на п..ки, кой каква кариера има и работещи майки - срещу тези, които са избрали да останат у дома.

сина ми веше на 1г. и 6 м. когато ме одобриха на интервюто за работа - работата беше добре платена, но беше на най-ниското стъпало в йерархията - аз исках да започна работа - беше ми писнало по цял ден с майките в градинките - да слушам само за захранвания, памперси, кое дете какво направило и кая имала по-хубава количка 
усещах, че ако продължавам да стоя така ще полудея.
започнах работа - работа имаше за целия китайски народ - работих цялото лято без нито един почивен ден - от 9 до 19 часа. преди 1 месец, получих първото признание и повишение в живота си - бях на 27 небе от щастие - за пръв път оценяваха труда, който хвърлях.
сега съм на нова длъжност - с много повече задачи, отговорности, работа и нерви - работното време ми е до 17.30 но няма ден, в който да си тръгна преди 20 ч.
правя каквото мога - гледам всяка свободна минута да съм със семейството ми
но работата ми не си я давам - усещам, че имам какво още да дам в нея - усещам, че мога да постигна още - особено при шефка като моята, която помага на хората, които искат да се развиват професионално - това винаги ми е било мечта - да постигна нещо сама - без връзки, без хора зад гърба ми и т.н.
не бих се отказала от това по собствено желание 

parsy   - съгласна съм с теб - ти какво работиш ако не е тайна

Рибозом евала на теб мацка  - сигурна съм, че ще се справиш - хора като теб са като шило в торба - не ги свърта дълго без работа 

Олинце и belinda милички не се притеснявайте - всичко ще бъде наред - и моят син плаче вечер за баба си - пък сутрин за майка си 
не се самообвинявайте - тогава сте мислели, че по един начин - сега по друг - всеки има право на мнение дали да работи или да си гледа детето - и двата варианта са за уважение, защото гледането и възпитанието на едно дете в никакъв случай не е по-лесно и по-малко отговорно от гоненето на кариера 

Mentha - имам една приятелка, която е адвокатка - водеше бебчо с нея в афиса, по дела, навсякъде - справяше се доста добре докато стана достатъчно голям за детска градина - и продължава да се справя страхотно - евала на такива жени 

Аз си мисля, че се справям - въпреки, че компромисите не са малко и то на първо място с домакинската работа - оставила съм я на заден план.
Смея да твърдя, че прекарвам по-качествено времето си с детето отколкото редица майки, които по цял ден стоят по кафенетата с децата си, "отдавайки" се на тяхното отглеждане и възпитание.
А иначе по отношение на репликата, че времето лети и децата мнооого бързо растат - точно заради това си струва да имаш кариера, щото 15-20 години страшно бързо отлетяват и когато птиченцето изхвръкне от гнездото, обичайно оставаш с празни ръце, а на на 40-50 години ако нямаш нищо зад гърба си - какво ще правиш - аз лично нямам желание да шия гоблени.

За мен най-добрата кариера е да работиш за себе си, но представите на повечето хора са свързани именно с израстването в голяма организация с йерархична структура. Истината е, че и двете неща изискват много усилия, но всъщност са коренно различни едно от друго.

Их господин кариерист,не всеки може да работи нещо супер престижно.А един адвокат или дизайнер трябва дълго и упорито да се бори да спечели.Незнам как е при архитектите,аз трудно поемам дадена работа.Не ми е все едно,винаги може да отворя из нета и да свия няколко идеи на друг нали.Но не го правя,имало е моменти само един цвят стена да развали целия вид на стая.Немога да не се похваля-ако влезнете в нечия голяма скъпа къща и видите един уникален разчупен тааван ,боядисан в много цветове и с вкарани светлини  да знаете че е мой.Беше в началото пълно строително недоразумение с безкрай чупки и собствениците мислеха да го покрият просто с гипскартон.Да но височината на места идваше 188 см.Ниско много.Съгласиха се да изчакат да разчертая идеята и да видят какво предлагам,даже не го и видяха проекта,един ден мъжа мина и каза почвай тавана,ако не ми хареса няма да го платя.Аз толкова се бях запалила по него че се навих.Работи се близо 2 месеца тавана,стана уникален.Жалко немога да пусна снимки,не е коректно да кажа и кой е собственика.Гледайте за крив шарен таван,мой е

Зависи от естеството на кариерата, нагласата на човека и житейските обстоятелства. Съжалявам, но всяка система има ограничения и в повечето случаи изобщо не е въпрос на организация, а на стечение на обстоятелствата. ТОва с организацията действа само в идеалния вариант, когато децата никога не боледуват, бабите и дядовците са на разположение, децата са някакви генийчета, които винаги всичко научават в клас и са уравновесени и няма финансови ограничения. Но какво става, когато детето боледува често или има проблеми в с ученето или общуването, ако няма баби и дядовци под ръка или парите не стигат за наемане на бавачка? Тогава вече нещата се закучват отвсякъде и се започва с големите компромиси и чуденки кое е по-важно - семейството или кариерата и се реже откъдето може. И много често се реже от семейството, защото..., защото така правят всички.

