Тя (Той) не е за теб

  • 3 601
  • 33
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • 3
  • Всички
  • Мнения: 5
Здравейте!

Сигурно всеки от вас има поне по един приятел (една приятелка), който е попадал на неподходящата "половинка", но е толкова запленен(а), че не вижда очевадни недостатъци и отношение, предизвикано не от любов, а от користни мотиви.
Как постъпвате в такива ситуации?

# 1
  • София
  • Мнения: 2 217
Хората затова казват, че любовта е сляпа.... Ами и да вземеш отношение, повечето пъти не помага....На мен колко ми говориха, ама....Докато сам не си счупи главата, човек не верва Tired

# 2
  • София
  • Мнения: 978
Внимателно и много деликатно посочвам някои нещата, върху които може да помисли, но това само при положение, че човекът ми е много близък. До сега съм го правила веднъж и слава богу беше за добро. Но пък аз съм случвала на много неподходящи хора и приятелите ми са постъпвали точно така, само че аз не съм обръщала внимание за съжаление, докато няколко пъти не си "строших главата"

# 3
  • Мнения: 4 916
Затварям си устата, докато някой не ми поиска мнението.
Имах такава случка с моя близка, чиито родители ме агитираха да действам подмолно и да участвам в развалянето на връзката. Направо отказах. Както и да е, тази връзка приключи - младежът я точеше докато можеше, после тя го разкара, а след време ми каза, че през цялото време е била наясно с това какъв човек е бил, но го е обичала... и така.

# 4
  • Мнения: 22 447
Случвало се е моя приятелка да е с неподходящ човек - казвала съм го директно. ))
По същото време и аз бях с такъв неподходящ мъж - тя направи същото. )) Естествено и двете не повярвахме, докато не се уверихме сами в думите на другата. Но това естествено костваше година и нещо време.

# 5
  • Мнения: 2 448
Нямаме право да казваме на друг човек кой е за него и кой не.
Ако ни е близък, можем да си кажем деликатно мнението, но все пак не сме ние, които да преценяме кой за кого става.
Преди време имах такава приятелка, тя и сега ми е, но излизаше с женен мъж и аз много зле говорих за него, почти се бяхме скарали, защото и казах директно какво мисля , че я използва и т.н. Да, но минаха няколко години и се оказа, че човекът си имал проблеми в семейството, разведе се и сега си живеят заедно. Тя е доволна, той също, обичат се. Моето мнение изобщо не трябваше да си го казвам,  защото както е видно той не я е направил нещастна. Не бих повторила повече, но тогава бях по млада и директна и мислех, че щом едно нещо е така за мен, значи е и така за останалите. Сега вече си мълча.

# 6
  • Мнения: 2 388
Да беше само един. Simple Smile
Давам си мнението, защото ми го искат.
Казвам по какви причини смятам, че въпросния човек е неподходящ, въпреки, че той/тя сами осъзнават, че е така, но не могат да го отчетат в началото, защото са още с "розовите очила" или пък го отчитат, ама им се вижда предимство или нещо, което не би им пречило за вбъдеще.
С времето нещата обикновено се наместват или пък се оказвам права.
Все пак въпреки съветите и обективното мнение, които се опитвам да дам съм наясно, че те ще си изживеят връзката. Самата аз смятам, че трябва да го направят.

# 7
  • Мнения: 5
Нямаме право да казваме на друг човек кой е за него и кой не.
 

Далече съм от тази мисъл Praynig
Идеята ми беше какво правите когато виждате, че вашият близък приятел(ка) е "влетял(а)" 100 % във връзката и дава мило и драго от себе си, а отсрещната страна експлоатира тези чувства за своя изгода, което на мен ми се струва адски неморално.
Всъщност кое е по-морално - да замълчим или да кажем, каквото знаем за персоната?
Аз съм си замълчавала, защото не са ми искали мнението а и мисля, че когато човек е влюбен, никой и нищо не е в състояние да го убеди, че партньорът е неподходящия, каквито и доводи да изтъкне.... Но след приключване на връзката ми беше зададен въпроса "Защо не ми каза?"
Ами сега newsm78 Thinking

