наскоро ми бе предложено дете от дом Виница във Варна. Детето е прекрасно, единствено смущаващо е, че почти липсват реакции и рефлекси. Детето е на 4 месеца, следи с поглед, обръща се при звук, но нито движи краченца, нито реагира на температура, нито показва реакция на глад или умора. Не му бяха направени нито един от задължителните прегледи. По мое настояване те бяха разрешени от директорката. Така при прегледа с ултразвук на вътрешни органи, детето нито реагира на студа при събличане, нито на намазването с леденостуден гел по коремчето и гърба. Изобщо за всичкото време, което можах да прекарам с детето - няколко часа в два последователни дни, не го видях нито да се усмихне, нито да се разплаче, нито му чух гласа. След като се посъветвах с познат детски лекар за липсващите реакции, съответно рефлекси, той ми препоръча да поискам преглед при детски невролог. При молбата директорката се разкрещя като див звяр насреща ми и заяви, че съм я направила на маймуна (при това разрешените от нея прегледи са нейно задължение, което би следвало да е изпълнено много преди детето да бъде предложено на кандидат-осиновител). Забрани също всякакви прегледи за в бъдеще и ми изкрещя, че направо искала аз да се откажа от детето.
Има ли някой от вас подобни преживявания в процеса на осиновяване? Как взехте вие вашето решение? Моето желание беше да се консултирам с невролог, дали има увреждане детето и ако да, колко тежко е то. Нито съм очаквала някакви гаранции, нито 100 процентова сигурност. Просто исках да знам, мога ли да се преборя с наличния дефицит.