Размисляте ли след взето решение?

  • 1 963
  • 34
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • 3
  • Всички
Размисляте ли след като сте взели някакво решение?
Ако сте го оповестили вече пред други, променяте ли го в случай, че сте размислили или държите на думата си на всяка цена?
Чувствата ли се длъжни да обясните промяната на решението си в случай на промяна?
Питам разбира се за събития касаещи предимно вас, вашето семейство и живот, а другите участват като гости или наблюдатели.

Имаме спор със съпруга ми, тъй като при мен често се случва да променям мнението и решението си, а той дори и да размисли остава верен на първото, само заради дадената дума пред трети лица?!

# 1
  • Пловдив
  • Мнения: 2 493
Случвало ми се е  да размислям, да съжалявам, да връщам лентата в ума си, обаче щом съм потвърдила, старая се после да не променям нещата.

# 2
  • Мнения: 22 444
Ако става въпрос за кардинално решение свързано с живота ми, този на детето, или за семейството трудно бих размислила след това, защото много добре обмислям нещата.
Ако говорим за нещо обикновено, касаещо ежедневието, да, ако променя решението си отново казвам за това.
Моят мъж също е на мнение, че когато се каже нещо трябва да се изпълни и не можело да се размисля. Е да, но аз не смятам така и понякога си имаме спорове. )

# 3
  • на майната си
  • Мнения: 425
Инат съм, дори и да започнат съмнения не се обръщам, но и решенията са ми на 99.99999% правилни Simple Smile.

# 4
  • Мнения: 54
Зависи за какво става въпрос. Naughty

# 5
  • гр.София
  • Мнения: 380
За да размисля след взето решение, явно са се появили нови обстоятелства или пък просто съм погледнала на нещата от друг ъгъл. В такъв случай не се чувствам длъжна да обяснявам на трети лица какво ме е подтикнало към промяна на мнението. Човек не бива да се страхува да казва:"Съжалявам, размислих"-това е по-интелигентното поведение, още повече, ако става дума за нещо, засягащо лично мен. Ако съм поела обещание и промяната в решението ми би засегнала и друг човек, бих се замислила повече. Но дори и тогава, ако обстоятелствата го налагат, бих се извинила и бих се постарала да обясня защо се отмятам от думата си.

# 6
  • Мнения: 1 897
Да, случвало се е и да размисля, макар и рядко.
Обиковено добре обмислям и анализирам нещата,  преди да взема някакво решение, но никой не е застрахован от грешки.
Обяснявам промяната в намеренията си само на пряко засегнатите от  въпросната ситуация хора или на хора от които търся съвет по конкретния повод.

# 7
За да размисля след взето решение, явно са се появили нови обстоятелства или пък просто съм погледнала на нещата от друг ъгъл. В такъв случай не се чувствам длъжна да обяснявам на трети лица какво ме е подтикнало към промяна на мнението. Човек не бива да се страхува да казва:"Съжалявам, размислих"-това е по-интелигентното поведение, още повече, ако става дума за нещо, засягащо лично мен. Ако съм поела обещание и промяната в решението ми би засегнала и друг човек, бих се замислила повече. Но дори и тогава, ако обстоятелствата го налагат, бих се извинила и бих се постарала да обясня защо се отмятам от думата си.

Питам сега, защото скоро поканихме една дама да стане кръстница на детето ни, разбира се след доста размисли. Когат я поканихме, обаче и двамата с мъжа ми уловихме от нейна страна колебание, което прерастна в "Да" след като детето и я окуражи и пожела, и ние останахме с усещането, че тя прие заради нейното дете, но ДА-то бе едно плахо?! И сега аз като усетих това колебание от нейна страна се появиха и у мен колебанията дали избора ни бе добър, не сбъркахме ли, и искам ли поканата да остане или да я отменя, защото има време, не сме тръгнали сега да кръщаваме?!  Та по този повод питах.

# 8
  • Мнения: 1 289
Размисляте ли след като сте взели някакво решение?
Ако сте го оповестили вече пред други, променяте ли го в случай, че сте размислили или държите на думата си на всяка цена?
Чувствата ли се длъжни да обясните промяната на решението си в случай на промяна?
Питам разбира се за събития касаещи предимно вас, вашето семейство и живот, а другите участват като гости или наблюдатели.

Имаме спор със съпруга ми, тъй като при мен често се случва да променям мнението и решението си, а той дори и да размисли остава верен на първото, само заради дадената дума пред трети лица?!

Да, случва ми се. След първоначалния ентусиазъм и 1 преспиване на другия ден може да съм със съвсем различно мнение. Старая се да държа на думата си, но не на всяка цена (ако касае нещо съдбовно).

# 9
  • гр.София
  • Мнения: 380
София13, в твоя случай аз бих говорила директно с жената и бих й казала, че съм усетила нейното колебание. Бих й казала нещо такова:"Извинявай, може би греша, но ми се стори, че поканата ни те притесни. Осъзнаваме, че това е свързано с определени отговорности, затова няма да се разсърдя, ако си приела просто от учтивост, а всъщност не можеш да поемеш този ангажимент". Бих я помолила да помисли и бих посочила някакъв кратък срок, в който да ми даде окончателния си отговор. Ако просто отмениш поканата, рискуваш да я обидиш.

# 10
  • на майната си
  • Мнения: 425
Аз в твоя случай бих се надявала просто сама да се откаже Simple Smile, или така да подхвана темата, че да и дам тази възможност. Но след като съм я поканила, предполага се че това е обмислено решение, няма да се отметна.

