Здравейте и от мен!!!Искам и аз да споделя моите тревоги.Синът ми е на 3г.и4м.и отскоро започна да се оплаква от болки в корема.На няколко пъти след като се оплака ,че го боли корем сяда да ака на гърнето,става му осилно пребледнява,разтреперва се и повръща.И след 10мин. вече е добре.Правихме какви ли не изследвания всички са нормални и няма от какво да го боли корема.Просто казаха,че е по чувствителен.Това с корема започна да поотшумява и да не го споменава толкова често,но започна друго.Сега казва,че се страхува от мечки,че щяли да го изядът.Никога до сега не съм го плашила с мечки.Незнам какво да правя .Записах си час при д-р. Ишкиева.Незнам към кого да се обърна за помощ.Дайте ми съвет моля!!!
- Публикувана: 27 ян. 2009, 14:27 ч.
- Последно мнение: 26 юли 2009, 17:19 ч.
Страховете при децата
Някой е наплашил детето.може да не му е казано на сериозно но той го възприел така.И от притеснение го прави.Аз самата съм така,винаги когато се притесня ме присвива стомаха.А моята кръстница почва веднага да повръща.Поговори с него успокой го че няма страшно .Ще се оправи детенцето но трябва малко да мине време да позабрави за страховете си.Успех ви желая.
Мисля че е някаква фаза.Децата на тази възраст започват да изпитват страхове.Някой от мечки,други от чудовища.Зависи какво им е в главиците.Всяко дете вижда света различно,по своему.И аз едно време не исках да лягам в леглото си защото ме беше страх от баба яга,бях гледала приказката.После ме беше страх от кучета,после от някакви измислени чудовища....Ще мине не се притеснявай.А за гърнето-може просто и това е от страх.Няма лошо да отидете на лекар,за твое успокоение и да разбереш дали всичко е наред,но според мен ще мине и друго ще дойде.... 
Синът ми в момента изпитва страх от Кумчо Вълчо. Групата им се казва "Червената шапчица" и явно се е уплашил от героя вълк и сутрин, като го заведа на градина и види нарисуваните герои от приказката, започва да реве и ми казва, че го е страх. А тялото веднага реагира по различен начин на страха, явно така реагира детето ти.
не съм ползвала услугите на психолог и се надявам да не ми се налага, но упорито му повтарям, че Кумчо Вълчо не съществува и който му казва, че ще го изяде, го лъже.
не съм ползвала услугите на психолог и се надявам да не ми се налага, но упорито му повтарям, че Кумчо Вълчо не съществува и който му казва, че ще го изяде, го лъже.
Пак се намесвам но ме извинете.Когато го забележа,че го е страх от нещо,което дават по телевизията почуквам леко по екрана за да види,че нищо неможе да излезе от там . Ако пробваш да му нарисуваш един Кумчо Вълчо на един лист и му дадеш да го накъса или да му се скара дали няма да има ефект 
Синът ми в момента изпитва страх от Кумчо Вълчо. Групата им се казва "Червената шапчица" и явно се е уплашил от героя вълк и сутрин, като го заведа на градина и види нарисуваните герои от приказката, започва да реве и ми казва, че го е страх.
Ако вярваш в такива неща отиди и му леи куршум,при нас винаги има ефект.В децката градина постоянно ги плашат с нещо и от време на време ни се налага да лекуваме по бабишки 
Оправи си правописа бе момиче,това са адски груби грешки.Не че нещо,ама поне ползвай проверката за правопис,като не знаеш 
Ще премине с времето. Засега просто има нужда от повече гушкане и любов. Ще ти дам пример с племенника ми /моя син е още малък/: Веднъж се пошегувах, че в хола е студено и казах "Леле там има бели мечки 
". Доста време след това той не искаше да влиза в хола, казваше че там има мечки, колкото и да се опитвахме да обясняваме 
Понякога плашим децата неволно. Нормално е да се плаши и не можеш да направиш кой знае какво.
". Доста време след това той не искаше да влиза в хола, казваше че там има мечки, колкото и да се опитвахме да обясняваме Понякога плашим децата неволно. Нормално е да се плаши и не можеш да направиш кой знае какво.
Ако може и аз да се включа с въпрос. Имам дъщеря на пет години, която се страхува от всичко непознато. Само да чуе нещо което не знае какво е и се започва: няма, не искам няма да го направя. От малка често боледуваше и сега и от доктори я е страх. Обяснявам, говоря тя уж разбира и накрая първо сигнално рев и се крие. Не знам вече какво да направя. Снощи се наложи да посетим специалист УНГ, ами тя и от фунийката се стресна и разрева. Ако има майки с подобни проблеми да споделят опит 
Ако може и аз да се включа с въпрос. Имам дъщеря на пет години, която се страхува от всичко непознато. Само да чуе нещо което не знае какво е и се започва: няма, не искам няма да го направя. От малка често боледуваше и сега и от доктори я е страх. Обяснявам, говоря тя уж разбира и накрая първо сигнално рев и се крие. Не знам вече какво да направя. Снощи се наложи да посетим специалист УНГ, ами тя и от фунийката се стресна и разрева. Ако има майки с подобни проблеми да споделят опит
Нормално е,дори и на 5,тя си е дете.Всичко което е ново,в някаква степен е страшно.Ти ако я заведеш на зъболекар,да видиш тогава какво се вика страх и какво е цирк.
