относно фирменото коледно парти

Аз бих поговорила със съпруга си на първо място  Той защо негодува?

На шефовете си можеш да кажеш много неща... Напр. че за конкретния ден имате семеен повод  Хем ще намекнеш, че не са обмислили нещата докрай, щом не канят и съпрузите 

Ако ми се ходи ще отида, разбира се.
Съпругът ти защо се цупи?

Служебното парти си е за служители, аз мисля че съпрузи, приятели и любовници (ако не са колеги  ), нямат място там.
И няма логика съпругът да се цупи. ако го вземеш 100% ще му е тъпо, пък и ти няма да можеш да се отпуснеш.
Пък и служебните мероприятия (купони, тийм билдинги) са все пак за сплотяване, така че половинката определено е излишна.
А пък ако негодува много му здраве, нали утре и той ще има парти, надали ще му е приятно и жена си да мъкне.
В смисъл, какво има да се обяснява в тази ситуация, ако не е на 15 години освен. Това е толкова нормално, надали има човек, който да не знае смисъла на служебното парти. 

Освен ако няма друга причина човека, да се цупи.

Раздвоена, като съпоставям темата ти с една друга на първа страница, дето една мацка се сърди, че колега и отказва, може пък мъжът ти да има основатели причини да се цупи, знам ли...
Шегата настрана, поговори с мъжа ти, чуй доводите му, разсей съмненията му... Диалог му е майката, обясненията в службата са най-малкия ти проблем.

Всяка година в службата на мъжа ми организират годишно парти за служителите и техните съпрузи/съпруги. На техните партита съм се забавлявала много повече, отколкото на тези, организирани от фирмите, в които съм работила  
Просто колегите му са интересни хора, с които е забавно   Завързват се много здрави връзки, когато се интегрират и семействата на служителите  

При нас е същото - винаги коледното парти е било за служителите и семействата им! И мисля, че така е по-забавно - с колегите всеки ден сме заедно, като седнем няма чак какво толкова да си кажем, докато когато се съберат повече хора - става много весело и приятно!

По конкретната тема - ако съпругът ми не е съгласен - НЯМА ДА ОТИДА! Мисля, че отношенията вкъщи са сто пъти по-важни от пийване с колеги 

Друг е въпроса, че при нас няма подобен конфликт и на 30ти всички отиваме в Караджата 

Аз лично бих отишла, ако ми се ходи. Както наскоро писах в друга тема, аз съм изключително свободолюбива и не намирам за нормално да ми поставят подобни ограничения. В този контекст бих си поговорила със съпруга, за да си обясня позицията, както и принципно да се разберем по този повод, а не преди всяка Коледа да го преговаряме. При нас всеки ходи самостоятелно на сбирки с колеги и това вече от много години не подлежи на обсъждане - само предупреждаваме кога ще закъснеем.

Ще отида.
Ако пък ще се цупи след това, дори и да не ми се ходи ще съм там.

В "по-цивилизоваяните страни" отдавна на партитата присистват половинките без значение дали хората са семейни или не. Ако има деца, също могат да дойдат. Във фирмата на сестра ми също е така и веднъж отидох вместо нейна половинка. Беше готино. В България това започва да се въвежда и мисля, че е добре.

Лично мнение: най-вероятно, ако ще ми се цупи, не бих отишла.
Но в нашата фирма на никой не му дреме ходиш ли, не ходиш ли по партита.
500 човека сме, поне 250 отиват, никой няма да разбере била ли съм или не, че да трябва да се обяснявам защо.
Кофти е да трябва да се обясняваш.

Е кое му е кофтито - ако не можете едно парти да откажете 
Защо въобще трябва обяснения - няма да отидете, лични ангажименти и толкова!!!!!!