Справям се някак си-вероятно не перфектно, но сравнително добре.
Стремя се да не съм максималистка, да не изпадам в крайности, нито да се вманиачавам.
Относно работата-достатъчно ми е да работя по специалността, която съм завършила, да се занимавам с неща които са ми интересни и ми харесват, да се развивам в своята област и да ставам все по-добър специалист и разбира се-да получавам добро възнаграждение срещу труда си. Не се стремя към издигане в йерархията. Мечтата ми е един ден да работя за себе си.
Относно майчинството. Не мисля, че прекараното време с детето по схемата 24/7 ме прави автоматично добра майка. Синът ми ходи на ясла и съм убедена, че това е в пъти по-полезно за него от това да прекарва дните си само с мен. Изпитвам необходимост да работя ( не само по финансови причини) и не съм убедена, че пренебрегването на собствените ми потребности в името на това да бъда неотлъчно до детето си е правилно и полезно. Разбира се, вечерите и почивните дни са изцяло посветени на семейството и сина ни-правило, което спазваме стриктно.
Като цяло считам, че съвместяването на работата с майчинството не е толкова трудно постижимо, стига човек да успява да балансира разумно между двете неща.

Аз не се справих. Опитвах три години да съчетая работата със смейството и накрая се отказах.
Много дълго си мислех, че се справям чудесно, но по едно време установих, че не е така - прибирах се от работа изморена, психически съсипана и нервна. От там се хвърлях да готвя, чистя, прибирам и др. подобни. Детето си играеше и не смееше гък да каже, за да не се развикам, непрекъснато имах скандали и със съпруга ми. Почти го бяхме докарали за развод, а аз продължавах да твърдя, че проблемът е внего, защото не иска да работя.
Сега не работя, домакинската работа я върша през деня, вземаме детето по-рано от ясла, вечерите ги използваме за дълга вечеря заедно, да играем заедно с малката, да си говорим тримата. Няма викане, няма нерви. Къщата е пълна със сладки за Коледа. Аз съм спокойна, щастлива, наслаждавам се на времето.
Нямам нужда да се доказвам на някого, нямам нужда от кариера. Усмивката върху лицата на семейството ми е достатъчно доказателство, че за себе си съм взела правилния избор.
Не че не ми беше кеф и преди - висока длъжност, висока заплата, самочувствие на успяла жена... Така че аз разбирам жените, които са решили да съчетаят семейство и кариера. А има и други, които не могат да си позволят да не работят... Не мисля, че някой има право да съди избора на другите. Всеки трябва да гледа само "мене си".

За момента се справям, намерила съм златната среда - работя по специалността си, достигнала съм, да речем, до предпоследното стъпало  но не искам да го прекрачвам, защото това би означавало много по-голяма отговорност, хиляди непредвидени ситуации - и съответно много по-малко време за семейството.
Детето ми го гледа майка ми, която се занимава и с цялото домакинство - готвене, пране, почистване - така че, когато успея да си тръгна /почти/ навреме, прекарвам по 4-5 часа с детето ми, плюс свободните събота и неделя. Съществен момент е, че малките, понякога и по-големи закъснения след работа не са ми проблем от гледна точка на това, че детето ми си е вкъщи, и "гледачката" не бърза да си тръгва 
Времето ще покаже как ще продължим нататък - когато започне училище и т.н. въздържам се от планове - и в професионален, и в личен план...

