Мисля че вече стигнах дъното...........

  • 6 670
  • 52
  •   1
Отговори
  • Мнения: 7
Няколко пъти съм писала във форума и благодаря  за подкрепата Ви.Сега пак имам нужда от помощ и съвет:накратко психически се сринах от тормоза на свекърва ми.Живеем заедно  в една къща и уж сме отделно,но тя се бърка във всичко.Не спира да  тормози големите ми деца,които са от първия ми брак/останах вдовица на 22г,с две деца на 3год и няколко месецно бебе.Уж нямаше нищо напротив за връзката ми със синът й,но после разбрах защо е било това примирие-щеше да й се прекъсне финансовата издръжка от мъжът ми,ако беше решила да противоречи.След година решихме да имаме собствено дете-родиха ни се близначки.Много трудно отгледах децата си,тя ми се бъркаше във всичко-как ги гледам,как говоря на синът й,дали съм си прибрала прането навреме,кой и за колко идва у нас-и то недай си боже да дойде някой и тя да нее поканена.
Вярвайте ми опитах всичко-говорих,молих,заплашвах нея и мъжът ми,че ще се разведа,защото не е нормална обстановката в къщи.Сметките са общи и познайте кой ги плаща,ако трябва да се приготвим за някой празник тя първа сяда на масата,все едно е гостенка,постоянно иска пари от мен или от синът си,с думите че ми гледа децата.
Омръзна ми да се прибирам на обед от работа и децата да ми се оплакват,че докато изляза сутрин тя започвала да им крещи че неприбират,нищо не правят,че аз нищо не съм правила в къщи-добре че била тя да ми чисти и прибира-да не говорим за моя ужас когато се стигна до там  тя дори да ми сменя мястото на дрехите и белъото,защото тя така е решила.
Вярвай те ми какви ли не начини сме опитвали да се оправим с нея-не става.и мъжът ми има вина-когато ми казвах в началото той ми отговаряше че съм неблагодарна за нейната помощ и не разбра,че в това време тя завзе позиции в къщи.
Всичко преля преди два дена,когато след като се прибрах от работа вече малките ми деца започнаха да се оплакват от нея-разбрах,че вече дори и тях тормози.Скарахме се и сега си стоя в къщи да си гледам малките защото тя отказва да ги гледа-ученички в първи клас са,големите се оправят и сами.
Всичко което съм преживяла не го пожелавам на никой-погребах първия си мъж на 22 год,след катастрофата бях изпаднала в голяма депресия,разболях се от булимия,трудно започнах да живея отново,да мисля отново,да се смея отново.Но всичко беше за децата-да си имат поне менМинах през голямо лечение с депресанти,с билки,посещения при психотерапевти,трябваха ми години са си стъпя на краката и сега всичко се повтаря на ново.Страх ме е че ще дойде времето да се предам,да се уморя от този живот...............Няма  промяна, няма и да има.Идват празници и аз пак ще плача докато другите се веселят.......................

# 1
  • Бургас
  • Мнения: 5 702
Не знам какво да ти кажа, но искам да ти пожелая всичко да се оправи. Заслужаваш да си щастлива. Вярвам, че ще се справиш. Щом си се справяла с всичко до сега и с нея ще се пребориш. Успех.  Hug

# 2
  • Мнения: 4 187
Писах, писах, но всъщност не знам какво да ти напиша  Rolling Eyes. Важното е да получиш подкрепата на съпруга си, за да я поставите на място. Не се предавай, бори се с тая бабка !

# 3
  • Мнения: 2 099
Аз съм булимик.Знам колко трудно се овладява всичко,колко воля,колко усилия трябват за да се спреш,за да стъпиш леко на крака и как малко стрес и всичко се засилва пак по нанадолнището.Знам колко спокойствие и подкрепа трябват от всички около тебе.Аз месеци не бях повръщала,месеци!И една реплика ме изкара извън нерви и всичко пак се сгромоляса.
Изкарах близо 7 месеца без пристъп и сега пак наново.Лошо е ,че аз почвам много бързо да слабея щом повръщам и после се включва и анорексията на помощ...за последния месец съм свалила около 7,8 кг и в момента съм 51 на ръст 176...и опитвам пак да се захраня бавно и по малко и да не тичам да повръщам.
Незнам как да се оттървеш от тази жена.Ако сте на отделен етаж и смениш брави и ключалки?Мъжа ти няма ли да се навие да го продадете и да се махнете?Ако неще,викни майстор и смени бравите.Така всеки път щом видиш че е влизала.Опитай да я изгониш директно,кажи й да не влиза повече в твойта къща,ще има апостроф че е нейна,напомни й че живеете тука и е ваша и ако много знае при един развод така хубаво ще вземеш половината,че ще се чуди откъде й е дошло!Кучка скапана.Това мога да кажа за свекърва ти.

