- Публикувана: 16 ян. 2009, 19:59 ч.
- Последно мнение: 19 ян. 2009, 17:36 ч.
Давате ли колата си на приятели?
Един спор ме подтикна да пусна тази анкета.
Примерна ситуация. Ако ваш приятел трябва да вземе нещо от покрайнините на София и му трябва кола, ще му дадете ли вашата (семейна и единствена, не поредната в гаража) или ще предпочете да го закарате вие до там?
Давате ли колата си на приятели? Защо? При какви случаи?
Аз бих дала от времето си, но не бих дала колата си. А вие?
Примерна ситуация. Ако ваш приятел трябва да вземе нещо от покрайнините на София и му трябва кола, ще му дадете ли вашата (семейна и единствена, не поредната в гаража) или ще предпочете да го закарате вие до там?
Давате ли колата си на приятели? Защо? При какви случаи?
Аз бих дала от времето си, но не бих дала колата си. А вие?
Почти не си я давам, основно защото е служебна и ще имаме големи проблеми, ако нещо се случи.
Давам на приятеля ми да кара, ако ходим с моята кола накъде заедно. Той също ми дава неговата (и тя е служебна
)
Родителите ми преди много години услужиха със семейната кола - Лада на познати, те катастрофираха, бяха добре, но колата отиде за старо желязо.
Давам на приятеля ми да кара, ако ходим с моята кола накъде заедно. Той също ми дава неговата (и тя е служебна
)Родителите ми преди много години услужиха със семейната кола - Лада на познати, те катастрофираха, бяха добре, но колата отиде за старо желязо.
За нищо на света не си давам колата на никой . Ако недай боже извърши някое ПТП или дори само ,ако шофира с превишена скорост( има и видеокамери вече,не е като едно време ) ,нали се сещате кой ще плаща ? Вие! А да не говорим,ако колата ви се ползва за кражба или за някакво престъпление ,за което пак вие ще носите отговорност. 
За услуга да закарам някой до някъде и без пари съм правила.Хора сме,налага се да си помагаме.
Само на мъжът ми и то когато трябва да се поправи нещо. Давала съм я и на баща ми. Предпочитам да закарам някой, ако има нужда. Обичам си колата нищо, че е мой набор. Аз съм малко стисната на вещи. Пазя си всичко и си обичам вещите. Ако нямам доверие на някой не мога да му дам и мп3-ката си, а какво остава за колата!
Давали сме я и резултата е че все нещо излиза после което е извън строя ,счупено огледало,счупена тонколона ,хлътнали копчета на таймера,липса на капачката на резервоара ,върхът беше когато ни върнаха едната кола без решетката под капака и много други не ми се говори ,но мъжът ми не обича да отказва ,а резултата е че аз съм бясна 
Моята я не давам на никого .
Мъжът ми два пъти е давал неговата. Първият път след служебно парти, на сутринта не е бил още изтрезнял, и негов колега е карал на връщане. Със скорост 200 км/ч, в средата на месец декември 
. Моят е изтрезнял на втората минута (пътят е 200км. в едната посока) и после каза, че топката е седяла една седмица в стомаха му 
.
Вторият път на негов приятел, защото трябваше да свършим нещо, а той нямаше как да дойде. Аз бях придружителят. Въпросният изобщо не си сложи колана, извънградско реши да провери колко може да тича колата, и последно погледнах километража на 160 км/ч (отново при зимни условия). В града влезе със 70 км/ч, аз вече се бях уморила да протестирам 
. Спряха ни от КАТ .
Тогава мъжът ми дойде на моят акъл
. И понеже е мека Мара, аз се погрижих всички, които имат някакви таксиметрови сърбежи, да се обръжат към жълтите автомобили, или както казва Mpulle , евентуално ако чак толкова е на зор мога да го закарам и да помогна но в никакъв случай да си дам колата . Като оставим настрани фактът, че и двете коли сме ги купили със заеми, които ще изплащаме още n-брой години, и двата пъти съществуваше реална опасност да останем в някоя канавка, благодарение на страхотните му колега и приятел.
