Един млад объркан бъдещ татко

на роднините тегли една майна  егати хора, как може такова нещо 
с времето ще го осъзнаеш, не се притеснявай, едвали някой е приел такава новина за ден-два. сега си мислиш, че не си готов за такава отговорност, но когато видиш малките всичко се променя 
просто се успокой и подкрепяй бъдещата майка, явно си единствената и опора в момента. кога и е термина?

Браво на вас! Че сте направили две!   Не мога да ги разбера родителите ви, но .... най-добре не обръщайте внимание но подобни коментари. Кажете им, че ще сте двойно по-ангажирани, но и двойно по-щастливи и много хора искат да бъдат на ваше място!  

Споко, няма да спите няколко нощи от вълнение и после ще свикнете с мисълта. Всеки минава през този период. А относно мечтата ти - и момче и момиче да са, и две момичета да са, важното е да са живи и здрави!

Най-важното сега е да обръщаш повече внимание на жена ти, да правите редовни прегледи при лекаря и да чакате щастливото събитие! Успех!  

Първо 4естито!!! Да сте живи и здрави и 4римата и вси4ко д амине нормално и бързо възстановяване на мамата.

Ами за родителите няма да коментирам.. тва си е просто безумие...


Ами как да го приемесх по-леснооо....Не задълбавай в депресии как ще се справиш...ами с желание и упоритост- как ина4е...Щом има за вас ще има и за тях...да си родител е нещо прекрасно и неописуемо..Вместо да се радвате на двойно щастие си пропилявате моментите- погледни го от тази страна

Честито, по хубаво нещо от това няма ,и нашият тати беше много объркан ,и финансово не сме били добре ,но да сме живи и здрави друго неискаме близнаците ни са момче и момиче на 6 г и 11 месеца ,но сме много щастливи на роднините им тегли една дълга и от мен.

мисля най, най-рано към 14 седмица може да се разбере, моите ги видяха чак към 20та. несе отчайвай, че не можеш да и угодиш, това е от хормоните 

Да са ви живи и здрави! Където едно,там и две,тъкмо ще си играят Ще се справите,и ние бяхме на толкова,когато родих за пръв път

Честита двойна радост. Сега най-важно е жена ти да е спокойна, да ходи редовно на преглед и ти да си до нея. Шокът, че ще имаш две бебета е голям, но радостта е двойна.
Пола на бебетата можете да видите след 12 г.с., понякога бебетата се крият и не се вижда почти до раждането. Важно е всичко да е наред.
На родителите, когато го осмислят, ще им дойде акъла и ще дойдат при вас.

Съветвам ви да си намерите много добър лекар, специалист в многоплодна бременност и да ходите по-често на прегледи.
Ако искаш ми пиши на л.с.

Късмет

Честито и от мен! За родителите те съветвам да не бързаш с тегленето на майните. Нормално е да реагират така в началото (не казвам, че е правилно), все пак вие сте техни деца, а сега ще имате деца... страхуват се и са объркани от ситуацията. Като го премислят ще ви подкрепят. Жена ти е в труден период в момента- хормоните бушуват  , така че е твоя отговорност да тушираш дразгите с родителите. Вие наистина още сте млади и тяхната подкрепа ще е от полза за вас. Ще се справите, няма страшно. И мъжът ми мина през същия период като разбра, че са близнаци (хем нашите са от инвитро- очаквахме да са повече от едно). Имаше моменти, в които беше толкова изплашен, че ми говореше, че не сме готови за деца... та какво очакваш от вашите родители... но да го видиш сега- не може да диша без децата.  Това е от мен!

Факта, че са две и реалностите ще осъзнаеш истински чак когато ги вземеш в ръце Преди това ще е все малко невероятно
Роднините обичайно се тревожат децата им да не допуснат грешки и понякога в желанието си да ги предпазят не си дават сметка, че децата им отдавна не са деца и имат нужда само от тяхната съпричасност към щастливото събитие, а не от разрешението им Сигурна съм, че като свикнат с мисълта за внучета ще се умилят и ще спрат да мърморят
А вие се дръжте един за друг, защото освен радост децата са и отговорност. И за да не дойде на някой натоварването в повече е добре да си поделяте грижите и отговорностите. Лека бременност на бъдещата булка и мама и неусетно изминаване на месеците до срещата с наследниците

Сега ти е шок, но през бремеността ще имате време да свикнете с мисълта, че ще ставате родители. Майките сме по-концентрирани в себе си през този период, но щом започнат да подритват отвътре ще ти е по-реално. Не се притеснявай, ако любовта към бебетата не те връхлети внезапно. У дома в първите месеци бяхме толкова отдадени в грижите (а сме само с едно), че таткото се осъзна към третия месец. 