Може би, е важно да се спомене, дали партито е само за служители или семейства на служители. При нас винаги е било само за служители, а който иска води и половинката, в такива случаи съм забелязала, че половинката скучае, а колегата/колежката се чувства неудобно. Ако 200 човека сте сами, а 5-ма са с половинки, е различно нали
Мъжът ми познава някои от колегите, ходим си на гости, доста сме близки, но сам каза, че не би дошъл на фирменото парти. То си беше обявено за служители.  

А това е. Не виждам място за сърдене, ако партито е само за служители.

Аз бих отишъл задължителлно - касае се за бизнес етикет, който задължава подобно посещаване на организираните от фирмата партита.

 

Защо се хващаш за главата? Има фирми и фирми. Аз няма как да имам наблюдение върху всички разбира се, нито върху тази, където работи авторката.
Знам обаче, че в някои присъствието има значение.

То не е само до това дали присъствието има значение, ами и до това дали съпругът има правото да се сърди, че съпругата му ходи... Иначе да, в някои фирми присъствието е задължително - зависи от големината на фирмата, от типа структура, от позицията, която заема поканеният, от формалността на събитието и мн. други.

БИЗНЕС - ЕТИКЕТ...ЗАДЪЛЖАВА...

ето затова се хващам за главата!!!   Първо един етикет, какъвто и да бил - не задължава, а създава относителни граници на "добро" поведение.

Второ, тук говорим за обикновено фирмено парти, на което на авторката й се ходи, но се притеснява от реакцията вкъщи. Мисля, че няма нищо общо с БИЗНЕС ЕТИКЕТА това, да поставиш семейните отношения над служебните. И пак казвам - за мен личните са много много над служебните...така че  

Ако ми се ходи, естествено, че ще отида. Не одобрявам фирмени партита да се посещават семейно. Аз не бих отишла с мъжа ми, просто защото ще се чувствам неудобно, той ще се чувства задължен да ми прави компания и т.н. По същата причина и не бих го взела с мен.
Тук, струва ми се, говорим за твърде различни фирми, затова и се заформя конфликт 
Ето например има фирми, в които колегите са всеки ден заедно, и нямат какво толкова да си кажат - това ако са 10-20 човека, ние сме около 100, и някои от колегите ги срещам основно на такива сбирки, така че е добър повод да се запознаем "лично", когато сме говорили само по телефона например. Ако от 100 станем 200 като всеки си доведе по някой... напълно ще се загуби смисъла на партито като "фирмено".

Не знам със сигурност, какво бих направила ако попадна в подобна ситуация  . Ако много ми се ходи ще отида сигурно, празниците ще ни сдобряват после  .
 Въпросът е защо се цупи мъжът ти? Не е поканен? Ревнува от някой колега  ?

Твърде много зависи от фирмата. Има фирми, в които въведените порядки са закон. Както за някои мейлът е просто мейл, за други е равнозначно на подписан документ. Скайпът за някои е скайп, а за други - канал за общуване, в който остава писмена следа. За някои дрес кода е пожелателен, ама за други черният костюм е закон. Прекалено много зависи каква е фирмата, в която работи авторката, така че може и действително да се налага да измисля нещо достатъчно основателно за отсъствието си. При нас, примерно, отсъствие се допуска само с много уважителни причини, в противен случай се счита за неуважение към колегите. Еле пък, ако си на по-ключова позиция, забрави да те няма... По аналогичен повод една колежка винаги си води съпруга, защото няма как да не присъства, всички знаем, че е ревнив и най-редовно умира от скука по партита и билдинги.

Олеееее, абе вие чувате ли се 
Каквато и да е фирмата, ако това създава проблеми вкъщи, още повече по Коледа пък, нищо не би ме накарало да отида!!! За едното добро впечатление да си провала празниците...забрави 

viliko, ти какво работиш 

Ти си реши тогава. Не виждам защо зрял мъж да се цупи за такова нещо.
Или попитай във фирмата си дали не може по изключение да вземеш и него, въпреки, че смятам, че ще му е неудобно и ще се чувства не на място.


