Въпросите на детето

Еми звънни му де. Питай го дали не иска да
се види с дъщеря си, макар че след толкова години малко ще е странно по - рано трябваше да се сетиш и да настояваш да се видят и да се запознаят.

 Звъняла съм му.Настоявах да е част от живота й.След постоянните заплахи към мен от негова страна престанах.Той не желае да е част от живота й не я потърси толкова време-въпреки че знае къде сме и как да ни намери.Но заради нея бих го направила-страх ме е да не я нарани като отказва да я види.Опитвам се да я предпазя защото знам що за човек е баща й.Все пак от добро не съм се развела

Скоро звъняла ли си му (не пред нея)? Може да си е променил мнението относно това да иска да види поне детето си, ако ли теб те ненавижда.  В противен случай аз бих казала на дъщеря си, че баща и е емигрант някъде, на мисия в Южна Африка, Индонезия и не можеш да се свържеш с него, ако не измислиш друго.  И твърдиш това докато не порасне още малко и е в състояние да разбере бащината " сърдечна загриженост". Не съм сигурна че е добра идея да признаваш сега, че баща и не иска да я види или нещо подобно.


P.S Прегръдки за Влади.  И горе главата.

Оф, много кофти...
И моят син задаваше въпроси - обясних му без големи подробности, защо сме се разделили, защо не обичам баща му и т.н.
Обаче поне баща му се обажда веднъж на 2 седмици и имитира инерес, та детето не се чувства необичано.
В твоя случай, бих седнала и поговорила сериозно с детето и бих казала истината. Рано или късно ще я научи, по-добре от теб, а не от "добри"хора.

  AlexaS и Олинце благодаря ви за отговорите
   Не сам я лъгала за нищо.Не искам да порасне и да разбере че през цялото време съм крила истината.Просто се чувства зле като не познава баща си.Реших да му звънна тази седмица.Искам да го направя заради нея-за да го види поне и да знае кой е-все пак детето има право да познава баща си.Поне това ако не друго

Може да ме упрекнете, обаче аз не бих звъняла. Всеки сам поема отговорност за действията си, БНД-то не желае да види детето си и това е неговото решение при което в последствие ще си понесе негативите. Той никога няма да се държи като родител с детето и не виждам смисъл да се настоява. На сила хубост не става, са казали хората.
Аз бих обяснила на детето че живее далече и не може да дойде, а когато порасне още малко тя сама ще намери отговорите. Няма да е лошо да я заведеш на психолог. Това е моето мнение.

  Не бих те упрекнала.Благодаря за мнението.Просто съм объркана и искам да намеря правилното решение за детето си.Ще ви пиша какво съм решила.Благодаря ви още веднъж.Идеята за психолога я обмислям още

Знам колко е трудно Много сили и смелост ти желая

mimoza38 , ти прочете ли първия пост на авторката въобще???

Аз бих му се обадила да му предам думите на дъщеря му. Ако е склонен, бих му предложила да си поговорят с детето на момента.
Но, имам и друга идея. Ако той има е-майл - по-добрия вариант е да му напишеш писмо с тая цел. Ако ти отговори, каквото и да ти напише, един ден ще можеш да го дадеш на детето си да го прочете. Така се избягват всякакви изкривявания волю или не волю при предаване на чужди мисли и думи.

Идеята си заслужава! Черно на бяло, ако й представиш нещата, ще си спестиш куп въпроси и обяснения! Разкажи, ако има развитие! Дано детето се справи и при единия и при другия случай

  и аз подкрепям тези дума. Пробвай идеята е добра. УСПЕХ   

 Благодаря Ви за подкрепата и съветите!Няма мейл за съжаление.Още не съм му звъняла.Малката спря да пита-но това не е решение а затишие.Почти сигурна съм че ще ми затвори телефона-това не значи не няма да звънна.И аз си мислех за точно предаване на думите на щерка ми-все тая надежда да се трогне-сигурно ще остана излъгана отново

Щом само по телефона говорите, остави го на високоговорител пред нея, като й обясниш, че не трябва да говори, за да не ви прекъсва (примерно). Пък ако затвори телефона, то пак ще стане ясно, че не иска да говори с вас. Недей да преразказваш негови думи, ще излезе, че ти си лошата.

Zdraveyte!Moqt sluchay e pochti sishtiqt!Razdelihme se s bashtata na sina mi,kogato toy beshe na mesec.Sega e na 2godinki i 3m.,a bashtata ne sum go chuvala i vijdala pochti ot 2godini.Sishtiq kazus-ne proqvqva interes.Vsishtnost nay-vajnoto e da izgradish stabilna vrizka s deteto si,vdihvay mu doverie i mu bidi opora!Nie sus sina mi imame naistina mnogo specialna vrizka-toy razbira vseki moy jest,dori ne se nalaga da mu govorq ponqkoga.Znam che ti e trudno,nie oshte ne sme zapochnali s viprosite,no predi tova da stane shte se konsultiram s psiholog.Suvetvam te i ti da opitash.Nedey da zvinish na bashtata,i ne zablujdavay deteto si!temata e mnogo delikatna,ne se samozaligvay che izgubenoto vreme shte se kompensira.Lubovta ne biva da e "zaradi tova che...",a "vipreki vsichko..."!Obibta kum dete e nay-nesravnimoto chuvstvo!ako edin chovek ne moje da obicha deteto si,to tozi chovek e pust,nesposoben da obicha kogoto ili kakvoto i da bilo...De da ne mojeshe vseki da stava roditel...

