Публикувана: 8 ян. 2009, 12:49 ч.
Последно мнение: 10 ян. 2009, 10:30 ч.

Да загубиш някого преди да го познаваш

2 900
32
1

1
2
3
Всички

8 ян. 2009, 12:49 ч.

Мнения: 84

Загубих майка си, когато бях на 3 годинки.И ето сега,когато съм на 35,мъката ми е толкова голяма, че сърцето ми ще се пръсне от болка. Казват,че годините те карат да забравиш.Но какво да забравя?! Та аз дори не си я спомням.Не помня ,че ме е прегръщала,целувала, обичала!А от това още повече ме боли.Най-близкото същество за едно дете- милата,скъпа,обичана майка.Не знам кое е по-лошо - да я загубиш преди да я познаеш,или да си я обичал, да си и се възхищавал,да си я обожавал и тя да изчезне...
Все едно е било сън!Бих дала всичко ,за да притежавам поне мъничка частица от този сън.

# 1 8 ян. 2009, 13:12 ч.

Мнения: 3 634

Цитат на: лунен камък в чт, 08 яну 2009, 12:49

Бих дала всичко ,за да притежавам поне мъничка частица от този сън.

Но не можеш, мила! По-добре е "да си я обичал, да си и се възхищавал,да си я обожавал и тя да изчезне...". Някои хора никога не прежалват загубата на родител, независимо от възрастта, в която са били. Hug

# 2 8 ян. 2009, 13:30 ч.

Мнения: 2 388

Тежко е да загубиш човек. Дори и да си го познавал, винаги си можел да го опознаеш още.

# 3 8 ян. 2009, 13:44 ч.

София
Мнения: 2 840

Не е хаплива, бе, станала е приказлива някак си. Предположих, че скучае.

Иначе, една тема няма нужда да е формулирана като въпрос. В тази се засяга нещо, което е не толкова тъпо сантиментално, колкото са някои други теми.
Освен това, за майката рядко се пише. Виж, за свекървите бая сме творили.
С течение на времето хората осмислят образа на майката по различен начин. Има какво да се каже в темата.

# 4 8 ян. 2009, 13:44 ч.

Мнения: 231

Не се правете на луди - много добре знаете, че на човек му е по-леко когато сподели и усети подкрепа от отсрещната страна!
Повечето са свикнали само на теми в които да "хапят" и " плюят"!!!

лунен камък съжалявам за загубата ти, но и по-нагоре някой го беше казал - болката винаги е голяма, и в двата случая..

# 5 8 ян. 2009, 13:47 ч.

Мнения: X

И на 50 да станем, ще искаме понякога когато сме тъжни и ни е страх да ни прегърне мама и да ни каже, че всичко е ок и ще се оправи и въобще да не берем грижа. А те нещата са си простички и стоят точно така, затова нека да ти кажа вместо нея - един ден всичко ще се оправи и ще бъде наред, голям човек си, силна си, ще се справиш. Peace

# 6 8 ян. 2009, 13:53 ч.

Мнения: 12 666

Със сигурност те е прегръщала, целувала, обичала. Може да не си спомняш, но някъде в подсъзнанието го има.
Прегръщай, целувай и обичай децата си. И се радвай на всеки миг.
Когато аз се оплаквах от майка си, колежка, загубила майка, си казваше - И аз бях така, но сега я няма. Искам да ми се меси, да ме критикува, да ме ядосва, но да я има.

...

Последна редакция: чт, 08 яну 2009, 14:35 от Tatti

# 7 8 ян. 2009, 13:53 ч.

Мнения: 24

...
А по темата, дори не знам какво да кажа на момичето - болката е толкова голяма, липсата, въпросите....
Всеки, които има дете е от другата страна и знае кой е най-големият му страх, да не види как расте детето му.
Не мога да пиша, но разбирам огромната болка.