4estito i ot men ,dano bremennosta i mine leko i 6tastlivo i da se zdobiete s 2 prekrasni de4ica.Sega shte ti razkaja pri men kakvo se slu4i i dano ti posluji,zabremeniah malko sled kato zajiviahme zaedno kazahme na moite roditeli i iako se zaradvaha a negovite kak taka ot malko vreme ste zaedno ka shte se spravite ami ako se razdelite dran-dran i t.n edna sedmica predi da vleza v 4tia mesec napravih spontanen abort koito prejiviah ujasno i im kazah nali ne iskahte eto vi sega dano ste dovolni i iako se sduhaha i sajaliha za reakciata si kolkoto i da e bila za nashe dobro sled tova kato zabremeniah s bliznacite niamashe po shtastlivi ot tiah pomagaha s vsi4ko vazmojno i samo vikaha dano vsi4ko da e nared dano mine dobre ,taka 4e razkaji tova na vashite i tehnite dano im e za urok da ne 4akat da se slu4i lo6oto pak posle da se radvat.Da imash bliznaci e nai prekrasnoto ne6to na sveta az sashto kato teb ot malka me4taeh niakoi den da imam blizna4ki no kogato razbrah 4e sa mom4e i momi4e o6te pove4e se zaradvah kakvo po hubavo ot vsiako po edno neveroiaten kasmet.Dnes me4tata mi e realnost i sam neveroiatno shtastliva vapreki 4e sa mnogo revlivi gledam gi sama (e i maja mi no toi raboti) i e adski trudno no kogato gi poglednesh i vsi4ko si zaslujava ot sarce ti pojelavam da se radvash na tezi prekrasni momenti.Malko dalgo stana ama napravo  :bad-words:pozeleniah kato pro4etoh za roditelite vpredvid na moiata istoria .Na teb i jenati mnogo uspeh i kuraj  

Честита двойна радост!
Щом бебетата са желани и вие се обичате - ще намерите верния път и ще се справите!
 

Шокораща е новината, но ще и свикнеш. В началото адреналинаът е повечко ама лека полека човек се нагажда на мисълта. Предлагам ти да не го мислиш много защото каквото и да измислиш вероятността да се объркат плановете ти е много голяма. Посрещайте събитията когато и както дойдат, и без това ще има много изненади, така че хич не мисли предварително. Ако са ти първи деца и не си имал близко  взимане даване с родители на бебета трудно ще си представиш и подготвиш за това, което те чака.
Учудена съм от родителската реакция. Моите бяха щастливи, свекърва ми реагра единствено с Oh, my God. Но въпреки всичко не бързай да ги разкарваш от живота си. И те са в стрес, с времето ще се освестят и приемат реалността. Ще имате голяма нужда от помощ и ще се наложи да разчитате на родителите си. Успех

Честито и от мен!
Може би роднините ви са реагирали така,защото сте много млади.....но както и да го премислям ,не мога да ги разбера.Предлагам да им подарите (пратите по поща), снимка след някой от прегледите - като видят двете точици,би трябвало да осъзнаят красотата на случващото се.
Подкрепяйте се!Действително с такава новина не се свиква лесно.После, човек,колкото и да си мисли,че е подготвен,почти винаги е различно от това,което си представя.Аз не съм се шокирала от факта,че са две,страшно се радвах, бях , много си ги исках....а като се появиха на бял свят,ми беше доста трудно да свикна със ситуацията.
Обичта към бебетата също не идва ей-така, дори веднага след раждането.Тя се изгражда постепенно - с грижите,с безсънните нощи,с първата беззъба усмивка - а когато тези усмивки са две е двойно по-хубаво.....Така в един момент разбираш,че те са целия ти свят.
 Кураж!