# 4
  • Мнения: 2 099
Не й давай пари,не и оставяй децата.Намери някой да ги прибира от училище и си почни работа.Изгони я твърдо.Няма работа на вашата маса.Не плащай сметките й.

# 5
Няколко пъти съм писала във форума и благодаря  за подкрепата Ви.Сега пак имам нужда от помощ и съвет:накратко психически се сринах от тормоза на свекърва ми.Живеем заедно  в една къща и уж сме отделно,но тя се бърка във всичко.Не спира да  тормози големите ми деца,които са от първия ми брак/останах вдовица на 22г,с две деца на 3год и няколко месецно бебе.Уж нямаше нищо напротив за връзката ми със синът й,но после разбрах защо е било това примирие-щеше да й се прекъсне финансовата издръжка от мъжът ми,ако беше решила да противоречи.След година решихме да имаме собствено дете-родиха ни се близначки.Много трудно отгледах децата си,тя ми се бъркаше във всичко-как ги гледам,как говоря на синът й,дали съм си прибрала прането навреме,кой и за колко идва у нас-и то недай си боже да дойде някой и тя да нее поканена.
Вярвайте ми опитах всичко-говорих,молих,заплашвах нея и мъжът ми,че ще се разведа,защото не е нормална обстановката в къщи.Сметките са общи и познайте кой ги плаща,ако трябва да се приготвим за някой празник тя първа сяда на масата,все едно е гостенка,постоянно иска пари от мен или от синът си,с думите че ми гледа децата.
Омръзна ми да се прибирам на обед от работа и децата да ми се оплакват,че докато изляза сутрин тя започвала да им крещи че неприбират,нищо не правят,че аз нищо не съм правила в къщи-добре че била тя да ми чисти и прибира-да не говорим за моя ужас когато се стигна до там  тя дори да ми сменя мястото на дрехите и белъото,защото тя така е решила.
Вярвай те ми какви ли не начини сме опитвали да се оправим с нея-не става.и мъжът ми има вина-когато ми казвах в началото той ми отговаряше че съм неблагодарна за нейната помощ и не разбра,че в това време тя завзе позиции в къщи.
Всичко преля преди два дена,когато след като се прибрах от работа вече малките ми деца започнаха да се оплакват от нея-разбрах,че вече дори и тях тормози.Скарахме се и сега си стоя в къщи да си гледам малките защото тя отказва да ги гледа-ученички в първи клас са,големите се оправят и сами.
Всичко което съм преживяла не го пожелавам на никой-погребах първия си мъж на 22 год,след катастрофата бях изпаднала в голяма депресия,разболях се от булимия,трудно започнах да живея отново,да мисля отново,да се смея отново.Но всичко беше за децата-да си имат поне менМинах през голямо лечение с депресанти,с билки,посещения при психотерапевти,трябваха ми години са си стъпя на краката и сега всичко се повтаря на ново.Страх ме е че ще дойде времето да се предам,да се уморя от този живот...............Няма  промяна, няма и да има.Идват празници и аз пак ще плача докато другите се веселят.......................

А защо само ги заплашваш и не си тръгнеш наистина?
Какво те спира толкова? Гледам пишеш, че плащате сметките, от което си правя изводите, че не си зависима финансово от мъжа си.
Няма ли при кого да отидеш? Родители? Брат, сестра?

# 6
  • Мнения: 2 270
Аз също съм за радикални мерки!
Ти си силно момиче Hug
Желая ти успех от цялото си сърце Peace

# 7
  • Мнения: 432
От всичко написано личи, че си силен човек! Не бих си позволила да ти давам конкретни съвети - смятам, че точно ще решиш каквои да направиш. Просто отново бъди силна!

# 8
  • Мнения: 851
Абе къде ще ходи с четири деца, чувате ли се?  #Crazy
Съчувствам ти. Бих искала да ти помогна. Бабата на мъжа ми е имала такава отвратителна свекърва. Твърдеше, че е трябвало да я набие и съжаляваше, че не го е направила. Не те съветвам това разбира се, а просто да помислите има ли шанс да я отделите. Или вие да се отделите. Ако се предадеш край с всичко. Изтощена си, разбираемо е. Без да ми се сърдиш мисля, че не е трябвало да позволяваш да се стига до тук. Сигурно не си имала избор. Има отвратителни хора, които не разбират какво е да си толерантен. А ако я игнорираш? Просто спри да й говориш за известно време. За да се успокоиш!

