Здравейте мили мами , имам момченце което е на 6 год. но страшно много искам да имаме второ дете.Мислите ли че е вече късно защото идеята ми беше разликата в годините им да е малка за да се интересуват горе -долу от едни и същи неща/дето се вика да са на един акъл/.От друга страна пък си мисля че ако разликата им е по голяма баткото ще ми помага за грижите покрай бебето а и аз ще мога да му помагам догодина когато той ще е първи клас а аз ще си бъда в къщи /по майчинство/евентуално.Как мислите колко е най добрата разлика?Закъсняла ли съм?
- Публикувана: 27 дек. 2008, 00:24 ч.
- Последно мнение: 29 дек. 2008, 09:17 ч.
Ако имате едно дете но искате второ,каква мислите че трябва да е разликата им.
?Щом искаш второ, действай 
.
Не виждам какво може да те притесни това. Спомням си като дете имах съученик със 7 години по-малък от сестра си и ми беше странно, но това беше преди около 16 години 
. Ако те притеснява хорското мнение, според мен е фактор на който въобще не би трябвало да обръщаш внимание, в днешно време има къде по-абсурдни неща. А щом искаш дете, значи си физически добре за да го износиш и да се грижиш за него! Така, че хайде скоро време да се похвалиш с ново попълнение на вашето семейство 
Пожелавам ти успех!
. Ако те притеснява хорското мнение, според мен е фактор на който въобще не би трябвало да обръщаш внимание, в днешно време има къде по-абсурдни неща. А щом искаш дете, значи си физически добре за да го износиш и да се грижиш за него! Така, че хайде скоро време да се похвалиш с ново попълнение на вашето семейство Пожелавам ти успех!
Аз съм второ дете, 8 години след първото ... а историята определено помни и много по-големи разлики. Едва ли е нужно да изброявам приятелката ми, която има 12 години по-малка сестра. Друга моя позната която роди третото си дете при първо 16 годишно и второ 10 годишно ....
Те се тормози от глупости. Ако искате второ дете - действайте и ... успех.
Те се тормози от глупости. Ако искате второ дете - действайте и ... успех.
Между големия и малкия ми син разликата е 5 години, а между малкия и дъщеря ми е 2 години.
И в единия случай има трудности, и в другия.
Но не си закъсняла. Никога не е късно за още една радост в семейството.
А това какво ще кажат хората е отживелица.
П.С. Съседката ми има дъщеря на 15 години и момченце на 3 години.
И в единия случай има трудности, и в другия.
Но не си закъсняла. Никога не е късно за още една радост в семейството.
А това какво ще кажат хората е отживелица.
П.С. Съседката ми има дъщеря на 15 години и момченце на 3 години.
Какави абсурди, какви хорски приказки? 7 години си е нормална разлика, дори бих казала класика. Според мен ще ти е доста по-лесно когато едното детенце е по-голямо и съответно не само ти помага, а и разбира, вече можеш като голям човек да си говориш с него, да споделяш, да обясняваш, а и наистина ще можеш да си си вкъщи през първата учебна година на баткото.
Аз и сестра ми имаме 7 години разлика и се разбираме мн добре, тя винаги ми е била упора, аз съм по-малката и майка винаги е била спокойна когато сме двете вкъщи, че нищо страшно няма да направим. Ходила си е спокойно до магазина като е оставяла сестра ми да ме наглежда, сестра ми ме е прибирала от ДГ, ходила е за кухнята, не е ревнувала толкова много....
Аз и сестра ми имаме 7 години разлика и се разбираме мн добре, тя винаги ми е била упора, аз съм по-малката и майка винаги е била спокойна когато сме двете вкъщи, че нищо страшно няма да направим. Ходила си е спокойно до магазина като е оставяла сестра ми да ме наглежда, сестра ми ме е прибирала от ДГ, ходила е за кухнята, не е ревнувала толкова много....
И аз смятам, че разликата трябва да е поне 4 години. Такава беше с първите ми 2 деца. Разликата между 2-ти и 3-то е 2 години и половина и в къщи е някакъв кошмар. Оправяме се, но много често едва издържам. Все едно гледаш 2 бебета.
6 години разлика си е прекрасна. Ако искате бебе - действайте. Разликата между една моя приятелка и брат й беше над 7 години. Много добре се разбираха.
6 години разлика си е прекрасна. Ако искате бебе - действайте. Разликата между една моя приятелка и брат й беше над 7 години. Много добре се разбираха.
И малката и голямата разлика си има своите предимства и недостатъци.Не винаги можеш да избираш кога да се роди второто.Уж си решила,а господ си играе с търпението ти.Според мен важно е желанието за второ дете,а разликата не е определяща.При моите дъщери разликата е 10 години.
Исках да е 5 г. ,но уви... 
А също и да го заченеш... 
Защото не винаги нещата стават така,както сме ги планирали.
Успех от мен!
