Искрено и лично - за свекървите с "любов"

Сега след като вече пуснах темата смятам, че е редно първият отговор да бъде мой.
1. Със свеки се запознахме преди почти 8 години на ден на града. Тя и тогава 20 годишният ми мъж бяха излезли да се разходят само двамата. Тогава с него бяхме само приятели и аз не й обърнах особено голямо внимание. Месец по-късно обаче вече бяхме гаджета и той ме заведе вкъщи да ме запознае с мама, където станах свидетел на най-грандиозния скандал който бях виждала до момента /не беше свързан с мен, но все пак показваше липса на възпитание/. Впечатленията ми за нея - ужасни!!! Чудех се как е успял мъжа ми да се самовъзпита абстрахирайки се от тази семейна среда.
2. Докато бяхме гаджета на всяка една наша среща тя му звънеше с молба да се прибере по различни поводи - кога за да й закачи пердетата, кога за да й оправи кранчетата, кога защото се била порязала и нямала лейкопласт. С оглед на това, че живеят заедно ми се миждаше абсурдно да го кара всеки път да бърза заради нещо.
3. При новината, че ще се женим /след като бяхме гаджета 2,5 години/ тя изпаднала в истерия, а на следващия ден срещайки се с мен ме молеше почти през сълзи да си живеем заедно ако искаме, но да не се женим /явно зада ни е по-лесно да се разделим/.
4. Относно подготовката за сватбата успя да ни съсипе хубавите моменти - настояваше да присъства на всяка покупка /което ние не допускахме в резултат на което следваха грандиозни скандали по време на които обиждаше всичко живо както й дойде/.
5. Слет сватбата си остана като преди това - опитваща да ни командва, постоянно вдигаща скандали и това без умора.
6. Най-много ме изнервя, когато се опитва да дава нареждания за неща, които нямат нищо общо с нея /къде ще прекараме празниците, какви дрехи да носим аз и синът й за да изглеждаме добре, как да сготвя рибата за Никулден  , това че постоянно настоява мъжът ми да й се изявява в ролята на шофьор на такси и т.н./ Но най- вече ме ядосва това, че категорично отказва да разбере, че ние сме самостоятелна семейна единица и вземаме решенията си сами и се налага мъжа ми постоянно да се кара с нея , за да й го обяснява.
7.Да. Има случаи в които осъзнавам, че не съм права, но повярвайте ми изобщо не изпитвам угризения на съвестта. Толкова нерви ми е създала вече тя , че изобщо не мога да се почувствам виновна.
Анализ: Сега се замислям, че ако не беше подкарала от самото начало със скандали сигурно и аз нямаше да й ходя напук. По принцип съм много кротък човек и нямам подобни отношения с никого. Интересно е да отбележа, че тя почти никога не се кара направо с мен, а все с мъжа ми, което ме изнервя още повече, защото му ги казва такива, че като го погледна след това и ми става жал за него.

1. Как се запознахте със свекърва си и с какви впечатления останахте за нея след първата си среща?
Запознахме се преди да имам идея, че един ден ще ми е свекърва . С добро - съвременна жена.

2. Какви бяха отношенията ви с нея, докато с мъжа ви още не бяхте бракувани?
Пак рядко се виждахме, но бяха добри.

3. Как свекито прие новината, че ще се бракувате?
Никак. На всички казахме при свършен факт.

4. Взе ли изобщо участие в подготовката ви за сватбата - избрани моменти ако отговора е "да"?
Отговора по т.3 дава информация.

5. Как и дали се промениха отношенията ви след сватбата?
Промениха се постепенно. Не помня точно кога. Май докато бременеех и след като се роди малчо.

6. Най-изнервящите й действия, думи и т.н спрямо вас, синчето й и евентуалните й внуци?
Много са. Най ме дразни това, че не мисли какво говори говори и всички нейни близки се опитват да замажат с "Тя си е такава". Когато ми писна, казах, че и аз съм си такава и да не се очаква от мен да целувам ръка и да се сниша. Сега сме добре - виждаме се на годината 1-2 пъти, не се чуваме

7. Има ли случаи в които осъзнавате, че отношението и държанието ви към свеки не е правилно и въпреки това й го правите напук?
Нищо не правя - нито напук, нито не напук.

Отдавна нямам проблем с който и да е от родата - не се натрапвам и очаквам същото от хората, на които не се нравя.

Желание да не общуваме изобщо отдавна имам и аз - обаче за мое нещастие хората са измислили мобилните комуникации, а и живее на 5 минути /не смее да идва неканена/, но и телефона ми е достатъчен. Нарочно звъни, когато знае, че мъжът ми си е вкъщи, за да е сигурна, че чувам разговора.
А с останалата част от родата им нямам проблеми - възпитани и интелигентни хора /повечето/, които обаче също не общуват с нея, което е показателно. 

Гони те параноята, честно!
Иначе ми е ясно защо са ти така обтегнати нервите, това което пишеш е 

1. Как се запознахте със свекърва си и с какви впечатления останахте за нея след първата си среща?
Запознахме се на рожденния и ден. Останах с впечатлението, че е властна жена с добър апетит, която много държи на семейството си.

2. Какви бяха отношенията ви с нея, докато с мъжа ви още не бяхте бракувани?
Оженихме скоро след като станахме гаджета.Виждали сме се малко пъти за това време, но се отнасяхме с любезна вежливост една към друга.

3. Как свекито прие новината, че ще се бракувате?
С радост. Все пак повече от 30 години бе чакала някой от синовете и да се ожени, пък и аз съм стока.

4. Взе ли изобщо участие в подготовката ви за сватбата - избрани моменти ако отговора е "да"?
Точната дума е намеса, а не участие. За някои от нещата направих компромис да бъдат така, както тя иска. Но други категорично не приех. Най - фрапиращото бе, че направи скандал за  менюто за сватбата и го определихме , така както тя настояваше, а след това с бъдещият ми съпруг ходихме да го променяме.

5. Как и дали се промениха отношенията ви след сватбата?
След сватбата-не, промениха се след раждането на детето.

6. Най-изнервящите й действия, думи и т.н спрямо вас, синчето й и евентуалните й внуци?
Идването и у дома без покана и по всяко време на деня и това, че си  беше втълпила, че с раждането функциите ми на майка се изчерпват и тя ще гледа бебето по нейните железни методи-къпане в сол, мазане с мас, ранно захранване, обличане до пълно изпотяване...Освен това искаше да взема детето, без предварителна уговорка и без това да е съобразено с моите планове и намерения.

7. Има ли случаи в които осъзнавате, че отношението и държанието ви към свеки не е правилно и въпреки това й го правите напук?
Не.

Не ме гони параноя мила. Тя просто знае точно в колко часа той всеки ден се прибира от работа и звъни точно 10 минути след това /явно му дава време за пазар/ 

1. Как се запознахте със свекърва си и с какви впечатления останахте за нея след първата си среща?
На рождения ден на мъжа ми, бях поканена у тях специално. Прекрасни впечатления. Взаимно прекрасни

2. Какви бяха отношенията ви с нея, докато с мъжа ви още не бяхте бракувани?
Идеални. Даже веднъж, като се бяхме разделили с мъжа ми/ още гаджета/ тя му беше вдигала гири хич и да не си мисли да й води друга снаха Много се смях после, като ми разправяше мъжа ми.

3. Как свекито прие новината, че ще се бракувате?
Нормално. Но няколко седмици преди това като й казах, че ще става баба, изпадна в шок Доста неочаквано й дойде, но като се освести, много се зарадва

4. Взе ли изобщо участие в подготовката ви за сватбата - избрани моменти ако отговора е "да"?
Не, никакво. Както и никой друг от семейството. С мъжа ми държахме да си организиране всичко сами, а родителите ни да бъдат поканени като гости

5. Как и дали се промениха отношенията ви след сватбата?
Не се промениха. Имах търкания със свекът ми относно първото ни дете, защото на него му се искаше да взима по-дейно участие, отколкото се полага на един дядо Но със свекърва ми - не, никакви проблеми.

6. Най-изнервящите й действия, думи и т.н спрямо вас, синчето й и евентуалните й внуци?
Няма такива. Направо е злато тая жена. Виж, майка ми колко ме е изнервяла, не е истина просто

7. Има ли случаи в които осъзнавате, че отношението и държанието ви към свеки не е правилно и въпреки това й го правите напук?
Да Има едно нещо, за което я дразня непрекъснато, но то е на шега - предаването на проф. Вучков

Към авторката:
Мисля, че си спомням предишната ти тема, ако не се лъжа очакваш дете скоро. Не се оставяй омразата и неприязънта да те обсебят. Остави мъжа си да и угажда, ще дойде време и сам ще вземе решение относно приоритети си. Игнорирай я и ще спре да ти се натрапва. Не и доставяй удоволствие да вижда как се задушаваш от негативни чувства към нея. Мисли за себе си, детето си, мъжа си - в този ред .
Когато ще идва - излизай, има хиляди начини - намери своя.

