Поддържате ли приятелство ако ви връзват често?

Май не бих поддържала такива приятелства .

Човек не може да си избира роднини, но поне с приятелите трябва да се чувства добре. Намери си нови приятели, щом тези не те устройват

Ау,имах такава "приятелка".Години наред се надявах че нещата ще се оправят и се заблуждавах, че просто си е такава..докато не се убедих в противното и повярвай- не си заслужаваше търпението и нервите по проблемите и.Бягай от такива докато е време.
Изсмукват те емоционално с оплаквания и тревоги...все болни,все неразбрани,все не успели да дойдат на твой празник.....иначе много те обичат като те видят...ей така само да им позапълниш времето

Често ли? От едно връзване късам.  От всичко най-мразя путьовси изпълнения, само хора, които държат на думата си са около мен.
Ама аз съм чешит, де. Иначе гледам много хора правят компромиси всякакви  с приятелите си.

Може да съм малко крайна, но такива "приятелства" не поддържам. Не виждам смисъл просто.

В такива случаи обикновено замразявам отношенията. Имам няколко такива познати от женски пол и един от мъжки пол. Така става, че накрая им казвам, че ще чакам те да ми се обадят, тъй като явно са по-заети от мен. И чакам... от няколко години   Напоследък познатият от мъжки пол прави опити за подновяване на контактите, но дори и това да стане, няма как доверието да е както преди (а е жалко, защото в гимназията и после като студенти бяхме първи приятели).

Не, не поддържам. Едно време имах някакъв толеранс, сега и него го няма.
Нещо съм се превърнала супер интровертно същество, та и от хора много нужда нямам. Натоварват ме общи приказки с
познати " кой кво прави".

Компромиси всякакви мога да правя за приятелите си,  раздавам се доста за тях, да ги разбирам ,дори когато са коренно различни от мен, но единственото условие е да покажат отношение към мен. Ако това не го видя, нищо друго не е от значение.

Да,имаме много такива "приятелства".Почнах да късам отношения с тях.Просто няма смисъл да се натоварвам излишно като мога да се отдам на хора ,които заслужават.

Аз такива не ги наричам приятели. Добри познати - да, но не и приятели. И оттам - не се и връзвам много на подобни номерца.

И аз така. Тази Коледа прекъснахме отношенията си, но трябваше по-рано да се осъзная колко е измислено това приятелство и че не си заслужава да се хабя повече.
.

 и аз съм разкарвала такива приятели

И аз така все аз да се обаждам,все аз трябва да изслушвам проблемите и,а щом аз реша да споделя бивам прекъсвана и отново към нейният проблем,но тази Коледа сложих край на всичко и мие по добре.

Аз пък друго не мога да си обясня . Хем, те товарят с проблемите си, хем ги търсиш

Имам доста " приятели", на които отказвам среща с всевъзможни причини ..., пък дано се усетят.

В категория досадници са ми

Нямам такива "приятели",отдавна съм ги отсяла...........

Не бих поддържала такива отношения.
Напоследък доста контакти започнаха леко да позамират - в един момент на човек му писва все той да се обажда, да се интересува и т.н. Просто спираш и виждаш кой за какъв те смята. ))

Има разлика между това да не се срещате/чувате често и връзването.  Сигурна съм, че имате близки, които чувате веднъж годишно примерно, но сте убедени в приятелските им чувства, знаете, че винаги можете да разчитате на тях при нужда.  Докато тези, с които поддържате уж редовни контакти и ви връзват... хмм...

Имах такава приятелка, десет години. Не ме е използвала за кошче, даже много интереси и мнения споделяме, има чудесно чувство за хумор, изслушвала ме е. Но е много егоцентрична и сприхава. Колко тенекии ми е връзвала, колко пъти ми е отлагала, за да се види с някой друг и други такива. Иначе като се видим "Много те обичам, чудесен човек си". Като й покажеш, че не ти е приятно, се сърди. "Не ми дръж сметка".

