Един женски въпрос

Колкото повече мисля, повече се убеждавам, че говори глупости. Инати се, а не иска да каже че иска да се върна..а и не бива...щото последния път аз бях по-виновна от него и не може да го преглътне. А и наистина не бива. И това да идва да се къпе вкъщи го казва за да види дали ще се "подчиня" - аз съм си малко инатлива и властна, та може да иска да си докаже, че вече като татко ще става на неговото. Ами иначе защо не си е събрал още багажа и не е подал молба за развод, след всичко станало и двамата имаме огромни основания да го направим.

На един мъж ,у трябват мноооооооого сериозни причини ,за да се разведе.))А това явно не е мноооооого сериозна причина:-)))

Днес за първи път реших да по-прегледам форумите (въпреки че след няколко дена ще стана татко). След като прочетох всички мнения, не издържах да не се включа.
За нищто на света недей да правиш аборт. Да имаш бебе е едно от най хубавите нещта на света, и не на всеки се случва. Приеми го като подарък на съдбата. Искренно ти пожелавам всичко най хубаво, сигурен съм че ще имаш много счастливи моменти в живота с бебчето.
А за мъжа ти....Ако чувстваш че все още го очичаш, недей да се отказваш от любовта ти и чувствата ти към него. Любовта е най хубавото нещо на света. Не се отказвай (притеснявай/страхувай) от чувствата ти  към него въпреки всичко. И тогава аз съм 200% сигурен че всичко ще бъде наред с теб и бебчето ти.
Всичко най хубаво на вас двамата:)

Днес си отидох вкъщи. Пак говорихме. Каза, че не искал да живеем заедно, не можел, ама искал да се виждаме отвреме на време. Викам му ти чуваш ли се какво говориш, той мълчи. Нямам никакви приятели, нямам на кой да се опра, само ти си ми...ама не искам да живеем заедно. След първата голяма караница аз излязох в 9 и се върнах в 11.30, той през това време ме бил търсил /обиколил целия квартал/ и по приятелки, а моят тел. беше изключен за час - час и 1/2 - и нещо му станало /това е първият път при който след караница ме няма толкова време, иначе за 1/2 -1 час се разходя и се върна/ и не можел повече да е с мен. Е това вече минава всякакви граници на нормалното.
Освен това "Абе ти помниш ли една Коледа на село като бяхме...." Тая Коледа беше преди 3 години...не знам какво да кажа...а отделно че и случката ВЪОБЩЕ НЕ Я ПОМНЯ...е сега като ми каза смътно се сетих, ама много смътно...
Щели сме да се виждаме 1 седмично като приятели и това е...

Ох не знам, завидно търпение имаш. Аз на твое място щях супер яко да подпаля, най- обичам някой да ми говори с недомлъвки. Аз щях да го поканя на един сериозен разговор и такива ама засега, ама ще видим не приемам! Или- или! Решаме и толкова. Положението е твърде сериозно- чакате бебе и няма място за лиготии и неизживяно детство. Ти си знаеш, но аз на твое място бих предпочела да реша проблема кардинално и да се разбера с него веднъж завинаги, а не да седя и да чакам да му дойде кефа. Мерси съм! Предполагам и на теб ти се живее, купонясва и не ти се прибира и не искаш да даваш обяснения, ама търпиш нали? Семейството изисква известни жертви и който е поел по този път би трябвало да си е направил равносметката.

Ей, хора, защо не ми пишете, отписахте ли ме вече?

Здравей, Касиопея!

Чудех се дали да ти напиша роман. Не знам доколко ти помагат постингите и подкрепата на другите във форума, но ми е ясно, че човек в твоето положение има нужда да говори и да обсъжда. Много добре правиш, че не мълчиш, а се опитваш да споделяш.

Реших да напиша нещо, защото и аз имам някакъв опит в подобна ситуация, макар и не идентична. Не обичам да клюкарствам, но трябва поне нещо да кажа – нашият тати реши, че не сме един за друг, след като бебето се беше родило и беше на 5-6 месеца. Така че при мен заден ход нямаше изобщо. Пробвала съм варианта “аз съм свободен, мога да се виждам с когото искам, да излизам, когато искам”, също и варианта съквартирантсво, при който въобще не знаеш на кой свят си и какво става. Резултат накрая – разбити нерви, съсипан живот, никакви перспективи и т.н. сигурно сега си мислиш, че имаш нужда от него, да е наблизо, да те подкрепя финансово и психически, нищо, че хойка. Скоро ще установиш, че никой не те подкрепя, че така се чувстваш по-сама, и по цял ден плачеш, а бебето…. Нещата не са едни и същи при различните хора, и при вас може да се получи след известно време, но аз имам съмнения. Човек, който се чувства ограничен от това, че има семейство, не е за тази работа. И не знам какво очакваш – да се нахойка, и да се върне като блудния син ли. И дори това да стане, ти как би го приела, а и сигурно пак ще се случи.

Да бъдеш с един човек винаги е компромис, просто защото това озн да не си с всички други. Ако това е твърде тежка задача за съпруга ти, то твоите ценности не са неговите.