Последна редакция: чт, 08 яну 2009, 14:36 от Tatti

# 8 8 ян. 2009, 14:07 ч.

Мнения: 3 634

Цитат на: kookai в чт, 08 яну 2009, 13:53

Всеки, които има дете е от другата страна и знае кой е най-големият му страх, да не види как расте детето му.

Да, влезнах точно това да напиша. Confused

# 9 8 ян. 2009, 14:07 ч.

Мнения: 3 268

Кокай,това,което ти се е случило е много тежко.Не мога да си представя какво е било детството ти без майка.Аз на моите немалко години,не мога да си представя света без мама.Но знаеш ли,понякога едно ти се отнема,но друго ти се дава.Надявам се сега да имаш хубаво семейство.Прочети в тази тема,има доста сходни на твоята съдба.Ще плачеш,но е някак пречистващо.
"17 мига от Пролетта" или 1001 дни, нощи и моменти белязали живота ни

# 10 8 ян. 2009, 14:09 ч.

Мнения: 3 268

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=104824.0;topicseen

# 11 8 ян. 2009, 14:19 ч.

Мнения: 24

Цитат

Кокай,това,което ти се е случило е много тежко.Не мога да си представя какво е било детството ти без майка

Не се е случило на мен.
Но не е трудно да се поставим на мястото на авторката.
Не е трудно и да подминем, ако сме в Клюкарника само за слава. Wink

# 12 8 ян. 2009, 14:22 ч.

Мнения: 3 634

Цитат на: stefani6 в чт, 08 яну 2009, 14:09

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=104824.0;topicseen

'Що го даде този линк?! Разплаках се! Cry

От тази тема може да научи за хората във форума (и по света), повече от всяка друга.

# 13 8 ян. 2009, 14:27 ч.

Мнения: 3 268

Цитат на: Михалко в чт, 08 яну 2009, 14:22

Цитат на: stefani6 в чт, 08 яну 2009, 14:09

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=104824.0;topicseen

'Що го даде този линк?! Разплаках се! Cry

От тази тема може да научи за хората във форума (и по света), повече от всяка друга.

Да,така е.Велика тема е това.И защото авторката е новак,трябва да я прочете.Само така може да разбере колко много съдби е събрал форума

# 14 8 ян. 2009, 14:36 ч.

Мнения: 3 268

Кокай,извинявай. Embarassed

# 15 8 ян. 2009, 14:39 ч.

София
Мнения: 395

На 5г бях като загубих баща си.Винаги ми е липсвало мъжката подкрепа, мисълта за баща и т.н. ,но не мога да кажа ,че ми липсва личността татко.Почти не си го спомням.

# 16 8 ян. 2009, 14:49 ч.

Мнения: 3 268

Кокай е права.Понякога в стремежа си бъдем оригинални,може да обидим някого.Някой,който има нужда от добра дума,независимо,че има само 2 мнения , не е ходил на форумски събития и не е гласувал за героите на форума.

# 17 8 ян. 2009, 14:51 ч.

София
Мнения: 6 363

лунен камък, много ми стана мъчно... аз загубих майка си на 29 години и страдам ужасно от липсата й, не мога дори да си представя какво ти е било на теб.

единствената утеха за теб е тази, че със сигурност майка ти е била най-добрата майка на света за теб. звучи банално, но е така! бъди сигурна, че тя те е обичала безкрайно и предай тази обич на своите деца.

# 18 8 ян. 2009, 15:07 ч.

Мнения: 35

Може би трябва да се консултираш с психолог..Твърде много сякаш идеализираш образа на майката..Струва ми се нормално да изпитваш липса,но чак пък такава болка, след толкова много години,за практически непознат човек..Не ми се обиждай,не искам да те засегна. Peace

Моя баща почина,когато бях в пубертета, било ми е ужасно, но животът си върви и здравословно е болката да се изживява, след което да "пуснеш" починалия човек, а не да се вкопчваш още повече..в една илюзия,в едни постановки какво би било, ако..Вкопчването само води до болка и психически проблеми....

