приучване към гърне

Ако да е готово имаш предвид само да си казва, без да е учено, да си сваля гащите и да ползва гърнето, като майката е минимално включена в процеса - да, на 1 година не е готово, не отричам.
За мен обаче има многобройни ползи детето да е с постоянно сухо и чисто дупе , както и да не се ползват памперси, които се разграждат за стотици години. Всеки, обаче изхожда от собствените си мотиви. И понеже темата е за приучаване към гърне, споделям моя опит със спрявянето с проблема, както и преди няколко страници споделях опита си с несправянето ми с проблема през лятото.

не, под не готово имам предвид да не се налага мама 11 месеца(то даж е е повече, ако от 7-8 месечен се опитваш, а сега сте успяли да пишка вече, а е на почти 3 години) да го дебне кога проявява признаци, че ще пишка, за да тича с него да го сложи на гърнето. И разбира се детето и да не се дърпа, крие или напикава в гащите нарочно или да е принуждавано да кисне по 20 мин на гърне, че да свърши нещо и т.н.
Иначе ми е ясно, че все пак, повечето деца почват да казват, не точно от първият ден, че им се пишка...

За мен 2-3 седмици са напълно достатъчно време ,за да разбереш дали детето е готово или не.
Не са нужни месеци или години.
Ако това беше моето дете, през 1 час му свалям и вдигам гащите  и това в продължение на година,щеше така да се изнерви ,че сигурно до 5 годишен щеше да ми прави напук и да се напикава в гащите.

Моето пък не се изнерви и не ми прави напук. А каква е разликата да вдигаш и сваляш гащи през 1 час, ако детето си казва? Все едно е, пак има вдигане и сваляне на гащи. С времето като осъзнае какво прави, периодите се разреждат на 2-3 часа, в зависимост от това колко течности е изпило.
Angel Dust, на 2 години е детето, тъкмо навършени преди 10-тина дни, не на 3.

Пак казвам, всеки изхожда от своята мотивация и своите причини. Моите и на много майки, пишещи тук е да свалят по-скоро памперса. Това и обсъждаме и мнения като "не е готово" не помагат особено, тъй като за много от нас целта е да помогнем на детето да стане готово по-скоро, а не да изчакаме самО да стане готово. На мен не ми тежи, че се занимавам с тоалетното обучение на детето, не ползвам детска кухня и не го пращам на ясла, такъв е избора ми - да си го гледам удома и след като съм удома той е основното ми задължение.

А аз като Ариана виждам смисъл да се слага отрано на гърне, също с еко- и икономически съображения, а и е в пъти по-добре да ака в тоалетната, вместо да рина ла.на от дупето, ако ще и да се нарича "приучване на майката". Само че изпуснах момента, сега е на 1г.4м и ако се опитам ще ми прави напук, явно ще трябва да чакам "съзнателния момент"

Допълнително усложнява ситуацията и факта, че господина няма нищо против да стой наакан - само по миризмата и изключителното доброто му настроение разбирам какво е свършил. Онзи ден не съм го усетила и едвам го изстъргах от дуапарата - поне час е седял така и хич не му пука

Иначе бях чела, че има моменти, когато лесно се научават - мисля, че имаше такъв около годинката, но от мързел го пропуснах

Скоро намерих темата и ще я следя с интерес. Мисля на пролет да опитам с махането на памперса. За сега се справям горе долу успешно с акането в гърне. Не мисля, че е проблем слагането на гърне, когато знаеш кога детето ака. Мисля, че е доста по-хигиенично, от колкото да ака в памперса.

Ариана, искам само да кажа, че много ми допада начинът ти на мислене и се радвам, че има майки като теб 

Аз да се похваля, скромно  - днес сама отиде до тоалетната, като си дърпаше памперса и казваше "пъц", т.е., че се изхожда.
За мен това е голям успех, предвид преклонната й възраст от 16-месеца. 

Ариана - защо така напъвате да махнет епамперса, има ли някаква особена полза или е просто въпрос на гордост? Това се питат доста от пишещите тук. Защо едно дете да не го махне от раз безпроблемно, без напишквания, без страхове или инати, тогава - когато наистина самото то е готово? Това ще навреди ли с нещо?

Знаеш ли Вилико, има резон в питането ти.
С №1 беше голяма гордост за мен като майка, това че, така лесно и безпроблемно се раздели с памперса.
И на ляво и на дясно обяснявах, как не детето не може, а родителят е виновен, че не го е научил отрано да ползва гърне. Изумена цъках като видех/чуех за двегодишно с памперс.
Обаче опита ми вече говори друго, и това е, че не ние, родителите сме тези, които определяме правилата, а децата.
Това че, с № 1 не съм бърсала наакано дупе от 7-месечна възраст, не е бил мои успех.
Нито това, че бърша дупето на №2 вече 16 месеца, мои неуспех.