# 9
  • Brokenpromiseland
  • Мнения: 1 432
Аз след също бурни негативни емоции покрай свекърва ми (която е същата пиявица) бях пред нервна разруха....обаче един прекрасен ден се замислих, че въпреки трудностите аз имам семейството за което винаги съм мечтала. Любящ съпруг, прекрасно дете....и ди дадох сметка, че аз трябва да ги запазя на всяка цена.....обещах си, че никога няма да позволя на тази скрипя да ми разруши щастието, няма да си постигне целите да ме раздели със съпруга ми.......просто няма да стане на нейното....
Обърнах отношението към мъжа ми ( с който заради свеки  много се карахме) и вместо мърмореща, станах обичлива и нежна жена....и така за няколко месеца постигнах това което с лошо не стажаше години наред....надявам се да намериш и ти добрият начин да манипулираш съпруга си...  Mr. Green....в крайна сметка имаш поне едно оръжие повече от нея.....  luvbedfingerscrossed

# 10
  • София, център
  • Мнения: 3 455
Абе какви радикални мерки, какви 5 лева, бе. Каква финансова независимост с 4-часов работен ден и с 4 деца на главата??????

И какви смени на брави? И какво ще смени бравата, и освен скарана със свекървата, ще се окаже и скарана със съпруга.

Единствения печеливш вариант, който аз виждам е открити преговори на масата всички заедно.

Питаш жената какво не й харесва, питаш мъжа си на него какво не му харесва, казваш и ти какво не ти харесва. И постигате оптималния вариант, така че всички да са доволни. Предупреждавам, че може дане стане от веднъж. Иска се постоянство и  разговори, много разговори. Защото ако проблемите не се споделят, те се задълбочават и понякой път приемат неочакван и неблагоприятен обрат. Страдат всички.

Така или иначе свекървата е част от вашето семейство. Помагала ли е децата - да. Помага и сега.  Значи не бива да бъде пренебрегвана, защото в противен случай рискувате в собствените си очи да блеснете като неблагодарници.

НО, трябва да й подскажете, а тя сама да се убеди във факта, че тя без вас е загубена. Да повярва в този факт и да го приеме за символ верую от тук нататък. Защото, съм повече от сигурна, че това е така. Просто трябва да й се помогне и тя да го разбере.

Човек живее с хора.

Аз такива работи ги решавам по този начин. С много приказки. За сега успешно.

# 11
  • Мнения: 544
Доколкото схващам от поста, жената е опитвала различни начини (сигурно и да се разберат с добро), но без успех. Мисля си, че свекървата е от хората, които "като ги пуснеш под кревата, се качват на кревата". Ако е така, няма да се оправят с добро, а жена на възраст не можеш да превъзпиташ, ако тя не иска. Затова вариантът е да прекратиш контактите с нея. Няма да си рискуваш семейството и здравето заради нея. Вярвам, че без нея ще може да се оправите, но тя без вас - не съм сигурна.

# 12
  • София, център
  • Мнения: 3 455
Няма да си рискуваш семейството и здравето заради нея.

Не виждам как ще го постигне. Синът е на страната на майка си. Предвид това обстоятелство, си мисля, че авторката трябва да намери баланса в описаната обстановка.

# 13
  • Kопенхаген
  • Мнения: 663
Разговаряй непрестанно със съпруга си за това, обясни му на какво сте подложени с децата.Обясни му с думи прости, че този тормоз ще ти върне старите здравословни проблеми.Когато му го споделяш не бъди истерична.Прекрати диалога си със зверугата.Успех и бъди силна.

# 14
  • Мнения: 1 341
Желая ти много търпение и скорошно излизане от тази неприятна ситуация! Според мен също трябва да подходиш първо към съпругът си и после да действаш със свекървата.
Успех! Hug

# 15
  • Мнения: 943
Боже,колко ти съчувствам ако знаеш!  Hug
Бъди по-категорична в решенията си. Мъжете са гадна порода в някои случаи и не могат да отрежат мама и тате,но аз се опитвам да накарам мойто човече да разбере ,че от сега натам аз и той сме бъдещето и аз и той сме едното цяло и градим семейство.Бавно,но виждам ,че става с подходящ подход. Единственият начин е да седнеш и съвсем искрено, откровено и от душа да говориш с мъжа ти.Ако и тогава не става,може би трябва наистина да си тръгнеш,защото в крайна сметка явно не си заслужава.През много перипети си минала ,за да търпиш още .
 Hug УСПЕХ

# 16
  • Мнения: 293
И аз мисля като бебка. Желая ти много кураж,търпение и самоуважение!!! hug

# 17
  • Мнения: 1 761
Гледай положително-това,че си стигнала дъното означава,че вече е дошло време да започнеш да изплуваш нагоре.
Имаш прекрасни деца и въпреки обстоятелствата,сигурна съм,че ще намериш решение.