1. Как се запознахте със свекърва си и с какви впечатления останахте за нея след първата си среща?
Запознахме след като вече живеехме заедно със сина й. Не ме хареса - не ме е обидила, но си личеше!
2. Какви бяха отношенията ви с нея, докато с мъжа ви още не бяхте бракувани?
Никакви - не се виждахме и чувахме.
3. Как свекито прие новината, че ще се бракувате?
Зле! Каза, че може би няма да може да дойде и имаше претенции за датата!
4. Взе ли изобщо участие в подготовката ви за сватбата - избрани моменти ако отговора е "да"?
Дойде в деня на подписването, като гост!
5. Как и дали се промениха отношенията ви след сватбата?
Започна да показва, че не ме харесва, а аз като добре възпитана преглъщах това
6. Най-изнервящите й действия, думи и т.н спрямо вас, синчето й и евентуалните й внуци?
Липсата на каквато и да е заинтересованост от нейна страна за сина й и за внучето й, което изгубихме (за нея аз май въобще не съществувам)
7. Има ли случаи в които осъзнавате, че отношението и държанието ви към свеки не е правилно и въпреки това й го правите напук?
До сега не съм правила нищо напук, но след последната ни среща се замислям . . .

1.Съпругът ми,тогава мое сравително прясно гадже,ме заведе изненадващо у дома си.Първо впечатление-бях втрещена,защото тя го посрещна със скандал за нещо дребно,още преди да види,че не е сам.
2.Много добри.Разбирахме се отлично.Подчертавам миналото време.
3.Нормално.Но все още имам усещането,че го прие като необходимото зло.
4.Отчасти.Това,което помня най-ярко беше,че почти я беше страх да не пожелая традиционна булчинска рокля.Ние спазихме обичая булката да се облича от свекърите /т.е. те да платят тоалета/,а младоженецът-от тъстовете.А булчинските рокли,както знаем,са доста скъпи.
5.След сватбата почти не.Промениха се след като забременях.
6.Не мога да определя точно.Може би тоталната й незаинтересованост към нас и най-вече към детето и склонността й да не си мери приказките.
7.Не.Причината да отговоря така е в точки 5 и 6.

1.Има ли моменти в които не мислиш за свекърва ти?Може да ги споделиш.Ако има такива де.
2.Има ли тема в която не си писала за свекърва ти?Просто питам.
3.Мислиш ли ,че тази жена, свекърва ти,е родила ,отгледала и възпитала достоен за теб мъж?



Моля те да отговориш честно,но имайки предвид бушуващите ти хормони напълно те разбирам.Предполагам,че си умно момиче и се чудя как  отделяш толкова време да пишеш за свекърва ти ?Късмет и щастливо бременеене!



ще чакам следващото ти писание за свекърва ти

Правилно си спомняш  . Само че тук става въпрос за нещо различно - за това, което с течение на годините е довело до тези чувства.  С мъжа ми се разбрахме - лошото е, че в резултат на посещенията му при мама в болницата тогава аз до преди два дни бях на антибиотик /разбира се може и да не е това причината, но е кофти съвпадение/. Той го разбра и се чувства много виновен /което не е било целта ми/. Маминка обаче не можа да разбере и сега се чуди защо не искам да се срещам и разговарям с нея. Ами много просто - точно заради съвета който ми даваш  "Мисли за себе си, детето си, мъжа си - в този ред ." 

Ето и моите отговори:

1. Как се запознахте със свекърва си и с какви впечатления останахте за нея след първата си среща?
Буквално ни хвана в крачка. Бяхме в тях, а тя се върна неочаквано рано от работа. Как ми падна сърцето в ... като чух ключа в ключалката, е-е-ех! Тя се държа супер, и вътрешно се хилеше, но пред мен не го показа.
2. Какви бяха отношенията ви с нея, докато с мъжа ви още не бяхте бракувани?
Страхотни. По магазините ни мислеха за майка и дъщеря.
3. Как свекито прие новината, че ще се бракувате?
Много се зарадва, но и без това ние вече си живеехме заедно, било то у тях или у нас.
4. Взе ли изобщо участие в подготовката ви за сватбата - избрани моменти ако отговора е "да"?
В началото - не натрапчиво. Аз я каних да избираме рокля, да видим ресторанта. Последните дни свекърът ми се о...а с претенциите си, но предполагам, че и аз не съм подхождала достатъчно дипломатично.
5. Как и дали се промениха отношенията ви след сватбата?
Промениха се към по-лошо. Около сватбата се скараха много лошо с майка ми. Уж не официално, но от тогава като се ивдят и на мене лошо ми става.
6. Най-изнервящите й действия, думи и т.н спрямо вас, синчето й и евентуалните й внуци?
Като се роди Кая ми я дърпаше от ръцете буквално, но бързо се отучи. Пред хора й се е случвало да обяснява как те гледат детето, те ни готвят, те ни плащат, те ни...всичко. Опитвала се е да държи сметка на мъжа ми пред мене  и да го обвинява, че не може да разчита на него. Според мене първо безпочвено и второ - неделикатно пред мен.
7. Има ли случаи в които осъзнавате, че отношението и държанието ви към свеки не е правилно и въпреки това й го правите напук?
На пук не й правя, но на моменти действам предубедено. Въпреки всичко съзнавам, че в нея надделява доброто. Но парен каша духа.

1. Как се запознахте със свекърва си и с какви впечатления останахте за нея след първата си среща?
    След като 3 години бяхме гаджета и със съпруга ми решихме, че ще живеем заедно, той ме запозна с нея.

2. Какви бяха отношенията ви с нея, докато с мъжа ви още не бяхте бракувани?
    След неуспешен опит за гостуване и известни критики - Никакви. За общо 5 години отидох да я видя веднъж, когато беше излезнала от болницата и мъжът ми беше при нея да я гледа известно време.
3. Как свекито прие новината, че ще се бракувате?
    Беше учтиво информирана, че еди кога си е поканена да присъства на нашето скромно тържество.

4. Взе ли изобщо участие в подготовката ви за сватбата - избрани моменти ако отговора е "да"?
    Не. Нейните задължения се заключаваха в това да дойде до София и да се настани в хотела, който бях избрала за нея. Опитите за напътствия за сватбата ги приех с усмивка и с обясненията "Много благодаря, ценя мнението ти, но нещата ги разбирам другояче."

5. Как и дали се промениха отношенията ви след сватбата?
    Никак. Продължавам да съм все така любезна, учтива и почтителна към майката на съпруга ми. Всички съвети относно житие, светлина в живота, начин на обличане, раждане и т.н. ги слагам в графата "Говори си, не ми пречиш." Нашата е настървен любител на наставническо-менторския стил на общуване, който аз й позволявам да изявява, за да не се чувства потисната.

6. Най-изнервящите й действия, думи и т.н спрямо вас, синчето й и евентуалните й внуци?
    Няма такива, защото всичко зависи от това как човек се държи и какво ще допусне. Още в началото действах в стил "моят дом, моята крепост", като за минута не съм забравяла любезния, учтив и уважителен тон към нея. Най-смешния случай беше, когато ми изпрати извадки от любими рецепти и рецептурна книжка, които аз най-любезно, учтиво и уважително върнах по същата транспортна схема с обяснението, че нямам време да готвя.
 
7. Има ли случаи в които осъзнавате, че отношението и държанието ви към свеки не е правилно и въпреки това й го правите напук?
    Не, защото винаги съм много положителна, усмихната, любезна, уважителна и учтива и след това лицевите ми мускули са схванати по 1 седмица след срещи от 3тия вид

И най-накрая давам есенцията на нашите взаимоотношения: всяка полемика е излишна. Винаги я изслушвам до край, обяснявам колко е ценно мнението й за мен и след това правя, каквото  съм си решила. Твърде отдавна осъзнах, че не съм слънце, за да огрея навсякъде и факта, че някой не ме харесва, твърде слабо ме вълнува. Не съм политик, за да гоня одобрението на електората. Тази стратегия на поведение си я изработих и в служебните отношения след дълги опити да преместя стената с глава.