# 8
  • София
  • Мнения: 395
Избягвам да си казвам мнението направо и директно.
Хората желаят мнение от страничен човек или наблюдател ,но трудно приемат лошата информация.Не обичам да наранявам хората, затова предпочитам да съм много тактична или да съм неутрална.При повечето хора, те сами осъзнават ,че човека до тях е неподходящ, но търсят чуждо мнение за да ги разубеди някой ,че не са прави сами за себе си или когато се чувстват несигурни.И аз така съм се чувствала когато съм искала чуждо мнение.

# 9
  • Мнения: 1 731
Ами нищо не можеш да направиш.Всеки сам трябва да осъзнае положението си.Не искам да се меся,въпреки че ме сърби езика да си кажа . newsm78

# 10
  • Мнения: 959
Ако човека ми е достатъчно близък, задължително ще си кажа мнението. Очаквам същото, от много близките ми хора.
В никакъв случай обаче, не налагам вижданията си по въпроса.


 

# 11
  • Мнения: 2 757
Казвам си мнението ама понякога това ми разваля приятелството, защото въпросната приятелка или приятел решават, че не ги разбирам и не искат повече да говорят с мен

# 12
  • Мнения: 1 425
Хората затова казват, че любовта е сляпа.... Ами и да вземеш отношение, повечето пъти не помага....На мен колко ми говориха, ама....Докато сам не си счупи главата, човек не верва Tired
Уви, обикновено е така.

# 13
  • Мнения: 84
Има и по-лош вариант - когато ти сама си казваш (или поне остатъкът от здравия ти разум казва) "Той не е за теб" и въпреки това продължаваш да си биеш главата в стената и да си вадиш доводи, че всъщност си е баш за теб...
Пък не дай си Боже друг да се опита да ми го каже...  Grinning

# 14
  • Мнения: 7 723
Аз имах един такъв, дето си виках:
"Абе тоя не е за мен. Ще го разкарвам!"
Близките ми, обаче ми казваха-
"Баш за тебе е. Взимай го!"
Е, взех го. Преди десет години.
Прекрасно семейство сме.

Та...исках да кажа,
че погледнато отстрани нещата
са по- реални. Друг е въпроса
кой колко и как приема чужди мнения
и дали ще се вслуша в тях.

# 15
  • Мнения: 1 447
Ами нищо не можеш да направиш.Всеки сам трябва да осъзнае положението си.Не искам да се меся,въпреки че ме сърби езика да си кажа . newsm78
На времето имах връзка с неподходящ човек за мен преди да прекратя връзката изобщо не мислех така за него и моя приятелка по какъв ли не начин ми казваше,показваше,че той не е за мен.Но аз бях толкова заслепена,че не виждах нещата и дори и се бях разсърдила.След време когато се разделих с въпросния мъж видях трезво нещата и оцених /макар и късно/ как е искала да ми отвори очите моята приятелка.
Затова не се бъркам на никого,дори и да виждам,че човека не е подходящ защото знам,че е най-добре сам човек да го разбере.

# 16
  • Мнения: 84
Аз имах един такъв, дето си виках:
"Абе тоя не е за мен. Ще го разкарвам!"
Близките ми, обаче ми казваха-
"Баш за тебе е. Взимай го!"
Е, взех го. Преди десет години.
Прекрасно семейство сме.