Поговори с мъжа си,сподели му как се чувстваш,ако се наложи-постави му условие,за да останете семейство.
Дори и да не получиш подкрепа и разбиране от него,не се отчайвай-живота продължава и най-хубавата му част тепърва ти предстои.

Много прегръдки от мен! Hug Hug Hug

# 18
  • Мнения: 1 127
БЪДИ СИЛНА! Желая ти всички неприятни моменти да останат в миналото и Новата година да ти
донесе само щастливи преживявания. Бъдете здрави и дано всичко се нареди към по-добро!

# 19
  • Мнения: 242
 Hug   Hug    Hug 

много ти съчувствам, но също мисля , че трябва подхода да ти е чрез мъжа ти. както те посъветваха бъди - любяща и, колкото и гадно да звучи и да го мразя , бъди манипулиращата. със сила нещо няма да постигнеш и със заплахи също. намери си друга жена да ти гледа децата и я накарай да се почувства ненужна и излишна.
жалко че са й толкова стабилни позициите, ще ти е по-трудно, но ще се справиш.... Peace   
 пожелавам ти успех и най-вече да са ти здрави и подкрепящи децата.

# 20
  • Мнения: 7
С него няма какво да се карам,и той опита всичко.Жената иска да командва-така успя да разведе другия си син,добре че поне нямаха деца.Аз работя и печеля достатъчно мога да кажа да съм независима,ма и къде да отида.Баща ми почина преди 3 мес.от рак на белия дроб и майка ми е сама в къщата,но едва от една седмица започна работа защото освен пенсията няма други доходи и не може да напусне точно сега да ми помага с децата.Когато татко се разболя мъжът ми беше зад граница и всичко/болките,химиотерапията му-лежах с него в болницата за да го подкрепям и най вече да не разбере какво става,защото отнего получавах голяма покрепа,която сега ми липсва много/чувах много обещания да изтърпя като свърши всичко ще отидем някъде да си почина и т.н,но нищо такова не се случи-напротив напрежението се увеличи.Сега чакаме фирмата да се оправи и това щяло да дойде мойто време,все трябва да търпя...............Чудя се докога да чакам и какво да чакам,обичам го но не издържам,ето сега няма кой да ми гледа малките защото свекито е сърдита.

# 21
  • Мнения: 3 611
Мáйка ми имаше такава свекърва, (баба ми) все недоволна, все мърмореща, все бъркаща се в нещата на младото семейство... Бях малка, но си спомням, че все нещо бяха на нож. А тя всъщност навивала сина си срещу майка ми "Синко, ти не я биеш. То така човек не се вьzпитава."  #Crazy
И оня подкокоросан все на "мъж" се правел... години наред. Майка ми дето е такава мека Мария най_ накрая не иzдьржа и постави ултиматум _ или на квартира, или развод. Взе да си събира багажа, това го помня и до ден днешен, баща ми взе да ми се моли да остана при него, но пък за беля точно същия ден ме беше Шамарил за нещо и аз казах, Че тръгвам с майка ми. В крайна сметка се разбраха, иzляzохме на квартира, бабката пак се бъркаше, но вече беше поносимо... и познайте кат се разболя и легна години на легло кой я гледа _ майка ми естествено. Нали си е мека Мария...
Та изход в твоята ситуация със и при свекървата няма.Вземаш децата (както казваш големите вече и сами се оправят) и иzлиzате на квартира. Мъжът, ако е мъж, Ще тръгне с вас. То това твоето не е живот...

# 22
  • Мнения: 2 099
Незнам защо решихте ,че смяна на брави е неприемливо?Аз съм го прилагала,не проработи  дълго,взеха си ключ и от новата брава,смених пак патрона.Пак взеха.Един ден ми писна.Лято беше и аз сутринта станах и просто не се облякох.Останах така както си бях спала-само по дантелени боксерки,направих си кафенце и седнах пред компа.По някое време през деня се чува едно връът,мушкат ключенцето да направят  ревизия на хладилничето-зер у нас все хайвер от белуга плюскаме,да прилапат нещо.Влиза свекър ми и аз го посрещам по цици и боксери.Ама ти що така,що инак,олее и беж крачета да бягаме.Вечерта пристига мойта хубавичка и почва мъж ми как може така,на баща ти инфаркт ще докарате,дрън,дрън и хвърля ключа на масата,.Прибрах аз ключа и реках че съм си у нас,както искам така ще си ходя,той чий го дири?Без да звънне без нищо?От тогава не се е чуло за ключ,4 та година вече.С някои хора докато не им лиснеш студената вода в лицето не се сещат.
Почнаха в началото да следят колко пари вадя,за какво харча,идеи се пускат къде да съм си ги дадяла...тъй ли-дай магазини,дай чанти,дай обици.Крада от времето за себе си,бачкам до сред нощите и ще ми следят парите ...да бе да!

