Здравейте!Живея с моя приятел от 3г. и половина.Аз много искам да се омъжа за него но той като че ли още не е готов!Все казва че е рано,ама той е на 32г.според вас рано ли е?Или просто не иска.А аз много желая двамата да си имаме дечица!Незнам какво да направя?Понякога се чудя аз дали съм готова?Моля ви пишете ми!
- Публикувана: 26 ян. 2009, 20:28 ч.
- Последно мнение: 14 март 2009, 22:39 ч.
искам да се омъжа и да имам деца
87 ми набор ли си?
87 ми набор ли си? И искаш деца?
Ама всъщност това са си 22 години.
Божкей, колко съм дърта.
Ама всъщност това са си 22 години.
Божкей, колко съм дърта.
И аз явно, и на мен ми мина същото през акъла. Баш на мен
Иначе по въпроса не знам какво да кажа. Щом на тия години за толкова време не му се е приискало...
Но нямам достатъчно опит, че да говоря, така че...
Да не казвам по тежка дума, че направо не си подхождате с приятеля ти, щом ти искаш едно, той друго.
Не си подхождаме, това ли намекваш,м?
Да не казвам по тежка дума, че направо не си подхождате с приятеля ти, щом ти искаш едно, той друго.
Не си подхождаме, това ли намекваш,м?
Вий вече сте се взели. Късно е да го мислиш.
Преди време Меа пускаше подобни теми.
Далеч , далеч от класата на Меа.
Тя поне се появяваше и на всеки пост поясняваше подробно и питаше нов въпрос , а на всеки трети по три букета. А тука , пуска мухата и си тръгна. Нито подробности, нито нищо.
Далеч , далеч от класата на Меа.
Тя поне се появяваше и на всеки пост поясняваше подробно и питаше нов въпрос , а на всеки трети по три букета. Малък е още, рано му е.
Откога на 32г. е рано??
За мъж си е точно навреме, за жена - 22г. според едни е рано, според други не е. Аз искам същото от 20 годишна, но с тази разлика че моя мъж е 1 година по-голям от мен и сме заедно от 19 годишни и чак когато ТОЙ стана на 25-26г. се почувства готов за брак и деца. Не съм родила кой знае колко по-късно от 22г., на 26г. бях, но ако бях с мъж 10 години по-голям от мен, да щях да родя и на 21. Когато има теми - кога родихте, всички се изтрепват да пишат колко е по-добре по-рано, когато има тема: Кога да родя - всички дават акъл на 40 едва ли не?????
Малък е още, рано му е.
Откога на 32г. е рано??
За мъж си е точно навреме...Направо си е юноша бУеден.
Аз ли не знам, нали имам син???!!!
Малък е още, рано му е.
Откога на 32г. е рано??
За мъж си е точно навреме...Направо си е юноша бУеден.
Аз ли не знам, нали имам син???!!!
А някоя да сподели кога мъжлетата им са казали -готов съм ,давай да правим деца
Писах и по-горе - като стана почти на 26г.
Ако се пазите с презервативи, спукай няколко. Когато забременееш, той няма къде да иде.
Ако трябва сериозно да отговоря, ти не си готова, а той не е сигурен какво иска от живота. Така смятам аз, като те чета.
Ако трябва сериозно да отговоря, ти не си готова, а той не е сигурен какво иска от живота. Така смятам аз, като те чета.
Ай сти'а бе! Така ли се зачевали децата в наше време
Меа беше яка мацка
Ще остане завинаги в нашите форОмски спомени 
...А някоя да сподели кога мъжлетата им са казали -готов съм ,давай да правим деца
хаха,рано му било..мен ако питаш,даже му е минало времето един мъж ако е "годен"за семейство си проличава доооста по-рано,тия дето по на 35 се чудят..от умрял писмо да чакаш.
айде стига съм се бъзикала,на момичето не му е до смях.
мислила ли си,че е с тебе,защото си млада и му поддържаш мъжкото его?кое въобще те кара да мислиш,че той някога ще поиска брак и деца от теб?давал ли е основание?ама не от рода на това,че много те обичка..нещо по-съществено,не само милички думи?!
колкото до възрастта-какво им е на 22-годишните?някои са зрели за брак,други,както виждаме,и на 35 не са.
аз се омъжих на 23 и съм най-щастливата семейна жена.и бебета искаме,но всичко с времето си.
един мъж ако е "годен"за семейство си проличава доооста по-рано,тия дето по на 35 се чудят..от умрял писмо да чакаш. айде стига съм се бъзикала,на момичето не му е до смях.
мислила ли си,че е с тебе,защото си млада и му поддържаш мъжкото его?кое въобще те кара да мислиш,че той някога ще поиска брак и деца от теб?давал ли е основание?ама не от рода на това,че много те обичка..нещо по-съществено,не само милички думи?!
колкото до възрастта-какво им е на 22-годишните?някои са зрели за брак,други,както виждаме,и на 35 не са.
