Всеки от нас знае че да се лъже е лошо. Някога когато бях млад се е случвало да се запознавам с девойки от нета и първите изречения на 99% от тях бяха ".. Много държа на честните, откровени и искрени отношения между хората," ... и т.н. в този дух. Значи излиза, че всичи държим винаги да ни казват истината в очите независимо каква е тя. Така ли е наистина...
Онзи ден една колежка ходила на фризьор вечерта и сутринта идва с нова прическа. Прическата й беше ужасна и я правеше много грозна в главата. Всички колежки обаче пред нея с мазни гласове я хвалеха каква супер прическа има и колко й отива и после зад гърба й се присмиваха на нея и некадърния й фризьор. Само аз й казах че на нищо не прилича в главата и е крайно време да си смени фризьора иначе рискува съвсем да остане без коса по главата. За мое голямо учудване въпреки че й казах самата истина и това беше мнението на всички други колеги и колежки, тя взе че ми се обиди и вече три дни не ми говори. Не че е станало кой знае какво, но това ме накара да се замисля над следния въпрос.
Има ли моменти, ситуации и случки в живота в които ТРЯБВА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ДА ИЗЛЪЖЕМ. Вие сещате ли се за такива моменти в които според вас не е добре да се казва истината и е по-добре да се излъже отколкото да вървим с рогата напред с гордо развята истина като знаме. Кога според вас е наложително да се излъже и кое оправдава една лъжа. Или напротив - няма ситуация в живота която да оправдае лъжата и човек трябва да ходи винаги с гордо вдигната глава и истината в устата.
И последно - защо според вас всички искаме да ни казват истината в очите, а става точно обратното - хората които винаги ни казват истината пряко в очите никой не ги обича... всички странят от тях и общо взето такива хора минават за невъзпитани, некултурни, нетактични и дори простаци...
Онзи ден една колежка ходила на фризьор вечерта и сутринта идва с нова прическа. Прическата й беше ужасна и я правеше много грозна в главата. Всички колежки обаче пред нея с мазни гласове я хвалеха каква супер прическа има и колко й отива и после зад гърба й се присмиваха на нея и некадърния й фризьор. Само аз й казах че на нищо не прилича в главата и е крайно време да си смени фризьора иначе рискува съвсем да остане без коса по главата. За мое голямо учудване въпреки че й казах самата истина и това беше мнението на всички други колеги и колежки, тя взе че ми се обиди и вече три дни не ми говори. Не че е станало кой знае какво, но това ме накара да се замисля над следния въпрос.
Има ли моменти, ситуации и случки в живота в които ТРЯБВА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ДА ИЗЛЪЖЕМ. Вие сещате ли се за такива моменти в които според вас не е добре да се казва истината и е по-добре да се излъже отколкото да вървим с рогата напред с гордо развята истина като знаме. Кога според вас е наложително да се излъже и кое оправдава една лъжа. Или напротив - няма ситуация в живота която да оправдае лъжата и човек трябва да ходи винаги с гордо вдигната глава и истината в устата.
И последно - защо според вас всички искаме да ни казват истината в очите, а става точно обратното - хората които винаги ни казват истината пряко в очите никой не ги обича... всички странят от тях и общо взето такива хора минават за невъзпитани, некултурни, нетактични и дори простаци...
!
·Подкрепям това мнение· 