Здравей, Зу.
Не пишеш нищо за сегашното семейно положение на бащата -да не би проблема да е там? В един град ли живеете?
Иначе и аз подкрепям момичетата, че истината не трябва да се спестява, колкото и жестока да е тя.
Ако малката отново попита, може да го набереш пред нея. Кажи му "обаждам се по настояване на дъщеря ти. Тя е тук при мен и иска да те види. Ето, разбери се с нея кога и къде..." или да й каже защо не иска. А ако живеете наблизо направи му една засечка - около работата,  защо не и у тях.
Най-вероятно първото виждане (ако изобщо го има) ще се окаже и последно, но детето си е право. Ако ти се казваш "Таня Иванова Димитрова" и навсякъде фигурираш с това име - нали аджеба, ще искаш поне да го знаеш кой е този "Иван Димитров"???
Желая ти успех и здрави нерви 

Поставям се на мястото на детето. И аз да съм, ще искам много поне да го видя на живо този "татко". Ей така, за себе си, за да не ми става фикс идея. Детето има нужда да се самоопредели, затова му е важно да си знае родителите. Важното е да е много подготвена, че от това най-вероятно няма да последва продължение.Просто да го зърне.

БНД сигурно се страхува от подобна среща, за да не би да ви "стане навик". Ако си е наумил да няма нищо общо, ще бяга като дявол от тамян...

Много неприятна ситуация.
Аз бих го уведомила за желанието на дъщеря му да се срещне с него, въпреки, че той ясно е показал че не желае никаква връзка. Ти го познаваш най-добре и знаеш какво би работило при него. Използвай това познание, за да постигнеш каквото искаш.


Убеждавам се, че колкото хора, толкова варианти. Аз пък се притеснявам, че аз подхранвам една "несъществуваща" или поне нежелана връзка.
БНД я вижда, грижи се за нея, но като един вид "помощ" за мен. Иначе когато сме двамата слушам неща от рода на "Детето - най-голямата грешка", "Като съм имал 2 грама мозък, сега ще си го бия това дете до живот в главата.", "Детето развали всичко между нас.", "Не я обичам, нямах време да се привържа към нея."
И като видя детето как го обича и му се радва и ми иде 

Така че дори да се появи този "баща", присъствието му ще е по-скоро негативно в дългосрочен план, ако сам няма желанието да познава дъщеря си. А дъщеря ти е вече по-голяма и може би може да понесе истината.

Ужас ,  такива хора като този който авторката описва , и като този от горния пост , изобщо не заслужават никога да имат деца!

До болка позната ситуация... И мен ме ужасява ситуацията ти, Supernova. Направо не знам как не си му разбила муцуната, докато ти дрънка подобни глупости. Моят син е на 6 и също не познава баща си, но засега не  е проявявал и желание да се запознае с него. А относно баща му, да засякох го веднъж миналата година и пътьом, без да се спира, само ме попита с усмивка :"ей, как сииии?". Подозирам, че е забравил, че има дете. Затова не разбирам защо трябва да му се обадя, за да го попитам/помоля да види сина си... Колкото и да ме обвинявате   

зу, наистина не знам какво да те посъветвам. Надявам се, каквото и да се случи, да минете по-силни през него. В крайна сметка такива бащи не могат да осъзнаят какво са пропуснали в този живот, не могат да осъзнаят колко са нещастни без да виждат тези малки сладки същества, без да са чували "тате, обичам те". Няма как да върнеш времето назад (ей днес май ми върви на клишета, ама пък много истина има в тия думи)...

Здравейте.И аз съм самотна майка и не знам след време как ще кажа на малката че БНД не я иска и се отрича от нея защото глупака мисли че не е той бащата.Нея е виждал никога,макар че му се обадих като родих и той ми каза "Не ме вкарвай в тия филми".До ден днешен не се е обадил да пита как е.Има друго семейство и друга дъщеря но това не може да го оправдае.Жена му знае за малката но дори и тя като майка не се обади да попита как е.Чудя се как може да има такива хора?А малката е толкова сладка и прилича на него повече а той дори не проявява интерес да я види.Така че мисля да го осъдя за име и за издръжка,защото Рая има баща и ще носи неговото име,както се казва не я е донесъл щъркела.Така де.

 
Ти верно ли очакваш жена му да се обади??
 

За другото - съжалявам.. Но ти очевидно си знаела, че бащата не е стока..
Все пак - не бързай.

Ами все пак и тя е майка и би трябвало да и трепва нещо но явно и тя като него е без сърце.

Леле! Доживях - съпругата да е виновна, че той не е стока..