Да  не остана назад,честито и от мен!
Ако това ще те успокои до някъде и нашия изпадна в потрес,когато научи.Беше в началото на 8-мия месец.Знаеш ли какво изтърси,когато пред лекарския кабинет му казах,че ще имаме две бебета?!  "Ама как две,от къде две?"
И ние бяхме на вашата възраст тогава,аз на 22,той на 23.И идея си нямахме как се гледат деца,но...ето вече са почти на 12 и са живи и здрави.Ще се справите,страшно няма.Само здраво се дръжте един за друг.
А родата ще омекне,не бой се.Като видят тия две слънчеви съкровища и особено като им се усмихнат ще им се стопят всичките ледове и ще станат по-меки и от памук.
 Безпроблемно износване и леко раждане на мамчето,само бъди плътно до нея каквото и да става!
Успех,вярвам че ще се справиш!

zdraveite i ot men i 4estito.Az  sam maika na bliznaci i sa6to na va6ata vazrast gi rodih daje az bqh na 21 kato zabremenqh s tqh.Daje az bqh po 6okirana otkolkoto bade6tiq tatko toi be6e mnogo 6tastliv az bqh malko po 6okirana.Ne se pritesnqvai roditelite vi 6t sviknat.Ot tova da ima6 dve deca na vednaj nqma ni6to po hubavo.Pojelavam vi lekoa i bezproblemna bremennost

Честито, това е най-голямата радост !Роднините ще свикнат с тази мисъл не се шашкай толкова .Аз имам 11 годишна дъщеря от осем години искахме второ дете, а то все не се получаваше. След много мъки най-сетне стана и то две .В интерес на истината след толкова чакане аз бях тази която изпадна в шок ,а мъжът ми беше и е много щастлив.Сега съм в 6 месец и въпреки проблемната бременост сме щастливи чакаме с нетърпение бебетата.Помагай много на жена си  тя има нужда от теб в този труден период

Бориславе, честито и кураж и от мен! Ами млади сте, да, нали това е времето за правене на деца.  Роднините ще свикнат, няма страшно. Вие се пазете, най-вече майката, помагай й, пази я и бъдете заедно. Всичко останало ще се нареди. Лека бременност на твоето момиче!

И от мен честито! Много мило ми стана... Приеми, че и на роднините им е дошло като "гръм", и те са реагирали някак първосигнално. Че сте млади-млади сте, ама нали опитът идва с практиката, и на 32 да сте, ако ви е за първи път да чакате бебче-пак ще сте неопитни.Нашето първо бебе имахме, когато бяхме на 21, второто-на 32, уверявам те, първият път ми беше в пъти по-лесно. Така че възрастта не е мерило за опит.
Толкова приятни трепети, сега ви трябва много, много любов, а с мисълта за две бебета-не знам, аз нямам близнаци /и на мен ми е мечта/, но предполагам с времето ще свикнете.

Borislav_86 честито и от мен  Искам само да те поуспокоя че аз родих моите близначки на 22, а мъжът ми беше на 23.Само една седмица са ми помагали бабите,ние си ги гледаме и си мисля че се справяме добре.Първият месец ни беше най-трудно докато осъзнаем че животът ни вече не е същият бяхме малко по изнервени че не се наспивахме, но нещата бързо се оправиха и сега спим по цяла нощ,веселим се и не си представяме живота си без тях.Няма начин да не успеете с грижите всичко си идва само.Само търпение и отвреме на време здрави нерви и животът е песен Лека бременност 

Първо честито и за бебетата и за сватбата. За роднините - не си го слагай на сърце и не се ядосвай, но моят съвет е да им простиш и да се сдобрите. Не защото това което са казали не е безобразие, безобразие е , а за да не разваляте най-хубавия момент в живота си с лоши мисли. За жена ти - въоръжи се с търпение. Много жени по време на бременността се държат странно и доста дразнещо понякога, но това е временно. Знам че не е приятно, ама ще го изтърпиш няма как.
А относно близнаците - само се радвай! И то много. Нищо страшно няма да гледаш близнаци. Аз гледам сама две момчета (смисъл имам мъж, но той по цял ден е на работа) и нищо страшно няма. Не е много по-трудно от едно дете. Нито финансово е двойно по-скъпо. Е малко по-скъпо е да, но не е невъзможно. Но пък радостта е много по-голяма. Невероятно забавни са когато са две. А след 8-9 мес две деца се гледат по-лесно от едно, защото се забавляват взаимно.
Така че, смело напред, радвайте се и изживейте пълноценно това щастие. Много здраве и лека бременност ви желая.

Мойте са двуяйчни.