Хаха, предполагам, че тайно и подсъзнателно разчитам точно на нещо такова. Simple Smile Разликата е обаче, че ти казваш "Ще го разкарвам", а повечето стискаме със зъби и нокти... докато не ни разкарат Simple Smile
 Hug

Последна редакция: нд, 04 яну 2009, 15:55 от iguanna

# 17
  • Мнения: 2 448

Идеята ми беше какво правите когато виждате, че вашият близък приятел(ка) е "влетял(а)" 100 % във връзката и дава мило и драго от себе си, а отсрещната страна експлоатира тези чувства за своя изгода,

Какво значи това?  Rolling Eyes Ето примера, който дадох е точно такъв, на мен ми се струваше адски неморално и използваческо поведението на въпросния мъж спрямо моята приятелка, но се оказва, че хората са различни и имат различни представи за това, кое е добро за тях. И тя си е щастлива с този мъж, който и до ден днешен аз не намирам за подходящ за нея.
Но права си е тя за себе си, аз като се замисля как бих се почувствала някой да ме категоризира и да се опитва "да ми отваря очите" най много да му тегля една. Тя поне ме изтра много.

Друг е въпроса, ако някой ми иска страничното мнение и сам разказва или ме пита за дадена ситуация. Тогава казвам каквото мисля и давам моята гледна точка.

# 18
  • София
  • Мнения: 395
Не се познавахме добре преди брака, забременях и от страх не направих аборт . Когато се ожених за съпруга си известно време си мислих ,че съм направила грешка и ,че не сме един за друг.Сега не мога да си представя живота си без него и децата си.

# 19
  • Мнения: 293
Ако виждам,че човекът се колебае в решението си да.Ако ми иска мнението си също да.Но да тръгна да говоря дали е подходящ някой или не без да са ме питали никога.На мен също най-добрата ми приятелка все още ми се сърди за това,че съм с един човек....кой ще излезе прав няма значение,важното е ,че си развалихме приятелството....Така че ..избягвам да дам оценки...Всеки има глава на раменете-ако търси помощ бих му я дала но само тогава.И пак нямаше да се наложа а просто бих изслушала и другата страна за да видя какво по-различно вижда тя от мен и бихме го обсъдили ....

# 20
  • Мнения: 37
Когато тръгнах да се омъжвам за първия си съпруг много хора ми казваха, че не си подхождаме-ама кой да чуе.След 5 години лутане сама го осъзнах.Затова сега не си давам мнението без да ми го искат, просто знам, че когато си влюбен не чуваш никого, камо ли ако ти говорят лошо за избранника ти.

# 21
  • Мнения: 223
Имам си такава приятелка,тя е красива умна и много интелигентна,много добра и т.н..има си приятел който е пълна противоположност на нея..Аз съм и казала истината,че той не е за нея и че по нищо не си пасват.Винаги и казвам какво мисля,по добре истината отколкото да я лъжа...но като си го обича..да си троши главата.Поне знам,че за сега няма сериозни намерения към него

# 22
  • Мнения: 581
 Никога не подхващам първа тази тема.Обаче попитат ли ме за мнението ми, избълвам всичко, което ми е в главата относно неподходящия обект.
 Имам приятелка, която винаги споделя с мен и търси съвет и мнение за връзикте си.Много й се ядосвам, защото е страшно добър човек и изпитва удоволствие да се раздава и да угажда на мъжете на 100%, а все попада на мухльовци, които само се възползват от добротата й.И въпреки всичките ни разговори и опити от моя страна да "прогледне", няма такова нещо, тя просто обича да се раздава и се чувства добре така.Хора всякакви, аз на това му викам мазохизъм, но по-важното е на нея да й е хубаво.

# 23
  • Мнения: 3 394
Никак не постъпвам, не обичам да се меся и да давам акъли без да си ми искали Whistling
Съседът например се залюби с една дама, още от началото само се караха ooooh!
Казах на мъжа, че им давам време до Коледа, а те взеха,че се разделиха още през октомври, явно вече не са се траели

# 24
  • Мнения: 342
Честно казано вече не се бъркам с мои виждания по въпроса,освен ако много мнооого не ми поискат мнението,защото винаги ти си кривия до момента в който се разделят и после излизаш правия,но...  Около мен колкото щеш такива случаи.И аз съм била в подобна ситуация и никой не слушах,затова е най добре сами да се убедят в това...