Приятелството си е приятелство, но който иска да си троши главата, да не посяга на нашите. След като в наше присъствие карат като луди, не мога да си представя какво ще е, ако са сами.
Не, благодаря
. Мъжът ми два пъти е давал неговата
. Първият път след служебно парти, на сутринта не е бил още изтрезнял, и негов колега е карал на връщане. Със скорост 200 км/ч, в средата на месец декември . Моят е изтрезнял на втората минута (пътят е 200км. в едната посока) и после каза, че топката е седяла една седмица в стомаха му . Вторият път на негов приятел, защото трябваше да свършим нещо, а той нямаше как да дойде. Аз бях придружителят. Въпросният изобщо не си сложи колана, извънградско реши да провери колко може да тича колата, и последно погледнах километража на 160 км/ч (отново при зимни условия)
. В града влезе със 70 км/ч, аз вече се бях уморила да протестирам . Спряха ни от КАТ . Тогава мъжът ми дойде на моят акъл
. И понеже е мека Мара, аз се погрижих всички, които имат някакви таксиметрови сърбежи, да се обръжат към жълтите автомобили, или както казва Mpulle , евентуално ако чак толкова е на зор мога да го закарам и да помогна но в никакъв случай да си дам колата . Като оставим настрани фактът, че и двете коли сме ги купили със заеми, които ще изплащаме още n-брой години, и двата пъти съществуваше реална опасност да останем в някоя канавка, благодарение на страхотните му колега и приятел.Приятелството си е приятелство, но който иска да си троши главата, да не посяга на нашите. След като в наше присъствие карат като луди, не мога да си представя какво ще е, ако са сами
.Не, благодаря
Да на близки приятели и роднини,налагало се е и ние да взимаме.Обикновено ги разменяме,последния път беше когато приятел на мъж ми кара нова година в планината при лоши условия на пътищата,а той има голф 3 и не може да иде до там.Мъжът ми му дадете джипа иначе трябваше да го закара и на другия ден да иде да го вземе 
.Мъжът ми е тези дето не отказват на никой за нищо и понякога много си пати 
,не става въпрос за колата.
.Мъжът ми е тези дето не отказват на никой за нищо и понякога много си пати ,не става въпрос за колата. 
Даваме я . За това са приятелите .
НЕ
Евентуално ако чак толкова е на зор мога да го закарам и да помогна но в никакъв случай да си дам колата
Евентуално ако чак толкова е на зор мога да го закарам и да помогна но в никакъв случай да си дам колата
Давам. Най-често на роднини и колеги.
П.П. Няма да забравя месецът, когато катастрофирах и нямах кола / докато купя другата/, а работех на 10км от дома.
Нямаше колега, на когото не съм карала колата. Никой не ми отказа.
Само на свека вече отказвам, щото 2 пъти и огъна ламарините
П.П. Няма да забравя месецът, когато катастрофирах и нямах кола / докато купя другата/, а работех на 10км от дома.
Нямаше колега, на когото не съм карала колата. Никой не ми отказа.
Само на свека вече отказвам, щото 2 пъти и огъна ламарините
Давали сме и сме вземали. Но само на определени хора.
кола и жена на друг се не дава.
народна мъдрост.
народна мъдрост.
И едното и другото могат да ти го вземат обаче без да те питат.
Давам си я - е, зависи от приятелите на едната си приятелка не я давам (отиде ми задната броня).
Мъжа ми също си дава колата на най-бизките ни приятели. Мотора обаче - не.
В интерес на истината, много често ползвам колата или ме вози един приятел на мъжа ми. Дава ми я без проблем
и без уговорки. 
Странно ми изглежда някой близък приятел да ти открадне колата или пък да я повреди и да не поеме отговорност? На някой случвало би му се е? И що за приятел би бил ...
на едната си приятелка не я давам (отиде ми задната броня).Мъжа ми също си дава колата на най-бизките ни приятели. Мотора обаче - не.
В интерес на истината, много често ползвам колата или ме вози един приятел на мъжа ми. Дава ми я без проблем
и без уговорки. Странно ми изглежда някой близък приятел да ти открадне колата или пък да я повреди и да не поеме отговорност? На някой случвало би му се е? И що за приятел би бил ...
