Опашка за нещастници
Редим се на опашка пред кладенеца на желанията,
където за златна монета всеки получава своя блян.
Не е нужно да казвам мечтата, щом се редим само жени.
Млади и стари, бедни богати,
черни и бели жени, толкова много жени.
На някои очите са пълни със солени морета,
а други пресъхнали вече не плачат дори.
Отдавна никоя не се усмихва истински.
Това е опашка за нещастници.
Но всяка е поела в ръката си друга ръка,
и като огромна верига преплетени просто мълчим.
Думите са отдавна изчерпани, само поглед е нужен .
Молитвите са последния пристан,
когато всичко земно сме вече изпитали.
Затова и се молим, не за себе си а за всяка от нас.
Опашка за нещастници,
където всяка се надява накрая да чуе детския плач,
срещу златна паричка на дъното на дълбокия кладенец.
надявам се никой да не се обиди или огорчи просто имах нужда да го споделя с всички вас.