момичета, а с личното време за себеси как сте?
изобщо остава ли ви време за вас самите - аз лично се опитвам да отделям време за себеси, но по някога пък се чувствам гузна, че не го прекарвам със сина си 

Е какво сега да вземем всички да се хвалим кой какво работи. Не знам кой е напред или назад, но без да нападам, смятам, че човек би следвало да може да оцени труда и квалификацията на останалите, едва тогава да си позволи да дава определения. И още нещо - опитай се да реализираш проект без необходимите специалисти - тези на по ниските нива, които въобще не говорят този език
По въпроса - не знам как се справям. Тръгнах на работа, когато детето беше на 10,5 месеца. Всъщност работя то 2седмичната й възраст, но работех от дома си. Не съм жертвала времето с нея, но жертвах съня си. Когато тя си легне, тогава мога да работя - обикновено след 23,00 часа. Кариера /без да претендирам, че знам най добре значението на тази дума/ бях започнала да градя преди въобще да забременея и бях на едно относително високо ниво със съответните отговорности. В последствие просто се наложи да се върна на работа. Трудно е, но се налага да намеря начин

Такаааа, дайте дружно да се на невероятната, преуспялата, гига-мега-турбо недосегаема кариеристка и ако някой има желание - - дребно човечЕ, влез с име и тогава плюй по хората.

По темата, ВЕЧЕ намирам време и за себе си, малко ти е детето, постепенно нещата ще се пренаредят

 Аз пък нямам кариера. Преди да родя ходех на работа и след като детето тръгне на ясли възнамерявам отново да ходя на работа, която ще ми осигури относителна финансова свобода, но няма да ангажира цялото ми време и сили, които са ми нужни, за да прекарвам възможно повече моменти със семейството ми.

Олеле... май си вярваш, че някой тук е тръгнал да ти завижда  
Като си толкова нахакан/а, вземи и пиши не като гост с измислен ник.
Хайде няма нужда   И аз мога да се регна като гост и да пиша пълни комплексарски глупости и да си вярвам преди всичко  

Преди да родя, правих кариера, тичах, работих по нощите, пътувах като луда напред назад.
Сега вече не 
Смених си работата след раждането, сега ми е спокойно, на моменти има много работа, но след 6 часа не седя.
Пътувам само ако е крайно наложително, и бих казала, че се чувствам добре.
В момента за мен е важно работата ми да е спокойна и добре платена.
Прибирам се в 6:30 общувам с детето и мъжът ми, това е по-важно от работата ми.
Ако детето се разболее излизам в болнични, ако искаме да отидем на почивка си взимам отпуска, преди не можех да си го позволя.
ДОкарах си здравословни проблеми и нерви.
И въпреки всички пак не мога да намеря достатъчно време за себе си.
Не знам майките които гонят кариера как успяват, но искренно им се възхищавам.
Много си обичам работата, но обичам семейството си повече, затова съм намерила златната среда за мен.

Ех, къде я тази работа до 6.30? Остана ли такава все още - с фиксирано и изпълняващо се работно време, спокойна и добре платена?

Е, за себе си гарантирам, че не успях да си намеря такава, затова се и отказах да търся и се заех да направя нещо сама накрая.

Зависи какво разбираш под спокойна и добре платена?

похвали се какво успя да направиш 

Ето един честен със себе си човек! И при мен е така. Но тъй като работата ми не беше обвързана с твърдо заплащане, а с процент и в момента е в застой, т.е., ако се върна, ще вися безрезултатно в офиса, предпочетох да си остана вкъщи и ако има работа, да я върша оттук. Догодина в зависимост от обстоятелствата ще реша какво да правя. За мен е важно да мога да се прибера навреме, както и да имам голяма отпуска.

Не си лоша .  Просто не zнам какво раzбираш под кариера. Ако е да ходиш на работа и да си работиш беz да се преработваш . ОК. Ама ако е да ходиш да бъхтиш да zаряzваш собственото си zдраве , спокойствието на семейството и личния живот zа някаква си "по висока zаплата" , ми се струва голяма обърквация от твоя страна  

Това е и моето мнение 

Но защо си мислиш, че останалите не са честни със себе си?!? Темата според мен беше пусната с цел обменяне на опит, а не за да каже някой колко е нагоре в йерархията или пък какъв голям специалист е и каква кариера е направил. И аз на моменти съм се чувствала лоша майка, дори съм си поплаквала по повода  Но не мисля, че за себе си съм объркала избора. Надявам се така да мисли и дъщеря ми след години 

Аако въпросът ти е отправен към мен - права си. за сега уж успявам да балансирам, но не знам до кога ще е така 

Успях да започна да се занимавам с нещо, от което нямах никаква представа, но пък за награда сега нямам шеф над главата. Мога да изляза по всяко време от работа, както и да си организирам да отсъствам когато и както ми се наложи. За целта обаче първо имах един период от над 2 години, в които работех нон стоп на пълни обороти и никога нямаше кой да ме замести за каквото и да е. Включително като бременна с второто дете съм била всеки ден на работа, до момента, в който влязох да раждам, всички се майтапеха, че сигурно ще родя на бюрото   Сега вече мога да съм значително по-спокойна, макар и да не мога да оставя нещата да се движат сами, защото това е невъзможно. След време ще мога да имам все повече и повече време за себе си и за семейството, но без периода, в който почти нямах време за вкъщи, нямаше как да стигна дотук.