Ще мине,няма страшно Paneva, и през този "цирк" минахме. Миналата година през ден бяхме на зъболекарския стол. Сега като минаваме по тази улица от далеч я познава. Благодаря за окуражителните думи.
Исках да те успокоя,защото го намирам за нормално това поведение,но щом се впрягаш,какво очакваше да ти каже някой-заведи детето на лекар? Ами направи го тогава!Нали не мислиш че някой тук,независимо аз или друг би ти дал точна и конкретна диагноза(информация)за твоето/моето/ дете.Тук само даваме предположения и изказваме мнения 
Вместо да лееш куршум и да чакаш да премине, седни и си поговори с детето. ТИ си възрастният, който отговаря за него и неговото спокойствие, ТИ си човекът, който трябва да намери начин да го убеди, че мечките не са страшни и не трябва да се страхува от тях.
Синът ми на същата възраст сънуваше кошмари със змии. Не знам кога бе гледал по телевизията змии, но това се превърна в най-страшното нещо за него. Няколко години по-късно позира за снимка с питон около врата... (Бих пуснала снимката за доказателство, ако не ме беше страх, че една модка ще ме банне за това.
)
Страха от тъмното преборихме с помощта на Гъделичкащото чудовище, разказвала съм вече за това в подобна тема.
Нормално е децата да се страхуват, но за мен не е нормално родителите да не предприемат нищо друго за решаването на проблема, освен леене на куршум, баене и прочие бабини деветини. Или още по-лошото - пасивно изчакване "да отмине периодът".
Синът ми на същата възраст сънуваше кошмари със змии. Не знам кога бе гледал по телевизията змии, но това се превърна в най-страшното нещо за него. Няколко години по-късно позира за снимка с питон около врата... (Бих пуснала снимката за доказателство, ако не ме беше страх, че една модка ще ме банне за това.
)Страха от тъмното преборихме с помощта на Гъделичкащото чудовище, разказвала съм вече за това в подобна тема.
Нормално е децата да се страхуват, но за мен не е нормално родителите да не предприемат нищо друго за решаването на проблема, освен леене на куршум, баене и прочие бабини деветини. Или още по-лошото - пасивно изчакване "да отмине периодът".
Права си Как`Сийка,но аз под "ще мине"имах в предвид това че авторката казва че детето първо го е страх от кукото,после от мечки.Това ми говори че са фази на възрастта,но определено никой не е казал,че трябва да го оставиш да си го е страх него,пък все някога ще мине.Родителят е този който е в основата на всичко.Ама чак за лекар не ми се вижда 
Иначе леенето на кОршум е голяма работа,к'к мислиш ти?
Иначе леенето на кОршум е голяма работа,к'к мислиш ти?
Иначе леенето на кОршум е голяма работа,к'к мислиш ти?
Мисля, че от родителя и навременната му помощ по-голям "куршум" няма.
Иначе леенето на кОршум е голяма работа,к'к мислиш ти?
Мисля, че от родителя и навременната му помощ по-голям "куршум" няма.
Ш'ъ с'ъ сетим....... не знам кой се впряга Paneva. Просто имам проблем и очаквах ако има майки преминали по този път да обменим опит.
Сори за спама.
Сори за спама.
Мили мами, не знам дали четете още тази тема, но не ми се прави нова....
Моята дъщеричка е на 1 год. и 7 месеца, когато падне на вън докато си играе в някой от случаите пребледнява, буквално става бяла като лист... Понякога дори когато загуби лека равновесие дори без да е паднала, почна да вика и да плаче много силно. За второта знам че е от страх, да не паднес, но пребледняването не мога да си го обясня, дали е опасно?
Дали е необходими да се лее куршум, за да и мине страха от падане?
Ако някой може да каже, дали това пребледняване е опасно, да каже.
Искам да добавя и че от бебе при всяко реване, се захласва...
Моята дъщеричка е на 1 год. и 7 месеца, когато падне на вън докато си играе в някой от случаите пребледнява, буквално става бяла като лист... Понякога дори когато загуби лека равновесие дори без да е паднала, почна да вика и да плаче много силно. За второта знам че е от страх, да не паднес, но пребледняването не мога да си го обясня, дали е опасно?
Дали е необходими да се лее куршум, за да и мине страха от падане?
Ако някой може да каже, дали това пребледняване е опасно, да каже.
Искам да добавя и че от бебе при всяко реване, се захласва...
jabka 28 моят син също пребледняваше когато изпаднеше в това състояние,но аз го отдавах повече на паника и страх отколкото на нещо друго.Водих го при какви ли не лекари и всички казваха,че детето е добре,да го оставя да изживее страховете си,бил по чувствителен и затова...Слава на бога страховете му преминаха,но тези месеци ми се видяха години.Бъди по търпелива и обграждай детенцето си с внимание,те май най много от това се нуждаят.Пък ако искаш и за твое успокоение направи една консултация с доктор.Желая ви скорошно справяне с проблема.