Минават ли ви такива мисли?Казвате ли ги на глас?Изобщо свидливи ли сте и признавате ли си го честно?
- Публикувана: 5 ян. 2009, 10:35 ч.
- Последно мнение: 7 ян. 2009, 16:23 ч.
Ама разбира се,с удоволствие...обаче съм свидлива
според много зависи
от абсолютен скруч до откровен разсипник.
от абсолютен скруч до откровен разсипник.
И при мен е така. Разбира се, че вещите не значат нищо за мен, но всъщност понякога значат. Внушавам си, че имат сантиментална стойност, а май не е така.
В дадени моменти не би ми пукало и кило злато да раздам или да загубя, примерно, а в друг момент ми се свиди да дам някъв си мижав пуловер на сестра ми.
Аз съм свидлива без изключения.
Не обичам много да давам разни неща на заем,от гледна точка,че или не се пазят или не ми се връщат.
Колко неща съм загубила или съм забравила,че съм дала от пуста услужливост.
Не се привързвам към вещи - ще излъжа, ако кажа, че няма и такива, които не бих дала или поне ще ми е много трудно да се разделя с тях. Колата е една от тях , другите са "женски" работи (според мъжа ми) - пръстени, бижута със специално за мен значение. Иначе и двамата с мъжа ми сме с широки пръти. Всеки път, като го питам дали нещо, което ще даваме не е много, ми отговаря - "пари като вестници, пак ще изкарам". Относно моята не-свидливост баба му (на мъжа ми) казва, че е защото никой не ми е отказвал нищо (естествено има предвид мъжа ми).
За близките до сърцето ми хора и колата и бижутата прежалвам.
, другите са "женски" работи (според мъжа ми) - пръстени, бижута със специално за мен значение. Иначе и двамата с мъжа ми сме с широки пръти. Всеки път, като го питам дали нещо, което ще даваме не е много, ми отговаря - "пари като вестници, пак ще изкарам". Относно моята не-свидливост баба му (на мъжа ми) казва, че е защото никой не ми е отказвал нищо (естествено има предвид мъжа ми).За близките до сърцето ми хора и колата и бижутата прежалвам.
Винаги се раздавам до колкото мога за хората.
Винаги се раздавам до колкото мога за хората.
Мисля си, че съм свидлива когато става въпрос за мен самата, иначе за хората, които са ми близки и заслужават съм склонна да дам много, но не всичко....сякаш предпочитам да лишя себе си от нещо, което за мен не би било толкова важно, но за някой друг би било безценно. В този ред на мисли май не съм много свидлива....или поне не в очите на другите. Но винаги си правя сметка-какво, кога, колко.....
. 
O, да.
Много съм привързана към собствеността си и хич не съм склонна да я споделям с широките народни маси.
Към тесен кръг любими придворни, обаче, съм щедра, разбира се в определени граници.
По отношение на подаръците /обаче аз не останах с впечатление, че въпросът се отнася до тях/, нещата стоят по съвсем различен начин.
Дали си го признавам- винаги.
Според мен е проява на много лош вкус да предявиш претенции към чуждите вещи.
Друг е въпросът, ако преценя, на кого, какво, как и кога да предложа.
И смея да твърдя, че когато го правя, винаги е на място.
Много съм привързана към собствеността си и хич не съм склонна да я споделям с широките народни маси.
Към тесен кръг любими придворни, обаче, съм щедра, разбира се в определени граници.
По отношение на подаръците /обаче аз не останах с впечатление, че въпросът се отнася до тях/, нещата стоят по съвсем различен начин.
Дали си го признавам- винаги.
Според мен е проява на много лош вкус да предявиш претенции към чуждите вещи.
Друг е въпросът, ако преценя, на кого, какво, как и кога да предложа.
И смея да твърдя, че когато го правя, винаги е на място.
Хич не съм свидлива давам, подарявам дори и не е нужно да ме молят 
Малко като недостатък го приемам вече.