И какво като е с 4 ри деца?Да не е крепостник и роб там?Няма ли кой да застане малко зад гърба ти?Родители,брат,сестра?Вземи крути мерки,не руши себе си.Знаеш ли аз как почнах от нула та и надолу.Ей така съвсем случайно взех първия си клиент,той ме препоръча на друг и така.Понякога ненадейно нещо те фрасва и е добре да го сграбчиш,шанс.

# 23
  • София, център
  • Мнения: 3 455
Рибозомче, хората са различни.

Ние тук, освен да даваме съвети всеки от своята си камбанария, друго не можем да направим.

На мене смяната на брави, като директно предприето действие, без словесни предисловия, ми е крайно драстична мярка.

По принцип не подхождам така. За това дадох такъв съвет.

Да си дигнеш дърмите с 4 деца на главата, също ми е крайно, т.е. аз не бих го направила и с 1 дете. Но пък го твърдя от позицията на личния си статус. От друга страна пък човек винаги може да остане изненадан и от най-понятното.

За това съветвах да се действа с "мекия брус". Тази техника е приложима обаче, само ако насреща имаш конструктивни хора.

# 24
  • Мнения: 562
Много болка си видяла и не мога да ти дам съвет, защото само ти знаеш и разбираш най-добре какво си преживяла, какво изпитваш. Но все пак защо не дадеш на мъжа си да прочете какво си писала в темата и какво сме ти отговорили ние? Единственото решение е, ако той те разбере и подкрепи. Успех! След толкова болка заслужаваш поне малко щастие!!!  Hug Hug Hug  bouquet Hug Hug Hug

# 25
  • Мнения: 293
Много ми хареса мнението на Рибозом. Твърда и решителна,самоуважаваща себе си. Вземи урок или поне опитай да извлечеш ценното от съветите. Не се унижавай,живота продължава а ти заслужаваш да бъдещ щастлива.Сложи картите на масата и ултиматомите.Който иска ще продължи с теб по пътя ти,който не -няма смисъл да оставаш при такъв и да се пропиляваш живота!

Ти заслужаваш най-доброто от живота , не го забравяй и бъди самоуверена!!! newsm51

# 26
  • Мнения: 562
Рибозом наистина говори добре.  Peace
Ако мъжът ти види колко си отчаяна и какво те съветват, дали няма да му се проясни картинката?

Последна редакция: чт, 18 дек 2008, 17:16 от Pavlina Nikolova

# 27
  • Варна
  • Мнения: 616
боже, боже - мислех, че по-зле от моята свекърва не може да има Sad Не знам какво да ти кажа - аз не съм от хората които търпят, моята я поставих на място още от начало, но и мъжът ми беше и е плътно зад гърба ми (а и ситуацията е различна). Няма ли някой, който поне мъничко да ти помага и примерно да прибира децата (близка приятелка дори да е), да стои с тях докато ти се прибереш  Rolling Eyes С моя приятелка така си помагахме, когато тя имаше проблеми - когато на мен ми трябва човек за час, два тя ги взема или обратното, аз нейните. От къде си - може да направим комбина  Wink
А иначе бъди силна, стигнала си дотук след всичко, което ти се е случило - ще се справиш и с това  Hug  bouquet

# 28
  • Мнения: 686
Съчуствам ти,незнам какво да ти кажа.Може би ти трябва промяна,тропни с крак,надигни глава.Покажи и на мъжа си и на свекърва си,че и ти си човек и трябва да се съобразят с теб!Незнам дали ще помогне,но опитай.
Другия вариант е да си вземеш дечицата и отиваш при майка си,ти ще й помагаш,тя ще ти помага,ще се справите!
Незнам какво друго да ти кажа,не съсипвай живота си...

# 29
  • Мнения: 18
Абе къде ще ходи с четири деца, чувате ли се?  #Crazy

Ами тогава ще се оставя да я унижават  Laughing
А и като има 4 деца да не би е да е последна дупка на кавала? Да не е сляпа, саката и т.н?
Иначе аз лично бих предприела сериозни мерки ...

..ето сега няма кой да ми гледа малките защото свекито е сърдита.

Изяснете си нещата като големи хора, а не с правене на пук и т.н. С това нищо не се постига. Е, дано не си си изгърмяла патроните. А и  ако бях на това твое дередже, най-малко бих се надявала и очаквала, тя да иска да ми гледа децата.