Въпроса е кой как дефинира кариера. За мен всичко постигнато, което утре някой "шеф" може да прекрати с ... ами виж сега криzа е и нали раzбираш или нещо подобно ... никаква кариера не е zа която да блъскаш. Е ако си работиш нормално и си растеш професионално е ОК, ама да бъхтиш като луд, да се почувстваш на "върха" положил огромни жертви и пак да си под "върха" не си струва 

понякога имам чувството  че някои имат zа кариера постижението да иzкомандорим колежките и zа това "удоволствие" жертват толкова много в живота ... а удоволствия има и у дома и в свободното време и уикенда сред природата вместо в бюрото ...

 


наистина това е целта на темата - обмяна на опит, подкрепа и съвети

Сега аз ще спомена, защо избрах спокойствието и детето си. Заради кариерата си в 6-ти месец от бременността си останах без около плодни води. Заради работата си, отложих с един ден влизането ми в болница, като подписах декларация за това. Пак не ми дойде акъла. И в болницата си взех работа, като подписвах да ме пускат в събота за да ходя в офиса. Така 50 дена. Детето ми се роди недоносено. Аз пак не си седнах на д-то. На 20-ти ден след секциото тръгнах на работа и така 10 месеца. Няма да изпадам в подробности, колко ми костваше. И не съм го правила, поради липса на средства. Не можех да си представя, да стоя в нас и да изоставя работата си. На 11-тия месец се случи нещо, което ме "отрезви". Сега виждам нещата много различно. Това е моето обяснение, защо съм избрала детето пред кариерата за определен период от време. И не съм стояла без работа, правех го от нас, но лежерно и с различни приоритети. Ако имам второ дете, ще постъпя коренно различно.

Приемам още полезен опит относно това как да "откраднем" време за себе си 
Моите идеи: пазарувам дрехи и козметика все по-често онлайн; да не говорим, че фризьорски салони, магазини и други подобни избирам основно според местоположението им.. масажи, сауни и подобни процедури за момента не си и помислям да ползвам  .
Всичко извън заниманията с детето и работата ми в момента считам за губене на време..

Намира се, с много търсене.
И на мен ми е за първи път досега, затова откровенно си казвам : щастлива съм и си харесвам работата".
При нас всички мениджъри са с малки деца, и рядко си позволяват да седят извънредно.
Най- много ми харесва това, че мога да кажа на шефа, имам проблем, трябва да тръгвам.
Фирмата е чужда и се цени труда.
Досега пак работих в чужди фирми, но ме съсипваха от работа, може би защото аз  го позволявах.
Е вече не го позволявам.

Колкото до краденето на време, по стечение на обстоятелствата дългогодишната ми фризьорка е срещу новият ми офис. Отивам сутрин в 8 на боя, в обедната почивка подстригване и сешоар, козметичката също в обедната почивка, маникюр правя доакто чакам боята, веднъж месечно за глезотия, иначе си го правя сама, като заспи детето.
Почти всико пазарувам онлайн, и то от години.
За съжаление рядко имам време за шопинг, защото събота и неделя или водя детето някъде на клуб, или пътуваме някъде, или сме на гости.
Пазаруване 1 път в месеца "на едро" а най-необходимите неща от близкото магазинче.

Аз лично,мисля си  и надявам се обективно погледнато- да.
Не съм спирала да работя хич ,участвам активно в живота на децата (дори повече като се сравнявам с майки у дома),ядем само готвено,перем 1/седмица,чистим-рядко (наумила съм да наема човек). Чудесно е че денят ми е запълнен,смислен,не съм с усещането че се "жертвам за децата",те самите растат балансирани,социализирани,спокойни и доста усмихнати. Време за мен си имам след 8.30 ако не си легна и аз С динамично пренареждане на приоритети и с повечко позитивизъм нещата си идват по местата.