Не бързай "да се радваш"  , че ще са еднояйчни. И на мен така ми казваха до последно. Не се виждал "инструмент" били еднояйчни момичета и не знам си какво. И накрая като се роди първо момичето си казах "е,значи и другото ще е момиче", а като излезе другото и казаха ,момче,направо не повярвах. Поне 5 пъти питах "да няма някаква грешка?"И си умрях от кеф,защото в рода ми от баща ми насам не е имало момче. Така че каквито и да са само да са ви живи и здрави.
Късмет!!!

Moite sa ednoqi4ni mom4eta.No nemoga da dobavq snimka v avatara poneje ne znam kak,ako si iz4isti6 kutiqta 6te ti pratq skype-a si i 6te t igi pokaja.A ako iska6 vlez vav http://www.vbox7.com/play:b6a23d67.Tova sa moite mi6ki ednoqi4ni sa.I da znaete rodeni sa po malki na kila.

borislav_86, привет и от мен и честито! Да, стряскащо е наистина в началото, когато не очакваш такава новина, но само за няколко седмици така се свиква с мисълта за двете бебета... И бабите и дядовците в най-скоро време ще посвикнат, ще приемат, ще отмине първоначалният им шок и вярвам, че нещата ще си дойдат на мястото. Важното е, че вие се обичате и си ги искате, всичко друго е без значение!!! Стискам палци на жена ти бременността да мине леко и безпроблемно!!!
Какво те кара да мислиш, че са еднояйчни? Аз чакам еднояйчни момиченца, но при мен е сигурно, защото са само с една плацента, а няма как това да се случи при разнояйчните. А понеже питаше за пола и кога се вижда - при мен го видяха на ранна фетална морфология в 12-13 г.с. някъде и впоследствие неколкократно го потвърждаваха, та съмнения уж нямаме. Пък знае ли се, може и да останем изненадани накрая  . Но ще са еднополови, това поне е сигурно. Ето малко обяснения по темата, извини ме, ако вече си го чел - http://www.bg-mamma.com/site/content/view/38/37/.

zaiobaio,тя и моята плацента беше една на ехографа,ама накрая излязоха две. Така че вече съм на принципа "Око да види"
Желая леко раждане и да е това,което желаеш!

mlambeva, това дето са се оказали две плацентите е много яко  . Повярвай ми, никой не желае подобно нещо повече от мен. Дай Боже! Но вероятността за това е твъъъърде малка - гледаха ни няколко пъти на фетална морфология, бяхме и на консултация с кардиолог, който отдели доста време на плацентата - всички са единодушни за това, уви.. а единодушието на докторите впоследствие ми причини доста безсънни нощи, ама карай - здраве да е в крайна сметка. Другото е, че бебетата ми са в самостоятелни амниони, а хорионът им е общ - на по-обикновените ехографи изглежда все едно няма никаква преграда между тях...
А иначе мен мисълта за еднояйчни близнаци доста ме шашна в началото, защото не стига, че не познавам ИЗОБЩО близнаци, ами и върхът ще е да не мога да ги различавам - тъпанарски мисли, ама в началото това ми беше първата асоциация  . Важното е в крайна сметка бебчетата да се родят живи, здрави, близо до термина!  Бориславе, желая и на вас същото!

Не притеснявай,мила,ще ги различаваш,бъди сигурна!
Не само по външен вид,а дори и по гласовете.Първите дни не различавах кой плаче в другата стая,но после ги познававах дори и сред други бебета.

Мама си е мама!

ако наистина са еднояйчни, значи са и еднополови 
весело изкарване на сватбата 

ами сигурно не е невъзможно  но е по-лесно да видят момичета и да се окажат момчета, околкото да видят момчета и да излязат момичета, но времето ще покаже

Весела сватба и по-кротка да е!  И честити ти синове (засега  )!

Весело  прекарване  на  сватбата  и  не  се  притеснявай  ще се  справиш  и  още  как.Да  се  похвалиш  как  е  минало  тържеството.

Zrdavei i ot men 4estito i men mi kazaha na triizmeren 4e 6te sa mom4etai poznaha Veselo izkarvane na svatbata.I 6te 4akame snimki

Радвам се за вас,и за близнаците.Важното е само да сте живи и здрави и най-ве4е да си бъдеш опора на съпругата ти,ина4е сам 4овек за никъде не е аз много оби4ам деца,а особенно като видя близнаци са ми много сладки  Желая ви много здраве,щастие и усмивки,на щастливата майка много търпение,а на тате троойно по-голямо търпение

ЧЕСТИТООООО!!!   