Последна редакция: чт, 18 дек 2008, 22:25 от TheFireGoddess

# 30
  • Мнения: 200
Бъди силна заради децата си. Не заслужаваш този живот ,след толкова мъка в живота си .Поговори с мъжа си ,въпреки ,че останах с впечатлението ,че е на страната на майка си. А скъпата ти свекървичка нека се сърди ,вземи си жена за децата да ги гледа, щом имаш възможност ,а тя нека се пука! И това за бравата е идея! Не е лесно ,но отчаянието няма да те направи по- смела .
Успех!

Последна редакция: чт, 18 дек 2008, 22:42 от slivka

# 31
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 700
И каква все пак е позицията на мъжът ти към момента?
Ако не е на твоя страна - лошо. В такъв случай можеш да му предложиш да избира с кого ще живее - с маминка или с вас. Не забравяй, че разговарянето помага, но само при интелигентни хора, които желаят да се разберат помежду си. При обратният вариант разговорите няма да помогнат, дори може да се влошат нещата. Когато някой иска да се наложи на всяка цена и да стане непременно неговото, не е склонен да преговаря, а дя се налага.
Ако мъжът ти е на твоя страна все пак - тогава яхваш метлата и се заемаш със свеки. Значи, щом печелиш добре, можеш да си наемеш жена, която да седи с децата докато се приберете ти или той. Обявяваш тотален игнор на диктатора. Смяната на ключалките е добра идея. Освен това, спираш да и говориш, да я забелезваш и  т.н. Като крайна мярка на превъзпитание - врътваш и финансовото кранче.
Всичко това обаче не е валидно ако живееш в нейната къща, т.е. жилище, което е купила тя. Ако е така, помисли за преместване при майка ти, така ще можете да си помагате взаимно.
Виж, не очаквай да промениш особено възрастен човек, не храни излишни надежди. Просто се опитай да си съхраниш нервите.  Hug

# 32
  • Мнения: 497
Трудна ситуация, съчувствам ти!
Но се сещам за рекламата: " Как приготвяш съмичките - с каймата, която аз ти давам , или с каймата, която ти си купуваш?
- С каймата, която ти ми даваш , разбира се..."
Съгласявай се с всичко, подмазвай се , а си прави каквото ти си знаеш. Ако си достатъчно хитра няма начин да не се главозаме.
Не допускай обаче да се разруши връзката и подкрепата от съпруга ти.

# 33
  • Мнения: 368
И аз съм на мнение че трябва тотално да я отрежеш. С моята също сме в невероятни дразги и не мога да я гледам то не е човек. Детето докато стана на 2год не знаеше че му е баба. После го гледа 3съботи и реши че я използваме да го гледала - ееееееее ай сиктир. Сега всяка седмица се обажда да го иска ама не е познала.
 Нищо че е болен и няма кой да ме замества на работа намирам си начини работя през нощта правим какви ли не маневри с мъжа ми но се оправяме сами. Не ти трябва човек да ти натяква това -най го мразя в моята свекърва. Тя даром нищо не дава - трябва да има облага винаги. 
Така че стягай се тегли и една и хич да не ти дреме.Ще видиш че ще ти олекне.
А пък си запланувайте с мъжа ти при първа възможност някъде на почивка. Няма да се отчайваш  bouquet


А пък това с рекламата никога няма да стане. Да ми се качи още повече на главата айде нема нужда

# 34
  • Няма такава държава!
  • Мнения: 1 308
На всяка цена трябва да спечелиш подкрепата на мъжа си - кажи му всичко това, което написа тук: че не можеш да чакаш повече фирмата да се закрепи, че си чакала достатъчно, че има опасност да се "разболееш" пак /не знам как да го опиша, затова са кавичките/ и изобщо всичко, което ти тежи. Крайно време е той да предприеме нещо. Ако това няма резултат - ще кажа какво бих направила аз, а ти ще си решиш спрямо твоята си гледна точка - ще си взема и 4 деца и ще се пренеса при майка си, поне те да не живеят в стрес известно време, поне да починете малко. И пак ще настоявам пред мъжа ми да търсим решение, дори с цената на ултиматум, ако трябва - но така не се живее.

# 35
Според мен дълги разговори с мъжа си пак нямада са от  полза. Като чета стигам до изводите, че той вече си е направил сметката!
Да му каже или ще си с мен или с майка ти и да му даде 10 мин. ,макар че и те са много , за расмисъл..

# 36
  • Мнения: 206

Ами тогава ще се оставя да я унижават  Laughing
А и като има 4 деца да не би е да е последна дупка на кавала? Да не е сляпа, саката и т.н?
Иначе аз лично бих предприела сериозни мерки ...


