разрастването на семейството

Незнам,и егоист да съм не се засягам. Обаче ти колко деца имаш?Напълно приемам всичко,което си написала само,ако имаш поне две деца. Не за друго...,а защото ако някои ме беше питал преди една година колко деца искам да имам щях да му кажа категорично две. Е, да... ама сблъсъкът с реалният живот е друго.
Иначе благодаря за гледната ти точка на единствено дете.

И аз от една страна съм егоистка! Мисля за себе си, детето ми тъкмо започва да се очовечва, от тук на сетне ще става все по-самостоятелно. Като се сетя за бременеенето, не ме плашат дългите месеци, а по-скоро килограмите които ще кача. И после колко време и усилия ми коства, за да ги сваля... Да, това всичко е егоистично и мисля само за себе си в този момент. Но ако аз не помисля за самата мен, то кой ще го направи? Също ме гризе това дали ще обичам и второто дете като моята прекрасна Ема?!

Аз имам брат, не сме особено близки с него. Много различни сме, всеки с различни рабирания, приоритети и на различни страни. За това, че не сме близки може би вина имат родителите ми, знам ли?!
Мъжът ми е едно дете, твърди, че никога не му е липсвало и тежало това, че няма братя и сестри.

От друга страна, искам още едно детенце, само при вида на бебе се разтапям, обожавам децата. Знам, че дъщеря ми ще си другарче. Къщата ни ще е пълна с детски смях и...рев. И двамата с мъжът ми искаме още деца, но за сега още не се навивам и мисля за себе си. Искам да се развивам, а в същото време искам децата ми да не са с голяма разлика!

С две думи и аз не знам какво искам!

Цели три сестри са ми дали майка ми и баща ми. Нищо друго да не бяха направили, това е предостатъчно.
Богатство е. Който го има, ме разбира.
Две деца имам, а бих искала да имам и трето.  

Забравих да кажа за материалната страна. А именно за детска стая и т.н.
Ами откакто съм излязла от родния си дом съм по квартири. Това по никакъв начин не ме притеснява, и ако тази квартира ще ни е тясна с още едно бебе и куче, то ще я заменим с по-голяма. Това за мястото най-малко би ме притеснило!
Но всеки си е частен случай и гледа от неговата си камбанария!

За това е темичката . Да си споделим съдбите.

Искам да имам 2 деца, но за момента не ми стиска.Като си помисля за колики, безсънни нощи, никнене на зъби , косата ми настръхва.Но въпреки всичко голямата ми мечта е да имам момиченце. Мисля си, че ще ми е по-лесно ако децата са с по-голяма разлика.
А за момента работата ми налага поне близките 2 години никакво забременяване.
Аз съм едно дете, но това никога не ми е пречело, израснала съм в къща пълна с хора. Цял живот съм живяла с брата на майка ми, с който имаме 11 г. разлика и когото определено чувствам като брат.

Ооо, въобще не го мисли това, Божа работа! Първият ми син имаше колики 5 месеца, не ни слизаше от ръцете, ревове и мъки, не ми се сеща. После не спа две години. Абе... Вторият му е абсолютно копие като външен вид и абсолютна противоположност като темперамент. Колики имаше една седмица, и то не през нощта. Целият първи месец спеше нощем по 12 часа - от 10 до 10, само с пробуждане за храна. Сутрин с мъжа ми се будехме наспали се, споглеждахме се и се питахме - абе, ние бебе имаме ли или какво Седи си в леглото и си играе самичко...Никола никога, ама никога не се е заигравал сам, трябваше някой да му се прави на маймуна задължително Децата са толкова различни, че просто няма смисъл да се правят аналогии...

Винаги съм искала поне две деца!

Аз съм третото дете в семейството и категорично заявявам - прекрасно е да имащ и сестра и брат!
Прекрасно е да имаш толкова близки хора, но които можеш безрезервно да разчиташ.

Аз съм с две деца. За мое огромно съжаление след второто детенце мечтата ни за три се постопи.
И все пак кой знае - ние предполагаме, Господ разполага  ......

Никога не съм съжалявала че не останахме с едно дете. Напротив - сигурна съм че един ден ще съжаляваме че не сме се решили на трето...Не ни е леко с две деца, но съм сигурна, че това е най-правилното решение което сме вземали.
Само като ги гледам как си играят двамата, как се забавляват, как Жожо "кавалерства" на сестра си - е, по -щастлива не съм била...

Признавам си, че не прочетох всички мнения. 
Хванах обаче тази сюжетна линия с родителите, които имат само по 1 дете и егоизма...  Посмях се.

На въпроса. Твърдо съм на мнение, че съвсем не е задължително човек да има деца или да иска да има. Не смятам, че да се "продължиш" е най-доброто, което можеш да направиш за тая планета, по-скоро удовлетворява лични потребности. Познавам доста двойки и хора, решили да останат без деца. Повечето от тях са смислени същества, които всеки ден допринасят по много начини този свят да е едно по-добро място и в него да се живее по-лесно и с по-малко болка. Но, когато взех решение, че все пак искам да имам дете, реших, че няма да е само едно. Аз съм едно дете и наистина родителските очаквания, треперене, претенции и т.н. са тежки за понасяне и оправдаване (ако направиш грешката да се опитваш да ги оправдаваш, а аз я правих дълго).

После, обаче, реалността ме затисна. Що се отнася до материалната страна на нещата - не, не смятам, че е смислено да създаваш деца, надявайки се, че нещата все някак ще се наредят, без ясни перспективи как точно ще стане това нареждане. Една определена етническа група прави точно така и резултатите са плачевни. Реално, мога да си позволя да осигуря доър живот за едно дете и малко ме интересува, че има хора, за които доброто образование, здравеопазване и т.н нямат значение.

По-важното в случая е, че най-неочаквано при мен се появиха ограничения от здравно естество. Оказа се, че една забавна аномалия  наложи спешно секцио, а при операцията нещата се объркаха до степен, че едва не пукнах. Ако имам още едно дете, ще ми се наложи да мина отново през това, а изходът пак ще е неясен. Дали искам да си го причиня, въпреки, че има нелош шанс да ми се размине втори път? О, не. Ценя живота си твърде много.     

Аз съм едно дете на родителите си и дълги години се радвах, че нямам конкуренция за любовта и грижите към мен.
Когато родих първото дете реших, че друго няма да имам.
Забременях с второто и направо луднах.
Мислех си как ще премина още веднъж през тези болки с часове.
Родих за втори път само за 2 часа - от приемането до отрязването на пъпната връв,
дори не изохках докато ме заведат до родилната зала.
Сега се чудя къде ми е бил акъла?
Сега виждам, колко скучно е било детството ми, прекарано само сред възрастни.
Който се колебае за второ дете - родете още веднъж, дваж.
Ще имате повече любов и повече целувки - за даване и за получаване.
 

Вие съвсем ме наплашихте с тия ревове,колики.... Аз такова нещо не съм преживяваля.... Една или две вечери да сме лягали по-късно заради малката? Явно защо майка казва,че все едно бебе не съм гледала

Всички казвате ,че марериалната част няма значение , но как бихте реагирали на думите на собственното се дете -АМи защо си ме родила щом нямаш пари да ми купиш това .......

Тези думи бих ги възприела като мой провал.

Добър повод за разговор с детето относно цената на човешкия живот. И за това, че хората са с различни финансови възможности, в което няма нищо ненормално. И че това е отвратително, манипулативно изречение, за което няма място в детския речник.

 

Съгласна съм с Dez, но това не значи, че няма да се почувствам както казва РЕНИ.