Много ми хареса поста на Dencho. В общи линии и аз така процедирах. На 03,01 предадох документите, на 06,01 родих. Две седмици по късно си получих компютъра и работата отново. Разкъсвах се между ежесекундните грижи за детето и неотложните ангажименти. Работех вечер и през нощта и на следващия ден същото. И при мен точно на единадесетия месец се случиха разни работи, които ме накараха да погледна от друг ъгъл на нещата и да се поспра мъничко. За съжаление няма как да си остана у дома, но определено вече не стоя до късно вечер. Но определено не съжалявам, че се върнах на работа. Просто понякога ми се иска да имам повече от 24 часа, за да мога и с дъщеря си да играя по дълго.Опитах се да намеря баланс и в момента се справям относително добре. А как - ами таткото я прибира от ясла, защото аз се прибирам твърде късно /19 часа/, за да я взема. Обикновено от предната вечер съм приготвила част от храната и съответно за 1 час приготвям останалото + за следващия ден. Вечеряме, играем си и си четем приказки известно време и след това детето се приспива. Който не я приспива чисти и подрежда ... Обикновено ми остават 30 минути за мен вечер, защото просто след 30та минута /до 1 час/ съм заспала

Още съм в отпуск по майчинство и не мога да споделя личен опит, а само някои мисли по темата. Още преди да стана майка разбрах, че лично за мен няма нищо по-важно от семейството и отношенията с обичаните от мен хора. Имам доста разведени колеги, една част от тях заради прекалената отдаденост на работата. Все пак според мен най-важно е не количеството на прекараното време със семейството, а по какъв начин е станало това. Майка ми,например, е перфектна домакиня. Помня, че в детството ми е прекарвала доста време у дома, но все в кухнята. Ние с брат ми така и не успявахме да общуваме пълноценно с нея, защото тя все беше заета с нещо.Вярно, в името на доброто на семейството. Лично за себе си съм взела решението, че по-важно е в малкото свободно време да се забавляваш с близките си/мъж, дете, родители/, да излизате заедно, да се смеете, да играете. Може да сме два часа заедно, но да са пълноценно прекарани.

joya, ти просто облече моите мисли в думи    с разликата, че аз работя в българска фирма.

Към обмяната на опит дали да не включим полезни линкове към онлайн магазини

У мен така и не може да се разпали и искрица интерес към пазаруването онлайн. 

Моят единствен съвет би могъл да бъде в никакъв случай човек да не се забива на работа, която е по цял ден в офис, а да търси такава, която има много срещи и излизания навън, така лесно се "краде" от работното време без проблем.

100% адреналинка,

не се включвам често да пиша, но още вчера, когато прочетох темата ти, ми направи силно впечатление думата "кариера" и какво значение влагаш ти в нея.

Много хора бъркат понятията - "аз имам добре платена работа, с възможности за израстване" и "аз градя кариера". В този ред на мисли, всичко онова, което е написала гостенката кариерист е права, и не ми звучи да е написано с цел фукня или заяждане.

По темата:

Всяка жена подрежда приоритетите си, както намери за добре - право на всеки човек. Лично аз работя, уча постоянно, защото ми се налага за развитието в работата, квалифицирам се, НО правя всичко това, защото моята работа е моето хоби. Всяка работа, която се върши по принуда /примери няма да изброявам/, е къртовски труд, а не кариера. И да, кариерата изисква жертви, при това големи жертви, но както вече писах решението всеки си го взима сам. Най-важно за мен е семейството.

Жалко, че с такъв тон се говори за една толкова важна тема 

Някой писа за продавачките и сервитьорките - хайде, да не се заблуждаваме, това са професии, в които обикновено се работи за прехрана, а не за кариера  Макар че и тази работа може да носи удовлетворение!

Друг се заяде за това, че лесен бил приема за икономика - и за педагогика или история е лесен приема, и се намират много посредствени хора там, но има и такива, за които тези професии са призвание и които не спират да се саморазвиват като професионалисти отвъд това, което учат.

Чета и съмнения в твърдението, че кариерата може да носи някакво удовлетворение - ако за един човек специално това не е така, това не означава, че и за другите не е така. Малко толерантност към различията, все пак!

Аз вярвам, че и секретарка може да се развива в работата си и да бъде полезна. Знаете ли в какви кризи изпадат някои шефове, когато секретарката им напусне и изведнъж цялата им работа, целият офис е абсолютен хаос?!

Bobby, кариерата е израстване, професионално развитие. Добрата заплата или повишението се дават като награда за подобно развитие, самите те не изчерпват това развитие.