Един ден ми писна и спрях да я търся. И така една година. Наскоро ми се извини, търси ме няколко пъти. Вече не се сърдя, но и не ми пука за нея. Като се обади, лафим се и толкоз. Нито може да разчита на мен, нито смятам да я търся. 

И аз познавам такива хора, истината е 4е като се отдръпнеш и спреш всякакъв контакт те запо4ват да те търсят

Зависи дали е приятелство или добро познанство.
С приятелите съм толерантна, с познатите не толкова.
Като цяло не бих поддържала подобни отношения.
Насила хубост не става.

С такива познати, определено не.


Такава съм аз. Искам все да се виждаме в заведения, които са около нас или ако ще си ходим на гости, пак да е в нас. Приятелите ми приемат този мой недостатък.


Трудно споделям, дори и с много близки хора. Обичам да изслушвам и ако мога да дам някакъв съвет, дори и на хора, които са ми просто познати. Явно се усеща, защото много често някой ми доверява нещо. Не ми тежи.

Значи толкова са и приятели Хич не бих ги търсила повече.

Знаеш ли, разпознах себе си в този пост и ми стана малко страшно. Наистина ли така сме станали нетърпими един към друг? Но и аз като теб не искам да правя компромиси и да се виждам с някого само за да запълня неговото време, да слушам да неговите проблеми, постижения, стремежи, а това какво мисля аз да няма значение. Не ми допадат и клюките по отсъстващи наши общи приятели

не....
Достатъ4но лицемерие  има сред заобикаля6тите ме  за да го  допусна  сред приятелите ми....
както и при вси4ко останало залагам на ка4еството, а не на коли4еството...., т е може един да е, но да е приятел....а не само да се нари4а така...

и аз

не бих поддържала такива отношения!

По лесно ли е да намериш четворката и щестицата или ч и ш в кирилицата, че не се сещам ?
По темата, не бих и не съм търпяла подобни приятели, защото не са.
Приятелството е дълбоко чувство според мен и е завинаги. Или го има, или го няма.

не

Категорично не. Точно каквото си описала е причина за много скъсани приятелства при мен. А уж са ми били добри приятелки...

  С такива хора само си губим времето.

ооооооооооо ще излъжа ако кажа,че не поддържам подобни отношения,склонна съм на много компромиси,аз живея за приятелите си,пробвам всякакви варианти и като видя че каузата е пердута приятелствата избледняват до познанства и по някое време съвсем изчезват.Наречете го хорска суета ,но смятам че всеки го прави в малка или голяма степен просто хората не си признават

пи6а на фонетъ4на, и не съм България  за съжаление липсват букви като 4, 6 , иу....

Имам в момента една такава позната.Нямам как да не се виждаме по стечения на обстоятелствата мъжете ни са първи дружки.Все тя говори като латерна,никой нищо не може да каже,все тя е преживяла най-големите трагедии и се е справила като героиня,все тя е на дневен ред като седнем да маса.Писна ми.Обаче няма как.Събираме се и я търпя но никога не мога да я сложа в графа ,,приятели,,.

ей на такива им викам енергийни вампири

Да и аз имам такива познати - като седнат на масата в къщи - за друго освен за собствените им успехи и то най-често професионални просто не говорят - лошо няма, но на масата има хора и с други професии, на които сигурно четири часа обсъждане на сделки не им е по вкуса. Аз по принцип не обичам неестествените хора - или тези, които са винаги "върха на сладоледа", или пък тези, дето целия свят им е крив и е срещу тях и всички трябва да ги съжаляват и да им помагат съответно. От опит зная, че нещата винаги са някъде посредата, просто разлика във възприятието на света.

