САЩ- 89 чифта очи, вперили поглед в Белия Дом

"helicopter parenting" му казват като че ли още на тоя тип родителство - ако някой е решил да събира материал по темата, с ключова дума поне да помогна.
Пикси, успех в писането!
На Леноре Скенази книгата предстои да излезе, горе-долу по същата тема.

Манталитета ни е различен, си мисля аз. И слава богу. Знам си, че никога няма да попия тукашните масови стереотипи за родителство, независимо работя или не.

Чакам още малко да поотраснат децата, та да тръгнем по рок концерти четиримата.

Ха! Блажка, аз тия дни се радвам ако стигна до Тайм или Newsweek, чак пък писане

Да, фразата хеликоптър родител ми е позната.   Моя позната, която преподава в университет, спомена, че на една фрешманка майка и се обадила да я пита защо детето е получило Б+, като винаги преди това е получавало А? 

По въпроса за бабите и дядовците, мисля, че имат важна роля в живота на детето.

Този Маркес на мен не ми хареса,дори бях истински разочарована,друго очаквах..
*
Az явно съм "зло куче-хапе"или съм дала тотал "игнор", но нито ме натискат за видове родителстване откъдето и да било,нито някой е посмял са ни иска децата   Научих се да не коментирам чужди решения по темата родителстване и грандиозни мисли по повод как си тормозя децата да си лягат под час и пр,кимам умно,казвам "хмм,много интересно" и всички сме доволни.
*
100% съм съгласна за ролята на бабите и дядовците(не като помощ,а като ролеви модел и пр),ако има 1 нещо заради к бих се върнала веднага в софия-това е то

Нито хеликоптера, нито начина, по който моето поколение е гледано, ми харесва. Хеликоптера не учи на независимост, а моето поколение бяхме оставяни без много-много внимание, което също е лошо. Важно беше детето да е нахренено, да не подсмърча и да си е научило. Всичко друго все едно как върви. Мъжът ми, който е расъл в Русия, е гледан по същия начин. Тъпо.

Аз в момента се кефя на http://www.amazon.com/What-Loved-Novel-Siri-Hustvedt/dp/0312421192 и ще си купя тази http://www.nytimes.com/2009/01/25/books/review/Walker-t.html?ref=books за полета до Будапеща.

Аз, сигурно заради форума (а тук патологията е страшна в някои подфоруми), отбягвам повечето разговори за деца и развитието им и на живо. Предпочитам неутрални теми  
Нямам нищо против да съм soccer mom, но със стил  

Хехе, аз май предимно за сокър говоря по тези мероприятия. Сигурно заради акцента, но веднага ме надушват татковците на тази тема.  Иначе с майките си говорим за бебешки неща - на кой му пораснало зъбче, кой проходил и т.н., но такива откачени коментари като на Пикси никой още не ми е казвал. 

Тук ме депресират по свой си начин - непрекъснато има някой дето тича, скача, играе тенис и от сорта и то на -15Ц! (Като беше по-топло все гледах да се разхождам с кафе или кроасан в ръка, за да видят те, че няма да се поддам на натиска  )

Сетих се нещо, което много ме ядоса вчера докато го четях:
http://www.nytimes.com/2009/01/04/jobs/04babies.html?_r=1&ref=jobs
Уж става дума за working mothers, които си носят бебетата на работа, но от статията става ясно, че те са предимно собственички на фирмите си и са единствените, чиито дете е там + и имат и бавачка.  (Това малко в тон с авторката на Биз, която се оплаква, че медиите се фокусират на ъпер клас майки като цяло)

Интересно ми е да ви чета. Нямам какво да кажа от опит и за това си мълча. Иначе мнение имам.   

Atti, какво имаш предвид с това?


Кафето и кроасана на какво са символ? Не може ли родител да пие кафе и да яде кроасан? Натиск?

Хахаххаа, неее, не става въпрос за родители изобщо. Натискът в моя район е да си фит на всяка цена и съответните упражнения по въпроса независимо от атмосферните условия.

О, Боже...  Ама вие за деца и майки говорихте и аз помислих, че в тая връзка... 
И аз не спортувам, ако не смятам многото ходене.

И аз съм така 

Кюбит за последната седмица 2 пъти те сънувах ( не, че съм те виждала, но това явно не пречи  )

Миналата седмица отивам на обяд сама, с книжка. Зад мен седнала една разпалена майка, която първо обясни на приятелката си (на доста висок глас, естествено), как мъжът й за нищо не се грижел, непрекъснато на работа бил или ако е вкъщи на блакбери-то и на компютъра, а тя как правела всичко за семейството, но не била като някои други домакини, които само се чудели на какъв спа да идат и къде Ботокс да си сложат. Отхвърли коментара на приятелката си "You always have nice hair and nails" с "It's the least I do for myself" . Дотук добре. После обаче разказа история, от която ми настръхна косата (книгата ми отдавна не ми беше интересна).

