Да им кажа ли, че се правят на ударени?!

Много кофти ситуация, особено когато парите не достигат, но ако им кажеш според мен няма да има ефект и само ще си останеш с горчивия вкус в устата!
Мен ако питаш не купувай лакомства изобщо, така в бъдеще ще си спестиш и пари за зъболекар!

Ще седнеш и ще разговаряте всички заедно на масата.
Предполагам, че не ти е много лесно с една заплата да си гледаш детето и да плащате заедно сметки в къщи и в крайна сметка да гледаш още едно дете.
Споразумявате се да участвате заедно в разходите, когато тяхното дете е при вас.
И какво означава, че помага с омалели дрешки от неговото - ако си сметнеш разходите, които даваш по неговото дете съм сигурна, че ще можеш да си купуваш нови дрешки на детето.

здравей, душичке
в доста деликатна ситуация си, няма спор!

може би ако поговориш с тях като зрели хора, биха те разбрали  
сигурно ти е ужасно трудно след сполетялата те трагедия.
А вашите какво мислят

На пръв поглед звучи дребнаво ,ама като лишаваш твоето дете няма как да не станеш дребнав.
Поговори с тях може пък да не им идва на ум ,че дърпат от бюджета ви.

а преди да се преместиш при вашите, братовото дете водили ли са го при бабата и дядото за същия период от време?

вашите какво мислят по въпроса?говорила ли си с тях на тази тема?

Ако не се сещат за такива очевадни неща, значи такива са си хората и разговора с тях ще е безсмислен и само ще си опънете нервите. А и не се знае дали някой от родителите (а може и двамата) да заеме тяхната страна и на края ти да излезеш виновна за всичко. Ако трябва да се говори, говори по-добре с родителите ти. Можеш да им кажеш, че ти е  трудно да отделяш големи суми за сметки и ги молиш те да поговорят с тях. Именно те, а не ти. Ти в случая явно не си им авторитет, а родителите, поне до някъде, би трябвало да са. Ако те се опънат и не искат, можеш да им кажеш, че нямаш финансови възможности и ги молиш следващия път те да платят водата например, без ти да участваш в сметката. Ама всичко полека и само с добро (колкото и да е трудно).
Аз бих ти предложила да не купуваш нищо в тяхно присъствие. Не водиш децата никъде, играят си в градинката например, не ходиш по магазините и в сладкарници, когато са при вас, децата си ядат в къщи и така. Нямаш пари и толкоз. Купувай си на твоето дете, когато сте сами. Може да е грозно, но когато парите драстично не стигат, а имаш срещу себе си хора сметкаджии, така се прави. Те от добра дума така или иначе нищо няма да разберат.

Възможно е да си казват: нашите й помагат за гледането на детето, значи и нашето може да го гледат. Освен това ти дават умалелите дрешки, което, при един разговор ,просто задължително ще се изтъкне. А може да си мислят, че това ти носи радост, или че ако ги черпиш, значи имаш достатъчно пари. Според мен, първо, трябва да си направиш много точна сметка на финансите,. Какво ще даваш за храна, режийни, облекло, забавления и т.н. И ако можеш си отделяй една част, дори и малка, която да спестяваш.  Спазвай тази схема и никакво излизане от нея за лакомства и т.н. Научи твоето детенце, че лакомства и черпене по сладкарници ще има само по празници, тогава можеш да почерпиш и другото детенце. Когато сте сами в къщи можеш да му даваш шоколади и т.н. За обедите у вас по- добре не се захващай, но за миенето на колата говори с родителите си.

Mirolyuba - на колко години е детето ти и какъв пол е?

Толкова много подобни теми .......
Хора,как допускате такова нещо изобщо да се случи?
Положението ти е много неизгодно.Щом още от началото не си направила нищо,сега ,според мен няма накъде да мръднеш.Ако почнеш да игнорираш детето им,ще нараниш него.Те няма да се съгласят удобството,което им предлагаш(независимо дали го желаеш или не),да изчезне.

Родителите ти ако имат изобщо някакво отношение по въпроса,ти натякват,че това е брат ти и от него по-близък нямаш,предполагам....?

