до снощи не вярвах на тази приказка: любовта на мъжа минава през стомаха, но сега наистина вярвам в достоверността и.
конкретният случай е следният болно дете на 1г. и 3м.разболява се за пръв път, висока температура 38до40градуса, през денят 90%от времето се грижа за него аз, мъжът ми е по семейни работи (прави ремонт в другият апартамент), аз освен че се грижа за детето му правя пюрета, грисове, сокове да хапне и пийне нещо, суша и гладя прането от предният ден, пускам 2 нови перални с оповръщаните чаршафи и дрехи от през ноща. В 21.00 виждаме че трябва да се ходи на доктор, надундрени с дрехи и одеяла потегляме тримата с колата, прекосяваме половин София до спешният кабинет, прегледаха детето, докторката изрично казва да го прибираме това дете, че да си почива, часът вече е 22.30, качваме се на колата и тогава съпругът ми изтърсва че бил много гладен и трябва да минем през китайски ресторант да се поръча ядене то за 5 минути щяло да стане а ние да чакаме в колата, изрично искам да отбележа че в къщи имахме за ядене и пържоли и ориз със зеленчуци и доста други интересни работи из хладилника. Тогава аз заявих, че трябва да приберем детето и да загърбиме малко желанията на собствените си стомаси, е вярно не отидохме пред китайският ресторант да чакаме при минус 7градуса с дете с 39градуса температура, но оттогава съм най-простата тъпа и омразна селянка на света. Е кажете любовта на мъжа минава ли през стомаха, и правилно ли предпочетох да прибера детето в къщи веднага
конкретният случай е следният болно дете на 1г. и 3м.разболява се за пръв път, висока температура 38до40градуса, през денят 90%от времето се грижа за него аз, мъжът ми е по семейни работи (прави ремонт в другият апартамент), аз освен че се грижа за детето му правя пюрета, грисове, сокове да хапне и пийне нещо, суша и гладя прането от предният ден, пускам 2 нови перални с оповръщаните чаршафи и дрехи от през ноща. В 21.00 виждаме че трябва да се ходи на доктор, надундрени с дрехи и одеяла потегляме тримата с колата, прекосяваме половин София до спешният кабинет, прегледаха детето, докторката изрично казва да го прибираме това дете, че да си почива, часът вече е 22.30, качваме се на колата и тогава съпругът ми изтърсва че бил много гладен и трябва да минем през китайски ресторант да се поръча ядене то за 5 минути щяло да стане а ние да чакаме в колата, изрично искам да отбележа че в къщи имахме за ядене и пържоли и ориз със зеленчуци и доста други интересни работи из хладилника. Тогава аз заявих, че трябва да приберем детето и да загърбиме малко желанията на собствените си стомаси, е вярно не отидохме пред китайският ресторант да чакаме при минус 7градуса с дете с 39градуса температура, но оттогава съм най-простата тъпа и омразна селянка на света. Е кажете любовта на мъжа минава ли през стомаха, и правилно ли предпочетох да прибера детето в къщи веднага
)...мъжете с г......а правят и с г......а жалят" 
И да именно защото е първото разболяване, би следвало да се стресне. Разбирам да е поредното, да е "претръпнал", ако така може изобщо да се нарече. Не е идеален съпруга ми , просто са подредени по различен начин приоритетите му. И да, и той обича да си похапва, но не поставя храната пред мен, децата. 
) 
Колкото и да съм темпераментна някак не приемливо ми се струва. 
, същата картинка е и моя.Бе какво има толкова в туй ядене, че така са се вкопчили в него?Аз наистина мразя да мисля за яденето, само загуба на време е това , на средства и пр.Ям каквото има, сандвич, или каквото е сготвено- не претендирам.Може аз да съм сбъркана нещо, но яденето е последното за което ще се разтревожа .А моя прави трагедия от това.И наистина може да изяде последното ядене в хладилника, без да помисли, че дете има.Мъже... 
... не защото му е минало през ума да мине през китайския , това не е непростимо или драматично , ама чак пък тъпа и проста селянка да я нарече , заради едното плюскане ... 
,точно това и аз се опитах да кажа 
Егати и простотията ,да се разведе веднага,нали-супер умно изказване 