милинка хубав пост.

Продавам банички  
Никакво значение няма какво работя!
Но ще кажа все пак - офис мениджър съм във фирма за сателитни и безжични решения, представител на Моторола за България - тоест основателно отговорна работа. НО това не ми пречи да отсъствам от работа, когато се налага, или да отклонявам покани за събирания /най-често защото няма кой да гледа детето/.

viliko, може да ти звучи абсурдно, но има фирми, които вписват в трудовите договори със служителите си, че в еди кой си ден от седмицата, служителите се събират да четат еди какво си и да го дискутират, че служителите са задължени да идват с еди какви си костюми и с еди какви си ризи и т.н. На някои съпрузи им е много непонятен задължителния overtime в някои фирми и т.н. Трудно е да се разбере, че съществуват структури с много строги порядки, ред и правила, когато не ти се е налагало да работиш в такава. Когато държиш на работата, се налага да се съобразяваш с някои странности на организацията.
Като цяло не намирам за нормални проблемите на такава тематика... Може би оттам трябва да се започне...Това за мен е твърде крайно ограничаване на нечия свобода, още повече, че в случая говорим за някакво служебно мероприятие за няколко часа.

Именно.

Най- добре си изяснете ситуацията с мъжа ти. Егоистично и ограничено от негова страна е да се цупи за такова нещо. А според мен си е хубаво човек да ходи на служебните партита, а не да се цепи от колектива.
Относно присъствието му- зависи от партито, ако са поканени служителите с половинките си- да, но ако е само за служители е доста тъпо да се изтърси и той там. Имах колежка с много ревнив мъж, който идваше винаги с нея по служебни партита /а при нас се организират само за колеги/. Еми после по цяла година я бъзикаха за ревнивия мъж...
Друга колежка пък беше с "вечерен час", мъжа и я пуска с хиляда уговорки, но да се прибере примерно до някакъв час и често става така, че в разгара на купона тя трябва да си тръгне... трета пък мъжа и идваше с колата да я вземе в еди колко си часа и готова- неготова тръгва... що за мъже не мога да разбера.
Колегите си имат приказка, познават и е някак по- интересно, сам страничен човек би се чувствал не на място.
Иначе не отричам факта, че по такива партита често се случват разни работи Но в крайна сметка човек ако е решил да кръшне и посред бял ден ще го направи и пак никой няма да разбере.

Милинка,

     Много точно си обяснила нещата и корпоративната култура и порядки, които съществуват в някой фирми (моята е западно европейска).

Viliko,
Не съм казвал, че семейният уют е по-маловажен от фирменото парти. Опитах се да дам още един аргумент на авторката при разговора със съпруга и. Освен това съм сигурен, че ако изключим думата "фирмено" ще се съгласиш, че е невъзпитано да не отидеш на парти, на което си бил поканен и твоето присъствие е очаквано и желано от домакина, който пък от своя страна се е приготвил да те посрещне и подсигури необходимото за едно добро изкарване.
Очевидно съпруга на авторката е или егосит или ревнивец - и в двата случая това са качества, които определено не са за завиждане.

Ама защо поставяте нещата на кантар,или работата или семейството.
тук става дума за обикновенно парти, за забавление.
Няма нищо общо със семейството. Реално на служебно парти си 2-3 пъти в годината, а с мъжът почти всяка вечер.
Според мен проблема на въпросният господин е друг, това е само предтекст.
Всички партита досега, във всичките ми работи, не зависимо на каква длъжност, са били невероятно забавни.
Защо да се лиша от това, какво общо има тука семейството.
Ами тим билдингите в много фирми са задължителни, той тогава мъжът и на авторката току виж я накарал да напусне.
Много сериозно приемате нещата, става дума за една вечер забавление.
И няма причина съпругът да е цупи.
Те нямат ли служебни мероприятия? Друг му е проблема, сериозно....