# 19 8 ян. 2009, 15:14 ч.

Мнения: 3 634

Не мога да се съглася с нищо от написаното от теб. Не желая да развалям темата със спорове. Tired

# 20 8 ян. 2009, 22:14 ч.

София
Мнения: 127

Случи ми се днес през деня да прочета първия и втория пост от темата и направо ми се доплака... чак сега мога и искам да отговоря на авторката (а пък за втория пост - супер че е изтрит, ако можех да отговоря днес щях да изляза твърде далеч от добрия тон #2gunfire

)
Лунен камък това, което ти се е случило е кошмар и за двете ви, и никоя майка не го желае или дори мисли - направо ми се смръзва кръвта! Има много мъдри мисли сигурно, които можем да цитираме, в желанието да те утешим, но едва ли ще можем да стоплим дори и малко душичката ти на дете. Не ме разбирай погрешно, но ти благодаря че ни търсиш като сила, като утеха и като приятел. Убедила съм се, че форума(, в който много рядко пиша) е велик и дано все пак да намериш равновесие за себе си и да вървиш напред! Hug

# 21 8 ян. 2009, 22:39 ч.

Мнения: 24

Цитат

а пък за втория пост - супер че е изтрит, ако можех да отговоря днес щях да изляза твърде далеч от добрия тон

Извинявам се, че пак се намесвам, но се надявам потребителката, която днес се изгаври с мъката на това момиче вече да е с бан.
Беше много грозно и отвратително Sick

# 22 8 ян. 2009, 23:13 ч.

Мнения: 41

Лунен камък, аз също изгубих майка си, когато бях на 5 години и разбирам напълно как се чувстваш. Аз поне си спомням моята, макар че спомените ми са доста размити... беше много грижовна, но изморена и болна. Чакала ме е да се родя цели 10 години, а така и не можа да ми се нарадва,да ме види порастнала.... липсва ми, както и на теб твоята майчица Cry

Не можем да си ги върнем, но можем да дадем всичко онова, което ни е липсвало на нашите деца- цялата обич, на която сме способни.
И да си пожелаем да сме живи и здрави, да бъдем винаги тяхна опора и нека по- малко да са дечицата сираци.( ако можеше и въобще да няма такива)

# 23 8 ян. 2009, 23:16 ч.

Мнения: 12 666

Цитат на: kookai в чт, 08 яну 2009, 22:39

Аз се надявам лунен камък да не е прочела. Добре, че бързо го изтриха.

# 24 8 ян. 2009, 23:35 ч.

Мнения: 2 757

На мен ми е малко трудно да разбера авторката. Нормално е да има някаква мъка, ама да е чак толкова голяма при положение, че почти не познаваш човека..... По скоро фактът, че майката е мъртва и няма шанс никога да я види е подтискащ. Но ако беше жива и тя го знаеше, просто беше някъде далеч и явно не проявява интерес да види дъщеря си, примерно я е изоставила.... тогава усещането щеше да е по различно според мен. Поне хора, осиновени и непознаващи родителите си казват, че не страдат особено по тях, някои дори никак и дори не искат да ги виждат. Баща ми ме е изоставил на 3 год примерно и никога не съм имала вопиюща нужда от него. Единствено обикновено любопитство съм проявявала да се запозная с него. Може би с майките нещата стоят по по различен начин, не знам.
Все пак мисля, че е по трудно да загубиш човек, който си познавал, отколкото такъв, който не си познавал.

# 25 8 ян. 2009, 23:45 ч.

София
Мнения: 1 508

Аз съм била на същата възраст, когато майка ми е починала.Като бях малка често си поплаквах за нея, но сега вече съм го преодоляла.Мисля си, обаче,че е по-тежко да загубиш човек в по-късна възраст.Заобиколена съм от хора, които много обичам и се ужасявам от мисълта, че може да им се случи нещо лошо.Може би се чувстваш нещастна и неудовлетворена от живота си, и затова по-често е и майка ти в мислите ти.Когато съм отчаяна и аз я споменавам.Пожелавам ти да имаш по-щастливи дни, да бъдеш спокойна, обичана и обичаща, тогава тъгата по майка ти ще избледнее.