# 25
  • София
  • Мнения: 62 595
Евентуално може да кажа мнението си, ако ме попитат. Иначе - не. Бих направила изключение само ако става въпрос за тормоз, изневяра или нещо подобно. Никой отстрани не знае кой за кого е. 

То, зная, че и за мен са говорени такива неща (че не съм за него), ама ей на, вече 14 години сме женени, а доброжелателите вече са разведени или още нямат семейства.

# 26
  • София
  • Мнения: 38 543
За съжаление, гледам да съм честна и когато виждам, че не са един за друг, си казвам.
Една приятелка ми се разсърди, че го казах за любимия и. После въпросния пич се хвана с "най-добрата" и приятелка!
Общо взето, на всеки, който съм го казвала, му "просветва" в един момент, че съм била права.
Любовта е сляпа и хората отстрани често виждат много по-ясно нещата.

# 27
  • Мнения: 53
Аз ще кажа, как дълги години моите родители и приятели ми повтаряха - това момче не е за теб, не те заслужава, не се държи добре с теб и прочие такива. Аз със зъби и нокти се защитавах, т.е. защитавах него. Но с времето сама се убедих в думите им. И не защото те са ми го казали, а защото много започнах да се "паря" от отношенията ни.
Аз съм на мнение, че лошата връзка е като наркотиците, ако сам не реших да сложиш край - никой и никакви мнения не могат да те накарат да го сториш. Трябва сам с очите и ушите си да се убедиш че черното е черно, а не бяло.

# 28
  • Мнения: 386
аз съм казвала на най-добрата си приятелка, че мъжа с когото е, е голям компромис за нея и че "това не е човека за нея". друго, с изключение на това, че вече ми е далечна позната, не постигнах. в същото време си мисля, че тя ако тя ме беше предупредила за това, което е виждала (говорили сме си) в едно мое бивше гадже, щях да се оттърва доста по-бързо и безболезнено от един човек, по който си бях загубила акъла...
така че за мен извода е да давам мнение на човек, който го иска и да искам от такъв, който ме обича толкова, че да може да го даде.

# 29
  • София
  • Мнения: 7 994
Съвети давам само на най-близкото обкръжение. Тъй като съм изключително пряма, някои трудно понасят моята откровенност. Случвало се е да има и сърдити. От опит знам, че близките много по-реално виждат ситуацията, отколкото замесения в нея и че замесеният рядко чува това, което му се говори. Заради това вече казвам мнение, само ако много ми се помолят да го споделя. Колкото и да обичам човека, си повтарям, че всеки има правото да изживее грешките си и гледам да мълча.

# 30
  • Мнения: 1 226
Аз изказвам мнение, когато ме питат. Но деликатно.Защото каквото и да кажа, човек трябва да узрее за истината.А когато си в играта, а не зрител , истината се осъзнава по-бавно. Пък може  и да бъркам  newsm78

# 31
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Не изказвам никога мнение, дори и да виждам някои неща. На мнение съм, че всеки прави своят избор: добър или лош и най-добрият учител е собственият опит. С падане и ставане се научава много.

# 32
  • Мнения: 301
Мнение по въпроси свързани с любовта давам само, ако ми ги поискат. И то не като съвет, а по скоро Аз как бих постъпила. Мисля, че всeки човек си има различни очаквания и търси различни неща - няма нужда да го ангажирам с моите - всеки си живее животa, както прецени.

# 33
  • Мнения: 5
Трябва сам с очите и ушите си да се убедиш че черното е черно, а не бяло.

Аз също мисля така, по-голям учител от живота няма и когато трябва нещо да научим, рано или късно ще ни "просветне" истината пред очите Peace

Общи условия

Активация на акаунт