Аз като ви слушам, моят мъж трябва да ме изгони, тази година съм на партита на всички компании в които съм работила досега, и на няколко от най-добрите ни партньори. Ами не мога да отказвам, и не виждам смисъл.

Нас ни канят заедно. Когато съм на бизнес вечери, мъжа ми проявява разбиране--все пак и аз нося пари вкъщи, не е само той. А да не говорим за тийм билдингите на които и двамата ходим. Че то да сме се отрепали от негодувание до сега.

Значи нещо се размиха нещата - аз не говоря по принцип кое е правилно и кое не или дали един мъж има право да поставя подобни ултиматуми! Конкретно в случая отговорих, че аз лично, ако съм на мястото на авторката - просто няма да отида, защото предпочитам да не развалям домашния уют на най-любимите ми празници!

Ако става въпрос по принцип - ходя там, където искам, където ми се ходи, където ще се чувствам добре, и просто отказвам "ако не съм на кеф"  Не приемам етикети или липса на право на отказ и не се вписвам в подобна фирмена политика, това е.

Vilko,
дано не ти се случи съпруга ти да ти поставя подобни ултиматоми. Живеем в 21 век и наистина следва да има равенство между половете. С какво право някой ще ти ограничава свободата 

Тук съм съгласна.

Само ще добавя, че наистина не би било добре да се стига до ултиматуми, но до разумно, съвместно решаване на проблемите - да. За мен семейството е най-важното и както казва Вилико, не бих искала да развалям семейната обстановка по празниците. А то моичкият по принцип си е толерантен и ме разбира, но ако видя, че нещо му е неприятно, опитвам се да се съобразя или поне да се изясним.

Проблемът за мен е доста сериозен и не защото той се цупи за някакво парти, а първо защото се опитва да манипулира изборът ти и второ опитва се да те ограничава по някакъв начин в професията ти.
Аз мразя фирмени партита, тийм билдинги и т.н., дори имам силно отрицателно мнение за такива прояви, но понякога наистина се налага да отидеш. Ако мъжът ми се опита да ме ограничи по някакъв начин от подобни за мен би означавало неуважение към моя избор и към професионалното ми развитие. Сериозно ще се поговорим.

Както съм му набрала на моя ревнивко-ще отида с най-голямо удоволствие.Вярно,че на техния банкет-ходих и аз но не бях единствената половинка.На нашето парти сме поканени само колеги и шефове,не мога да го взема и да се изложа като кифла само и само да не се цупел. И без това достатъчно компромиси правя с ревноста му

Ооооооо, тук въобще не става въпрос за равенство, за свобода и т.н., поне моите мисли бяха в съвсем друга насока. 
Става въпрос за конкретния случай пак казвам - аз какво бих направила. И не защото обичам да ми поставят ултиматУми или не ценя свободата си и т.н., а просто защото всеки човек има приоритети и прави компромиси, когато се налага. За мен си остава приоритет семейството и това си е.
Вярно е, че не съм изпадала в подобна ситуация, но пък и да попадна - не бих го правила на такъв въпрос, защото в крайна сметка избора си е мой - пак теглиш чертата на плюсчета и минусчета - и решаваш уравнението. А пък и по Коледните празници никак, ама никак не мисля, че е времето за изясняването на личната свобода 

Хех, Вилико, радвам се, че разясни за ултиматУмите. Аз по принцип уж все правилно пиша и чета, за да проверя дали имам грешка, но тук не съм видяла и сега, след като прочетох мнението ти, поправих правописа. Благодаря!  Аз лично много добре те разбрах и съм съгласна с мнението ти. При нас е на 100% така, както е и при вас. Обичам свободата си, но също за мен семейството е на първо място и това е моят личен, съзнателен и желан избор.

Разбира се, че ще отида . Мъжът ми ще се цупи, цупи и след 2 дена ще му мине.