знам мила, че има разлика - и то много голяма
агенцията, в която работя дава възможност на всички служители да израстват в йерархията - от скоро работя тук, но за 6 месеца успях да се изкача с едно стапало нагоре. искрено се надявам, че ще успея да продължа да израствам и занапред - именно за това написах "кариера"
но пък и добре платената работа също може да влиза в темата и без задължително да има израстване
по-скоро исках да попитам за жените, които работят, дават всичко от себеси в работата, стоят до късно, пътуват командировки, същевремено са майки и съпруги, които се грижат за домакинството и гледат децата си 

Познавам една жена, работеща на доста висока длъжност + преподавателска дейност в Университет.
Малкият ми син и дъщеря й са родени в един ден. Тази жена работеше по нощите докато бебето беше съвсем малко, денем излизахме на разходки - виждах я - нервна, уморена, съсипана от безсъние. Телефона беше като продължение на ръката й дори по време на разходките в парка.
Започна отново с пълна пара да работи когато дъщеря й беше на 8месеца.
Честно казано аз й се възхищавам! Обаче детето й в повечето случаи го гледа бабата.... а знам как се къса майчиното сърце при плачещо бебе, молещо за внимание. А вместо това тя работи в съседната стая, а бабата играе с детето в другата 
Колкото пъти сме се засичали в парка (вече все по-рядко), тя ми казва че ми завижда че не работя и мога да се посветя на децата си. Аз се възхищавам на нея, а тя на мен, защото съм майка по 24 часа на 2 деца + домакиня + баща (понеже мъжът ми пътува).

Сори за спама, ама не мога да се въздържа.

Намесвам се в темата за дефиницията на кариерата. Няма значение дали си високоплатен ръководител или сервитьорка. И в двата случая си работещ. Според мен темата е за работещите, не само за "кариеристите". Защото ако е за второто, то значи, че е за да си мерим пишките.
Колкото до кариерата съпругът ми има една много интересна теория и я сподели с мен след повишението ми миналата година. Каквато и кариера да градиш, ти работиш за друг. Така, че това не е за хвалене. Според него има два вида хора - такива, които работят за кариера и такива, които  работят за пари. Вторите работят за себе си.

Нека не се хвалим кой до къде е стигнал, а по темата - как се съчетават работата и децата.

И да споделя още малко опит. Тръгнах на работа, когато Яна беше на 4 месеца. Целия й живот от 4 месеца до 1 година за мен е един тефтер, в който бавачката й пишеше как е минал денят. А аз се прибирах капнала вечер и се молех да е заспала или поне да си легне скоро. Мама за пример.

Идеално се справям с отглеждането на детето,работата и любовните отношения...обширно звучи,но който иска ще ме разбере!
Нямам време да отварям скоби

момичета, промених заглавието на темата, за да няма спорове повече по въпроса кариера-работа  и това кой какво работи

Не бих могла да се справям с нито едно от двете, ако трябва да ги съчетавам, докато детето ми е малко. Не го смятам и за нужно.
Обичам си работата, но мисля, че може да почака.

Рработа (кариера) не е равно на получаване на пари.
Кариерата е място за себеутвърждаване - за някои хора е достатъчно да се отдадат в отглеждането и възпитанието на детето, както и в грижата за съпруга, за други - в мястото, където упражняват трудовата си функция.
Най-важното е човек да се чувства удовлетворен, т.е. вечер като си легне в леглото да е спокоен и уверен в себе.
Истината винаги е в замисимост от гледната точка - за мен е важна работата точно толкова, колкото и семейството - съпругът ми замина за чужбина и аз останах сама с детето, въпреки, че имах възможност да замина с него - този компромис направих именно заради работата си. И гордо мога да заява, че не е имало момент, в който да съжалявам за избора си.
Та в обобщение - всичко е въпрос на приоритети.