Малко като недостатък го приемам вече.и аз така
. 
Никой не е свидлив,само дето по средата на изречението повечето пишат думичката "обаче".
За себе си мога да кажа,че не обичам да изпадам в ситуации да се моля за нещо(на чужди хора),затова си държа и на вещите, и на чувствата.Не ме е грижа дали някой ще ме нарече скръндза.Даром нищо не съм получила.
Не виждам нищо ненормално хората да сме избирателно свидливи.
За материални неща изобщо не съм свидлива, защото нямам чак толкова безценни придобивки.
Но за нематериалните съм супер скръндза - детето ми се свиди да го дам на бабите да го гледат, както и в любовта съм голяма свидла, не обичам никакви делби и заемки.
За материални неща изобщо не съм свидлива, защото нямам чак толкова безценни придобивки.
Но за нематериалните съм супер скръндза - детето ми се свиди да го дам на бабите да го гледат, както и в любовта съм голяма свидла, не обичам никакви делби и заемки.
Давам, без да му мисля много, не съм голям материалист, в смисъл няма вещ, която да ми е чак толкова ценна, че да не услужа с нея, дрехи и чанти давам на всички приятелки, на които им трябва по някакъв повод и случайно имам нещо подходящо. Не пазя и не треперя над вещи и дрехи много-много. Не ми се е случвало някой да злоупотребява или да ми затрие нещо...
Мишона е много съобразителна.С колата,която купихме ни подариха ключодържател.Аз отделно си купих ключодържател от магазина,който беше един единствен от модела си.Сега защо не ми дадеш твоя ключодържател,нали ти подариха-каза мъжът ми.Или ти се свиди?Ами добре,вземи го,за да видиш,че не съм свидлива.И му го подадох с крайчеца на пръстите си.Обаче докато отидем до паркинга,на мен ми стана много мъчно за ключодържателя.В колата се обърнах към прозореца и се подготвих за рев.Какво сега?Защо мълчиш?-той.Виж какво,връщай ми ключодържателя,който ти дадох.
Това е относно движимото и недвижимото имущество,за което спомена Мишонка.
Това е относно движимото и недвижимото имущество,за което спомена Мишонка.
Не съм, но не ми се е налагало да давам нещо кой знае колко ценно. Лесно е да не си свидлив, когато става дума дрехи, книги, чаши или мобилен телефон.
Свидливостта е по присъща на имане-то ( обратното на нямане ).
Когато обаче бяхме за две седмици без кола, помолихме приятел да ни закара някъде с бебето, а той - "ето ви ключовете от колата, свършете си работа".
Това вече е абсолютна "не-свидливост". Винаги ще съм му признателна.
Свидливостта е по присъща на имане-то ( обратното на нямане ).
Когато обаче бяхме за две седмици без кола, помолихме приятел да ни закара някъде с бебето, а той - "ето ви ключовете от колата, свършете си работа".
Това вече е абсолютна "не-свидливост". Винаги ще съм му признателна.
Зависи кой ми го иска и какво иска.
Зависи кой ми го иска и какво иска.
По принцип и аз така. Общо взето ако имам достатъчно за мен, не ми свиди и съм давателна. Понякога, обаче скръндзотията взема превес. Пред себе си си признавам много неща, а свидливостта даже и пред други.
Когато обичам някоя своя вещ, абсолютно ужасно ми се свиди да я дам на когото и да било. Но има неща, които като знам, че няма да ползвам, раздавам с удоволствие. Това не са неща, които не стават за нищо и затова ги давам, а просто не ги искам повече. Това се случва твърде често според мъжа ми. Най-свидлива съм по отношение на съдържанието на чинията си. Не обичам да ми бъркат в храната. С колегите обядваме и вечеряме заедно и въпреки, че посвикнах ми представлява истинско усилие да ям от обща храна. Това трябва да е някакъв дефект, но... 
според много зависи
от абсолютен скруч до откровен разсипник.
от абсолютен скруч до откровен разсипник.