Фирмените партита при нас са само за служителите. Присъстват и шефове на фирми и организации, с които работим. Принципно присъствието или отсъствието (поне за мен) зависи от позицията ти. Моята позиция (почти) ме задължава да присъствам. Това важи и за служебни вечери. Почти, защото ако имам семейни задължения, разбира се, мога и да не присъствам - стига да са уважителни. Нацупен съпруг не е сериозна причина да не си вършиш работата. На такива партита при нас не става въпрос само за напиване и натискане с колeги/колежки. Може би за служителите и да е така. Но за ръководните позиции е по-скоро работа - възможност да разговаряш с клиентите в друга среда, различна от офиса. Полезно и много важно! Както и да подобриш отношенията си с колегите и подчинените. Нещо като - и шефката също е човек.
Мъжа ми, принципно, никога не ме е спирал - вярно е, че и той се цупи по някога. До крайности не е стигал и винаги ме чака да се прибера, независимо колко е часа. Ако се е цупил се прави на заспал  и ако и аз се направя, че му вярвам, че спи цупенето му преминава за 5 минути. След гледането с блестнали очи и коментари колко съм хубава, следва доказателство за това, колко се обичаме  . Реално не ми се сърди - прото работата ми е такава. Може би малко здравословна ревност, но пък като е малко е повече от полезна.
Аз също не ходя на неговите фирмени партита. Все пак и двамата ходим заедно когато има срещи и вечери по различни поводи с колегите ни, когато поканите са семейни.

Като Ви чета мненията за пореден път се убеждавам какъв човек е мъжът ми - един на милиони. По принцип съм много своенравна и не понасям да ме диктуват, но сме заедно от 20г и никога не съм му давала повод за ревност - а може би е до характер. Даже той ме е насърчавал да излизам и допълнителни преквалификации, с продължителни отсъствия.
Тази вечер сме на фирмено парти, да се надявам всичко да е наред и да стане купон.
PS  Цялия ми стаж е преминал във фирми, в които има само мъже. Никога не съм била ограничавана.

На мен ми се наложи да посетя няколко подобни партита като на самите партита аз бях не на парти, а на работа - т.е. присъствието ми бе абсолютно наложително.
Половинката се цупеше в началото. Обясних му, че много преди той да ме познава ми се е налагало да работя, налага ми се в момента и това е единственият нормален за мен начин да се издържам и да помагам на болните си родители, че много безсънни нощи ми е коствало да стигна до тук и че искам да стигна и по-далеч и той е напълно свободен да не проявява разбиране, но по-далече от мен. Напомних какво отношение и свобода той получава от мен и казах, че очаквам и изисквам същите. Обясних всичко това спокойно, цивилизовано, но от непоколебимо категорична позиция. Много помогна.
Какви са аргументите на съпруга ти да НЕ ходиш на мероприятия организирани от фирмата, в която работиш? Ти освен негова съпруга си отделна личност с право на социален живот. Обясни му го спокойно, ако не е в състояние да го приеме в дългосрочен план - помогни му да се ориентира къде е вратата...

Трудно ми е да отговоря, защото не си представям да имам връзка с мъж, който ми се цупи за подобни неща Защо всъщност ви се цупят? Ревнуват ли, или какво? Ревността е малко смешничка, нали на партито ще си със същите, с които си и по цял ден, ако искаш да изневеряваш, можеш и в обедната почивка да го направиш, че и през работно време
Сега сериозно. Присъствието на подобни купони обикновено не е задължително, но отсъстващите се забелязват, особено в по-малки фирми, където всички се познават, и прави лошо впечатление. Не бих пропуснала, освен по болест.

На мен няма кой да ми се нацупи дори да не се прибера цяла нощ. Кое е по-добре?
Нашият банкет е тази вечер.