Пълен игнор

Имам приятелка, много си я обичам, правила съм й какви ли не услуги, и тя ми е помагала. Разбирахме се прекрасно, просто един човек, с който ми беше иzкл*чително приятно да общувам. С часове можехме да се смеем...
ВрьzваШе ме обаче от време на време, обикновено й влизах в положение. Но на 2  пъти не можах.
Първия път Щяхме да караме Коледа заедно. На няколко пъти я питах дали е сигурна и да не се изметне баш преди празника. Сигурна била, да купуваме каквото Ще купуваме, да го сготвим (тя беше до късно на работа), тя със сигурност Ще дойде.
Вечерта към 8 я чакахме, подготвили всичко само да дойде и да седне на масата, а тя се обади "Няма да дойда, Ще карам с еди кого си Коледа"... 
Много грозно.

Прекъснах контакта си с нея.

След повече от година се засякохме някъде, сдобрихме се и всичко потръгна прекрасно... до следващата огромна тенекия.

Ходех на работа и единствено в неделя бях свободна. Местех жилище и имах един разглобен гардероб, който едва ли Щях да мога сама да сглобя. Тя предложи услугите си, както и тези на приятеля си и се разбрахме идната неделя да дойдат и да помогнат с гардероба.
Събота вечерта се Чухме за последно, с нетърпение очаквах да видя новия си сглобен гардероб. Естествено се бях подобаващо подготвила, Щях да ги черпя с баница.
Дойде неделята и след като не се появиха до обяд реших да zвьнна и да питам какво аджеба става.
Естествено никой не вдигна и така на няколко пъти.
Вечерта към 8 телефона zвьнна "Много ли си бясна?"
"Бясна ли? Не, не съм. Разочарована съм."
"Ама не можеш да ми се сърдиш, Щото си имам нова реклама за магазина..."
Затворих.
Хубаво си има реклама, ама Що не вдигна телефона и да каже не ми се иде бре, не ми се занимава с твоя гардероб, обещах ти ама Шь мь извиниш, моите неща са ми по- важни.
Очаквах да се извини, а тя се държа нагло.
Недопустимо е между приятели и... с това се прикл*чи.

П.С. А гардеробът се оказа спалня... но това е една друга тема.. 

Усещането, че не аз съм предпочитаната компания /често/, няма да ми позволи да опитвам безкрайно дълго.
Сама да поддържам отношения ... не мога, не искам.

Не  не  не  ...........................

"Най-добрата"ми приятелка беше такава....Ей,ако я поканиш някъде,все не може и не може да излезе,а като се видим,все за нейните проблеми слушах.И то какви проблеми,да се не начудиш.....Естествено,че прекъснахме всякакви отношения.
Меко казано,никак не харесвам такива хора.Изобщо не се вписват в определението на думата "приятел".

Имам и аз една такава приятелка...много си я обичам като цяло и сме доста близки. Познаваме се от много години- учихме заедно в чужбина и живеехме в една къща. Аз съм много точе човек и едно о нещата, които ме дразнят е неточността....заради нея закъсняхме за изпит, а там където учихме не е като в България....намалиха ни крайната оценка с 2 единици заради закъснението, което беше първото нещо, което ме подразни в нея...заради нейното сутрешно кафе пострада моят успех, които все пак беше важен....стипендии и т.н.
Сега години по-късно и двете сме си в БГ...имаме си отношение от години, но тя е ужасна с времето. Уговаряме си среща да речем за 20ч. в заведение Х.....аз съм там, сама. Тя идва към 22ч. разбира се звъни ми към 20.15 да ми каже" Малко ще закъснея", в 21Ч- На път съм, в 21.30...има задръстване и така до 22.
Или разбира ме се, че когато тя тръгне от тях ще ми звънне за да тръгвам и аз да излизам....уговорката е за 20ч. Тя ми се обади в 23.30....аз вече се бях разгримирала и съблякла...още една првалена вечер.
Същевременно тя винаги си има някакво си оправдание.
И така...годините си минават, а аз имам чувството, че някоя вечер ще получа сърдечен удар заради нейните закъснявания 

ПП. Работното й време започва в 8 сутринта, но за нея е невъзможно да отиде толкова рано и за това ходи към 11 и вечер остава до към 20-21ч

Даже не ги и търся вече,пък да не говорим за поддържане на приятелство