По стечение на обстоятелствата мисля , че познавам ivka.75 и мога да ти кажа , че ако познаваше в детайли ситуацията щеше да разбереш , че трудно би предприела сериозни мерки , а и да ги предприемеш едва ли щяха да помогнат.
Не мисля също , че и натискът върху мъжа й може да помогне. Там обстоятелствата са такива , че той не може да игнорира майка си - израснал е без баща , като по-големия син и вероятно чувства морална отговорност да се грижи за майка си.
Що се отнася до Ivka.75  тя е достатъчно силна , показвала го е хиляди пъти .
Трудна ситуация, съчувствам ти!
Но се сещам за рекламата: " Как приготвяш съмичките - с каймата, която аз ти давам , или с каймата, която ти си купуваш?
- С каймата, която ти ми даваш , разбира се..."
Съгласявай се с всичко, подмазвай се , а си прави каквото ти си знаеш. Ако си достатъчно хитра няма начин да не се главозаме.
Не допускай обаче да се разруши връзката и подкрепата от съпруга ти.

Peace Peace Peace
Ivka.75 , прегръщам те и те подкрепям !   bouquet
К.

# 37
  • Мнения: 940
Ivka.75, бъди силна!!! Обичай си децата и мъжа си. Превърни се в любяща и прекрасна съпруга--да не може съпруга ти нищо да ти каже. Трябва да използваш твоите силни страни да го манипулираш за добро. За спокойствие за теб, за него, за децата, за ВАС.

# 38
  • на брега на морето
  • Мнения: 6 243
Опитай да я изгониш директно,кажи й да не влиза повече в твойта къща,ще има апостроф че е нейна,напомни й че живеете тука и е ваша и ако много знае при един развод така хубаво ще вземеш половината,че ще се чуди откъде й е дошло!Кучка скапана.Това мога да кажа за свекърва ти.

Абсолютно!  yes
Много хубави съвети са ти дали всички.
Премисли всичко спокойно и намери баланса.
Аз заложих на мърморенето  не постигнах нищо освен затвърдяване на вражеските позиции
и влошаване здравето на мъжа ми.
Потърси помощ от специалист. Със сигурност ще ти помогне.
И май така е по-добре и по-бързо, защото четирите деца си искат своето -
грижи, внимание, уроци. Ще ти покаже твоите грешки и как да ги отстраниш.
На първо място обаче са децата, защото за тях тази атмосфера си е направо отровна.
Ще помнят простотиите на баба си цял живот.
Та давай смело,  Hug Hug

# 39
  • Мнения: 0
Ивка,много съвети ти дадоха,но и аз да предложа нещо.Доколкото разбрах,ти си зависима от свеки само по отношение на малките.Не могат ли по-големите да ги водят и прибират?Това би ги направило по-съпричастни,някак ми се струва,че те само присъстват като бройка в семейството ви.Ако можеш да ги привлечеш да ти помагат,позициите на свеки ще овиснат като прани гащи...А оттук нататък е лесно-тя ще омекне,защото ще види ,че си можете и без нея!

# 40
  • Мнения: 562
Ивка,много съвети ти дадоха,но и аз да предложа нещо.Доколкото разбрах,ти си зависима от свеки само по отношение на малките.Не могат ли по-големите да ги водят и прибират?Това би ги направило по-съпричастни,някак ми се струва,че те само присъстват като бройка в семейството ви.Ако можеш да ги привлечеш да ти помагат,позициите на свеки ще овиснат като прани гащи...А оттук нататък е лесно-тя ще омекне,защото ще види ,че си можете и без нея!

Ето едно различно мнение. Добро е. Даже много добро.

# 41
  • Мнения: 940
То предложението е супер.
Още по-добре ще е да не живеете толкова близо/заедно.
Но това е мираж за някой двойки.
Има специалисти, които могат да ти помогнат, но пък някак си българите не сме свикнали да ходим при тях. А те могат да помогнат дори само с един сеанс.

# 42
  • Мнения: 7
Благодаря на всички,че ми писахте.Обичам ви дори и да не се познаваме,за мен няма по-голямо богатство от приятелството-аз го получих от вас дори да не се познаваме.Когато ми се случи такова нещо,като проблема преди два дена и караниците в къщи се затварям в себе си и дори минават дни в които не приказвам с никой освен с децата-а сега вие бяхте с мен.Благодаря ви за подкрепата!

# 43
  • София
  • Мнения: 16 061
Ивке, и  като се затвориш и не приказваш само губиш. Така мъжа те вижда сърдита, ти му мълчиш, а бабишкера през това време му пълни главата с глупости. Пиши, споделяй, но бъди артистка в живота. Ако трябва и народна артистка/май ги отмениха титлите/ - показвай му, че ти и ТВОИТЕ деца имат само него. Рекламата с каймата си я гледала. Не позволявай на злобната баба да се наслаждава, че сина и е само нейн. Той тебе те е избрал с децата ти. Не и обръщай внимание, все едно радиото говори, съгласявай се и си прави каквото знаеш. Но с мъжа винаги - мила и любезна, старай се да го ангажираш повече извън дома. Идват празници - излизайте с децата, не му оставяй време мама да му мъти главата.

