Леле бясна съм!Направо снощи съм крещяла и мъжа ми май за пръв ме видя не особено приятна светлина,но нерви не са ми останали.Не стига,че сама си гледам детето,ами последните 1-2 месеца свекър ми и свекърва ми почти през вечер решават,че трябва да ни посетят и това,което най ме дразни -БЕЗ ДА СЕ ОБАДЯТ.Преди,когата детето ревеше по цяла вечер,идваха от дъжд на вятър,а сега когато е интересна и забавна,трябва да търпя тъпи въпроси и песнички и чудо цялата вечер.То и без това съм скапана от тичане след детето,готвене и гладене.Да я вземат навън няма проблем-ама не.Вечер ни е единственото време да се видим с мъжа ми и той да се порадва на детето,но не може.Мъжът ми беше предупредил баща си/не пред мен,не искаме да ги обиждаме/ да не идва през вечер,но не в понеделник той,а във вторник вечерта свекървата.Да не говорим колко са несъобразителни-рядко у нас идват мои приятелки,не стига че се натрисат,ами и стоят докато приятелките ми не си тръгнат.И без това общувам с толкова малко хора,но и това удоволствие трябва да се унищожи.Снощи се бях разбрала с майка ми/идва на 2 седмици веднъж и и коства доста усилия,пък и няколко пъти пита кога се прибира мъжа ми да не досажда/ и искаше да се порадва на детето ,пък и да си поговорим двете,но не ...Аз даже при родителите ми като ходя се обаждам.Това е елментарно възпитание.Мъжът ми казва направо да не им отварям,но те живеят отсреща и се вижда,че свети,а и въобще не искам да са ни такива отношенията.Нека да идват и да се радват на внучето си,но да се съобразяват и с мен.У нас все едно е хан. 
Смятам да говоря с тях,явно ще се скараме,но вече даже не ме интересува.
Смятам да говоря с тях,явно ще се скараме,но вече даже не ме интересува. 
и...........Но кучето си лае кервана си върви и нещата се уталожиха.Успех 
.