И при мен е така. Разбира се, че вещите не значат нищо за мен, но всъщност понякога значат. Внушавам си, че имат сантиментална стойност, а всъщност не е така.
В дадени моменти не би ми пукало и кило злато да раздам или да загубя, примерно, а в друг момент ми се свиди да дам някъв си мижав пуловер на сестра ми, примерно.
По отношение на вещите много се привързвам. Не ми свиди да дам нещо...но понякога се изумявам в привързаността си към дадена вещ. Откачена работа.
За съжаление не съм, а искам да бъда 
Всичко давам
Такъв ларж като мен рядко се
среща. Патя си от това и пак съм си същата
Всичко давам
Такъв ларж като мен рядко сесреща. Патя си от това и пак съм си същата
И при мен така се получава
За да докажа, че не съм свидлива, бих казала, че дори и мъжа си бих споделила с ближните. Все пак се оказва, че мъжката половина на човечеството отива към една трета част... Трябва да бъдем услужливи, щедри и добри.
Иначе много малко ми е нужно, за да съм щастлива...
Това, което трудно бих споделила с други са детето (горката снаха!), определени книги, много скъпи за мен снимки и любимите си зелени растения...
Иначе много малко ми е нужно, за да съм щастлива...
Това, което трудно бих споделила с други са детето (горката снаха!), определени книги, много скъпи за мен снимки и любимите си зелени растения...
За пари, които аз съм изработила и вещи, които сама съм си купила - изобщо не съм свидлива. От малка съм идиот - в детската градина си раздавах играчките на околните деца и после се чудех защо не ми ги връщат
При мен проблемът е друг - много, ама много потайна съм. В тоя смисъл бих си дала персоналния компютър на някой мой приятел да го ползва няколко дни, колкото му трябват, без да се замисля, но ако преди това скрия всяка дори минимално уличаваща ме в...квото и да било информация. Преди тая операция вардя таз техника като майка орлица и не давам с пръст да се пипне. Понякога си мисля, че съм за освидетелстване...
Като се е случвало да не ми върнат нещо, най ме е яд за невърната книга.
При мен проблемът е друг - много, ама много потайна съм. В тоя смисъл бих си дала персоналния компютър на някой мой приятел да го ползва няколко дни, колкото му трябват, без да се замисля, но ако преди това скрия всяка дори минимално уличаваща ме в...квото и да било
информация. Преди тая операция вардя таз техника като майка орлица и не давам с пръст да се пипне. Понякога си мисля, че съм за освидетелстване...Като се е случвало да не ми върнат нещо, най ме е яд за невърната книга.
По - скоро , да
Много съм щедра когато купувам подаръци , няма проблем да направя услуга или да дам дребна сума назаем , но има неща , които ме вадят извън релси ...
примерно : мъжът ми , с всичкият си акъл обещал да даде на брат си МОЯТА кола за да отиде на море с жена си
, защото била голяма и комфортна . Да отбележа , че я притежавах от има - няма две седмици и съм вманиачена към нея ... Ужасът , който последва не е за описване .
Направо се разтреперах при мисълта , че някой ще ми вземе колата и ще ми я държи 5 дни ... не я дадох и виках много ...Така че , май съм свидлива
Всъщност , това важи с пълна сила и за мен 
Много съм щедра когато купувам подаръци , няма проблем да направя услуга или да дам дребна сума назаем , но има неща , които ме вадят извън релси ...
примерно : мъжът ми , с всичкият си акъл обещал да даде на брат си МОЯТА кола за да отиде на море с жена си
, защото била голяма и комфортна . Да отбележа , че я притежавах от има - няма две седмици и съм вманиачена към нея ... Ужасът , който последва не е за описване . Направо се разтреперах при мисълта , че някой ще ми вземе колата и ще ми я държи 5 дни ... не я дадох и виках много ...Така че , май съм свидлива
На някой хора мога да дам всичко, на други нищо!