Според мен е много по-добре човек да си развали отношенията  с въпросните роднини,отколкото да търпи това от най-близките си.

Мои близки (бивши вече) си позволиха опита да се държат изключително неприемливо спрямо моето семейство(което вече се състои и от мъж и дете).Потъпкаха усилията ми да дам втори,пети,десети шанс и предпочетох да забравя,че са ми роднини,отколкото да позволявам такова унизително и грубо поведение!ТОва съветвам и всички с такива проблеми.

Ако парите не ви стигат, действително си е проблем... Аз бих те посъветвала преди всичко да говориш и с твоите родители, защото брат ти води детето при тях. Чуй тяхното мнение, за да не излезеш накрая ти кривата и дребнавата. Пък след това намекни дебело, че всъщност имате проблем с парите и не ви достигат и т.н. Не влизай в директна конфронтация, защото този подход рядко е работещ, най-много да се изпокарате.

Първо седни и извади един лист, химикалка и калкулатор, удари една черта по средата и започни от едната страна да записваш разходите, които правиш за времето, през което децата са заедно, а от другата страна евентуалната цена на дрехите, които ти дава брат ти. Подозирам, че сметката ще излезе така, че за парите, които харчиш за изхранването на братовото ти дете ще можеш да купиш същото количество нови дрехи за твоето. Децата не носят кой знае колко дрехи, защото бързо им омаляват. Надявам се цифрите да ти се облещят и да изтласкат чувството ти за вина и дълг заради едни стари дрехи.

А щом онези се правят на ударени започни и ти да се правиш на ударена - няма да купуваш на двете лакомства и да ги водиш по магазини и сладкарници, а като дойде братовото ти дете започваш да си правиш оглушки и да не готвиш. Като им затвореш кранчето те няма да имат какво да смучат и ще разредят гостуванията. Няма смисъл да се разправяш с тях, защото няма да те разберат, а само ще те изкарат стисната и че не обичеш племенника си.

Аз бих спряла да им готвя, когато идват. Не бих излизала с децата на сладкарница.
Аман от такива сметкаджии....

Мамите са ти дали добри съвети. Явно, че нямате пари да се изнесете на квартира, защото това е единственото, което би решило проблема, без да трябва да се разправяш с когото и да е. Затова ще е нужен отпор със сила от твоя страна, неизбежно е.

Говори им направо, при това постоянно, не от време на време, а всеки път: капка по капка, вир става. Освен това - звучи грубо - но защо взимаш племенника навсякъде с вас?! Сладкарници, театри и не знам какво си?! Абсурдно е. Щом е отишъл при баба и дядо, не означава, че трябва да го гледаш ти и да му осигуряваш всичко. Тези хора са напълно безочливи - ти нямаш втора заплата, от която да взимаш, а те са с две?! Бих ги отрязала по всички възможни параметри. Какво като породиш незачитане и напрежение - то вече съществува, само че безразличието е само от тяхна страна, а напрежението само за теб и твоето дете. Помисли за детенцето си! С годините нещата ще ескалират, може би и за бала на племенника ще трябва да плащаш?!  

Поговори с родителите си. Все пак с тях живеете заедно и те виждат какви са разходите у дома. Наясно ли са, че си притеснена финансово? Ако не си говорила по въпроса и не знаят с какви пари точно разполагаш, може би изобщо не осъзнават колко ти е тежко.

Ако позицията ви е единна и ако я изложите спокойно и разумно пред брат ти и снаха ти, вероятността да постигнете повече е по-голяма. Все пак не е нормално да се възползват от теб по този начин. Има и вариант наистина да не им идва на ум, че те/ви  притесняват, но не ми се вярва много.

Ако родителите ти откажат да те подкрепят, единственият ти изход е да последваш съветите, дадени ти тук, и, колкото и да е неприятно, да "делиш" децата - да водиш само своето навън, да не купуваш лакомства и т.н. Нямаш възможност и толкова! Как така ще те стискат за гушата, а ти после да се чудиш как да връзваш двата края!

Идва уикендът - тъкмо време да приложиш някои от съветите.

Кураж и успех ти желая!