пак някой не е прочел първият пост.
1. Да и са много хубави - когато има ден в който да не звънне да се скара за нещо.
2. И сама написах - май няма такава - свободно време дал господ - а някак темите за любовниците и разводите не ме вълнуват...
3. Ще отговоря и на третия ти въпрос - да родила го е , но до там е приключила - гледали и възпитавали са го баба му и дядо му - в друг град от 2-та до 16-тата му година, затова е станал такъв какъвто го обичам.
Време за отделяне - дал Господ - скоро като се роди бебчо живот и здраве няма да имам толкова.
А пък като гледам - всеки си пише за това което го вълнува - на мен в момента това ми е болката.

1. Как се запознахте със свекърва си и с какви впечатления останахте за нея след първата си среща? - не си спомням, нямам особени първи лични впечатления, тя не говори почти.  
2. Какви бяха отношенията ви с нея, докато с мъжа ви още не бяхте бракувани? -  нямахме отношения с нея преди брака ни с мъжа ми.
3. Как свекито прие новината, че ще се бракувате? - зле, защото беше в една година със сватбата на дъщеря и и естествено мнението и беше, че сина и трябва да чака, защото жената се искала и не може да откаже, а мъжа искал и може да се ожени, когато си реши. Няма нужда да споменавам, че това нямаше значение за нас.
4. Взе ли изобщо участие в подготовката ви за сватбата - избрани моменти ако отговора е "да"? - Не, до последно не се знаеше дори дали ще дойдат със свекъра на сватбата.
5. Как и дали се промениха отношенията ви след сватбата? - ами от никакви , станала лоши.  
6. Най-изнервящите й действия, думи и т.н спрямо вас, синчето й и евентуалните й внуци?  - Това, че не зачита сина си като син, и смята че единственото и дете е дъщеря и. И че не се обади за рождения ден на внука си тази година дори да честити, кво остава да купи подарък, при все че е кръстен на нея!!!  
7. Има ли случаи в които осъзнавате, че отношението и държанието ви към свеки не е правилно и въпреки това й го правите напук? - Не. Но и ние почти не се виждаме. Няма за какво да си говорим.

1. Как се запознахте със свекърва си и с какви впечатления останахте за нея след първата си среща? Ами ходих при сина и на гости Тиха жена,много мълчи.

2. Какви бяха отношенията ви с нея, докато с мъжа ви още не бяхте бракувани? Много добри

3. Как свекито прие новината, че ще се бракувате?Е, то след толкова години "ходене" беше съвсем нормално

4. Взе ли изобщо участие в подготовката ви за сватбата - избрани моменти ако отговора е "да"? Всичко си подготвяхме сами, дори нямам подарък за сватбата от тях...

5. Как и дали се промениха отношенията ви след сватбата? И още как, аз станах лошата снаха пък тя жената без характер

6. Най-изнервящите й действия, думи и т.н спрямо вас, синчето й и евентуалните й внуци? Каза ми, че детето ми не е наред защото много реве...каза ми, че сигурно има проблем защото проходи чак след годинка....Малката/на 4м/ повръщаше като фонтан и беше с температура 39гр.цял ден, а тя ходи на гости на дъщеря си....да продължавам ли...

7. Има ли случаи в които осъзнавате, че отношението и държанието ви към свеки не е правилно и въпреки това й го правите напук? Вече просто не им говоря....

От "любов" чак се запених!

Като бъдеща свеки ще следя темата.

1. Как се запознахте със свекърва си и с какви впечатления останахте за нея след първата си среща?
Не помня точно, но вече имах едно на ум. Нямало е случай, в който като гаджета да звънна и учтиво да поискам да говоря с него, да не се е изцепвала с нещо "оригинално" от сорта:"амиииии сега ще проверя дали е тук" ... Боже, та тя знае дали комшийката си е в тях!!!! или пък "Надя, ти ли си?" (а аз не съм Надя). Също така знаех, че след раздялата МУ с Надя и началото на връзката му с мен е казвала:"то не,че и Надя е стока, ама и ти много не мислиш. Остави питомното и тръгна да гониш дивото." Разбирам я напълно - взех й най-милото  
За впечатленията: Властна. Много властна. В къщата им винаги е царял матриархат  

2. Какви бяха отношенията ви с нея, докато с мъжа ви още не бяхте бракувани?
Ами никакви. Помня, че много й се стягах и много държах да ме хареса. Бях малка и глупава

3. Как свекито прие новината, че ще се бракувате?
Това няма да забравя никога. Още повече, че мъжът ми беше сложил камера в/у ТВ-то, за да запечата този момент, неподозирайки как жената няма да се сдържи и ще каже каквото й е на душата. Каза МУ:
Моляяяяяяяяяяяяяяяяя? (с един характерен за нея фалцет)
Как така ще се жениш???? Не ти ли е рано????  (той беше на 29, бяхме гаджета 6 години преди това)
Е, как??? ти винаги си казвал, че няма да правиш грешката на баща си и да се жениш рано. (свекър ми се е оженил рано-рано ... на 30). Тук и той се изцепи:"сине, сине, двойката по ергенство ти я пиша лично аз!!!
Има ли причина да се жениш????? (и ме гледа в корема)
... и тъй - мъж ми се държа адекватно, а аз мълчах, мълчах и по едно време казах:" Абе, вие разубеждавате ли го, или само на мен така ми се струва" ... това беше първото ми надигане на главата.


4. Взе ли изобщо участие в подготовката ви за сватбата - избрани моменти ако отговора е "да"?
Опитите й да даде акъл за: кумуве, рокля, було, ресторант, меню, брой на гостите от страна на булката и пр. бяха парирани.
Мисля, че избра вратовръзката на мъжа ми, но аз после купих друга и ... нейната остана "да я пазим за нова"  

5. Как и дали се промениха отношенията ви след сватбата?
Промениха се. Лицемерно-хубави. Но малко се поукроти, когато другият син доведе другата снаха. Мисля, че тогава свеки разбра какво е да имаш лошаВА, мързелива и не много умна снаха. Все пак съм изборът на най-милото същество, а онзи другият, дето е имал неблагоразумието да се роди пак момче и читава снаха не можа да доведе. Толкоз то от него

6. Най-изнервящите й действия, думи и т.н спрямо вас, синчето й и евентуалните й внуци?
Компетентна е по всички въпроси. Акъл и ЦУ (ценни указания му викаме на туй в нашата къща) валят всяка вечер по телефона от 21:00 (тогава започва евтината тарифа на БТК) до към 21:30

7. Има ли случаи в които осъзнавате, че отношението и държанието ви към свеки не е правилно и въпреки това й го правите напук?
Никога  

В заключение:
Жената е умна и за взаимното ни нехаресване си знаем само аз и тя.
Тя обича да се меси и се опитва да налага мнението си, ние пък без притеснения й казваме, че всъщност сме решили друго. Конфликти няма.
Слава Богу - не сме зависими никак, нито от тях, нито от моите родители, които също имат много трески за дялане.
Като цяло родителите ни (понеже изживяват тежко, че нямат възможност да ни помагат материално, както много родители помагата на децата си) са всеотдайни във всичко останало.
Понякога си мисля, че аз съм твърде дребнава и много критична ....

1. Как се запознахте със свекърва си и с какви впечатления останахте за нея след първата си среща?
Запознахме се на един рожден ден на сина й ( т.е. моя съпруг). Малко след това започнахме с него да излизаме по сериозно.

2. Какви бяха отношенията ви с нея, докато с мъжа ви още не бяхте бракувани?
Служебни ( каквито са и сега).

3. Как свекито прие новината, че ще се бракувате?

Нормално, без особен възторг , но и без неодобрение - ние ходехме около 3 години преди да се оженим, а и тя не е от най-емоционалните хора, които познавам, т.е. за нейния характер бих казала, че се зарадва.

4. Взе ли изобщо участие в подготовката ви за сватбата - избрани моменти ако отговора е "да"?

Не, освен че даде част от парите.

5. Как и дали се промениха отношенията ви след сватбата?

Опознахме се по-добре. Разбрахме си лошите страни, посдърпахме се няколко пъти и след това установихме примирие - служебни отношение, без емоции и по-редки срещи.

6. Най-изнервящите й действия, думи и т.н спрямо вас, синчето й и евентуалните й внуци?

Най-много ме дразнят няколко неща в нея:
- спори до последно, независимо дали е права или не. Все едно говориш с радиото.
- ако те кара да й свършиш  нещо и ти откажеш, тя първоначално казва "добре" и след това  прави и струва и намира начин пак да те накара да й свършиш това, което иска - дали чрез мъжа ми, или по някакъв друг начин...