На някой хора мога да дам всичко, на други нищо!
...обаче по принцип храна и бира не деля 
с малки изключения 
).
Много ми се свиди всичко. Никога не съм имала достатъчно от нищо, и всичко което имам е избирано с много желание и любов. Трудно давам неща, които обичам, а аз си обичам всичко. Ако обаче има нещо, което не обичам го давам с лека ръка, по-скоро се оттървавам от него. Това разбира се не е щедрост. Когато подарявам подарък мога да надвиша предвидената сума без да се замисля, но купувам неща, които много ми харесват и после ми е малко жал, че трябва да ги дам на друг . Обикновено ги подарявам с уговорката, че ако не харесват на получателя - да ми ги върне, ще му изберем заедно друг подарък. Когато качих много килограми и вече не ми ставаха старите дрехи, все пак си ги запазих с надеждата, че ще отслабна и ще си ги нося. Имаше уникално красиви маркови (от по-истинските марки ) неща, които едва след три години подарих на други мацки и пак ми беше тежко на сърцето. Миналата седмица отделях покъщнина да подаря на една приятелка, която не е мн. добре финансово, и като гледах двете си ютии хем ми се искаше да и дам по-хубавата, защото заслужава най-хубавите неща, хем пък ми се искаше по-хубавата да остане за мен. В крайна сметка се надявам да се оправи скоро финансово, затова и отделих по-смотаната (не че има кой знае каква разлика - една и съща марка, през един модел са) с надеждата, че това е временно и скоро тя сама ще си купи новичка.
Освен продукти и прежалени неща друго не обичам да давам назаем. Предпочитам да го подаря, та да не го мисля.
. Обикновено ги подарявам с уговорката, че ако не харесват на получателя - да ми ги върне, ще му изберем заедно друг подарък. Когато качих много килограми и вече не ми ставаха старите дрехи, все пак си ги запазих с надеждата, че ще отслабна и ще си ги нося. Имаше уникално красиви маркови (от по-истинските марки ) неща, които едва след три години подарих на други мацки и пак ми беше тежко на сърцето. Миналата седмица отделях покъщнина да подаря на една приятелка, която не е мн. добре финансово, и като гледах двете си ютии хем ми се искаше да и дам по-хубавата, защото заслужава най-хубавите неща, хем пък ми се искаше по-хубавата да остане за мен. В крайна сметка се надявам да се оправи скоро финансово, затова и отделих по-смотаната (не че има кой знае каква разлика - една и съща марка, през един модел са) с надеждата, че това е временно и скоро тя сама ще си купи новичка.Освен продукти и прежалени неща друго не обичам да давам назаем. Предпочитам да го подаря, та да не го мисля.
Както винаги, зависи от гледната точка. И както винаги, тук всеки си говори за различни неща.
Аз си мисля, че споделям и давам доста неща/време/усилия в ситуации, където не съм длъжна, но от друга страна може лесно да се твърди, че не е достатъчно, или че не е голяма работа да дадеш неща, които не ти трябват. Така че не знам с да или не да отговоря, ама тя и авторката не е задала въпроса си в контекст.
Малко като скорошната акция в училището на едното ми дете, където идеята беше да съберат стари, но запазени играчни и дрехи за деца в Румъния. Нашата с желание се включи; само дето не разбрала точно как ще се озоват играчките в кутиите, мислила си, че родителите трябва да ги купят, та искала аз да купя най-хубавите играчки. Обясних й, че не е познала, но да заповяда да си избере най-хубавите свои играчки, пък аз с удоволствие ще й помогна да ги опакова. Изведнъж много трудно й започнаха да й се откъсват нещата от сърцето, със зор напълнихме кутията.
Аз си мисля, че споделям и давам доста неща/време/усилия в ситуации, където не съм длъжна, но от друга страна може лесно да се твърди, че не е достатъчно, или че не е голяма работа да дадеш неща, които не ти трябват. Така че не знам с да или не да отговоря, ама тя и авторката не е задала въпроса си в контекст.