Да, и аз помислих за това, ама нали виждаш как са реагирали, когато жената буквално е казала, че й бъркат в джоба... Пък и "Какво те бърка?!" някак не ми се струва адекватна реакция спрямо хора, чиято вода ползваш редовно, за да си миеш колата...

Кажи им, че ще ходиш на сладкарница с твоето дете,
дали ще дадат пари, за да вземеш и тяхното, че нямаш
Ще видиш как ще реагират поне.
За мен такива хора са си чисто и просто наглеци и използвачи-
нямат оправия.

Имаше преди време същата тема. Не знам дали ти си я пускала. Но в предишната тема бяха дадени доста съвети , ако си я писала ти , би трябвало да си пробвала поне някои от тях.

Иначе съм напълно съгласна с Leo.  Пробвай този номер някой ден, може пък да започнат малко по малко да се усещат. Въпреки, че много се съмнявам. Имала съм такива хора около себе си и от опит знам, че  с такива наглеци трудно може да се оправи човек. Но в никакъв случай не мисля, че трябва да ощетяваш собственото си дете , заради комфорта на брат си или спокойствието в семейството. Ако тактиката на Leo не помогне, аз бих им казала директно, че или ще почнат да дават пари, като довеждат детето , или и ти ще спреш да плащаш за тяхното дете. Дай им ясно да се разбере, че повечето разходи в къщата поемаш ти, въпреки, че живееш с родителите си  и е крайно време да започнат да се съобразяват с този факт. Че то извинявай, ама ако така стоят нещата , ти ще си по на сметка, ако излезеш на квартира, отколкото да живееш при вашите. Там поне ще знаеш, че плащаш само за себе си и за своето дете.

Съгласна съм с всяка една дума от това мнение 

И малко ми стана мъчно за авторката , че така е използвана точно от брат си 

Доста неприятно, наистина.
Да не би да са решили, че ти помагат и "отбиват номера", като ти дават вече умалелите дрешки?

 Щом бюджетът ви с родителите ти е общ и живеете заедно според мен трябва първо с тях да поговориш и именно те да повдигнат въпроса пред брат ти.
 Предполагам, че брат ти разсъждава така: аз моето дете го водя при майка ми и баща ми, а не при сестра ми, то и на тях им е внуче и щом гледат нейното ще гледат и моето. Може би той си мисли, че родителите ти помагат финансово и посещенията на неговото дете не се отразява на твоите средства.

Има доста истина в това мнение. Моята зълва така правеше като се оженихме и живяхме известно време ( 2 месеца) у свеки. Тя работеше, ние също, ние давахме пари на свекървата за ядене и сметки, тя се прибираше от работа, хапваше и изчезваше по дискотеките.Т.е. нейните разходи са си само за нейния джоб и развлечения, а ние да отделяме от нашите и за сметките. Като й кажехме нещо , тя казваше, че харчи това, което е купила майка й, а не ние.  Наистина беше неприятно, представям си какво щеше да бъде положението ако имахме и дете и бяхме в твоята ситуация.  Добре, че бързо се отървах от всичко това.

Вероятно брат ти и съпругата му разсъждават по съвсем друг начин. Може би си мислят така: Нейното дете е целогодишно при баба си и дядо си, а нашето - само по веднъж в седмицата + някоя и друга ваканция. А брат ти може да смята, че ти пести от наема, който би плащала, ако не живееше в семейния имот. Хора разни...Не е нормално детето ти да е някъде по цяла ваканция - 3 месеца да речем и ти да не се сещаш, че е редно да поемеш разходите му. Че какво, като са при баба и дядо-те да нямат банки. Не се ли знае, че всичко струва пари? Това си е чисто Балкански синдром. Размазана работа с неясни граници. Спомням си, как навремето бабите ни се чудеха, че "на запад"  ходели на гости дори и при роднини само с покана- много цивилизовано ми звучи пък на мен това! Иначе - ето какви са последствията. 
Мисля, че сега е много удачен момент да решиш проблема, който има 2 страни: едната е финансова, а другата -морална-тя носи горчивина в живота ти. Не се конфронтирай, защото се разговаря с хора които могат и искат да те разберат. В случая, те са доказали, че не им дреме. Само ще разлаяш кучетата. Говори с вашите на първо време. Дано са разбрани. Кажи им, че ти става все по трудно в тази криза, сама жена с дете да се бориш в живота. Кажи им, че искаш да споделиш с тях, че ти дотежава финансово и психически да слагаш и да вдигаш трапези всяка седмица. (Интересно ми е, ако теб те нямаше там, щяха ли родителите ти да могат да си позволят това, което се случва в момента) . Освен това, откакто ти живееш в този дом, в него има вече 2 отделни семейства, а не едно. Т.е. абсурдно е да се счита, че разходите са само на гърба на бабата и дядото. Може би, вашите трябва да заемат позиция пред сина си, знаейки, че и ти поемаш отглеждането на другото внуче, докато е у тях.