Така съвпада с моята тема - Работещи майки

Интересна тема.Според мен обаче отговорите зависят много и от това дали съпругът помага в отглеждането и възпитанието на децата и има ли баби наблизо,които да МУ помагат.
Имам артистична професия,която много обичам,но за момента не упражнявам активно,както преди да родя.
Пок®ай раждането на сина ми открих много неща за себе си, видях се в нова светлина-на майка и съпруга.
Преди се прибирах у дома само,за да се преоблека,да се наспя или да си напълня куфаря за поредното пътуване някъде по света.Все слушах изтории на изнервено домакини,изперкали от стоене вкъщи и си мислех,че не бива да позволявам това да се случи с мен.
Сега,след почти три години гледане на детето ми,мога да кажа само,че ако знаех колко е хубаво да си живееш в къщата, а не да я ползваш за хотел много по-рано щях да се отдам на семейството си с такова удоволствие.
С луди майки по градинки не се срещам,отдавна темите ми на разговор не са пюрета и памперси,не се пребивам от работа заради когото и да било,готвя само,ако имам желание.Искам да си изживея майчинството-детето ми е много кротко,научи ме на много неща,едно от които е,че точно защото имам дете трябва да се поддъжам,да полагам усилия да знам какво става около мен,да се грижа за психологичния си баланс.
Миналата година направих три големи концерта, но ми беше много мъчно да си оставям детето ,даже и за по 2-3 часа.На него не му се отрази,но на мен ми беше трудно да съм без него. Харесва ми да си прекарвам времето със сина ми.
Докато си гледах детето научих още един език,посетих интересни места,запознах се с нови хора,научих се да плувам,да вземам решения по-бързо,да се радвам на всеки един ден.
Бабите не могат да ми помагат-едната е на 2800км,другата е доста възрастна.Но и двете много го обичат.
Много съм благодарна на съпруга ми,който уважава желанията ми и застава винаги зад мен,никога не ме е карал да се чувствам безполезна,а напротив-щастлива.

Хубаво е,когато майката има избор.Понякога е по-добре  да ходи на работа,отколкото да си изкарва неудовлетворението на детето.Не всеки може да изтърпи реване и мрънкане денонощно,има хора,които не умеят да укротят себе си,камо ли някой друг.

kartinka, май си объркала темата. Тук се говори за работа и кариера.
Ясно е, че стоенето в къщи си има предимства, така както и ходенето на работа.

При мене този въпрос стои ежедневно

Работя в къщи и в някои отношения съм късметлиика, но пък за сметка на това не съм имала отпуск по майчинство и ми се налага да работя независимо къде съм.
Много се притеснявах, че няма да се справя и ще се издъня поне в едното, а най вероятно и в двете.
Имаше период, когато мислех, че няма да издържа от напрежение и безсъние.Работата ми изисква голяма концентрация, а бебчо беше до мене и си искаше своето. Като заспеше не знаех какво по напред да почна. Мисля, че този период разви много възможността ми да се концентрирам и да правя няколко неща едновременно.Въпреки, че имах по малко време, бях по ефективна.
Иска ми се да съм от майките, които топлят и пазят семейното огнище по всяко време, нои мам нужда да се изразявам и чрез работата си. Но тя определено не е на първо място.
Пропускам постоянно нови възможвости за кариера, но всеки път спирам и се обръщам към сърцето си и избора си остава-един детето.
Не съм идеалната майка, но щом той е щастлив, позитивен и усмихнат, се надявам да се справям

Имам стабилна работа и добра кариера още от преди да се роди дъщеря ми. Така се стекоха при мен нещата, че напреднах в кариерата доста преди 30 и сега имам възможност името да работи за мен. Но това, на което се наслаждавам в момента е моето семейство. Развитието на кариерата ми слава на Бога не пречи на семейството ми и обратно. Имам възможност да гледам детето си почти до 3 годишна възраст и считам, че възможносттта да прекарам заедно с дъщеря си първите 3 години от живота й е най-добрата инвестиция. Съпруга ми подкрепя това и сега си давам сметка, че отначало бързах да се върна на работа, а колкото ми се скъсява времето, толкова по-не бързам. Няма по-голяма радост за мене от усмивката на малкото момичнеце у дома и от топлата прегръдка на моята половинка. Часовете в офис са загуба на ценни мигове, които никога не се връщат. А работата и кариерата са довреме, те стоят и ни чакат, докато децата не.

Аз съм от този тип жени, които нямат амбиции за кариера и служебни успехи. Избрала съм си работа, която не ми отнема от времето и енергията, които искам да отделя на децата си. Нископлатена съм, всъщност и да не работя семейният бюджет няма да прострада много, просто не искам да съм само домакиня. Съпругът ми понася основната финансова тежест, а аз тази свързана с дома и развитието на децата и така ни е добре. Възхищавам се на жените с добро професионално развитие и семейство, носени под една мишница, но за мен самата е ненужно и много затормозяващо. Според мен най-важната ми работа е да отгледам и възпитам от децата които сме създали истински хора, а ако съм прекалено заета няма да успея да сторя всичко по силите си за това. В известен мисъл съм благодарна че не съм амбициозна професионално, за мен моята работа си е просто работа, която за щастие ми носи удоволствие, а не ме натоварва....