Преди няколко седмици се прибрах рано сутринта от една женско парти и на обяд казах на мъжа ми, че много ми е липсвал и наистина по едно време вечерта ми залипсва  Тогава той ми отговори " Значи за това се прибра по никое време, защото съм ти липсвал"  За какво ли ми беше да му се обяснявам 

Оставям настрана лична свобода, еманципация, кариара и всичко останало, обаче.. ако ще се заплашваме със сърдене.. със сигурност АЗ ще бъда тази, която ще провали празниците с цупенето си, в случай че мъжът ми изобщо постави на въпрос това да не отида на коледно парти - то е веднъж в годината, освен всичко друго 
Че семейството е по-важно от всичко останало, няма спор, но не смятам, че съпрузите трябва да използват това един срещу друг.. едва ли не, ако ме обичаш, няма да отидеш.. то малко като в първи клас..

Бих казала зависи. Ако мъжът не се интересува по никакъв начин от жената ( говоря по принцип, а не за теб конкретно ) и например тя да излезе и да не се прибере цяла нощ, а той грам да не се впечатли от този факт, за мен не е е нормално.
Ако обаче тя му е казала предварително, че ще излиза по съответен повод, няма място за сърдене, независимо от часа, в който ще си е вкъщи.

Ех, тия мъже и техните притенции...слава богу нямам чак такъв проблем с това защото наистина се възползвам от добрината му така да се каже само по коледните партита е при нас са две..миналата година детето беше на годинка и половина и звъня 5 пъти да ми се оплаче как бил сменил наакан памперс и каква кръвнина му дължа, но като се прибрах каза че е било на майтап. Тази година (нашето парти е днес), детето е на 2 г и половина и е много по лесна за гледане тя си играе и не те закача, но проблема е че й позвалява всичко само и само да трае..и знам че утре като ставаме няма да има къде да се стъпи, но това е цената която трябва да платя...чистене...но все пак ще е само това е не безкрайни и безсмислени разправии...
То да не говоря много че може да ми спретне някой телефонен терор и днес...

Весело изкарване на всички на които им предстои купон! Аз тръгвам че имам час за фризьор!

Един трезвомислещ мъж,уважаващ себе си и жена си никога не би направил на въпрос фирменото и парти !

galiushana  не съм сама с проблема с телефонния терор. На мен ми се е обаждал и да ме пита - "всичко наред ли е?" и "какво правиш сега?"  А чистенето у дома след самостоятелна вечер на татко и син е задължително.

Моя мъж примерно ревнува. Но пък никога не ми е казвал не ходи. Лично аз не виждам нищо лошо в това, че ревнува - скандали и подобни неща нямаме. Даже понякога ми повдига самочувствието едно такова нацупване от негова страна.

 Фирменото парти е точно "фирмено", защото е организирано с цел колегите да разпуснат малко и всички да се видят в по-различна ситуация.Ако вече идват и половинките ,то тогава това си е някакъв вид събиране на хора от различни среди.

 А  въпроса за цупенето ми е много странен.Ами моят мъж като ходи на фирмено парти три пъти в годината за по три дни някъде из България , аз трябва да му се цупя сигурно цяла година???

Не се цупя, ако ходи сам някъде, той няма проблем с това аз да ходя по партита. Писах го вече в друга тема, но и тук ще споделя: тяхното коледно беше с половинки. Веднага, в същия ден, ме уведоми и попита да ме брои ли. След това се оказа, че и моята компания прави парти същия уикенд, пак извън Сф. Каквото и да бях решила, щеше да е съгласен.
Но ние сме свикнали да си даваме свобода и да не си мрънкаме и следим.

Нашето парти мина в петък. Мъжът ми ме изпрати с думите "ако правиш "нещо" не прекалявавай много"

Ние имахме две такива партита - едното на отдела с половинки миналата седмица и другото - всички индивидуално оня ден.
Аз пък прекалих с хората - имах неблагоразумието да се накича с чисто нови чепици, но някъде след 5-6 час на дансинга вече се бяха отпуснали по крака ми. Ама имам мускулна треска и съпружието не иска да се разтрива. Оплаках се