Дръпни брат си и  му поговори.
Аз на моя бих му споделила.Кръв сте и не е нужно да казва на жена си за разговора.
По-малка съм,но ми уважава мнението  и го цени.
БЛАГОДАРЯ МУ

Най-вероятно брат ти мисли, че след като живеете заедно родителите ви помагат много на теб и на детето ти. И смята, че и неговото не е по-малко внуче на вашите, та да се бръкнат и за него, не само за твоето. В случая не е виновен брат ти, защото моя брат също като води племенника не дава пари на майка ми, а и не смятам че трябва да го прави. Когато има разноски за детето на брат ти, родителите ти са длъжни да ги поемат сами, без това да ощетява теб. Ако не са съгласни, да се разберат с брат ти, кое могат и кое не могат да си позволят когато гледат детето му. Но разговора ти и неодобрението ти не трябва да е насочено към твоя брат, а към твоите родители. Защото не може да помагат само на теб, а за неговото дете той да си носи всичко. Ако ти ги издържаш изцяло, тогава нещата стоят по друг начин. Но ако помагат на теб, трябва да помагат и на него, независимо от това че си останала вдовица. Децата са деца, не трябва да ги делим никога!

Миролюба, а нямаш ли някакво развитие? Говори ли с вашите? Кога се очаква следващото посещение?
Наистина е трудно да се сложат нещата "на кантар" (примерно храната и водата), ама специално скъпоструващите разходки можеш просто да прекратиш. Децата могат прекрасно да се забавляват и в домашни условия, като твоят принос може да бъде участие в някоя игра или четене на приказки, а да се черпят по една ябълка или филия с домашното сладко на баба им. Да ти споделя и рецептата си за домашно приготвен млечен шейк: разбит с миксера компот с малко прясно мляко - истински лукс, ако питаш дъщеря ми Като добавиш по 2 бисквитки в малки чинийи и шарена салфетка ще са като в сладкарница - те са деца в крайна сметка, колко има трябва, за да се забавляват?

Изобщо не си дребнава и не звучиш така. Не става дума за един или два пъти, а за правило. Ако сметнеш накрая разходите си по др дете хич няма да са дребни. Разбирам родителите на детето да са бедни и така да им помагаш поне с храна за детето им, а то май случаят не е такъв. Или не се усещат, защото са им такива разбиранията, че като сте роднини всичко е разрешено или което за мен е по вероятното е да те използват  умишлено "на дребно", или поне те да си мислят, че ти го приемаш като дребно и няма да го направиш на проблем. Но аз на твое място не бих си мълчала, защото се дразня от такива неща. Сега дребнава ли съм ква съм, ква ще да съм ама мисля, че нещо ако дразни някой той трябва да си каже, а не да си трайка и да си се ядосва. Със сигурност ако им кажеш в очите какво мислиш ще се ядосат. Но ако са умни хора или поне имат срама може и да се чукнат в главите.
Ние със сестра ми сме си почти всеки ден на гости, повече тя на мен. Тя за мен би дала всичко, не я  е яд или поне не го показва, когато примерно моите бебета нахапят като мишки всички плодове у тях, само вика мани ги децата, голема работа. Даже мен ме обвинява, че съм била дребнава примерно. Или пък съсипят някоя играчка. Сестра ми винаги казва Няма нищо, деца са. Но съм сигурна, че въпреки всичко не и е приятно, просто тя е като теб, не смее да направи забележка да не ме засегне. Аз обаче изобщо няма да се засегна, напротив, дразня се че децата ми рушат и разхищават нейните неща и винаги и казвам да си пази нещата и да им прави забележка, когато аз случайно не съм на местопрестъплението да ги спирам. Освен това, ако нейните деца у нас разхищават пак най директно си и правя забележка, но това я обижда. И въпреки всичко обаче от забележките ми има резултат, виждам я че доколкото и е по силите се опитва да си контролира децата. Не много успешно разбира се, защото си е свикнала да ги оставя да си правят квото искат и много дразнещи за мен неща, които те правят на сестра ми не и правят впечатление. Но въпреки че се караме сериозно по въпроса понякога и тя се засяга, мисля че чистите отношения са най правилни и ако близките си държат един на друг ще преодолеят неприятните емоции около правенето на забележката и пак ще си останат в добри отношения.
Но вашият случай разбира се е по сериозен и никога не бих си мълчала, не ми пука за каква ще ме помислят. Още повече, че на тях самите явно не им пука ти какво си мислиш за тях.