Честитооооооооооооо.Покажи  снимки.

aide 4estito da ste jivi i zdravi i shtastliv semeen jivot vi pojelavam i kasmetat nikoga da ne vi napuska,shtastliv popaten viatar v buriata na braka i dano se sdobiete s dve prekrasni malki sashtestva koito da osmisliat jivota vi tova za tatkoto  a tova za mai4eto  i pi6i kak iskarahte kak mina roditelite krotnaha li se i snimki 

Честито и от мен!
      за младото семейство!

И както казваше баба ми  НА ЕДНА ВЪЗГЛАВНИЦА ДА ОСТАРЕЕТЕ!

Наздраве за младото семейство!
Желая ви много щастливи мигове заедно и да живеете все така влюбени до дълбоки старини! Обичайте се и раздайте своите емоции до край и за малките човечета, които са на път да преобърнат живота ви, като отключат вратите към нови хоризонти на щастие и радост! Изживейте своята приказка и ценете всеки миг, който имате заедно!

П.П. Дано след щастливото събитие сте се помирили вече с родителското тяло. Успех, мир и разбирателство да има! 

Отдавна не бях влизала във форума.
Попрочетох ви. Но реших да пиша първо тук.
Много се радвам за този млад объркан татко.
Какво по-хубаво от това?! А и Господ знае на кого да даде близначета. Така че сте благословени, каквото и да казват роднините. Само да вметна, че нашия татко също се държа неадекватно, но с времето всичко си дойде на мястото. 

Честито и от мен! Дълъг и щастлив семеен живот!

Усещам, че сте объркани, но щастливи Всеки би се стреснал от такава новина, но няма по-хубаво от това, че са желани дечица  исе усеща вълнението от очакваното събитие. Родителите Ви вероятно също са объркани, но с времето ще свикнат с мисълта, би било жестоко според мен да ви зарежат точно сега. Желая Ви много щастие и скоро да си имате прекрасни бебчета

Според мен този татко тук се държи даже доста адекватно.  Бабите малко са поизтрещели, но дано се осеферят, докато се родят бебоците! 

Дааа, права си!

Вие сте намерили най-подходящото време да си вземете куче.  Ние бяхме с две кучета като се родиха бебетата ама едното го подарихме след няколко месеца за съжаление. Не издържах на непрекъснатото чистене (беше ретривър и пускаше ужасно много косми). Намери начин да спиш докато можеш, че като се родят бебетата съвсем няма да можеш. Въпреки че, аз моя мъж никога не съм го карала да става нощем и съответно той много бързо си изработи навик да не ги чува и да не се буди като реват. Ама такива като мен са малко 

Eeee, не така!  Какво ви мъчи?

Не само в главата, но и в цялото й тяло... хормони са!  Мъжът ми никога не знаеше като отвори вратата вечер, в какво настроение ще го посрещна. Да те утеша, че идентичността ми се "завърна" когато детето стана на 1год.

В тези моменти ни спаси една смешка, която измислихме. Когато прекалявах мъжът ми казваше "Пак ли са сменили извънземните моята жена?" и аз разбирах, че съм прекалила. По този начин си спестихме упреците, които човек неволно изказва заради неадекватността на другия. 

Смело напред и кураж, не падай само духом, казвам ти го като човек от противоположния пол, чиито близнаци са на 5 месеца без 1 седмица и с нас беше така, дори ми направиха изречение, че не е късно да ги махна абе тези хора луди ли са?! Няма нищо по-скъпо на света от това да видиш как детето ти прави нещо за първи път, как за първи път се усмихва, как се преобръща... Ще видиш, само мисли позитивно и не дей да обръщаш внимание на чужди думи, гледай си жената, бъди внимателен с нея, глези я, подарявай и дребни неща без повод

Вярвам ти!!!  И нашият тати беше страхотна картинка на прегледа .... доктора най-подробно ни обясняваше и показваше кое какво е, поздрави го за "масторлйка" - нашите са момиче и момче, броеше пръстчетата на ръчичките, посочваше устничките, крачета и глави.  Така и не можахме да направим снимка и клипче на момата в коремчето на мама, защото много шаваше .... то тя и сега си е по-дивата. Но върхът на сладоледа беше, когато чухме как им бият сърчицата  ...  милият в този момент така си беше глътнал граматиката и така се пулеше, че аз бях заета него да гледам, а не голямата плазма на стената. Беше незабравимо преживяване ... а това е само началото, колко още такива моменти ви предстоят.
Леко бременеене.