Важното е да го искаш и да го обичаш. И финансовите възможности, разбира се!
Защото не винаги нещата стават така,както сме ги планирали.Успех от мен!
Живот и здраве разликата м/у децата ни ще е почти 3 години.Такова беше и желанието ни 
.
Доста хора предпочитат разликата 6 години,за да могат майките да отделят повече време на голямото дете,което става ученик(докато същевременно се гледа бебето).Такива са наблюденията ми от познати семейства.
Както са писали по-горе,не разликата е най-важното.Каквато и да е тя,това ще е най-добрата разлика за твоите деца 
.Доста хора предпочитат разликата 6 години,за да могат майките да отделят повече време на голямото дете,което става ученик(докато същевременно се гледа бебето).Такива са наблюденията ми от познати семейства.
Както са писали по-горе,не разликата е най-важното.Каквато и да е тя,това ще е най-добрата разлика за твоите деца
Щом искате второ дете, не разбирам защо разликата те притеснява. Така или иначе не можеш да върнеш времето назад...
Аз лично не съм фен на големите разлики и ми се иска разликата между моите деца да е не повече от 3-4 години - нито прекалено малка, нито много голяма. За мен лично това е златната среда. Имам познати, чиито разлика между децата е 6-7 години и не виждам да им е по-лесно. Това не значи, че като е минало повече време, трябва да се откажеш от още едно детенце, въпреки че го искамш.
Успех!
Аз лично не съм фен на големите разлики и ми се иска разликата между моите деца да е не повече от 3-4 години - нито прекалено малка, нито много голяма. За мен лично това е златната среда. Имам познати, чиито разлика между децата е 6-7 години и не виждам да им е по-лесно. Това не значи, че като е минало повече време, трябва да се откажеш от още едно детенце, въпреки че го искамш.
Успех!
Никога не е късно щом имаш желание!
Исках разликата между децата ми да е най-много 3-4 години, така се получи обаче, че разликата им е 6 години. Въобще не съжалявам, каката е много грижовна, помага с каквото може дори се опитва да го носи и преоблича. Не се замисляй много ами действай! Успех!
Исках разликата между децата ми да е най-много 3-4 години, така се получи обаче, че разликата им е 6 години. Въобще не съжалявам, каката е много грижовна, помага с каквото може дори се опитва да го носи и преоблича. Не се замисляй много ами действай! Успех!
Ами, за мен идеалната разлика е над 7 години. Да, знам, че колкото по-малка е, толкова по-добре за децата, така казват. Но аз не съм на това мнение. Защото децата докато са малки не са наясно с много неща, страхуват се, притесняват, ревността е огромна и необяснима. Трудно им е, не ми допада малка разлика, освен ако не са близнаци или породени. Което обаче за майката е ад обикновено 
Ако можех да избирам, бих ги родила с около 10г разлика. Обаче родих първото на 31 и не е е редно да чакам да мина 40 и тогава второ.
Изобщо не е късно да имаш второ, идеално е
Ако можех да избирам, бих ги родила с около 10г разлика. Обаче родих първото на 31 и не е е редно да чакам да мина 40 и тогава второ. Изобщо не е късно да имаш второ, идеално е
Здрасти,
Разликата между моите двама юнаци е 4 години и 7 месеца. Баткото много ми помага и се радва на бебето, приема го като нещо само негово и е адски горд да го показва на приятелчетата си в детската градина.
Според мен ние уцелихме добрата разлика във възрастта, но това напълно ще се изясни след години. Мисля, че не си закъсняла, но и не отлагай прекалено дълго. Имам брат, с когото имаме 17 години и 8 месеца разлика - познай дали не ни е трудно в общуването, той може да ми е дете?! Съпруга ми и брат му са породени - с година и четири месеца разлика. Съпруга ми казва, че от момента на съзнателния му живот брат му винаги е присъствал и не може да си представи какъв би бил живота му без него.
Разликата между моите двама юнаци е 4 години и 7 месеца. Баткото много ми помага и се радва на бебето, приема го като нещо само негово и е адски горд да го показва на приятелчетата си в детската градина.
Според мен ние уцелихме добрата разлика във възрастта, но това напълно ще се изясни след години. Мисля, че не си закъсняла, но и не отлагай прекалено дълго. Имам брат, с когото имаме 17 години и 8 месеца разлика - познай дали не ни е трудно в общуването, той може да ми е дете?! Съпруга ми и брат му са породени - с година и четири месеца разлика. Съпруга ми казва, че от момента на съзнателния му живот брат му винаги е присъствал и не може да си представи какъв би бил живота му без него. 
Когато планирахме второто си дете, моята идея беше точно като твоята - да съм си у дома когато синът ми бъде първи клас, понеже нямам кой да ми помага с прибирането. Слава богу се получи както го искахме Дано и при вас стане както искате 
И съвсем не смятам, че е голяма разлика. Моят син много ми помага при отглеждането на сестра му и много си играе с нея
Дано и при вас стане както искате И съвсем не смятам, че е голяма разлика. Моят син много ми помага при отглеждането на сестра му и много си играе с нея 
Това е Божа работа.