7. Има ли случаи в които осъзнавате, че отношението и държанието ви към свеки не е правилно и въпреки това й го правите напук?

Не. Много отдавна съм минала фазата да правя напук на някого , та било то и на свеки.

До сега някак се въздържах да си излея мъката в тези темички за свекървите, но сега с удоволствие ще го направя 

1. Как се запознахте със свекърва си и с какви впечатления останахте за нея след първата си среща?
Запознахме се може би още в първата седмица, когато започнах да излизам със синчето и - честно казано държа се възпитано

2. Какви бяха отношенията ви с нея, докато с мъжа ви още не бяхте бракувани?
Доста добри всъщност. Бях първото момиче с което синът и я запознава и се държеше супер мило. Още на втория месец гаджалък спяхме 2 вечери у тях, 2 у нас и никога не сме имали проблеми в този период.

3. Как свекито прие новината, че ще се бракувате?
Всъщност първо разбра, че съм бременна и въпреки първоначалния шок (бяхме заедно само от 4 месеца) като че ли се зарадва. Но от там започна всичко, започна бавно да се променя - първите и реплики бяха - Детето на мен ще прилича и ако е момче ще се казва Димитър (свекъра), ако е момиче Атанаска (тя) и това при положение, че едва съм разбрала за бременоста. Казахме, че няма да се женим и тя такъв скандал вдигна, че решихме уж всичко да е нормално във взаимоотношенията ни все пак да направим сватба.

4. Взе ли изобщо участие в подготовката ви за сватбата - избрани моменти ако отговора е "да"?
ОООО ДА ! Започна се с датата - пролетта да било, а аз трябваше да раждам края на юни. С мъжът ми определихме 15 февруари, като най-близка и подходяща дата (бях в 5 мес), на което тя се нацупи, защото щяло да е студено.  Харесахме ресторант - уютен с битова мебелировка, тя като се разкрещя, че от село е излязла и няма на село да се връща. Каква била тая селяния, какво щели да си помислят хората - това беше първия път, когато и отговорих на висок тон също като нейният, че това е нашата сватба и ще я направим както на нас ни харесва. То бяха едни истерии, чудесии - майка ми се намеси с добро предложение и укроти страстите  После беше за менюто, после за костюма на сина и - трябвало да е черен, но понеже той предпочете да послуша мен, взе маслено зелен. После искаше да идва с мен като си купувам рокля, на което категорично се възпротивих. Изпадна в ужас, че не съм кръщавана в църква и не искам църковен брак. Има и още ама стана много дълго 

5. Как и дали се промениха отношенията ви след сватбата?
Заживяхме отделно от тях. Всеки ден проверяваше дали потниците и блузите, с които е облечен сина и са чисти  Носеше манджи с тенджерите, щото аз съм била млада булка и сигурно не мога да готвя - детенцето и гладно седяло. Един път ми пренареди посудата и щях да я убия. Звънеше всяка вечер и недай си боже да не сме в къщи - вдигаше кански скандали (Нямате ли си къща, че ходите по улиците!, Сигурно жена ти не готви, за това ходите по ресторанти! Че за какво ходихте до Метро...Пикадили и т.н!)

6. Най-изнервящите й действия, думи и т.н спрямо вас, синчето й и евентуалните й внуци?

Непрекъснато се оплаква. Всеки разговор започва с това какво я боли, колко е изморена, как сигурно е болна от някоя нелечима болест - сама си поставя диагнозите  Беше болна от рак уж, после си беше измислила някаква болест на гръбнака и т.н А относно децата, ами в състояние е да не се обажда с месеци да попита как са - живеят на 15 мин. от нас. Винаги когато съм имала нужда да ги вземе за малко, тя има някаква по-важна работа, а после се сърди, че не съм ги водела и съм го правела нарочно, за да не ги вижда.


7. Има ли случаи в които осъзнавате, че отношението и държанието ви към свеки не е правилно и въпреки това й го правите напук?

Не.

   

1. Как се запознахте със свекърва си и с какви впечатления останахте за нея след първата си среща?
Връщайки се от почивка, минахме през апартамента на мъжа ми, да ме запознае с майка си. Носихме снимки от почивката. Там бяхме с мои приятели. Като влязох в тях дори не ми подаде ръка, седна си и се правеше на работна с някакви тетрадки пред нея /детска учителка е/, мъжа ми й даде снимките, тя помълча, а на една от тях беше той с една моя приятелка, на което СВЕКИ възкликна: "ау, какво красиво момиче".
2. Какви бяха отношенията ви с нея, докато с мъжа ви още не бяхте бракувани?
Уф... Ами колкото по-рядко се чувахме и виждахме, толкова по-добри. Всеки път като й ходех на гости й носех по нещо, но не поддаваше. Игнорираше ме, а щом заговорех ме прекъсваше и почваше нова тема.

3. Как свекито прие новината, че ще се бракувате?
Бях бременна, така че предполагам е очаквала. Не е имала изблици нито на радост, нито на огорчение пред мен.

4. Взе ли изобщо участие в подготовката ви за сватбата - избрани моменти ако отговора е "да"?
Да, купи бонбони. 

5. Как и дали се промениха отношенията ви след сватбата?
Ау, да, изведнъж почна да лицемерничи.

6. Най-изнервящите й действия, думи и т.н спрямо вас, синчето й и евентуалните й внуци?-Имаше един разговор веднъж, мъжа ми беше купил диня лятото и някой разправяше, че който разбира от дини, разбира и от жени, на което СВЕКИ каза, от дини да, ама от жени като гледам сина ми не разбира.
-Няма да забравя и как разправяше, че виждаш ли хората от Варна котка не си взимали, а жена ли?! /аз съм от Варна/
-Най-изнервящо ми беше обаче това, че всеки път щом се виждахме за повече от половин час започваше да говори за раждането на сина си. Колко й било трудно на милата и колко я боляло. За човек не раждал звучи странно, а за вече раждала жена, направо смешно.
Това са ми по-фрапиращите. Иначе другото са обикновенни заяждания и подмятания, колко ехидно съм говорила и сие.

-Спрямо мъжа ми, не понасях като почнеше да се лигави и да му вика "на мама момченцееееееееее" /100кила мъж/

-Спрямо детето. Уф, и това е нещо, което не знам как се стърпях да изслушам, разправяше как очите на сина ми били като копчета, а устата като кокошо дупе.    /само да вметна, че синът ми, на 8 месеца вече взима участие в много наши списания, страхотен ми е пу-пу/

7. Има ли случаи в които осъзнавате, че отношението и държанието ви към свеки не е правилно и въпреки това й го правите напук?

Не, дори съм прекалено толерантна. На лошото отвръщах с добро и си премълчавах винаги, като се чувствах засегната. Правих й комплименти и дори й звънях да я чуя как е. Което ми беше и грешката явно, тъй като нещата не потръгнаха и в момента съм пред развод с любимото й синче.


Господ да ми е на помощ и аз ще стана свекърва някой ден!

Напротив, тогава ще има благодат за нови поводи, как свекървата се меси в отглеждането на бебето или пък изобщо не ходи да го вижда, подарява му златна гривна или пък пластмасова от магазин за един лев.....сагата ще е без край, докато (ако) авторката в един момент не се усети, че е пропиляла най-ценните си мигове в злоба и освен да тормози себе си и да разнася семейството на мъжа си по форуми, друго не е постигнала. А, сори, може би перверзното удоволствие, че не е сама на тоя хал.

1.Нямам спомен как сме се запознали със свекърва ми..Все пак незабравим спомен ми е как съм се запознала с мъжа ми.
2.Преди да се оженим нямахме почти никакви отношения.
3.Не знам как е реагирала,като е разбрала за сватбата,но дойдоха и тримата/със свекъра и мъжа ми/ и ми беше приятно.
4.Всичко за сватбата си го подготвихме ние с мъжа ми.Веднъж излизахме по магазините и ми купи хубаво бельо и други нещица и после ходихме и да хапнем.Дотук добре.
5.Опознахме се след сватбата,като поживяхме заедно.Тя себе си не може да търпи,та нас ли?
6.Към най-неприятните ни моменти не искам да се връщам.Забравила съм ги.Знам само,че съм имала подкрепата на МЪЖА ми и свекър ми.
7.Много съм търпелива.Не обичам да правя напук на никой.Винаги съм била толерантна към нея.