Много се радвам за теб  нашия татко сега ако го видиш, в началото и неговите реакции бяха подобни на твоите, ние бяхме хора с динамичен начин на живот, обичахме клубовете, партитата, хубавите питиета, работата си... и оп изведнъж  живота ни се преобърна, но не съжаляваме за нито една секунда от сегашния ни живот пожелавам ви най-красивите и здрави бебета, а като научиш за пола да не забравиш да ни споделиш 

Честито,татко!Разбирам вълнението ти!Желая ви юли месец да сте горди родители на две прекрасни момченца!А дотогава леко бременеене на жена ти.Влизай и в положението!Хормоните понякога наистина влудяват!

Честити близнаци!
Пожелавам им здраве и много, много късмет!
Пиши повече, защо се притесняваш, как се родиха, колко са големи, как е майката.
Поздрави. 

Честито и нека бебчетата растат безгрижно в здраве, щастие и обградени с много любов! 
Ама защо е тази тъжна физиономия? Да не би да има някакъв проблем с мъничетата? 

Честити бебчета!   

Виждам, че си притеснен, дори и да са се родили по-рано няма страшно! Ще видиш, че скоро ще ги гушкате вкъщи!  Дръж ни в течение, тук има много мами и татковци, които са били в същото положение.

Миличките, дано всичко е наред. Жал ми е за вас, голяма мъка е с недоносени бебета. Мобилизирайте бабите

Честити синове! Да пораснат бързо и скоро да си ги вземете у дома!

Голямо е треперенето, не искам да мисля и да говоря за евентуални проблеми. Дано са колкото може по малко. Ако трябва да ходиш на работа по възможност не оставяй жена си сама с децата. Адски стресиращо е в началото особено. Направо се разревах като се сетя кво ви чака. Но ти не се плаши. Все пак се мобилизирай и бъди готов за всякакви приключения   И се обаждай тук редовно да ни държиш в течение

Честити момчета, тогава! 

Eй, Ники, много си тактична, едва ли таткото, който пише тук в момента има нужда тсчно от твоите думи и съвети 
Не са нито първите, нито последните, на които бебетата са се родили по-рано. Наистина не е лесно, но пък колко се радват на прекрасни дечица след няколко по-трудни първи месеци. Дано малките бързо да започнат да наддават и всичко да е наред колкото се може по-скоро! 

Честито, мъжко татенце!!! Да са ти живи и здрави момчетата, скоро да са вън от кувиозите и да се гушкате четиримата!
Гледайте позитивно на всички предизвикателства, пред които ви изправя живота. Всяко зло е за добро, са казали хората. Ще се справите, ще видиш. Колко много хора между нас са седмаци... Не е чак толкова страшно.

честити бебчета и скоро да се гушкате четеримата

Аз пък не мисля така. Хубаво е да знае човек какво го чака за да се подготви. Разбира не може да знае точно бъдещето, но е хубаво да е подготвен максимално и то не толкова със знания, а с очаквания. Аз бях гледала дете преди близнаците и знаех горе долу какво ме чака. Но пак не бях достатъчно подготвена, реалността се оказа по ужасна отколкото очакванията ми. Но пък мисля, че Господ едва ли ще ги натовари повече отколкото могат да поемат. Все пак е добре човек да си има едно наум. Така че може би ти мислиш, че той няма нужда от предварителна настройка. Но той реално има независимо съзнава ли го или не в този момент на първоначален екстаз, защото ако едно нормално здраво и кротко бебче може да донесе много радост и щастие в семейството, така може, особено ако са повече на брой попаднали при неопитни родители, да донесе и много трудности, пролеми и мъка. Толкова много, че почти да не успеят да усетят щастието от гледане на дете. Споделям личен опит ако разрешаваш 

Твоята гледна точка е добре позната, но ти си единствената тук, която използва думи като мъка и наказание, когато говори за децата си. Така, че ще те помоля да спреш да сееш негативизъм по темите.