# 44
  • Мнения: 327
Ей ,аман от тези свекита ooooh!
Според мен,ако мъжът ти е на твоя страна ще успеете,ако ли не то направи така ,че да го спечелиш.
Желая ти успех,и дано искарате весели празници  bouquet

# 45
  • Мнения: 497
Всичко което съм преживяла не го пожелавам на никой-погребах първия си мъж на 22 год,след катастрофата бях изпаднала в голяма депресия,разболях се от булимия,трудно започнах да живея отново,да мисля отново,да се смея отново.Но всичко беше за децата-да си имат поне менМинах през голямо лечение с депресанти,с билки,посещения при психотерапевти,трябваха ми години са си стъпя на краката и сега всичко се повтаря на ново.Страх ме е че ще дойде времето да се предам,да се уморя от този живот...............Няма  промяна, няма и да има.Идват празници и аз пак ще плача докато другите се веселят.......................
Може би проблемът идва точно от това състояние на депресия което те завладява. В такива моменти и "най -малкото камъче може да преобърне колата". Какво остава за такъв дирек, какъвто само една свекърва може да бъде. Всичко те дразни, а свекито само подсилва нещата. Бори се именно с това състояние, отдай се малко на развлечения, мисли позитивно и ще видиш как после нещата няма да ти изглеждат толкова драматично и ще успееш да я игнорираш без много-много да й обръщаш внимание на глупостите.

# 46
  • Мнения: 1 554
не знам какво да кажа,много ме развълнува твоята история,една силна прегръдка от мен Hug

# 47
  • Мнения: 2 482
Пф, аз пък искрено те съжалих! Hug
В твоята ситуация според мене не е възможно да се покажат картите на масата, трябва да се подходи с хитрост, а не директно да се покаже на тоягата на дъртото куче, дето те тормози.
Мога да те посъветвам не да бъдеш силна, а  с хитрост да обърнеш мъжа си така, че да е на твоя страна и да те подкрепя. Чудовището ще те омрази още повече, ама...
Очевидно си чувствително момиче и ги преживяваш нещата. Кураж!

# 48
  • Неизживени спомени
  • Мнения: 488
Аз също съм за радикални мерки!
Ти си силно момиче Hug
Желая ти успех от цялото си сърце Peace
PeaceБъди много силна,моята свекърва е подобен звяр за това ти съчувствам напълно и ти желая много късмет

# 49
  • Мнения: 263
Ох, аз не мога да си представя да го изтърпя това, което описваш! Не нервни кризи и депресии, а не зная до къде би ме докарало...
И за съжаление и аз мисля, че щом мъж ти застава на страната на майка си няма много, което може да се направи...
Според мен това, което би могло поне да подобри ситуацията е да внушиш на децата (малките) да се оплакват на баща си, не на теб. Защото, ако на теб не вярва на тях би трябвало да повярва. Другото е: наеми си жена да се грижи за децата и не разчитай за това на свекървата. Не и давай пари и за нищо не искай помощ от нея. Намери начин да я приемаш като досаден придатък, на когото само да напълниш устата и да не очакваш нищо от нея.
Не зная как става това, защото и аз още и още се товаря на свекърва ми при все, че чак пък такива висоти не е достигнала! Желая ти успех от все сърце!
И накрая: смятам, че ако нещата не се подобрят би било по-добре да се махнеш от този кошмар! По-добре да се разделиш с този си мъж, отколкото да оставиш децата без майка! Още повече, че както разбирам големите няма и да има кой да ги погледне освен теб!

# 50
  • Sofia
  • Мнения: 8 221
 HugИ от мен една прегръдка. Дано мъжът ти те подкрепи най сетне и сложите свеки на място. Друг начин няма.

# 51
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 700
Току що прочетох една друга тема и ми хрумна, че въпросната жена може да е енергиен вампир, каквито всъщност са и всички отровни хора. Тук има една книга с начини за справяне с такива хора, ако ти е интересно прочети и може би ще намериш някакво решение за себе си.
Книгата е на Александрович, Александър   и се нарича Енергийните вампири. Намира се тук http://www.spiralata.net/booklist.php?LangID=0&Letter=%C0

# 52
  • Мнения: 497
Не "може" , те са енергийни вампири. И аз това го четох като млада булка и го забелязвам всеки ден.

Общи условия

Активация на акаунт