Аз затова питам.
Със синът ми не съм правила опити да стои безцелно на гърне, само и само да стои. Питах, той отказваше. После сам започна да си казва и така го махнахме.

Ариана аз лично не виждам с какво, това повече от година да го дебнеш, му е помогнало да стане по-готово...по-точно това е бил периода, в който ти си се опитвала да го научиш, а нещата са станали когато то е било вече и само готово....
Това, че си го гледаш в къщи и ти е основно задължение е прекрасно, но няма нищо общо със свалянето на памперса....
А мнения от типа - не е готово, за някои са много полезни...не заради мързела им и извинение, за нещо, което не правят, а защото разбират, че в това да тормозят детето и себе си няма някаква особенна гордост и че ако детето на 2-3 години още се напишква, не значи, че нещо му е повредено или че те са провалили се родители....

Не е въпрос на гордост за мен. Просто не смятам за нормално да стои с напикан памперс 3-4-5 часа. За наакан да не говорим. Не смятам, че детето се чувства добре от постоянния допир с мокър памперс, колкото и да е напреднала технологията. За сравнение - сега, когато свалям слипчето, за да сложа за сън памперс-гащи, детето се сърди и не го иска, което за мен е признак, че се чувства по-добре с гащи.

Отново повтарям - синът ми не е стоял безцелно на гърнето, нито пък по половин час. Слагала съм го преди и след сън, след ядене, преди и след разходка. За акането - когато виждам, че се напъва и всеки момент ще се изака. Ако е отказвал да седи на гърнето (имало е и такива периоди) - не съм настоявала.
Това, което съм правила, е да следвам моите инстинкти и сигналите на детето, да помагам, доколкото мога да ускоря процеса на научаване на нещо ново. Не на всяка цена, не насила. Както препоръчват гимнастика за бебета, която помага на бебетата да развият определени двигателни умения по-бързо, така съм действала и с тоалетното обучение.

За екологичните причини няма да споменавам, темата не е за това, въпросът е много спорен и много хора не възприемат този начин на мислене. За мен, обаче е важен. Съжалявам, че не започнах от самото начало с пелени за многократна употреба, но живот и здраве, ако имам още едно дете, ще съм по-добре подготвена.

Ескарина, благодаря  

Да, когато е било готово са се получавали нещата, само че благодарение на моите услия, вярвам, че е станало готово по-рано, отколкото, ако бях изчакала само да започне да ми казва и да си търси гърнето/тоалетната.

На мен ми е странно защо привикването към изхождане от рано на гърне се свързва с тормоз за детето, а и за майката. Аз също имам познати, които от 7-8 месечен слагат детето на гърне, сега е на 14 месеца и още не си казва, т.е. не е "готово", но знае за какво служи и ака и пишка там. Не го държат нито насилствено, нито повече от минута две - но детето знае защо е там. Предполагам се получава нещо като условен рефлекс, когато се започне от рано. Изкарват с един памперс цял ден, което за мен е от значение - не само защото облекчава сем. бюджет, което не е за пренебрегване, а и най-вече защото се извърлят по-малко памперси, както е писала Ариана. Не знам защо никой не обръща внимание на този аспект, аз като знам колко вонящи торби отиват в боклука само от моя производител, лошо ми става.
А освен това е по-хигиенично и за детето - моите познати са започнали с гърнето на 8 месеца заради упорит обрив, който малко след това изчезнал.

А колкото до гордостта - не бих се сетила за това, по-скоро бих била доволна, ако сина ми ползваше гърне./тоалента, а сег ами е млако кофти, ама се успокоявам с тезата на г-жа МаФани, че си зависи от детето  

Ариана - не става въпрос да го чакаш един хубав ден да дойде и да каже - мамо махни ми памперса, искам тоалетна/гърне.
Аз лично периодично съм предлагала гърне от както стана на година, но то точно за няколко дни си проличава какво е точно положението.
Но идва един момент, в който детето с радост просто приема идеята и самото то съдейства в научаването...за мен това е точният момент...когато виждаш, че отсреща детето откликва с желание, а дали това е на една или две или почти три години...за мен няма никакво значение...но когато този момент дойде, нещат астават много бързо, леко и приятно и за детето и за родителя.

tiliata - защото за мен това си е чист тормоз, да тярбва нон-стоп да следя за признаци за пиш или ако детето, защото за детето ми е досадно и затормозяващо да бъде подпитвано и подканяно през 30-60 мин да ходи до тоалетна, защото за него например, това да почне да напъва и аз да го разсъбличам, значи да му секне действието и изобщо да не се повтори същият ден, защото един такъв "насилствен" опит за акането му в  гърне преди да е готов доведе до 5-7-8 дневно стискане  и неакане...запек,болки,дуфалаци, диети и т.н..... и поради още един куп причини...и да за мен си е чист тормоз...да не срещаш отклик, но да продължаваш....