- Публикувана: 7 ян. 2009, 03:50 ч.
- Последно мнение: 14 март 2009, 18:29 ч.
Защо избираме да станем родители?
Нито една от посочените опции.
Родих, защото в един момент се почувствах готова да стана майка и защото желанието ми да имам дете надделя над всичките ми доводи против това да имам дете!
Може би и по-рано щях да се навия, но нямахме собствен дом. Когато купихме апартамента и го обзаведохме вече нищо не ме спираше. Говоря в единствено число, тъй като мъжът ми отдавна искаше да си имаме "чавета". За него всичко е безкраен празник, иска много деца - едно да ходи за бира, друго за хляб, а третото да гледа четвъртото
Родих, защото в един момент се почувствах готова да стана майка и защото желанието ми да имам дете надделя над всичките ми доводи против това да имам дете!
Може би и по-рано щях да се навия, но нямахме собствен дом. Когато купихме апартамента и го обзаведохме вече нищо не ме спираше. Говоря в единствено число, тъй като мъжът ми отдавна искаше да си имаме "чавета". За него всичко е безкраен празник, иска много деца - едно да ходи за бира, друго за хляб, а третото да гледа четвъртото
............. Съпругът ми е страхотен човек, обича ме , разбира ме се и всичко е най, но се опитва да ме моделира, а аз съм такъв човек че искам АЗ да дърпам конците. Гад съм си 
и си го признавам.
и си го признавам.Хем се разбирате, хем страхотен човек, но пък се опитва да те моделира,
а на теб пък да дърпаш конците 
Това ли е ...НАЙ ?По темата: Мисля, че има какво да дам на децата си.
Много интересна тема!Поздравления на авторката 
При мен може би водещ беше инстинктът-не ме е срам да си го призная.
С цялото си сърце желаех това дете,да го поема в прегръдката си,да му даря цялата си любов-това са моите причини.
Понеже темата ме заинтригува я прочетох и на мъжа ми.Ами той беше съгласен с почти всички опции
-най-вече с продължаване на потомството,увеличване населението на България и т.н,а романтичната отиде някъде назад 
.Още един път се убедих,че мъжете са от Марс,а жените от Венера 
Съгласна съм с това мнение.За жалост и аз често срещам такива родители 
При мен може би водещ беше инстинктът-не ме е срам да си го призная.
С цялото си сърце желаех това дете,да го поема в прегръдката си,да му даря цялата си любов-това са моите причини.
Понеже темата ме заинтригува я прочетох и на мъжа ми.Ами той беше съгласен с почти всички опции
-най-вече с продължаване на потомството,увеличване населението на България и т.н,а романтичната отиде някъде назад .Още един път се убедих,че мъжете са от Марс,а жените от Венера Цитат
Проблема обаче, е че много малко хора осъзнават колко себеотдаващо е родителската роля....колко алтруистична е тя по своята същност....още повече преди да са се сблъскали с нея....
Дразнят ме и отвращават хора, които говорят с досада за децата си....отблъскващо е да видиш майка с 6м. бебе която казва "Много ме дразни"...или "Не мога да го понасям"....
Болно ми е да като знам, колко деца макар и желани остават емоционално изоставени и незадоволени........
...и какво от това като си финансово облагодетелстван
....какво от това като децата са плод на голяма любов....и т.н. ....т.н
Има много родители, които откровенно казано не заслужават да бъдат такива....но природата е природа...
Дразнят ме и отвращават хора, които говорят с досада за децата си....отблъскващо е да видиш майка с 6м. бебе която казва "Много ме дразни"...или "Не мога да го понасям"....
Болно ми е да като знам, колко деца макар и желани остават емоционално изоставени и незадоволени........
...и какво от това като си финансово облагодетелстван
....какво от това като децата са плод на голяма любов....и т.н. ....т.н
Има много родители, които откровенно казано не заслужават да бъдат такива....но природата е природа...
Отговорих "нито едно от изброените", защото за себе си не намерих съвсем подходящ и точен отговор. Но ще се обоснова:
Честно казано, се почуствах готова за дете. Бях сигурна и в мъжа до мен (а и той го искаше). Също така в професионален план бях на кръстопът, можех да избера дали отново да се впусна в адски истискваща и амортизираща работа и да "зацикля" за още години или да откажа и да си дам почивка за размисъл и преориентиране в ситуацията. Избрах второто и точно в този период съвсем естествено се намести идеята за бебе.
Честно казано, се почуствах готова за дете. Бях сигурна и в мъжа до мен (а и той го искаше). Също така в професионален план бях на кръстопът, можех да избера дали отново да се впусна в адски истискваща и амортизираща работа и да "зацикля" за още години или да откажа и да си дам почивка за размисъл и преориентиране в ситуацията. Избрах второто и точно в този период съвсем естествено се намести идеята за бебе.
За мен истината донякъде се крие и в това, че жените просто трябва да се усещат необходими и някой по-слаб да има нужда от тях. Не се обиждайте, ако не е така, мислила съм го за себе си, макар че това не ме ласкае особено. Сигурно това е инстинктът. Имаш ли дете, знаеш, че никога няма да останеш сам, и това го има.