Пак ви призовавам - ако не сте снаха, която има желание да сподели - просто не пишете. Включете се в темите - "защо имам/нямам любовник?" , "много ли се овлажнявам по време на секс?", "клуб на развеждащата се съпруга" и т.н. Мен те простоне ме вълнуват. Ако вас не ви вълнуват темите за лошите свекърви - не четете!!!  Както се вижда явно има достатъчно млади жени освен мен, чиито семейства, а и нерви страдат от намесата в тях, просто защото са възпитани и търсят мирен начин за справяне със ситуацията. Не всички успяват, а и имат желание да се скарат със съкровището от първа среща, след което да я заточат вдън гори тилилейски и никога повече да не я видят и чуят. А и да ви кажа честно никой тук не знае коя съм аз, от къде съм и кое е семейството на мъжа ми. За сметка на това обаче на нормалните хора им олеква когато споделят - вместо с психоаналитик със посестрими /по-евтино е/. А ако споделянето е перверзно, то значи тук е пълно с извратени жени... А вие щом го четете явно също сте такива или пък сте поне воайорки. Ако не искате -  не четете и не пишете - това е лесно.
От всичкити ваши писания несвързани с темата става ясно, че може би не е задължително една жена да е свекърва, за да е злобна и да се заяжда без причина /и то с непознати/. Достатъчно е просто да е незадоволена...

Сега малко offtopic, а в следващия си пост ще бъда конкретна по въпросите.

Първо - разхождаща се насам-натам, хобито ти е подхващаш кампании и да атакуваш непознати произволни потребители, защото не си съгласна с тяхната позиция, начин на изразяване, пунктуация и т.н или просто конкретно katiado не ти допада, понеже не е първа любов със свекърва си? Или трябва да иска разрешение какви теми да пуска? Много въпроси задавам, ама нещо недоразбрах...

Второ, ще се разпиша в тази тема, защото ме наведе на много размисли, за които не съм и предполагала, че ще ми дойдат някога до главата... За свекървите и това, че наистина са особен биологичен подвид. Накратко, безоблачните ми отношения със свекърва ми току що взеха неприятен обрат. Приемайки поканата ми да ни гостува за десетина дни и да си види внука, забрави, че правилата за отглеждането на детето се определят от родителите. Така, че сега ще отида да се преборя за правата да нахраня детето си както аз намирам за добре и да го обелка в чисти дрешки, което - според нея, не е нужно. и

После ще се върна да отговоря на въпросите на Катя. Може би връщането назад ще ми помогне да разбера какви важни знаци, които можеха да ми подскажат такъв развой, съм изпуснала. 

Като бъдеща свекърва бих се радвала да пуснете и тема,  в която да прочета каква би трябвало да бъде една перфектна свекърва.Само вашите ясни и точни  изисквания към нея.Без разкази и оплаквания.Знам,че най-добрата е мъртвата свекърва, но аз все още съм жива и живо се интересувам от Вашите изисквания.Да ги имам предвид, за да не се дъня пред бъдещата ми снаха.

1. Как се запознахте със свекърва си и с какви впечатления останахте за нея след първата си среща? -
запозанахме се в нейната къща, бях поканена на гости. Останах с впечатлението, че е нормален човек.
*********

2. Какви бяха отношенията ви с нея, докато с мъжа ви още не бяхте бракувани?
Отношенията ни бяха повече от чудесни.
**********

3. Как свекито прие новината, че ще се бракувате?
Беше повече от доволна. Все пак аз бях и съм цитирам: "снаха за чудо и приказ"

*********
4. Взе ли изобщо участие в подготовката ви за сватбата - избрани моменти ако отговора е "да"?
Да, даде половината от сумата. Всичко сме си избирали аз и мъжа ми!
**********

5. Как и дали се промениха отношенията ви след сватбата?
Станахме по близки.
************

6. Най-изнервящите й действия, думи и т.н спрямо вас, синчето й и евентуалните й внуци?-
 Прекалено много ми угажда. Изнервяла съм се, подвластна на хрмоните, когато се роди детето. Но сега помощта и е безценна. Хич не се вживявам, че я е облякла с една  блузка повече, или че не и е вързала косата точно така както аз искам(това са примери просто)  

1. Как се запознахте със свекърва си и с какви впечатления останахте за нея след първата си среща?-привика ме на очна ставка,тъй като в онзи момент се явявах аз причината/според нея/,заради която синат й ще се развежда с предишната й снаха/онази как и е позволявала да я командори и тормози,незнам-но с мен не постигна целта си да и слогувам
2. Какви бяха отношенията ви с нея, докато с мъжа ви още не бяхте бракувани?-на приливи и отливи
3. Как свекито прие новината, че ще се бракувате?-зле,разболя се
4. Взе ли изобщо участие в подготовката ви за сватбата - избрани моменти ако отговора е "да"?-никакво участие нямаше тя по време на подготовката.Както споменах по-горе се разболя ненадейно,но тя не беше болна,а просто реши,че,ако се тръшне ще развали сватбата...И въпреки,че от нашата болница си тръгна като здрава,тя на другия ден хвана багажа за София,щото видите ли нашите доктори са тъпанари В деня на сватбата се обади вечерта/вечерна беше/и каза на свекър ми,че умира,а сестра й на другия ден се обади да каже,че я изсписват
5. Как и дали се промениха отношенията ви след сватбата?промениха се къмдобро,тъй като прекратихме всякакви контакти с нея
6. Най-изнервящите й действия, думи и т.н спрямо вас, синчето й и евентуалните й внуци?Много са,ама то простотията и е в повече.
7. Има ли случаи в които осъзнавате, че отношението и държанието ви към свеки не е правилно и въпреки това й го правите напук?Имало е такива случай,но след дълго упорство отмоя страна да имаме някакви контакти,се убедих,че няма смисъл да се занимавам с нея,камо ли да контактуваме...Вече нямам угризения и не се замислям,дали съм права или не.Доста нерви съсипах,но стига вече

Баба ми, лека и пръст, имаше една приказка: Като не мога да помагам на младите, поне да не преча - не иде реч само за материална помощ. Това за мен е идеалния родител, майка/свекърва няма значение.
Моля се само да не изтрещя на дърти години и да причиня на детето си това, което виждам покрай мен.

Пусни де!И там ще се разпишем,пък и бъдещите ще се учите!

Не обичам да пускам теми.Предпочитам да чета и да си правя изводите.

Аз реших да се направя на добра. Темата е факт. Дано да има желаещи да пишат в нея, както и желаещи да я четат.

Прочетох темата /чела съм и други подобни теми - любопитно ми е и интересно да ги чета ./ След всичко прочетено за свекървите един въпрос само не ми се изясни - какви са тези съпрузи и синове , че търпят всички тези дивотии  .
За свекърва си и свекър си много мога да разказвам / както за майка ми и баща ми , защото и те не са китки / , всички в купом ми съкратиха дните с определено количество . Но мъжът ми отсвири майка си и баща си още в началото , когато се почнаха простотийте и никога не им е цепил басма .
Ето на това се чудя синовете им как го позволяват да се случва 

1. Как се запознахте със свекърва си и с какви впечатления останахте за нея след първата си среща?
Месец след като се запознах със бъдещият ми съпруг се запознах и с майка му.Впечатленията ми бяха много добри-държеше се мило, любезно

2. Какви бяха отношенията ви с нея, докато с мъжа ви още не бяхте бракувани?
Добрите ни отношения продължиха докато не направихме годежа.

3. Как свекито прие новината, че ще се бракувате?
Тогава си мислех, че се беше зарадвала, но като гледам снимките от годежа....не ми изглежда много щастлива...
Особено когато и съобщихме датата за сватбата хич не беше доволна..много държеше да чакаме девера (с който мъжът ми се засича на 2-3 години веднъж, заради работата)...

4. Взе ли изобщо участие в подготовката ви за сватбата - избрани моменти ако отговора е "да"?
По абсолютно никакъв начин...тя дори и масата си вкъщи не подреди, за да посрещне гостите си...това го направи мъжъ ми...дали не е било изява на протест  

5. Как и дали се промениха отношенията ви след сватбата?
МНОГО.Явно жената бе останала с впечатление, че като нейна снаха, трябва да я обгрижвам , да я гледам...да пера, готвя, чистя...Има си режим на хранене с който всички ние трябваше да се съобразяваме...така много рядко имах възможността си да съм насаме с съпруга ми.

