Имат ли самочувствие децата ви ?

  • 1 346
  • 18
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • Всички
  • Мнения: 1 555
Може да ви се стори смешно, да кажете че все още им е рано и тепърва се гради, но в тези темпове, при които се развиват днес децата...

Ходейки на детска градина децата ви как се промениха - затвориха ли се в себе си или обратното станаха по-общителни, по-самонадеяни ? Влияете ли по някакъв начин за формирането на тяхната самооценка ? Ако да, как ? Казват, че детето трябва да има успехи, като по този начин ще бъде по-самоуверено.
Поощрявам, стимулирам, мотивирам и какво ли не само където на ръце не ходя, само и само да създам, да се опитвам да изградя силни, борбени харктери на децата ми. Да не се предават пред трудностите, а да търсят варианти за тяхото преодоляване.
Какво ще кажете за думите на Мечо Пух " Едни го могат, други - не" или смятате ли че от всяко дърво става свирка ?  Simple Smile
Благодаря, за това че прочетохте опита ми да си събера мислите !  bouquet

# 1
  • Мнения: 3 367
Да,повече от нужното дори.
Както с всичко е комбинация от нрав,гени,среда,модел на поведение и още сигурно 3000 неща,не е само до градината. Не мисля че от нас зависи малко,но съм далеч от мисълта да "изградя характер".
Ако мога да го повлиая поне малко-добре съм си свършила работата.
Едни могат едно-други друго,на това учим децата,но всеки си може по нещо и това го прави уникален и най-чудесното дете на мама Laughing

# 2
  • Мнения: 1 187
Няма самочувствие. Винаги е бил свит. Опитвам се да го хваля, когато е направил нещо, да му показвам колко съм доволна, но засега сякаш не успявам.

# 3
  • Мнения: 14 133
Да, има си самочувствие, в рамките на нормалното.
Стана по-общителен след тръгването на градина.

# 4
  • Мнения: 4 292
Има самочувствие, много е контактен. Не е от срамежливите деца, винаги си намира среда и приятели. Градината не е повлиала особено, нито пък възпитанието. Той просто си е такъв от съвсем малък, характер.

# 5
  • София
  • Мнения: 395
Синът ми много е контактен,не е срамежлив (вече),но няма самочувствие.На моменти направо се свива като мишле.Сърцето ме боли как понякога иска да каже нещо и........не може.Много е притеснителен.
Малката расте срамежлива,но със самочувствие.Чувства се принцеса.

# 6
  • Мнения: 7 821
Да, и двамата придобиха повече самочувствие след като тръгнаха на градина. Справят се добре, хвалят ги и с децата се научиха да общуват. Това беше особено важно за големия ми син, който беше доста свито дете, склонно винаги да отстъпва, да не предприема никакви рискове.
Иначе не мисля, че всеки трябва да може всичко или всичко да му се отдава с еднаква лекота. Има неща които не им се отдават и не ги карам да ги правят, но има и такива които не им се отдават, но държа да ги научат.

# 7
  • Мнения: 1 187
Да има си самочувствие, много е контактна още от малка.Градината не е повлияла на това.

# 8
  • Мнения: 9 814
Самочувствие в излишък бих казала, което ме притеснява.
Иначе ДГ не й е повлияла, такава си беше и преди да тръгне.
Дори на моменти е започнала да се надува, но колкото й да й говоря ефект няма.

# 9
  • Мнения: 922
Мисля че има самочувствие. Синът ми е много общителен и контактен.
Първата година на детската градина беше се затворил, стана по плах и несигурен.
После отново си върна самочувствието. В момента пак си е много самоуверен.