Здрасти Миролюба!Сина ми е на 2.5г.,имам сестра с7г. по- голяма от мен,нейното дете е на 4г.Като беше малък беше всяка седмица в къщи по 2 дни,гледали сме го и сега дори идва сравнително често.Моят син е взет от нея само веднъж за 2 часа до сега за тези цели 2.5г.Дразня се от този факт,но тя пък компенсира с друго.С човещина и с добро отношение.Тя работи,кариеристка е.Винаги носи в къщи я храна, я дрехи,оставяла е и пари.Мисли за нас.Помага много и винаги в нужда.Абе страхотен човек- и съм щастлива от това ,че имам нея за сестра.
Съвета ми:-давай право куме в очите.Трябва да им стане ясно,че не могат да се подиграват така.Ще оставят пари когато го водят или ще носят храна.Повдигни въпроса за това ,че не носят нищо на детенцето ти-как може(аз имам проблем в момента с моите роднини от страна на съпруга ми-същата работа.Не се подарили и копче на сина ми,за сметка на нас.)А за отговора "какво те бърка"-трябваше да му отговориш с "да го духаш"(извинявай,но ми писна от наглеци).Говори с родителите ти.Те на какво мнение са?А за дрехите-вярно,че е голяма помощ,но ако спрат да ти дават пък ще си направиш още по- голяма преценка за тях що за рода са и имали смисъл да мислиш за тях.Не се снижавай и си гони правата.Цени си парите и най- вече си гледай първо твоето дете-както виждаш няма кой друг.На днешно време човек помощ от родата да не търси!Успех и бъди силна-в крайна сметка нищо няма да загубиш явно,а ще спечелиш(ще си спестиш за напред бъдещите разходи и главоболия).  

Ние с сестрата на мъжа ми сме си говорили ,че ако нещо се случи с нас ,те ще отгледат
детето и обратното, ако нещо се случи с тях, ние ще отгледаме тяхното. Не е лошо човек да
разчита в такива моменти.

леле,мен ме е страх да повдигам подобна тема   .Даже ме е страх да си го помисля...

Да пази Господ! Разбира се, че в такива крайни и страшни ситуации е хубаво да има кой да ти подаде ръка.
Само че тук случаят е наопаки - майката на детето, чийто татко е починал, помага в отглеждането на дете с двама живи родители. Не е редно някак. Разбира се, ние не знаем подробности за финансовото състояние на хората, но ми се струва елементарно просто поне да носят храна за децата (плодове например, ако не друго) - или пък те да заведат някъде двете деца. Въпрос е и на отношение, не само на пари. Струва ми се, че и това притеснява Миролюба не по-малко от финансовата страна на въпроса.

П.П. Изглежда ми нелепо да си оставяш детето при баба и дядо за уикенди, празници и ваканции, и то не от време на време, а постоянно.

много неприятно е, но пък родителите ти имат две деца и не мисля че мислят като теб, ако ти си на тяхно място как би постъпила, би ли казала на едното си дете че нямаш пари за него, защото другото ти дете живее при теб