6. Най-изнервящите й действия, думи и т.н спрямо вас, синчето й и евентуалните й внуци?
Ами аз съм го казвала в други теми....мога да напиша роман....но ще пусна само топ 10
1.Позволи си да ми вдигне скандал за абсолютна глупост на работното ми място...
2.Постоянно настройва съпруга ми срещу мен и му говори глупости...как едиствената ми цел била да се омъжа и да имам дете от него... ..и да ме "хрантути" цял жвот...
3.След отправени забележки към мъжъ ми (за битови неща) тя ми каза (5-6м)след сватбата, че като не харесвам сина й, много лесно можело да се реши този пробем...
4.Позволяваше си да кани гости и да рови из дрешките (които бяха прилежно изпрани, изгладени и подготвени) на тогава нероденото ми дете (без мое знание).
5.Преподрежда и нашите шкафове.
6.След секциото казала на мъжа ми, че съм глезла, защото съм искала пасирана супа и натурални сокове.
7.Счете, че може да влиза и да вижда бебето когато и колкото си поиска.
8.В последствие без никаква основателна причина  ме обвини, че съм си биела детето и не съм го хранила достатъчно  .И до сега не престава да навива мъжъ ми че детето "много слабо" било.
9.Миналата година (февруари месец) баба ми се захвана да плете вълнен елек на мъжа ми за работата му (тъй като работата му понякога е при доста сурови условия) и свеки като я видя с подигравателен тон каза "А, да то сега като се стопли, ще ходи с него на плаж"
10.Бяхме поканили малко преди сватбата свекърва ми в дома на майка ми..(мъжът ми беше в командировка)...и моята майка тогава я попита "защо не си вземе домашен любимец, че да не е сама"
Отговора беше:
- А, много скоро може да си имаме такова (като ме погледна многозначително)...т.е. че ще забременея.

7. Има ли случаи в които осъзнавате, че отношението и държанието ви към свеки не е правилно и въпреки това й го правите напук?
Да, понякога не се държа много адекватно и някой неща се усещам, че ги правя напук, но вече толкова ми се е насъбрало, че откровено казано хич не ми пука.

Темата е много интересна , но сега нямам време да пиша. Ще се включа по късно.

Бяхме поканили малко преди сватбата свекърва ми в дома на майка ми..(мъжът ми беше в командировка)...и моята майка ми тогава я попита "защо не си вземе домашен любимец, че да не е сама"
Отговора беше:
- А, много скоро може да си имаме такова (като ме погледна многозначително)...т.е. че ще забременея.

Аз бих реагирала много по-остро на предложението на майка ти...

ю

  Любопитно ми е защо..майка ми не го бе казала с лош или подигравателен тон....още повече че свекърва ми е имала поне 4-5 домашни любимеца до сега, за които се е грижила много добре....
Така или иначе дразнещото не е че се опитахме да дадем някакъв съвет, а това че оприличи бъдещото ми дете с животно, което за мен е доста обидно...

1.Запознах се случайно с нея и не обърнах кой знае какво внимание
2.Отношенията ни бяха приятелски преди да се бракуваме
3.Новината незнам как я приела защото предложението за брак на мен ми дойде като гръм от ясно небе,а тя знаеше преди мен
4.Относно сватбата тя беше взела толкова участие колкото и другите гости,но не от нежелание а защото видя че няма нужда от нейната намеса
5.Отношенията ни в момента са такива че ако някой ни погледне ще каже че не се познаваме.Преобладава мълчанието.
6.Изнервя ме че е останала  с впечатление че ще съм снахата от 15 век,лесно подаваща се на команди,викаща мамо и сигурно да стоя на крак докато се храни Нещо се е объркала,незнам как не е забелязала че когато не ми отърва ми падат предните зъби и не си мълча.Така че специално фрази да ме дразнят в нея няма,защото се виждаме на 2-3 м един път и то идва за да види детето и не провеждаме никакви разговори,освен здраси и чао.
7.Не се чувствам виновна за моето поведение.Трябва тя да се осъзнае че поведението ми е било продиктувано от нейното.Ако беше приятелката от преди брака нямаше да се чудим как да си кажем 2 думи от благоприличие.

Така и няма да разбера защо повечето свекърви започват да си показват рогата след като им вземем синовете.Аз да не съм го скрила от нея?Защо ревнуват и се опитват да се намесват там където не им е работа?Защо преди брака са приятелки и след това стават врагове?Толкова въпроси са ми се породили в главата че трябва да пиша с дни.Моето поведение не се промени докато тя незапочна да се държи зле.За мен тя е виновна.Ако аз бях направила нещо естествено че щях се чувствам виновна но в случая не мога да обвиня себе си в нищо.Защо тъщата стана по-мила със зет си,а свкървата стана цербер?
Не ме бърка много,не живея с нея.Вече се радвам че я виждам рядко.Съчувствам на тези които свекървите живеят с тях и трябва да им търпят хормоналния дисбаланс на критическите.

Защото знам колко болезнена може да бъде самотата и колко са нетактични другите хора към "самотниците". Домашният любимец в никакъв случай не може да замени липсата на човешко същество, партньор или просто приятел. Защото често това се превръща в комплекс и хората са много чувствителни на тази тема. Защото знам какви ехидни забележки е понасяла майка ми.

мама_на_фъстъче, съчувствия от мен. някои от нещата които си писала все едно че аз съм ги писала.
мъжът ми от известно време прозря какво цели майка му - да ни разведе, но не успява да се справи с нахалството й - аз вече съм се отказала да се боря снея и просто тихо си и се нервирам, като гледам да огранича контактите доколкото е възможно, но тя винаги намира нещо спешно и неотложно, за което не може да й се откаже посещение и той отива , след което се прибира бесен.

Ти си си дала най-добрата характеристика, което показва, че има шанс да спреш словесния ексхибиционизъм.



Никой не им взема синовете, те си остават такива до края на живота си, иначе "все пак майката", както обичате да наричате свекървата си, би се водила майка само до навършие на пълнолетие на сина си, което не би ви устройвало, когато имате собствени деца, нали? Проблемът е, че повечето майки и съпруги не правят разлика между любовта  към  майката и съпругата, те са коренно различни, и за това  произтичащата от там ревност и всевъзможни опити за надмощие.

Според мен най-честият проблем е, че под вола се търси теле и от двете страни... Влага се смисъл в думи, които може да са казани я поради глупост, я поради словесна диария, я поради вродена простота на индивида... Ако хората не се концентрираха толкова върху конкретни думи, щеше да е далеч по-лесно. И да не забравяме разликата в поколенията, защото хората над 50год. са отглеждани при съвсем други условия, с коренно различен мироглед и това автоматично предполага ситуации на взаимно неразбиране. Тогава е въпрос как да се отиграе ситуацията, за да не се получават баталиите, за които много хора пишат.
На второ място като проблем поставям зависимостта от родителското тяло. Задавали ли сте си въпроса защо на запад ги няма тези пунически войни между снаха и свекърва? Защото живеят отделно, нямат очаквания едни към други, няма го чувството на зависимост, което изражда до голяма степен отношенията.

Тук нещата са съвсем различни..ако свекърва ми е вдовица от 45годишна и допреди 3-4 години е живяла със големите си синове, то майка ми е вдовица от 27 годишна...определено по болна и е темата за самотата.
Репликата на свекърва ми не бе проява на комплекс, а на простащина, но както и да е....

1. Как се запознахте със свекърва си и с какви впечатления останахте за нея след първата си среща?
Запознахме се 2-3 дни след като се "гаджосахме" със сина й (на следващия ден тя му купи презервативи, а аз бях така   )
2. Какви бяха отношенията ви с нея, докато с мъжа ви още не бяхте бракувани?
Страхотни - винаги съм се чувствала удома си като им ходех на гости, винаги е помагала със съвет когато имахме нужда, правеше ми подаръци по разни поводи(коледа, РД...) от което ми ставаше доста неудобно
3. Как свекито прие новината, че ще се бракувате?
Като нещо нормално и в реда на нещата - бяхме 6 години и половина заедно
4. Взе ли изобщо участие в подготовката ви за сватбата - избрани моменти ако отговора е "да"?
Неоценима - подготвяхме сватба от София в Бургас и тя ми помагаше изключително много - запази ресторанта(който ние избрахме), за всяка идея която ми хрумваше най-късно след 2 дни имах предложения за реализацията й (без възражения, избора дали ще се съглася пак беше мой), участваха (заедно с нашите) в избора на храната, поръча цветята за украсата...
5. Как и дали се промениха отношенията ви след сватбата?
Започна да гледа на мен като на дъщеря, за което аз нямам нищо против (въпреки че по общо съгласие я наричам по име), месец след сватбата ми правиха операция и беше 1 седмица в къщи да ми помага... угажда ми на всякакви щуротии които ми хрумнат...
6. Най-изнервящите й действия, думи и т.н спрямо вас, синчето й и евентуалните й внуци?
Понякога ме изнервя това, че дори като я питаш за мнението й казва: "Каквото решите" а ние примерно се двоумим и наистина искаме да знаем тя какво мисли...
7. Има ли случаи в които осъзнавате, че отношението и държанието ви към свеки не е правилно и въпреки това й го правите напук?
Не, защото тя никога не се опитва да ми каже какво да правя, а ако реши да посъветва го прави тактично и пак оставя ние да си решим