Да са им здравички момченцата на хората и да си ги приберат, пък ще си ги отгледат и нека сами да кажат след време дали гледането е било мъка или не.
Уморих се да споря с теб, затова занапред просто ще започна да те цензурирам ако не започнеш да се съобразяваш и да ограничиш  провокиращите и стряскащи коментари!

Честити  бебета  бъдете  живи  и  здрави.Поздрави  на  цялото  семейство.  

Double with Cream , аз не знам защо направо във форумните правила не се добави точка, която забранява на юзерите да споделят личен опит и мнение, ако то не звучи много приятно в ушите на някои хора.
Да не мислиш, че на мен ми е приятно да чета как на някои хора са им се паднали лесни деца, които им носят толкова много щастие и не създават никакви проблеми при положение, че нещата при мен са коренно различни. Пък не съм тръгнала да рева, че си споделят щастието пред хора, които имат  големи проблеми. Ако ме дразни да не чета, нали така. Но ако погледнеш от тази гледна точка може и да осъзнаеш, че е много по гадно и нечовешко  е да говориш колко си щастлив и късметлия на хора, които и да искат не могат да ги изпитат тези неща и то не по тяхна вина, а по вина на обстоятелствата.
Това е другата гледна точка, също толкова реална колкото и твоята. Но която най вероятно ти няма да приемеш и ще се възползваш от правата си да наложиш мнението си като ме цензурираш  Нищо чудно това и достатъчен повод за бан да е за теб.
В БГ и БГ форум явно демокрация скоро няма да има 

borislav_86, заповядай в темата на бебетата близнаци.

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=387525.0;all

Там можеш да споделяш, да питаш и да си комуникираш със себеподобни


П.П. НикиФин, отново изпадаш в излишен драматизъм!

borislav_86 , изобщо не съм зле настроена. По скоро съм притеснена. Но това не значи, че ти вие ще имате големи проблеми с бебетата. В крайна сметка статистиката в този форум е, че повечето близнашки майки са имали щастливо майчинство. Нищо чудно ако вие сте от тях. Просто моят личен опит е по различен. Дори децата ми не са седмачета, а осмачета. Гледам си от моето положение и опит и затова се притеснявам, друга причина няма. Вероятността обаче  вие да сте по големи късметлии от мен също е реална и всички тук се надяваме на това. 

  Няма нещастно майчинство или поне аз не разбирам как една майка,ще бъде нещастна,че има деца,па макар и 3(в твоя случай).Трудно ще е разбира се,едва ли има близнашка мама,която да каже,че и е много лесно.Но какво да се направи,да ги върне ли?!Просто се настройва психически и се пуска по течението.Къде паднали,ударени,наакани...гледаш по ведро и така. Няма нужда от негативизъм,само неприятности ти създава.

Честито    Не се притеснявай толкова  Усмихни се на живота, на дечицата и жена ти и си се радвайте на мъниците. Имам толкова приятелки, родени в 7-ми месец, живи и здрави са си    В 8-ми месец е доста опасно доколкото зная. Хайде късмет и пиши, тук има много хора, които помагат със съвети 

Е как да няма . Дори само когато детето ти реве и не знаеш какво му е и не можеш да му помогнеш си нещастен. Поне не знам майка, която да е щастлива в такива моменти. Да, ама ако тези моменти за едни станат пермаментно ежедневие за други тогава трудно ти остава време да изпиташ каквото и да било щастие. Познавам майки, които твърдят че децата им никога не са ревали, поне не без някаква очевидна и много основателна причина. АМи щастливи са, що да не са. Но е факт, че има и коренно различни случаи от тези.  Повтаряш клишета, върху смисъла на които се съмнявам изобщо да си се замислила.


vaflichka, то е ясно, че днешно време седмачетата по правило оцеляват. Ама когато имаш проблем знанията ти за статистиката изобщо не те греят, защото в природата на майката е да се притеснява и дори дреболии за околните за майката са цяла трагедия, особено ако и е първо бебе (бебета). Няма какво да заблуждаваме новоизлюпените родители и да се хилим през сълзи. Факт е да си майка е много тежко бреме и това е по правило. Рядко се срещат майки, които да са изкарали леко, безпроблемо и прекрасно майчинство.

Искам и аз да честитя на Борислав за двойното щастие.  
Пожелавам ви здраве,много щастливи мигове,скорошно  прибиране у дома и всичко да бъде наред.
Гледай положително на нещата,ще се справите.