Не ми се чете цялата тема, ама защо не съм видяла/чула мъже да се самобичуват дали са добри бащи, като при това работят?

Аз се справям, както знам и мога, и не мисля че има място за драми и угризения.

И защо трябва да се обясняваме или извиняваме, че работим (или не работим)...

С годините задобрявам и на двата фронта. 
Обожавам децата си, но /за добро или зло/ работата е изключително важна за мен...

Знам коя съм и знам какво мога, в този смисъл нямам нужда от предизвикателства, нито за да се опозная, нито за да си се самодокажа. Приемам работата си като лесния начин за самостоятелно печелене на пари. Не се отъждествявам с нея, нито пък я смятам за начин на живот. За мен тя е просто работа. Но пък познавам добре себе си.

Детето - съчетавам с други хора! Умерено липсвам, но пък дневните раздели ни карат да се търсим по-сърцато.

Имам баланс!

Около 7 години работих за други хора и "градях кариера". Слагам го в кавички, защото по това време не си позволявах да имам дете, бях се отдала на работата до късно вечер, през уикендите, по нощите. Разбрах колко ненужно е било това. Разбрах, че кариерата, когато работиш за друг, е просто едно бъхтане, без особен смисъл.

И по време на бременността и от първия ден на детето си работя, но вече по мои си проекти. Сама си определям времето, което искам да отделя. Сега работя по 3-4 дни в седмицата, през другите дни съм си вкъщи. Не стоя в офиса след 6 часа. Мога да продължа да работя след като е заспало детето, но се научих, че няма смисъл да го пренебрегвам заради работата. Надявам се никога вече да не ми се налага да работя за други хора и да се съобразявам с техните разбирания за баланса между работа и деца. 

Спрамям се, ама много трудно. Създадох първо фирмата си, след като се утвърди на пазара (8 години), помислих за семейство - гледах дъщеря си до 1 г. и 9 м., тя тръгна на ясла, аз на работа отново - трудно ми бе..... Непрекъснато тичах на някъде, непрекъснато списъци и телефони. Само за протокола, с мъжа ми не разчитаме на баби и детегледачки. Така изминаха две години и аз отново забременях, опа ... а тичай бременна - веселбата беше пълна, ангажиментите много, а времето малко, издържах и на това темпо, защото аз сама си го направих ... А сега екшъна е пълен - каката на градина, малкия на ясла, а аз се надпреварвам с времето. Казах, че се справям, но не си спомням кога за последно съм имала време за себе си, кога за последно сме били насаме със съпруга си, т.е. не ми остават сили за мен си. Не искам да мисля кое е правилно и кое трябва да бъде - всеки си избира как се чувства най-добре и къде да се доказва, трябва да има баланс, иначе някоя от дините ще падне..

Ха аз съм била за тук. Пуснах цяла тема в "чужбинския форум" http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=357504.0. Дайте съвет там особено мамите които са намерили "баланса".
Много се радвам че толкова мами са успели и преуспели. Обаче съм много съгласна с Д.Стоянова и малко_мишленце, че не си е работа да ходиш да работиш 6-8-10 часа и събота/неделя не си виждаш децата и тн.
Моят отговор на конкретния въпрос е не, не мисля че се справям.
 За децата: за по-големия ходи на училище от 9 до 3 часа, аз го взимам аз го прибирам той не "усеща" че аз работя. По-малкият е на гледачка 3 дни в седмицата и един баща му го гледа. Него не го "виждам" толкова въпреки че аз го водя в 8.30 и аз го взимам в 5 часа.

За работата: много си обичам професията и съм много добра , но откакто имам второта дете работя може би към 60% от това което мога да работя.

Алиса, джанам мъжете ме са мами , по моя опит (може да не е изчерпателен) те не се замислят толкова за емоционалният свят на детето. А и считат че това е тяхната роля, докато при жените ние искаме "всичко" и кариера/работа, деца, любоФ и тн - пуста еманципация

Многократното споменаване, че да работиш за друг е губене на време, съчетано с факта, че някои явно разполагат с мнооого време, и отгоре на всичко печелят добре, ме изкушава да попитам какъв е този собствен бизнес, който предлага много свободно време, и добра печалба