Виж свекър ми и майка ми могат да направят комбина на типичните свекъри от които повечето тук се оплакват /малко офф темата, но на мен това ми е мъката /:
1. Как се запознахте със свекърва си и с какви впечатления останахте за нея след първата си среща?
Не помня как се запознах с него, той беше дълго време извън БГ. Майка ми обаче подложи милото на кръстосан разпит с поглед "внимавай какво ще кажеш"
2. Какви бяха отношенията ви с нея, докато с мъжа ви още не бяхте бракувани?
Той се държеше дружелюбно, майка ми мърмореше за годеж /баща ми се правеше че не го забелязва/
3. Как свекито прие новината, че ще се бракувате?
Той - нормално, майка ми онемя (за първи път откакто я познавам тя нямаше какво да каже) ... после беше щастлива
4. Взе ли изобщо участие в подготовката ви за сватбата - избрани моменти ако отговора е "да"?
Много голямо участие разбира се, но за всяко нещо което кажех първата реакция беше "ама как", "ама защо", "това не може да стане", "това не трябва така да го наравите, направете го иначе"... имахме скандали (предимно с баща ми) за гостите
5. Как и дали се промениха отношенията ви след сватбата?
С него - същите, говорим си повече. С нашите милото стана най-обичания мъж на земята  
6. Най-изнервящите й действия, думи и т.н спрямо вас, синчето й и евентуалните й внуци?
Постоянните съвети за всичко... И майка ми и свекър ми обичат да дават съвети  
7. Има ли случаи в които осъзнавате, че отношението и държанието ви към свеки не е правилно и въпреки това й го правите напук?
Да... много са... първата ми реакция е от рода на "Няма"... после се замислям, но понякога правя наистина напук.

основният проблем е от изградения модел .Може би след години ще сме по-цивилизовани.
Свекървите са били подложени на такъв модел:да казват мамо,да се подчиняват на нашите баби и оттам е проблемът.Мислят си че трябва да им се върне това привидно уважение и на тях.
Ние пък сме по-непокорни и войната е налице.
Абе смотана работа.Вместо да са видяли че от това полза няма и да спрат тази традиция,само се поставят в ситуации неразбрани от нас.
Аз си мисля че ще отмине тази мода на война между снахи и свекърви,но след няколко поколения,когато се изгради малко по-модерно мислене.А до тогава ?!

Все тая, всъщност.  Съдя по себе си, много съм тънкообидна на някои теми.

Отговорите на първите няколко въпроса се припокриват,така че ще отговоря с разказ.
Запознах се със свекърва си два месеца след като се събрахме със сина й.За тези два месеца получих предложение за брак,правихме годеж(у нас) и разбрахме,че ще ставаме родители-нещо,което ,напук и на учене и на всичко,много исках.
Та,свекървата се видя изправена освен пред новината за предстоящото бракуване на първородния,така и пред бащинството му и...пред мен. След много време разбрах защо мъжът ми е постъпил така :1во,че е свикнал да живее и да се оправя сам 2ро,защото одобрението на майка му не е струвало нищо,за което тя сама си е виновна.

Първите ми впечатления сааа.....ами...Обикновена жена,гледа ме подозрително,малко лицемерничи,говори  много и все за абсолютно незначителни неща.Направи ми много лошо впечатление,че не чука,преди да влезе и изобщо не я плаши перспективата да ни завари със сина й в ...ъъъ...неудобно положение или мен по "бели гащи".

3. Как свекито прие новината, че ще се бракувате?
Ми...привидно добре,предполагам.Мъжът ми им е казал насаме.

4. Взе ли изобщо участие в подготовката ви за сватбата - избрани моменти ако отговора е "да"?

Изобщо не дойдоха на сватбата,нито участваха в подготовката.На мен не ми направи впечатление-бях прекалено развълнувана и най-важното-не допусках,че не са дошли не защото нямат възможността,а защото не искат.Пък и не са мои родители,а негови,така че...той си знае.Така си мислех тогава.

5. Как и дали се промениха отношенията ви след сватбата?
Промениха се след раждането на детето.

6. Най-изнервящите й действия, думи и т.н спрямо вас, синчето й и евентуалните й внуци?Еххааааа.....
Ами,започвам с лицемерието :след доста време разбрах,че родата на мъжа ми е мислела,че детето не е от него,а аз съм го вързала насила.Никой не посмя да повярва,че всичко е станало толкова набързо,защото сме се обичали.И ,честно казано,и досега не съм съжалила,че стана така!
РАзбрах какво е означавала прекалено подробната история за начина,по който сама направила аборт след второто си дете,която история ми се разказа още като се разбра,че ще ставаме родители.Още тогава ми мина нещо през главата,но не допуснах да си помисля,че е истина.

Досега не съм видяла да се е проявила като майка на сина си.Когато бяхме изпаднали в жестоко затруднение,тя го лъжеше и мамеше,че ще помогне.
Във връзка с това...страшно много ме изнервяХА постоянните лъжи.Патологичен случай,ей!
Казала на мъжа ми,че ще му прати пари да си поправи колата(никой никога не я е молел за нещо такова).И той се зарадва!Зарадва се не заради парите или за колата,а за това,че майка му е обърнала внимание,за жеста!Колко много се е лъгал!
Брат му го излъга по същия начин дни след това.Всъщност,не знам нещо,за което да са му казали истината!Нужно ли е да казвам колко много го е боляло?
Лъже съседките си,че ние със сина й правим големи изложби в най-известните галерии в София.Е,колкото и да ми се иска да е вярно,не е.Това научи мъжът ми,когато една от тея съседки го е ..поздравила за успеха му.
На Коледа като се чухме,свекъра каза,че били сами на Бъдни вечер.Даде ми да говоря със свекървата,която се похвали,че вчера са прекарали "страшно весело"със семейството на бъдещата ми етърва.

Първия път,в който усетих,че почвам да я мразя,беше след изписването на мен и бебчо от болницата.Много преди това бях казала на мъжа си,че ще имам нужда от малко почивка,да се "аклиматизирам"..Не много,може би няколко дни или дори седмица,преди да настане "панаира".Е,това ми желание не беше уважено.Не само това.Изписаха ни в четвъртък,те казаха,че ще дойдат в събота(не сме обсъждали,просто ни го съобщиха),а в петък се обадиха,че вече са тръгнали!Раждането беше доста тежко-без обезболяващите аз не можех да си седна на д-то да си накърмя детето!В края на седмицата глезените ми бяха подути като футболни топки, а аз ревях,защото се уплаших,че от напрежението кърмата ми ще спре.Нали знаете....хормони,следродилна депресия....

НИкой не ме броеше за нищо.Аз бях само инкубатор и дойна крава.И на всичкото отгоре ми е било "много лесно да лежиш по цял ден".Е,да ,с всичките слуги и детегледачки..какво ми остава да правя?

Веднъж като дойде  освен,че не ме  поздрави,не си и изми ръцете след 300 км пътуване по мръсни гари и автобуси и ми изтегли буквално детето от ръцете.

"НИе ще дойдем да си я вземем".Това за детето,казано с възможно най-заповедническия тон.Да,бе,да!

В началото като идваше обсебваше цялото домакинство.Тя ще сготви,тя ще пренареди чиниите,тя ще реши какво и как да се яде.....А хигиената...Веднъж заварих мръсния парцал,с който бърша пода на кухненския плот.Била избърсала чиите с него.... Интересно какво я е накарало да вземе точно този парцал ,след като определено не го е намерила в кухнята....

И още и още и още ...
Много работи,които мисля да поспестя.
Вече не контактуваме.И смятам да си остане така!Няма да допусна детето ми да страда и да бъде лъгано !

Забравих последния въпрос:
7. Има ли случаи в които осъзнавате, че отношението и държанието ви към свеки не е правилно и въпреки това й го правите напук?
Не.Държанието ми е продиктувано от напълно справедлив гняв от съвсем реални обиди и поведение от отсрещната страна.