аз се омъжих на 23 и съм най-щастливата семейна жена.
и бебета искаме,но всичко с времето си.
До сега не съм чула някой мъж да каже,че е готов за брак.Говоря за мъже които познавам,а не за всички като цяло.
Повечето мъже думата брак ги плаши.
Повечето мъже думата брак ги плаши.
До сега не съм чула някой мъж да каже,че е готов за брак.Говоря за мъже които познавам,а не за всички като цяло.
Повечето мъже думата брак ги плаши.
Повечето мъже думата брак ги плаши.
Моя пък ме натиска да се жениме
Аз се дърпам....засега успешно
Авторката няма смисъл да настоява за брак и деца след като приятелят й все още не е готов.Не стават тези неща насила.Според мен трябва да се замисли дали иска да се омъжи и да има деца точно от този мъж или по принцип.Ако иска от този трябва да седнат и да си поговорят хубаво какво точно го притеснява него и защо се страхува да направи тази стъпка.А ако иска по принцип деца и брак просто да започне да търси другаде.
Ние бяхме 6 години заедно преди да се оженим. Събрахме се като бяхме на 18, оженихме се на 24. Аз исках да се оженим и да имаме деца откакто бяхме на 22. Той реши че е готов на 24 (според повечето мнения тук явно му е било прекалено рано)... всичко си зависи от човека кога ще се почувства готов. Говори с твоя приятел, разберете се дали и той мисли за тези неща някога(не задължително веднага, а по принцип) и с теб, разбери докъде може да доведе връзката ви и ако и той има някакви такива далечни намерения, значи си струва да почакаш (но не го притискай, той трябва сам да реши че е готов)... в противен случай няма смисъл.
Моя десет години брак ме молеше за деца докато накрая ме измами и забременях. Ако трябваше да чака да стана готова ........
И аз така. Имам 2 деца (да са ми живи и здрави) но и за двете не бях готова
Даже като разбрах за второто бях готова да убия мъжа ми (бяхме на никъде, без дом ,без пари с едно дете, което често боледуваше, точно започнала нова работа), а той милия започна с обещанията....."Ще спра цигарите", "Ще помагам повече", "Ще работя повече", все неща да ти скъсат сърцето.
И ние бяхме млади и не бяхме готови за нищо ,но се справихме.Сега не мога да си представя живота си без тях.
Според мен, не че човека не ще дете, просто не ще теб 
сори, така го чувствам
Никога няма да забравя думит на един познат: той разведен на 50 /ама от запазените/ - тя 29 годишна. Връзката им около 7 годишна. Нещо за деца се говореше и той каза: "Аз дете мога да направя, ама тая не може го гледа" Много болно ми стана 
сори, така го чувствамНикога няма да забравя думит на един познат: той разведен на 50 /ама от запазените
/ - тя 29 годишна. Връзката им около 7 годишна. Нещо за деца се говореше и той каза: "Аз дете мога да направя, ама тая не може го гледа" Много болно ми стана
Здравейте!Всъщност една вечер си говорихме на тази тема и той ми каза че вече се е наживял и е видял много работи,и че единственото нещо което е нямал са деца.И аз му казвам че според мен вече му е време.Може да е прозвучала като подсещане но незнам.И той ме пита а ти искаш ли деца,и аз разбира се му казах "Да".и той ами хайде първото ще е момче второто момиче.ок.ама проблема му бил в парите незнае дали ще му стигат за заем и за деца.може би това го спира.как мислите?
хе хе
супер сладко
Може би е искал да види какво ти мислиш по въпроса след като той сам е подхванал темата... Най-важното е детето да е желано и обичано Пък това дали ще стигат парите ще го разберете чак след като се роди детето... ама хората са казали - баба знае 2 и 200... Така че пожелавам ви успех с бебеправенето
супер сладко
Може би е искал да види какво ти мислиш по въпроса след като той сам е подхванал темата... Най-важното е детето да е желано и обичано
Пък това дали ще стигат парите ще го разберете чак след като се роди детето... ама хората са казали - баба знае 2 и 200... Така че пожелавам ви успех с бебеправенето 
Според мен, не че човека не ще дете, просто не ще теб сори, така го чувствам
Никога няма да забравя думит на един познат: той разведен на 50 /ама от запазените/ - тя 29 годишна. Връзката им около 7 годишна. Нещо за деца се говореше и той каза: "Аз дете мога да направя, ама тая не може го гледа" Много болно ми стана
сори, така го чувствамНикога няма да забравя думит на един познат: той разведен на 50 /ама от запазените
/ - тя 29 годишна. Връзката им около 7 годишна. Нещо за деца се говореше и той каза: "Аз дете мога да направя, ама тая не може го гледа" Много болно ми стана И аз не бях готова, но сестра ми забременя (на 17) и на мен като ми превъртя шайбата (добих смелост) и айде и аз......мъжа ми все повтаря, че трябвало по-рано да свършим таз работа, че вече не издържал толкова на натоварване и недоспиване
(към днешна дата е на 40) Моя десет години брак ме молеше за деца докато накрая ме измами и забременях. Ако трябваше да чака да стана готова ........