ники за пореден път успя да изродиш темата   като си нещастна махни се от форума бе   тук сме щастливи с децата си и гледаме оптимистично. твоя постоянен негавитизъм няма да помогне никому, колкото и високо да цениш опита си, други такива като теб не съм срещнала нито в нет пространството, нито на живо. така че не виждам кому биха били полезни твоите черни мисли. ей, как пък веднъж не похвали някой от близките си или децата си  
Боби, сори за спама, скоро ще го изметат, но не се удържах  

Честито на таткото  Има тема за недоносените деца,можеш да научиш много от там.
NikiFin,в темата за недоносените повечето деца са с нормално развитие ,и без сериозни здравословни проблеми.Не всявай излишна паника.

Честити бебчета! Да пораснат големи и силни мъже и много да се гордеете с тях! Трудностите в началото ще ги научат да са по- борбени и да не се плашат от нищо!
Бързо да се прибират у дома и да ви радват!

По тази логика няма щастлива майка.Та кое дете не е ревало,майката се чувства безпомощна,но чак пък нещастна.Има моменти,когато знаеш какво му е,но пак не можеш да му помогнеш.По време на 6 часовата сърдечна операция на едната ми дъщеря,аз ревах пред операционната и се молех и вярвах,че всичко ще е наред,но не съм била нещастна.На първия им рожден ден изкараха Еми от реанимация,а Сиси беше на 400 км от мен.Никоя не можах да целуна за празника.Но вечерта черпих и бях щастлива,че всичко е минало.От както са се родили треперим над Ема заради проблемите и,но не се оставям да ме завладее песимизма.
  А по всичките ти постове до сега,смея да твърдя,че тебе яко те е завладял и не оставя време да се порадваш на хубавите моменти с децата ти.

По скоро осмислих темата.. за тези, които имат с какво да я осмислят. Ми бъдете си щастливи. Направете си тема на щастливите майки и си щастливейте там. Тази тема е на Борислав и предполагам я е пуснал за черпи някаква полезна информация от нея, а не само да получава потупване по рамото и успокоения от рода Всичко ще е наред, които наистина не виждам с какво могат да му помогнат. А аз си споделям личен опит, който може и да му помогне. А ако не му помогне поне със сигурност няма да му навреди.
Нито се оплаквам, нито се хваля, нито виждам смисъл от двете. Споделям факти. За сега не съм забелязала авторът да се оплаква от постовете ми към него. На теб ако не ти харесват просто не чети, вместо да се мъчиш да ме осереш. Май наистина ти доставя удоволствие да ме очерняш. Леко перверзна нужда според моите разбирания 

maya_78, вместо да извърташ и да носиш вода от 9 кладенеца защото просто не си признаеш, че си била нещастна когато детето ти е страдало. После като всичко е минало е ясно, че си била щастлива. Но не се опитвай да ме убедиш, че си се чувствала прекрасно гледайки как детето си се мъчи, когато се е мъчило. За което трябва, за хубавите неща  разбира се, че съм щастлива. Но ако детето ми е зле това ме прави нещастна. Ако сега ми кажат, примерно, че детето ми е неизлечимо болно и скоро ще умре не само че няма да съм щастлива, а ще бъда най нещастният човек на света.
Ако в повечето моменти съм щастлива, ако си спомням с радост за период от живота ми и искам пак да го изживея си правя извод че като цяло през този период съм била щастлива. Но ако си спомням с ужас за същото нещо, дори не искам да си спомням за него тогава как да се изкривя, че тогава съм била щастлива. Не вярвам и някой изобщо да го направи. Първите 6 месеца след раждането си ги спомням като ад и не помня да съм била щастлива за нещо, освен за това, че децата ми са живи. Но покрай останалите ядове хич нямах време да се почувствам щастлива поради този факт. Предполагам само, че  била щастлива, но само на теория, не и на практика.
И не съм никакъв песимист. По скоро съм оптимист. Но най вече реалист. Както и човек, който си изразява директно чувствата и мислите, без да се интересува от одобрението на масите

  Ти в ред ли си??Правиш ли изобщо разлика между нещастие,притеснение и други негативни чувства?И моля те,не давай такива грозни примери с неизлечимо болно дете.Защато в такива моменти,не нещастна,ами ще искам да умра на момента.

Темата за пореден път преля в нещо различно. НикиФин, прекаляваш!