Нещо по темата....
Извинявам се предварително, но не мога да се сдържа....
....Рано или късно всеки поема сам по своя път в живота.....децата ни ще имат свои деца-ще са длъжни да се грижат за тях....
аз поне никога не би задушила по този начин децата си, настоявайки да са винаги до мен, да се грижат за мен и да откупят моята грижа по тях......
Цитат
Да си майка е всичко
Венета Кирова | 2005-11-02
Майчинството е най-великият стимул за живот, за успех, за творчество.
От момента, в който станах майка, разбрах какво значи да се бориш, да отстояваш, да печелиш, да понасяш житейския товар с радост и гордост. Разбрах какво значи “да бъдеш готов на всичко”. Разбрах какво значи тази велика движеща сила – майчината любов. Вече съм сигурна, че светът е оцелял благодарение на нея.
Да си майка е риск, предизвикателство, отговорност, болка, щастие. Да си майка значи да си всичко.
Благодарение на майчинството постигам победи в ежедневното надбягване с времето и проблемите, а загубите понасям по-достойно, по-мъдро – като уроци, които ми помагат да продължавам напред. Не заради себе си да продължавам, а заради малкото 5-годишно човече, за което съм “най- прекрасната майка на света” и което ме “обича повече от очите си”.
Майчинството е призвание, дълг, съдба. Майчинството учи на всичко. Дава всичко и взема всичко. И гради цял един живот. Защото детето ни е това, което ние сме го възпитали да бъде. То е част от нас. Но част, принадлежаща на света. Даваме му крила. Но посоката за полета избира то.
реклама
И нямаме право да решаваме вместо него. Отваряме му вратата пред живота, но то само избира собствения си път. Можем да го подкрепяме, разбираме и обичаме. Само така можем да го направим Човек.
Прекрасно е да си майка. Прекрасна болка, прекрасна радост. Прекрасен дълг. Да си майка е смисълът на всичко. Защото нищо друго няма смисъл, губи смисъл, ако го няма него – великото творение на природата и любовта – нашето дете, нашата рожба, нашето малко слънчице. Да си майка е не само прекрасно. Да си майка е велико! Да си майка е свято! Не мога да си представя своя живот без това – да съм майка.
Венета Кирова | 2005-11-02
Майчинството е най-великият стимул за живот, за успех, за творчество.
От момента, в който станах майка, разбрах какво значи да се бориш, да отстояваш, да печелиш, да понасяш житейския товар с радост и гордост. Разбрах какво значи “да бъдеш готов на всичко”. Разбрах какво значи тази велика движеща сила – майчината любов. Вече съм сигурна, че светът е оцелял благодарение на нея.
Да си майка е риск, предизвикателство, отговорност, болка, щастие. Да си майка значи да си всичко.
Благодарение на майчинството постигам победи в ежедневното надбягване с времето и проблемите, а загубите понасям по-достойно, по-мъдро – като уроци, които ми помагат да продължавам напред. Не заради себе си да продължавам, а заради малкото 5-годишно човече, за което съм “най- прекрасната майка на света” и което ме “обича повече от очите си”.
Майчинството е призвание, дълг, съдба. Майчинството учи на всичко. Дава всичко и взема всичко. И гради цял един живот. Защото детето ни е това, което ние сме го възпитали да бъде. То е част от нас. Но част, принадлежаща на света. Даваме му крила. Но посоката за полета избира то.
реклама
И нямаме право да решаваме вместо него. Отваряме му вратата пред живота, но то само избира собствения си път. Можем да го подкрепяме, разбираме и обичаме. Само така можем да го направим Човек.
Прекрасно е да си майка. Прекрасна болка, прекрасна радост. Прекрасен дълг. Да си майка е смисълът на всичко. Защото нищо друго няма смисъл, губи смисъл, ако го няма него – великото творение на природата и любовта – нашето дете, нашата рожба, нашето малко слънчице. Да си майка е не само прекрасно. Да си майка е велико! Да си майка е свято! Не мога да си представя своя живот без това – да съм майка.
Извинявам се предварително, но не мога да се сдържа....
Имаш ли дете, знаеш, че никога няма да останеш сам, и това го има.
....Рано или късно всеки поема сам по своя път в живота.....децата ни ще имат свои деца-ще са длъжни да се грижат за тях....
аз поне никога не би задушила по този начин децата си, настоявайки да са винаги до мен, да се грижат за мен и да откупят моята грижа по тях......
Смятам, че инстинктът не може да бъде мотив да станеш родител. Тези две понятия взаимно се изключват. Иначе го посочих като опция за мен. Защото в природата на една жена е заложено да забременее и да роди дете.
Иначе основният мотив при мен не беше нито един от изброените. Беше чисто здравословен и физиологичен.
Иначе основният мотив при мен не беше нито един от изброените. Беше чисто здравословен и физиологичен.