# 26 9 ян. 2009, 01:08 ч.

Мнения: 3 634

NikiFin, между изоставено дете и сираче разликата е огромна. Все едно да сравянваш майчините чувства на жена загубила детето си и тази, която го е оставила в дом.

Когато човек загуби родител толкова рано, образът винаги е идеализиран. И защо да не е така?! Майката не се е отказала от детето си, живота я е отнел. Аз два пъти съм присъствала когато на дете е казвано, че майката си е отишла. Начина, по който изразяват мъката си е просто ... цялата болка на света! Cry

# 27 9 ян. 2009, 10:01 ч.

Мнения: 3 929

Накара ме да се замисля. Не за това, че майка ти е починала, когато си била толкова малка, че да не я помниш достатъчно добре, а за това, което изпитваш след толкова години. Винаги ми е ставало мъчно и жал за деца, които са съвсем малки и изгубват някой от родителите си, но не съм осъзнавала, че на един по-късен етап от живота си те ще изпитат мъка затова, че не са били достатъчно време с въпросния родител.
Сега, когато вече съм майка, разбрах, усетих, осъзнах и почувствах много неща, много емоции.

# 28 9 ян. 2009, 10:32 ч.

Мнения: 166

аз загубих мама преди 13 години бях тогава на 19 но толкова много я обичах и тя мен и изведнъж я няма много ми е мъчно и почти всеки ден плача ,че не е до мен да види внучетата си/моите близнаци които сега са на 6 годинки/тя толкова ми обещаваше ,чеедин ден като се омъжа ще ми помага и ще ми гледа децата ,но за съжаление не ги видя много е гадно да загубеш близък времето не ликува както си мислят няки хора.

# 29 10 ян. 2009, 01:12 ч.

Мнения: 2 353

Bobsley го е написала много хубаво. Hug

# 30 10 ян. 2009, 07:49 ч.

Мнения: 3 630

мила определено си пропуснала най- хубавите мигове с мама но дано да имаш сега сладки дечица и да бъдеш такава майка каквато си искала да имаш през тези години
Прегръщам те най- искрено

# 31 10 ян. 2009, 10:23 ч.

Мнения: 2 757

Цитат на: Михалко в пт, 09 яну 2009, 01:08

Не знам защо си мислиш, че майките, които оставят децата си в домове нямат майчински чувства и не страдат. Дори в момента на оставянето да не са на себе си и да не осъзнават, след време започва много да ги гризе съвестта. Дори бащи изоставили децата ги гризе съвестта, камо ли майки.
С другото, че образът е идеализиран съм съгласна. Но това много зависи и от как бащата и др близки на детето са представяли майката.
Моята майка примерно винаги ми е говорила само негативни неща за баща ми. Може би това е една от причините аз никога да не съм страдала по него. А може би това, че винаги ме е сравнявала с "онзи лош човек" плюс други гадости и изобщо особеното и отношение към мен, ще призная, че дори от най ранна детска възраст аз нямам хубави спомени от нея. Ако я бях загубила може би щях да съм на друга вълна, помня, че за мен тогава най голямата трагедия беше майка ми да умре. Но е факт, че спомените ми от детството с майка ми не са ми особено мили.

# 32 10 ян. 2009, 10:30 ч.

Мнения: 3 634

Цитат на: NikiFin в сб, 10 яну 2009, 10:23

Не ми се разваля темата със спорове, пак не съм съгласна. Peace

Може да си подъвчем на ЛС, ако държиш да прочетеш мнението ми.

Препоръчани теми

Политиката в България - Тема 5

Войната в Украйна 2

Знаете ли кого видях - 44 тема

Често срещани правописни грешки

Причина:

Причина: