Един женски въпрос

Имам добро предчувствие, че ще му мине на таткото.. може би не може да се примири, че животът му няма да е същият и бебето ще го поизмести

Ia se promeni,ia ne.Nali se se6ta6 prikazkata za valka.Imam priatelka s podoben problem.Dage sa6tia.To ne biaha sabirania i razdeli.I dvamata ne mogat da re6at kakvo iskat edin ot drug.A deteto im e ve4e na 5g. 

Снощи аз му звъннах (след като той беше обещал че всяка вечер ще ми се обажда да ме пита как съм). Казах му че така повече не мога и го питах колко време му е нужно да реши какво иска (вече минаха 3 седмици по този начин). Той вика "Не знам, кажи ти колко време искаш" и накрая му казах - викам още от 3 до 7 дни мога да изкарам пряко сили. Вече нито ям като хората, нито спя, ще почна да падам по улиците от преумора. Викам след това се развеждам. Сутринта ме събуди в 8 часа и пак говорихме. Вика ако дойда пък не съм сигурен все едно те лъжа, а аз не искам да те лъжа нито да ти давам надежди че нещо ще излезе. Аз снощи му казах поне докато се роди бебето да живее с мене за да ми помага малко от малко и да не се безпокоя. Той сутринта бил мислил и вика - до раждането може да се съберем (ама по неговата свирка - той да си излиза и влиза когато си иска), обаче после ако нищо не стане пак ще трябва да се разделим. Защо мисли за тогава чак не знам.
Вика обичам те, ама по едно време така ме беше яд че не исках и да те чувам. А пък понякога ми се иска да си събера нещата от всичките места (?) където съм ги разхвърлял и да си дойда. Незнам вика кво искам. Видимо е омекнал...ама вече аз почнах да се чудя дали ми трябва такъв мъж.  Еми всъщност не мога въобще да разчитам на него, той обещава само че ще звънне телефон и това не може да направи даже, камо ли нещо по-сериозно ако трябваше.
Утре ще се срещаме пак да го бистрим, а междувременно намекна че може довечера да дойде да спи вкъщи, ама аз му казах - както искаш..обади ми се по телефона.
Вече не знам и аз....започнах да го ненавиждам за това което ми прави...незнам вече дали съм склонна да правя компромис.

Я си вдигни багажа и иди при родителите ти, ако наистина е омекнал и иска да сте заедно ще изтрезнее набързо и ще си те прибере!

Чета ти темата откакто си я пуснала.... ммога само да ти кажа, че ако един мъж може да прави подобни неща с жената, която  носи дете от него... просто нищо хубаво не те чака занапред! Можеш да ми вярваш, понеже аз вече го минах тоя път, че при теб е и по-лошо понеже сте женени, ние не сме живяли и един ден заедно( то ако бяхме, щях да съм умряла от нерви вече:) Няма да се промени, ще те разиграва, ще те изнервя до степен да си изпускаш нервите, и после да ти обясни, че я виж ти каква си и прочее.... Каквото и  да се е натрупало между вас в момента не може да се оправи. Има един минимален шанс като си види детето нещо да му се пречупи от тази непостоянност, но да ти кажа две години чакам  туй чудо да стане, но не дочаках... само става все по- лошо... и за мен и за детенце....  Имаш нужда от спокойствие и единственото правилно в момента изглежда да го  накараш да разбере, че  представлението е свършило. Това е, да си изнася нещата от където си ги е разхвърлял, да си подрежда живота, но  това иди ми дойди ми и без друго ще доведе само до един единствен резултат. Ако жилището е семейно, по добре се посъветвай с адвокат и не бързай да го напускаш( не си спомням подробности , ако си ги написала - извинявай). Не бързай и с  развода,поне според мен... Нека се роди детето, нека мине малко време винаги  можеш да го направиш, но за това поне трябва да си много сигурна, а в момента ти не си, така че не бързай с развода.
Във всички случаи е време да му кажеш, че най-малкото след като той не може да се грижи за теб и бебето, което носиш, ти ще трябва да го правиш, така че да бъде добър поне да не ти къса нервите.
Абе почвам да се ядосвам, та ще си замълча нататък.....

Виж какво, Касийопея, изключително много се тревожа за бебето ти! На какъв стрес го подлагате- не е истина! Жената до като е бременна трябва да е най-спокойна, а при теб е точно обратното. Мисли първо за бебчето, после за оня мухльо! Естествено, че не си виновна ти за ситуацията, но въведи ред в чувствата и действията си, за да осигуриш така нужното спокойствие на бебока.

Според мен трябва ти да си помислиш какво търсиш в един мъж - дал ли ти го е ? Обичаш ли го или е по скоро превързаност заради времето което си живяла с него ?Как искаш да живееш - по-спокойно или да ти късат нервичките всеки ден ? Абе бъди егоиска . Помисли за себе си добре и за бебето най - вече . За варианта събирате се - разда се бебето , уж всичко е наред и в един момент всичко почва отначало . А тогава накъде ??? Децата се травмират толкова лесно .
 

 

Пожелавам ти късмет и вяра в бъдещето !
И най важното ако сега направиш отстъпки би било грешка според мен. Ако види че може да те разиграва сега не те чака нищо добро в бъдеще .

Spored men ti samata ne si naiasno kakvo iska6.Ne se sardi,4e ti go kazvam,no taka use6tam ne6tata.Kazva6,4e ve4e zapo4va6 da go nenavigda6.To az zapo4nah....Naistina triabva da nameri6 re6enieto po-skoro,za6toto tozi stres e mnogo vreden za beb4o.

Ами да, просто всякакви граници минаха. Вчера дойде да спи у нас и съвместно решихме да си отида да живея при родителите си. Той да живее вкъщи, така е по-добре и за двама ни, защото той вика при наште не мога да живея, изпокарах се с тях щото си позволиха да говорят лоши неща за тебе. Аз изкарах нещата че мисля за него, че за него ще е по-добре да си живее у нас. Аз се изнасям, тоя път за последно. Днес бях на лекар, той знае и ми се обади да ме пита какво става. Аз му казах докато не реши какво иска - да се съберем или да се разделяме - да не ме търси въобще, щото ме побърква. Викам не са добре нещата...доктора каза че трябва да спя/наистина напоследък хич не спя и имам болки вече постоянно/ и да не се влача като парцал по улиците. Той смята че докато реши какво да правим ще е добре да се виждаме - той имал нужда да се виждаме, било му приятно . Казах му че не желая...ако иска да сме заедно да ми се обади да си дойда и той да си идва всяка вечер вкъщи и така.
А на въпроса какво искам - да, знам - просто още го обичам и това е истината. Затова го търпя. Той твърди че и той ме обича, но през тия години много съм го била наранявала /пак не можах да разбера защо не го е казал навремето/ и сега го било страх пак да не стане така.
Вече нищо не мога повече да направя, отивам си при маминка и да смее да ми се обади да ме чуе.

Добре де неговите родители какво лошо са говорили за теб и защо?
И какво има мъжа ти предвид че си го наранявала преди?
Според това, което си представила досега като информация мъжа ти ми изглежда пълен мухльо и адски нагъл тип, който изобщо не мисли за теб, нито за бъдещото ви дете. Не е нормално да ти причинява толкова страдания. Какво цели- да ти докара някой спонтанен аборт ли?
А жилището ви семейно ли е или си е негово?
Аз не мога да разбера защо и ти се държеш мазохистично към себе си и продължаваш да му позволяваш да те тъпче. Особено впечатление ми направи фразата "Той смята че докато реши какво да правим ще е добре да се виждаме..." Той ли трябва да реши какво да правите? Аз мислех, че тези неща се решават от двама... Значи ти хем ще се изнесеш, защото не му било приятно при тяхните, хем ще го чакаш да ти свирне като му дойде кефа и да се прибереш.
Мисля, че прекалено много си му позволила да те тъпче и да е убеден, че си му "в кърпа вързана".
Не знам каква е цялата истина, но това, което съм прочела дотук направо ме потриса. Не знам защо още се занимаваш с него...Каквото и да си го наранявала навремето- да ти е казал когато трябва, а не да планирате бебе, да го направите и чак тогава да се сети да ти го каже и точно сега да те наказва едва ли не и да ти го връща. Пълно игнориране и това е , прекалено много компромиси му направи, време е да помислиш за себе си и за бебето. Успех и гледай да бъдеш по- спокойна за в бъдеще  , живота не се върти само около един мъж.

Незнам техните какво са говорили, не ми казва, но намекна че нещо за апартемента. Може би не само. Той е общ, взехме го веднага след сватбата преди 3 години с кредит, още не е изплатен. И този въпрос виси -  кой ще го плаща, кой ще живее в него ...
Търпя го и правя компромиси, защото 1. И аз съм го наранявала в миналото - ама вече не мисля че сега е момента да изкупвам вината си за миналото2. Обичам го(явно много - така излиза сега) а той твърди че и той ме обича, но аз твърде съм бързала (не знам ама тия 3 седмици не съм имала почивка и за 1 секунда, постоянно треперя от нерви, рев ...па и пуша по някоя цигара напоследък, което сама не мога да си простя), разбираш ли, бързала съм той не можел така да вземе решение, та той твърди че ме обича, но му трябвало повече време ...за какво незнам 3. Интуицията ми говори че сме един за друг, както искате го разбирайте...
Ама не става така...наистина можеше тия неща да ги изясним преди да стане бебето, а не сега. Просто не е момента. 100 пъти ме пита дали ще го намразя ако се разделим - аз го лъжа, казвам му че няма, защото той само чака нещо да му кажа на въпреки за да почне да нервничи...ама няма повече. Факта е, че вече го намразвам и незнам дали мога да му простя. На границата съм...Смятам че не заслужавам такова отношение при положение че нося неговото дете, въпреки всичко което съм направила...(викала съм му много, карала съм го да помага вкъщи, а той не искал да живее такъв живот??????а кой ли иска???), знам че и аз съм виновна че стигнахме до тук с прекалената ми прямота, винаги съм казвала каквото мисля - в момент на караница че го мразя, че не искам да съм с него но седя щото няма къде да отида - но това само като ме изкарвал извън нерви с неговото непостоянство-и той знае-никога в трезво състояние не съм му казвала нищо лошо...е да ама вика една лъжа казана 100 пъти се превръща в истина. Явно той не може да се справи, явно наистина съм го наранявала, но то така не става...не може да прави дете и после да се сеща....просто цигански работи са това.
Незнам защо понякога живота така се обърква...

За апартамента най- добре се консултирай с юрист, хубаво е да предположиш един евентуален развод, за да си подготвена и да си наясно с нещата и да знаеш как да процедираш, ако все пак това се случи. Защото като гледам колко безотговорно се държи като съпруг мъжа ти не съм убедена че ще стане изведнъж отговорен и като баща. Затова помисли и от материална гледна точка, защото трябва да мислиш и за детето си вече. Учудвам се, че родителите на мъжа ти вместо да мислят как да ви оправят отношенията при това положение те го настройват срещу теб и вече берат дертове заради апартамента. Много грозно ми се струва. Ти не си ли се чувала с тях откакто стават тези истории между вас?

Чета темата и не мога да повярвам, че някой може да си позволява такова отношение, пък било то и собствения ти съпруг Е какво е това нараняване да го караш да ти помага-това би означавало ти да се счупиш от болка, вършейки всичко сама, по тази логика.Според мен , трябва да го игнорираш за известно време-1-2 месеца ,ама никаква вест за теб да не получава, никакви разговори и т.н. Само така ще може той , пък и ти да си изясните нещата ,всеки за себе си, защото това положение е нетърпимо най-вече за теб,независимо ,че той може би е на друго мнение.
Що се отнася за апартамента не бързай с развода -важно е колко време ви остава да го изплатите.Пък и при всеки развод най лесно се оправят нещата със споразумение, но имайки предвид менящото се мнение на съпруга няма да можете да го постигнете .Сега не мисли за това а само за себе си и бебето,мъжът ти моге и сам да се оправя!

Много ти е тежка темата, чета я от известно време и искрено ти съчувствам, но не знаех какво да ти напиша.
Сега обаче прочетох за оставането му в апартамента и мисля, че трябва това да го помислиш още малко. Не мисля, че трябва да го оставяш в апартамента ви, мисля, че ТИ трябва да останеш - съответно после ти и бебето.
Който има проблем със семейството - той да се спасява. Доколкото си спомням и на теб не ти е лесно у вашите, защо ти трябва да се тормозиш, а той да се разполага в семейното ви жилище?
Честно казано това най-много ме вбеси. Помисли си!
Успех мила!