Аз мислех, че идеалната разлика е около две години,
но Бог реши, че трябва да е 5 и половина.
Има плюсове и минуси при всички случаи. Няма идеална разлика.
разликата между каката и бебето при нас ще е 10г. и 2 м.Когото забременях бях много уплашена в първия момент-дали ще се справя,все пак минали са много години.Остава ми 1 м. до термина и вече съм сигурна,че съм готова.Сигурна съм,че дъщеря ми,която го чака с още по-голямо нетърпиние ще ми помага страшно много.За това и по-голямата разлика си има предимства.Ако сте решили просто смело напред!Успех!
Леле,започнах да получавам комплекси от това,което е писано тук. Ми разликата между моите деца е 9,5год. И моето мнение е,че разликата трябва да е такава,каквато се случи да е.Не винаги се получава така,както искате. Освен това баткото много си обича бебка и се грижи за нея,но не когато аз го накарам,а когато той поиска. За него е добре,защото аз съм си у дома и има кой да му приготви обяд,да му помогне с нещо в училище и т.н. Аз пък винаги мога да разчитам на него да изтичам до магазина,да вляза в банята и т.н. За мен тази разлика изобщо не е срамна.
Аз нямам братя и сестри, а съм изживяла прекрасно детство. В този смисъл не смятам, че братята и сестрите са чак толкова необходими на човек. Искам да имам второ дете, но защото двамата с мъжа ми обичаме децата и ни е много хубаво да гледаме как расте момченцето ни,т.е.надявам се да имаме поне още едно дете заради нас, не толкова заради сина ни. По разни причини в момента ще ни е много трудно да се справим с отглеждането на още едно дете и планираме разлика от минимум 5 години.
Аз нямам братя и сестри, а съм изживяла прекрасно детство. В този смисъл не смятам, че братята и сестрите са чак толкова необходими на човек. ....
Сигурна съм, че едно дете може да има прекрасно детство, дори да е единствено в семейството.
Но от опит мога да кажа, че детството бива още по-прекрасно, когато е споделено от сродна душица в игрите, лудориите, откриването на света, в детските тайни, в мечтите и фантазиите, в среднощните приказки, в първите трепети, дори в съревнованията, ревностите, споделянето, борбите и съперничеството... Аз имам сестра и не бих могла да си представя детство, в което израствам самичка. Тя бе и си остана най-добрият ми и доверен приятел. Не става дума за необходимост, а за любов, доверие и подкрепа.
Аз нямам братя и сестри, а съм изживяла прекрасно детство. В този смисъл не смятам, че братята и сестрите са чак толкова необходими на човек. ....
Сигурна съм, че едно дете може да има прекрасно детство, дори да е единствено в семейството.
Но от опит мога да кажа, че детството бива още по-прекрасно, когато е споделено от сродна душица в игрите, лудориите, откриването на света, в детските тайни, в мечтите и фантазиите, в среднощните приказки, в първите трепети, дори в съревнованията, ревностите, споделянето, борбите и съперничеството... Аз имам сестра и не бих могла да си представя детство, в което израствам самичка. Тя бе и си остана най-добрият ми и доверен приятел. Не става дума за необходимост, а за любов, доверие и подкрепа.
Много точно казано
Аз също имам сестра и споделям всяка твоя дума
А и братът или сестрата не са само необходими в детството
Истинска упора и подкрепа намираме единствено в тях, когато започне истинският ни живот и се сблъскваме с проблеми от различно естество. Както казват хората:"Кръвта вода не става!" 
Исках разликата между децата ми да бъде такава, с която да мога да се справя. Т.е. синът ми беше много буйно дете до 5г.-6г. Може би от така наречените "хиперактивни деца". За мен беше немислимо да родя второ дете в този период. Бях физически и емоционално изтощена.
Сега синът ми ще направи 8г., а аз съм бременна. Спокойна съм, че ще мога да отгледам още едно дете без да лишавам баткото от ласки и внимание за сметка на бебето. И знам, че баткото ще ми бъде помощник и приятел.
Има една мъдра мисъл: "Човек трябва да създаде толкова деца, колкото може да обгрижи". А към нея бих прибавила, че разликата във възрастта не е от значение щом децата са желани.
Сега синът ми ще направи 8г., а аз съм бременна. Спокойна съм, че ще мога да отгледам още едно дете без да лишавам баткото от ласки и внимание за сметка на бебето. И знам, че баткото ще ми бъде помощник и приятел.
Има една мъдра мисъл: "Човек трябва да създаде толкова деца, колкото може да обгрижи". А към нея бих прибавила, че разликата във възрастта не е от значение щом децата са желани.