Малко като скорошната акция в училището на едното ми дете, където идеята беше да съберат стари, но запазени играчни и дрехи за деца в Румъния. Нашата с желание се включи; само дето не разбрала точно как ще се озоват играчките в кутиите, мислила си, че родителите трябва да ги купят, та искала аз да купя най-хубавите играчки. Обясних й, че не е познала, но да заповяда да си избере най-хубавите свои играчки, пък аз с удоволствие ще й помогна да ги опакова. Изведнъж много трудно й започнаха да й се откъсват нещата от сърцето, със зор напълнихме кутията.
Не съм свидлива. Давам всичко, без книгите и мъжа си.
Дай ми тогава Мис Каприз
Гушка ми се бебе 
На някой хора мога да дам всичко, на други нищо!
...обаче по принцип храна и бира не деля с малки изключения И аз като вас...
Слава Богу не съм свидлива, или поне с такова впечетление съм останала.
и аз така, ама си патя от това
според много зависи
от абсолютен скруч до откровен разсипник.
от абсолютен скруч до откровен разсипник.
На някой хора мога да дам всичко, на други нищо!
Моите приятели са добре възпитани и почти не мога да си спомня случай някой да е искал мои вещи на заем или аз да съм искала негови. 
Книги давам... и естествено не си ги получавам обратно.
Пари на заем давам само в такова количество, което мога да прежаля да не ми бъде връщано.
Книги давам... и естествено не си ги получавам обратно. Пари на заем давам само в такова количество, което мога да прежаля да не ми бъде връщано.
според много зависи
от абсолютен скруч до откровен разсипник.
от абсолютен скруч до откровен разсипник.
Когато купувам подарък - не съм, напротив не ми се свиди.
Но!!!!!! Когато става въпрос за нещо МОЕ, лично - ДА!!!! и то много. Като се замисля това означава, че съм свидлива. Винаги съм знаела, но никога не съм се замисляла. Обичам вещите си. И съм сигурна, че никой друг не ги цени по този начин. Те имат спомени и скъпи моменти.... Никой освен мен не може да ги оцени.
Когато се запознах с мъжа ми и разчиствахме вещите ми изхвърлихме доста неща, включително и един дневник, но не съвсем.... нещо като бележки писани в час с най-добрата ми приятелка. Тогава не се замислих. Сега още не мога да му простя, защото нея вече я няма на този свят.... ДА Е МОЯТ ОТГОВОР.
Но!!!!!! Когато става въпрос за нещо МОЕ, лично - ДА!!!! и то много. Като се замисля това означава, че съм свидлива. Винаги съм знаела, но никога не съм се замисляла. Обичам вещите си. И съм сигурна, че никой друг не ги цени по този начин. Те имат спомени и скъпи моменти.... Никой освен мен не може да ги оцени.
Когато се запознах с мъжа ми и разчиствахме вещите ми изхвърлихме доста неща, включително и един дневник, но не съвсем.... нещо като бележки писани в час с най-добрата ми приятелка. Тогава не се замислих. Сега още не мога да му простя, защото нея вече я няма на този свят.... ДА Е МОЯТ ОТГОВОР.
Не, не бях, но станах такава. След като раздадох пари назаем - немалко и се вписаха в графа "невърнати", след като купувам скъпи подаръци за рожден ден, а даже и почерпка няма, след като мъжът ми в години, когато е изкарвал добри доходи, вместо да ги употребя егоистично сме водили приятели и сме ги черпили по заведения и сме плащали вечери, а след време тези хора даже се правят, че не те познават, след като дадох на братовчедката на моя мъж цялата колекция от книги на Стивън Кинг и минаха години и не знае при кой от бившите й мъже е загубена.... Е, бях от тези с удоволствието, но сори СВИДЛИВА съм и не съжалявам. Наивността ми остана по пътя й към нейното преодоляване. За мен наивност е равнозначно на глупост.
Препоръчани теми