мама Рени, моля те кажи, че не го мислиш сериозно..Сигурно е от следродилната депресия..

Не не е виновна тя,но тя ме познава от 10 години отколкото сме биле заедно с кретена,та уж се слави че е много добра но явно е привидно.Че той не е стока за съжаление го разбрах късно,но по добре късно отколкото никога.Но пък за това се радвам на чудесно бебе и съм горда от това че не я споделям с него.

Нещо не ми е ясна историята ти, така че спирам да квалифицирам..
Ако искаш -сподели повече инфо..
Така само гадаем..

Значи запознах се с него на леля ми на барчето и така от излизане на излизане той ме целуна и искаше да сме заедно,аз бях против защото беше женен,но се влюбих в него и не можех без него и приех тази връзка.Запознах се с жена му но тя не подозираше че имаме връзка.Аз ходех у тях дори и тя е била там и пак съм ходела,от близо 5 години тя е знаела че той има нещо общо с мен и когато заминах за Италия и му пращах писма тя ги е намерила и е вече сигурна,срещнахме се двете и си поговорихме и тя искаше да се самоубива защото този кретен не я обича и решихме да се поспрем да се виждаме заради нея.Преди 4 години забременях и докато открият че съм бременна ме нашибаха със силни антибиотици и направих аборт след тези 4 години отново забременявам и му казвам че аборт няма да направя защото никои не може да ми гарантира че ще забременея отново и той се отдръпна,след това се виждахме пак и тя не знаеше че сам бременна до момента ж който ме видя август месец и ме попита детето от Станимир ли е и аз отрекох,после като родих и пратих смс че той е бащата и така.И тя дойде вкъщи да види малката и да се увери че тя прилича на него и горката е толкова просто и се живее в неин собствен свят и каза че била 50 на 50 а тя му е одрала кожата.и така загубих 10 години от живота си но пък за сметка на това имам една прекрасна дъщеричка.Общо взето това е

*мамаРени*
Ти добре ли си бе жена????????????
Да ти се обажда съпругата му да ти честити извънбрачното дете на съпуга си?!Ми ако искаш и кръстница да му стане?Не мога да повярвам,че има толкова нагли хора като теб!Ти замисли ли се какво причиняваш 10 години на тази жена и семейството и?Или нямаше време?Докато тя му готвеше,переше му мръсните чорапи и гледаше децата му,ти какво правеше?Съсипваше и живота и съм сигурна,че нито за миг не си се почувствала виновна от този факт.ДА,обаче понеже в живота нищо не остава ненаказано,сега си от другата страна на бариерата-сега си майка.И изпитваш с цялото си сърце мъката,която тя е изпитвала 10 години.
Ами все пак и ти си жена и би трябвало да ти е трепвало нещо,като си я карала съзнателно да страда толкова време.Не ти е трепвало?Тогава защо по дяволите на нея да и трепва сега?И мисля,че няма какво да и трепва,защото там където е била душата и,след твоята намеса е останала просто дупка...

И кво като те познава от 10 години?Мислиш ли,че всяка вечер благодари на Господ,че те познава?Не само се слави,че е много добра,ами съм сигурна,че е такава,щом те е оставила 10 години да си развяваш коня.След като си горда,че не споделяш детето си с него,кви са тия писания,че ще го съдиш?Ми бъди си горда и не се занимавай с тяхното семейство повече.Получила си това,което искаш.Хората са казали-"Най-много сълзи са проляти от сбъднати мечти"!
Да ти е живо и здраво детето и дано никога не изпиташ на свой гръб,това,което си причинила!
П.С. Тонът ми е остър,но не се извинявам и заставам зад всяка своя дума!

ЕЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙ тоя Станимир трябва да е голяма работа да върти две жени знаещи една за друга че и по къщите си ходят. Луда работа. Темата обаче е съвсем различна.
Към авторката - аз съм " ЗА " на децата да се казва истината. Лъжите, изречени от нас възрастните в опитите си да ги предпазим могат да нанесат непоправими вреди. Много често от истината боли, но повярвай ми - минава, а децата много бързо преодоляват болката и забравят. Няма смисъл да Го търсиш, да Го молиш, да настояваш. Една евентуална среща между дете, не чак толкова голямо за да възприеме нещата като възрастен и " НЕЩО" което не иска да бъде родител може да ти донесе големи главоболия. А представи си ( колкото и малко вероятно да е ), че като погледне в очите на дъщеря си нещо в сърцето го бодне и реши да нахлуе неканен и нежелан в живота ви.
Ако бях на твое място не бих си усложнявала живота с експерименти, които до нищо добро няма да доведат.

мама Рени..
Не си в ред, наистина..

Ирина 85 темата не е подходяща да навлизам в подробности за неговия "семеен живот" ако мога така да го нарека и темата на авторката иначе с удоволствие бих ти се обяснила по подробно как точно стоят нещата.
Зу прецени дали ще може да те разбере твоята дъщеричка и ако може и кажи истината ако ли не изчакай или както предложиха другите посъветвай се с психолог.Ще чакаме да пишеш да видим как са се развили нещата,Успех