# 10
  • Мнения: 4 841
Не мисля, че самочувствие имат само отворените, будни и контактни деца. Има по-интровертни дечица, които не дават явен израз на емоциите си, но това далеч не значи, че не се харесват такива, каквито са, и не умеят да отстояват мислите и желанията си. Самочувствието е нещо съвсем различно от самоувереното поведение в обществото - второто си е функция на темперамента и далеч не означава добро самочувствие. Мисля, че малко се смесват двете понятия. Това, че някой е плах и деликатен, далеч не означава, че е подтиснат. По същата логика и едно "нахакано" хлапе може да има проблеми със самочувствието. Аз поне съм наблюдавала и двата случая, затова ги разграничавам.
Освен това не мисля, че самочувствието е константа - всеки човек (и децата в това число) имат своите моменти на съмнения, колебания, лоши настроения, придружени с понижена самооценка и т.н. И точно тук виждам ролята на родителя - да дава подкрепа и да помага на детето да се измъква от подобни състояния по-силно и по-смело. Както и да е фин коректив, когато детето прекалено се главозамае от похвали и "литне"... И не случайно казвам "фин коректив" - защото "свалянето на земята" понякога може да има много лош ефект, ако е недообмислено.
Всичко опира до това, родителят да познава добре детето си и да избира подходи, съобразени с неговия темперамент и моментно душевно състояние.

# 11
  • Мнения: 148
Самочувствие в излишък бих казала, което ме притеснява.
Иначе ДГ не й е повлияла, такава си беше и преди да тръгне.
Дори на моменти е започнала да се надува, но колкото й да й говоря ефект няма.
Peace

# 12
  • София
  • Мнения: 13 206
Дъщеря ми е била винаги много общително и отворено дете. Не нахакано и нахално, а общително. Не смятам, че яслата или градината имат някакво влияние. При нея е до характер. Понякога е пракалено самонадеяна по отношение на възможностите си. Мисли, че всичко знае и може и че е безопасно

# 13
  • Мнения: 3 268
И двете ми деца са много общителни,аз съм същата,та на мен приличат.Имат самочувствие,но не прекалено,просто ценят качествата си.Мразят някой да им се налага неоснователно.В градината на малката обаче има няколко деца,дето го раздават "шефове".Тя не играе много с тях,сподели ми,че не обича да й заповядват какво да прави.

# 14
  • Мнения: 4 187
Има самочувствие, много е контактен. Не е от срамежливите деца, винаги си намира среда и приятели. Градината не е повлиала особено, нито пък възпитанието. Той просто си е такъв от съвсем малък, характер.


И при Рая е така, характер  Wink!

# 15
Синът ми има доста голямо самочувствие за възрастта си.Нито аз нито баща му сме такива.Явно наистина си е до нрава на детето.Това обаче доста често му пречи защото трудно понася неуспехите си в градината и в къщи.В градината явно си е извоювал от "лидерските" места и ако не се справи с нещо го преживява тежко защото е и много чуствитлен. Аз също му обяснявам,че всеки човек си е най-добър в конкретно нещо и че неможе да получава и постига всичко.Той се съгласява,но определено това не задоволява характера му.

# 16
  • Sofia
  • Мнения: 8 221
Да има си самочувствие, но не е нахакана и нахална. Общителна е , но не смятам, че градината има някаво влияние.

# 17
  • Мнения: 8 999
Допреди да тръгнат на градина, децата ми имаха много ниско самочувствие, въпреки че аз всячески ги подкрепях, поощрявах, хвалех и им обяснявах, че са най-велики. Едва когато се оказаха в колектив и можаха да сравнят силите си с други на тяхната възраст, децата ми разбраха, че в някои неща са по-добри от другарчетата си, а в други - съучениците им ги превъзхождат. Научиха се да ценят възможностите си и качествата си. И съответно да се самоуважават. И да уважават способностите на другите.
Единствено в честно съревнование човек може да оцени себе си и да види своето място. Това съревнование трябва да е със себеподобни. Докато общува само с възрастни, детето не може да се самоопредели, колкото и да му повтаряме, че е гениално, то вижда само, че мама, татко, батко, баба, дядо, стринчо и лелинчо са по-сръчни, по-изобретателни и по-находчиви от него.

# 18
  • Мнения: 1 555
Благодаря ви за изчерпателните отговори !
 Явно няма точна формула за изграждане на самочувствие, но има родители, които всячески се опитват да направят от децата си това, което те не са успели да направят от себе си.  Кои деца смятате, че ще се оправят в живота, така да се изразя, в този динамичен и несигурен свят ? Как ние да им помогнем ? Замисляли  ли сте се над това или е още  рано ?   bouquet

Общи условия

Активация на акаунт