Забелязвам, че се опитваш да обвиняваш себе си, което е класически симптом. Да, когато става дума за връзка между двама души, и двамата имат участие в изграждането, или разпадането и. Обаче няма да ти стане по-леко като си мислиш, че ти си виновна и го оправдаваш. Той е възрастен човек, а това значи най-вече ДА ПОЕМАШ ОТГОВОРНОСТ ЗА ДЕЛАТА СИ. Бебето не е просто грешка. Това е човешки живот, нечия съдба (на друг), и никой няма право да си играе с нея.

За да приключвам, че вече стана много, ще ти опиша най-лошия вариант – ще се опитате да живеете заедно по неговия начин, няма да стане, ти ще си нещастна, ще се разделите, ти ще се депресираш, детенце ще расте, може би ще пробваш неуспешно с някой друг и един прекрасен ден ще се събудиш, ще видиш ухилената муцунка на умното си и красиво дете, ще се погледнеш в огледалото, ще се харесаш и точно в този ден, в който ще си забравила да се самосъжаляваш, ще срещнеш най-накрая някой, :”който е сигурен, че ти си жената на живота му” (цитирам филм). И ще продължиш нататък в приключението, наречено живот, изпитвайки даже приятелски чувства към бившия, който не е разбрал какви дарове му е предложил животът. Това е най-лошият вариант, понеже не ти спестява нищо и трябва сама да изпълзиш. При всеки друг е още по-лесно – примерно, кризата му минава, той се осъзнава и отново ставате истинско семейство. На мен може да ми звучи нереалистично, но все пак той е твой съпруг и ти го познаваш най-добре.

Наистина се получи роман, но тези неща се случват всеки ден. Не се отчайвай и не забравяй себе си. Никога. Успех! Пожелавам ти здраво и хубаво бебче, много кураж и много любов!

Съгласна съм с всичко. Според мен е време вече да излезеш от ролята на жертва и на зависима жена, бъди силна, постави и ти своите условия и на който не му отърва  . Имай малко повече увереност и самочувствие все пак. Мъжа ти явно използва твоята слабост и си играе с теб както си иска. Ако на мен някой мъж ми постави подобни условия да живеем като съквартиранти и да си прави каквото му се иска няма да го търпя и да секунда.
Ако свикнеш с подобен начин на живот наистина рискуваш да се превърнеш в една нещастна и изтормозена жена след време и докато се усетиш ще бъде прекалено късно. Ти си познаваш мъжа най- добре, но не позволявай никому да ти се качва на главата , но аз като гледам върху твоята вече се тропа ръченица...Все се надявам да е нещо временно тази негова криза и наистина да не мисли сериозно това, което говори.

Бой му е мамата!!!аз бих го наритала веднага!!!:-))

Аз си мисля, че има друга. Яко е хлътнал по някоя фуста, да знаеш и сега се колебае дали да не я избере...

Това е най- неприятния вариант. Само накрая от много чудене да не остане от два стола на земята. Някои мъже като хлътнат и направо става страшно. А има някои жени, които така могат да завъртят главата на един мъж, че той да се промени коренно. Дано поведението му да не е свързано с жена. Макар, че на мястото на Касиопея би ми минало през главата определено като вариант. То все има и начини да се разбере де.

Защо всички сте се настроили така отрицателно към половинката на Касиопея? Съгласен съм че постъпва некорректно и грубо към нея, но това е само част от истината, една гледна точка. А винаги има и още една... Може би появата на детето събуди у него някакви страхове, неувереност в себе си, може би просто му трябва време да се съвземе, да се осъзнае какво е на път да изгуби...и в това нещо най-вече може да му помогне самата Касиопея...като му покаже че все още го обича и не му се сърди, няма претенции...А дали има друга или няма, това е само подробност, съпътстваща неговите преживявания.
И това че Касиопея все още не го е изхвърлила от живота й, че все още се опитва да поговори, да разбере... показва че и тя, може би даже подсъзнателно го усеща...
Много е трудно да преживееш такова изпитание и да запазиш любовта си в такава ситуация... но според мен си струва да се опита...

Ти въобще четеш ли какво казва тя???

Какво предлагаш да направи??? Ей го, казава си го направо, как да сме настроени ктъм някакво келешче, което знае как се правят бебета и аборти 

Миличка,не знам какво да ти кажа.....Само знам че нещата не вървят добре,може би трябва добре да си помислиш как да постъпиш,аз на твое място щях да го изхвърля от живота си завинаги.

sori 4e pisha taka..w petyk si otidoh wkyshti i snoshti i toi si doide. Spial v tehnite. Vze si niakoi ne6ta /toi sviri na kitara/ za hobito i drehi i na trygvane kaza - nali znaesh 4e tova ne e radikalno...otivam samo za 2-3 dni. Razbirate li, toi sega ot mujka gordost nqma da se pribere napravo, 6toto men me niama6e 7 dni sega i toi triabva da iz4ezne. Kaza 4e iskal da se griji za men i za bebenceto, kaza sy6to 4e me obicha, makar 4e ne bilo kakto predi. No vika ne moga da jiveia s teb...6tial da si naeme atelie i tam da si sviri. i tam da jivee li kakvo  li ne mi stava iasno. Vika i az sega spestiavam pari....nali triabva da se grija za vas.
Ufffff, da mu se nena4udish kvo mu stana izwednyj