И ние сме 10-та година.
Да не вземе да ме измами?
Моя десет години брак ме молеше за деца докато накрая ме измами и забременях. Ако трябваше да чака да стана готова ........
И ние сме 10-та година.
Да не вземе да ме измами?
Ами Фнимавай много!
чудя се какви са тия мъже и от къде си намирате,все не са готови все нещо им има... 
Да не те стряскам,но аз изгубих 9 год. от живота си с един такъв,който все чакаше да стане готов.Да си стъпи на крака финансово и т.н.Аз дори бях в по-кофти ситуация забременях,наложи се да направя аборт.Бих му шута.Той тогава беше на 32 сега е на 42.Доколкото знам все още не е готов(май дочух че има приятелка,но само се разкарват насам натам).Така че хубаво си помисли.Някои мъже си остават с ергенски манталитет за цял живот.
сега е на 42.Доколкото знам все още не е готов(май дочух че има приятелка,но само се разкарват насам натам).Така че хубаво си помисли.Някои мъже си остават с ергенски манталитет за цял живот.
И аз много се тревожа по въпроса с брака и децата 
Имам силни майчински инстинкти по природа, и много искам деца и то поне няколко. С приятеля ми сме заедно от няколко години, обичаме се, но той е някак много егоистичен, не виждам никакви реални желания за нещо по-сериозно, много е разглезен (само дете) и майка му още се държи с него като с някое 10 годишно , .. още учим, но аз ще завърша една година преди него (той е 1 година по-малък), на 25 съм.. и бъдещето с него ми е много неясно, не знам от друга страна и дали искам деца от такъв човек, въпреки че много го обичам. А и дали бих срещнала някой по-подходящ.... нищо не се знае... виждам го, че не е идеален, но се чувствам сякаш трябва да избирам между любов ( и евентуално семейсвто и деца, когато той реши, или най малкото двамата стигнем до това желание заедно.. което много ме съмнява че ще стане), и от друга страна да имам семейство и деца без тази любов (защото много ме съмнява, че бих могла да обичам друг човек по този начин)... а биологичният часовник ми тиктака и чувствам, че ДО 1-2 години трябва и силно искам брак и дете. 
Имам силни майчински инстинкти по природа, и много искам деца и то поне няколко. С приятеля ми сме заедно от няколко години, обичаме се, но той е някак много егоистичен, не виждам никакви реални желания за нещо по-сериозно, много е разглезен (само дете) и майка му още се държи с него като с някое 10 годишно , .. още учим, но аз ще завърша една година преди него (той е 1 година по-малък), на 25 съм.. и бъдещето с него ми е много неясно, не знам от друга страна и дали искам деца от такъв човек, въпреки че много го обичам. А и дали бих срещнала някой по-подходящ.... нищо не се знае... виждам го, че не е идеален, но се чувствам сякаш трябва да избирам между любов ( и евентуално семейсвто и деца, когато той реши, или най малкото двамата стигнем до това желание заедно.. което много ме съмнява че ще стане), и от друга страна да имам семейство и деца без тази любов (защото много ме съмнява, че бих могла да обичам друг човек по този начин)... а биологичният часовник ми тиктака и чувствам, че ДО 1-2 години трябва и силно искам брак и дете. 
защото много ме съмнява, че бих могла да обичам друг човек по този начин
по този начин - вероятно не, но може да срещнеш друг, който да обичаш повече и по-силно
все пак си само на 25 г.
... а биологичният часовник ми тиктака и чувствам, че ДО 1-2 години трябва и силно искам брак и дете.
При така описаната ситуация биологичният ми часовник би бил последна грижа.
Първо бих се замислила имам ли дом, където да отглеждам детето си, с какви пари ще се издържа семейството, би ли се откъснал съпругът ми успешно от полата на мама или женейки се за него, автоматично ще се оженя и за нея, мога ли да разчитам, че в негово лице ще имам партньор и приятел, на когото да мога да разчитам и в добър, и в лош момент, или само добрият секс е достатъчен и прочие въпроси от този род...
Иди ги разбери мъжете!
Никой не може да решава съдбата ти, особено тук в този форум
Разбирам до някъде че си объркана, но как мислиш, някой дали би могъл да ти даде трезвен съвет-при все че всеки човек е различен, а годините не винаги означават зрялост.
Успех, ви пожелавам.
Решението е изцяло във вашите ръце
Разбирам до някъде че си объркана, но как мислиш, някой дали би могъл да ти даде трезвен съвет-при все че всеки човек е различен, а годините не винаги означават зрялост.
Успех, ви пожелавам.
Решението е изцяло във вашите ръце