Ужас!!! Моята също обича да лъже - МНОГО!!! Дотолкова, че често забравя за какво е излъгала и променя версията. Спомням си последния път - бях я поканила на гости и я чакахме със сложена трапеза, а тя се обади и каза, че чакала пред лекарски кабинет в предприятието където работи и имало поне 100 човека пред нея и едва ли ще дойде. Мъжът ми веднага набра домашния й телефон и тя взе че вдигна... От тогава не съм я канила на гости без повод и сега пък е недоволна от това...
Според нея пък аз знам поне 3 езика и имам поне 2 висши образования, а мъжът ми също е висшист. Е аз имам едно висше образование и "владея" два езика, а мъжът ми така и не се дипломира от чист мързел, но тя се хвали на хората и ни поставя в смешни ситуации.
Често обяснява на близки и роднини как "нейните деца" /визирайки мен и мъжа ми/ много я уважават... и са в прекрасни отношения с нея... Искало ми се е, но никога не може да стане докато е с рогата напред...
И по-интересното е, че след като майка ми почина аз почти всеки ден карах мъжа ми да й звъни, за да я чуе как е. Казвах му "Звъни й докато е жива. После и да искаш няма да може..." /бях разстроена и много чувствителна/. Той милия и звънеше и тя започваше да се кара с него, като не пропускаше да отбележи, че "жена ти не ти дава да общуваш с мен"... Спрях да го карам да й се обажда, за да не го ядосва излишно. Сега пък казва "ама от жена ти ли те е страх да ми се обадиш?"....
Няма угодия...

Сега като ви слушам се сещам и за още 2 неща които мноооооого ме дразнят....
Едното е как ни разнася по познати и непознати....кога и какво сме яли, къде с кого и къде сме излизали...детето какво казало, какво направило, от какво било болно...наскоро разбрах, че обсъждала с една далечна роднина...как АЗ съм била болна, имала съм разстройство, какви хапчета съм пила
Като се видим все разпитва за неща около моите близки и познати, приятели,които ама никак не би трябвало да я интересуват т.н.....
Обсъжда всички от блока и квартала...кой бил плешив, кой бил дебел, другият пък какъв мръсник бил...
Другото нещо е, че напук на вашите свекърви моята е "най-зле"...все за нея работа няма, ако има то не става за нея, защото.....(еди си какво) а е само с основно образование.
Лекарите само на нея не и обръщат внимание и само на нея не и поставят точна диагноза...Всъщност всички са лошите от филма...само тя е "Мара-принцеса"

1.Как се запознахте със свекърва си и с какви впечатления, останахте за нея след първата си среща?
-Тя работеше в Гърция и отидохме при тях, да се запознаем.Първо впечатление, че е много кротък и мил човек.
2.Какви бяха отношенията ви с нея,докато с мъжа ви още не бяхте бракувани?
-Общо взето, контактувахме само по телефона.
3.Как свекито прие новината, че ще се бракувате?
- С много радост.
4.Взе ли изобщо участие, в подготовката за сватбата?
- Не защото работеше в Гърция и нямаше как.Пък и тя е човек който, не се бърка.
5.Как и дали се промениха отношенията ви след сватбата.
- Според мен нищо не се е променило.
6.Най изнервящите и действия, думи и т.н.
- Имало е моменти които сме се изнервяли. но щом немога да кажа конкретен случай, то те са обикновенни битовизми.
7.Имали случаи,в които осъзнавате,че отношението и  държанието ви към свеки, не е правилно и въпреки това и го правите на пук?
-Не, просто не съм такъв човек.

Ще попълвам лексикон 
1. Как се запознахте със свекърва си и с какви впечатления останахте за нея след първата си среща?
Съпругът ми ме представи. Тогава бяхме съвсем пресни гаджета (на няколко часа) Тя беше болна и се притесни, че е рошава.
2. Какви бяха отношенията ви с нея, докато с мъжа ви още не бяхте бракувани?
Уважавах я. Тя мен - не знам. Сдържан човек е и ми е трудно да определя.
3. Как свекито прие новината, че ще се бракувате?
Мисля, че тя знаеше това преди нас.
4. Взе ли изобщо участие в подготовката ви за сватбата - избрани моменти ако отговора е "да"?
Взе. Поомага ни да направим късметчетата. Не ни разреши (по-скоро свекър ми) да се оженим в Събота, защото Неделя била определена за такива събития. На мен ми беше все едно.
5. Как и дали се промениха отношенията ви след сватбата?
Определено се промениха. Откакто имаме деца, тя е дясната ми ръка. Живее близо до нас и винаги "поема" децата когато искаме да сме сами. Докато бяха бебета идваше всеки ден (първите 1-1.5 месеца) за да свърши нещо: переше, чистеше, гладеше, понякога готвеше.
6. Най-изнервящите й действия, думи и т.н спрямо вас, синчето й и евентуалните й внуци?
Не ми разрешава да си бия децата. Когато ни дойде на гости нищо не ще. Много е изнервящо.
7. Има ли случаи в които осъзнавате, че отношението и държанието ви към свеки не е правилно и въпреки това й го правите напук?
Не бих казала "напук", но има. В мой ощърб. Все се опитвам да я поучавам.

И в предишната тема споменах, че тя е свестна жена.

Знаток,това за боя сериозно ли го казваш?Не те питам дали си биеш децата,а дали не се шегуваш с отговора а 6-ти въпрос.Нали знаеш,че внучетата са по-мили от собствените деца.В този смисъл едва ли има нормална баба,която да одобрява внучетата й да бъдат бити.Не че малките не си го заслужават понякога,но това е друга тема.

Нормална баба сигурно не, нашата определено е от ненормалните.  На принципа  което не се оправя с бой, се оправя с много бой.И двамата с дядото са на този акъл. За това и няма шанс да си оставя детето при нея без мен. 

Ужас!На такива и аз бих забранила достъпа без наоколо да има надеждна охрана.Майка ми пък е на другия полюс.Един път отиваме тримата у тях и детето се затръшка на улицата.Беше в някакъв кофти период.Рева по целия път,ревеше и когато влязохме у тях.Че като се почна един скандал,само дето не ни наби с мъжа ми.Тормозели сме детето,едва ли не нарочно сме го карали да плаче и сме се кефели от това,какво сме искали от него,то било толкова кротко и послушно.......Глас не ще!На другия ден баща ми съвсем случайно стана свидетел на същата сцена на улицата,само че този път бях сама с детето.Е,той разбра за какво става дума,но тя все още отказва да бъде убедена и хвърля вината върху мен.

1. Как се запознахте със свекърва си и с какви впечатления останахте за нея след първата си среща?
Ами в интерес на истината я познавам преди да се запозная с мъжа ми.Тя е стоматологична сестра и веднъж си лекувах зъб при зъболекарката, с която работи. Ами като първи впечатления ми се стори много сериозна.

2. Какви бяха отношенията ви с нея, докато с мъжа ви още не бяхте бракувани?
Е, после като се видяхме, аз като кандидат-снаха , тя се държеше много добре, нямам забележки.

3. Как свекито прие новината, че ще се бракувате?
Ами може би остана малко изненадана, защото ние ходихме 8 месеца и решихме че ще се бракуваме.

4. Взе ли изобщо участие в подготовката ви за сватбата - избрани моменти ако отговора е "да"?
Да, взе голямо участие. Заедно с майка ми избираха храната за ресторанта(беше вкусно), а двамата със свекъра се заеха със украсата в ресторанта. Като цяло взе дейно участие в цялата подготовка, но без да се налага с мнението си!

5. Как и дали се промениха отношенията ви след сватбата?
Ми немога да преценя, защото не се виждаме често, чуваме се по тел., но немога да направя разлика.

6. Най-изнервящите й действия, думи и т.н спрямо вас, синчето й и евентуалните й внуци?
Е, не ме дразни, може би понякога обръщам внимание на някои малки неща, но това моето е дребнавост.

7. Има ли случаи в които осъзнавате, че отношението и държанието ви към свеки не е правилно и въпреки това й го правите напук?
Не, защото не е нужно в моя случай!

Четейки подобни теми разбирам за пореден път, че съм уцелила шестица от тотото с моята свекърва. Жената е супер свястна и разбрана, познавам я от 10 години, веднъж не сме си казали нито 1 дума накриво. Беше много доволна, че ще се женим, когато родих сина ми, дойде с 5 торби дрешки и подаръци за бебето, а на мен ми даде 200 лева, за да си купя каквато дрешка си харесам. Винаги ми е показвала, че е насреща за всякаква помощ, но без да се натрапва, знам, че за всичко мога да разчитам на нея. Има огромно желание да гледа децата и те я обичат много. И още, и още, каквото и да я похваля, все ще е малко.