Синът й бил много, ама много умно дете, обаче бързо губел интерес и не се концентрирал. Ако си вършел работата добре, имал само Б-та (явно това тя разбира под много, ама много умно дете). За middle school, доколкото разбрах, ставаше въпрос. Един ден закъснял за час и имали тест да правят. Учителката му дала само 5 минути да направи теста, той много бързал. Един от въпросите на теста бил да даде синоним на дума, която означавал глупав (майката не можа да се сети за думата), той не я знаел и си написал името до думата. После всички ученици, заедно с учителката, му се били смяли.

Та майката написала гневен имейл на директора, оплаквайки се от учителката, която му се била "подигравала", вметнала колко пари те дават на училището, и как може така. И учителката, разбирате ли, си получила заслуженото, уволнили я...

Аз се обърнах да я изгледам тая важна кака с ужас, но не ми стискаше да й кажа всичко, което мислех в момента. С какво ми предстои да се сблъсквам по училищата, не ми се мисли.

Аз искам да ви се похваля с  2 игри( board games) дето хлапетата много ги харесват, стават и за дребоси като Ели и за по-големи като Калин:
http://www.amazon.com/Hi-Ho-Cherry%252dO-Book-Series/dp/B000N234 … 345904&sr=8-4

http://www.amazon.com/University-Games-Little-Monkeys-Jumping/dp … 345953&sr=1-1

Само да споделя, че моите никога не  можех да ги накарам да играят такива неща досега, имаме сигурно 100 игри и интересът е 0 обаче тези двете им допаднаха от първия път.

Аз съм настинала кошмарно и едвам гледам, а ще ми правят операция другата седмица и умирам от ужас да не съм болна и да ми сменят датата пак. Имам да махам 2 мъдреца дето са сраснали с костта и вече едвам ги търпя.  
Иначе с моите неща( някой пита, не помня кой), натъпкаха ме със стероиди, светя в тъмното от МРИ и МРА вече, 1000 изследвания, успокоиха ме, да очаквам да си загубя до 3-4-5-6+ години и зрението надалеч, и вече съм пушка
Поне очила имам и виждам, засега и болките намаляха, така че го смятам, че съм ОК  


Бубка, както имаше един виц, свиквай с пръстта. Бюрокрацията в скуул дистриктите е кошмар, през каквото меле минах заради Калин да се преборя с тях не ми се говори дори, но важното е че успяхме, но ПТА се опитаха да ме припат наскоро ( Калин още не учи в училището, само на логопед ходи там! ), а там е направо друга лига  Като прибавим, че ходя да помагам в библиотеката, мноооого се надявам ПТА да ме подмине, защото като ги видях и чух на една от срещите 3 пъти си плюх в пазвата да не съм така след няколко години. 

На ПТА плащам всяка година членски внос, но си намирам все повод да не им ходя на на събранията. (пред себе си, имам предвид).
Някои техни инициативи всъщност много ми харесват - панаир на книгата, панаир на науката, семейно гледане на кино, кенди бинго (голяма емоция и веселба е).
Но съм имала случаи да не се адаптирам  успешно към инициативата "облечи детето еди как си", това веднъж месечно, за създаване на училищен дух. И тогава играта позагрубява, защото е замесено и детето. А веднъж почвата под краката ми доста се поразклати, защото бях в училището за рождения ден на едното дете, и тъкмо сме раздали на децата да се почерпят, и чук-чук на вратата - "хелоу, дечица, ПТА". Било ден да се облечеш като любим герой от приказка. Ами ... пропуснала съм. "Да ви се не види на джуфките", си казвам наум, "вземете сега да ми провалите рождения ден на детето". Съответно, носят едни разделители за книги - да раздават подаръче на всеки, който е облечен. И тогава разбрах, че имало висша справедливост - от цял клас, нито едно дете! Все безотговорни родители се бяхме случили тоя ден. 
Не се дадоха обаче лесно дамите. Като започнаха да размятат разделителите "ама никой ли не иска подаръче? ооо, защо така?" - с едни гласчета, подмолни такива, на вълнички. (Добре, че от предварителен разговор с учителката знаех, че и тя е на моя страна по повод на инициативата, по-леко се понасяше ситуацията).
При другия ми син е била подобно положение. Ами сдават хората багажа в един момент, то не може на всичко и всички да угодиш.
Но като цяло - да, за ПТА съм, нека ги има.

Аз в блажено неведение не подозирам даже какво значи РТА.