# 11
  • Мнения: 2 401
Аз съм като мъжа ти.

# 12
  • София
  • Мнения: 7 993
По принцип много рядко се отмятам от думата си, най-малкото защото трудно вземам генералните решения и винаги е след дълго обмисляне и анализ.
Конкретно в описания случай бих споделила с жената, че съм усетила известно колебание и бих й поставила ребром въпроса - Да или Не, като няма да се обидя и да ми откаже.

# 13
  • Мнения: X
По принцип много рядко се отмятам от думата си, най-малкото защото трудно вземам генералните решения и винаги е след дълго обмисляне и анализ.
Конкретно в описания случай бих споделила с жената, че съм усетила известно колебание и бих й поставила ребром въпроса - Да или Не, като няма да се обидя и да ми откаже.
Peace

# 14
  • Мнения: 2 448
Много мразя да се отмятам за неща казани пред хора. Ако имам лични решения, за които съм размисляла, изобщо не съм ги коментирала пред хора. А и да са, ако касаят само мен, не бих давала обяснение защо съм си променила решението.
Но конкретно за вашия случай нямаше да мога да отменя поканата. Прекалена излагация ми се струва, не зависимо какви са подбудите и , щом е приела "иди си , ела си" , не ми е в стила.

# 15
Много мразя да се отмятам за неща казани пред хора. Ако имам лични решения, за които съм размисляла, изобщо не съм ги коментирала пред хора. А и да са, ако касаят само мен, не бих давала обяснение защо съм си променила решението.
Но конкретно за вашия случай нямаше да мога да отменя поканата. Прекалена излагация ми се струва, не зависимо какви са подбудите и , щом е приела "иди си , ела си" , не ми е в стила.

Ох, и в моя стил не е , още повече , че тази жена ми е приятелка и никак не искам да я нараня, но е факт, че започнах да се съмнявам в избора си, и се чувствам гадно и се питам не е ли лицемерно да я направя кръстница на детето си, като вече имам съмнения в избора си?
Май много мисля, но...

На мен преди време също ми се случи да ми отменят покана, но ми бе обяснено и аз проявих разбиране, не се разсърдих и продължихме да сме близки?!

# 16
  • Мнения: 581
 И да размислям и да не размислям все тая, защото не си сменям решенията.Зверски инат съм и като кажа, че ще направя или не нещо, не си връщам думите назад.Нямам случай да съжалявам за взето решение, макар понякога първоначално да съм била сърдита на себе си заради нещо, което съм решила.

# 17
  • Мнения: 3 390
При нас е на опаки - аз като кажа нещо, дори вътрешно да размисля /макар и мнооого рядко/, никога не си признавам и не се отмятам... хайде, да не е съвсем никога, но наистина държа на думата си. А мъжа ми - като размисли, казва си новото решение и ако е сигурен, че е за добро, хич не го е еня пред кой какво е потвърждавал, пет пари не дава, за него важното е в крайна сметка и решението да е правилно  Peace Не знам кой постъпва по-разумно от двама ни.

В конкретния случай, Лола е дала разумен съвет - и аз бих говорила учтиво, но директно с дамата  Peace Успех!  Hug

# 18
  • Мнения: 46 526
Не, не се обръщам назад, поне до сега не ми се е налагало.

# 19
  • Мнения: 1 447
На твое място не бих отменила поканата към въпросната дама.За мен си е чисто излагане.

# 20
  • Мнения: 1 897
В описания случай не бих отменила поканата. Не мисля, че е етично, нито коректно след дкато венъж вече сте поканили жената и тя е приела.

# 21
  • София
  • Мнения: 1 735
Първо зависи за какъв въпрос.Ако мога да взема по-добро решение за семейството си,защо да него променя?Третите леца или наблюдателите НЕ ме вълнуват.Важни са интересите само на семейството ми.Даже и мнението на другите за мен,почти не ме вълнува.

# 22
съмненията ми се родиха след нейната реакция, спомних си как тя преди време ме покани  за нейн празник и после ме забрави да ми каже къде ще се проведе, забрави ме и когато я поканих на гости, бях се приготвила с вечеря, а тя забравила за поканата и след като си припомних тези неща и се появиха у мен съмнения за избора ми ...

# 23
  • Мнения: 59
съмненията ми се родиха след нейната реакция, спомних си как тя преди време ме покани  за нейн празник и после ме забрави да ми каже къде ще се проведе, забрави ме и когато я поканих на гости, бях се приготвила с вечеря, а тя забравила за поканата и след като си припомних тези неща и се появиха у мен съмнения за избора ми ...
Това май означава,че не държи особено на теб-щом така те забравя  Thinking.Защо въобще се натискаш да контактуваш с нея?Аз бих прекратила всякакви взаимоотношения или поне,докато тя ме потърси.А за протокола решенията си не ги променям,каквото съм решила това е.

# 24
  • София
  • Мнения: 7 993
Май прекалено много циклиш на тая тема? В крайна сметка кръстника на детето ти не е някакво жизненоважно решение, което да окаже колосални последствия върху вашия живот... На мен също ми се е случвало да забравя за някоя уговорка, това не е углавно престъпление и не означава, че не държиш на човека... Тези притеснения е трябвало да ги имаш преди да я поканиш, сега някак си....

# 25
  • Мнения: 1 897
Тези притеснения е трябвало да ги имаш преди да я поканиш, сега някак си....
..."След дъжд-качулка."
 Peace

# 26
  • Плевен
  • Мнения: 1 014
Милинка, съгласна съм с втората част на думите ти, но с това не съм
Май прекалено много циклиш на тая тема? В крайна сметка кръстника на детето ти не е някакво жизненоважно решение, което да окаже колосални последствия върху вашия живот...
Нали кръстника на детето е този, който трябва да се грижи за него, ако се случи нещо лошо с родителите му. Както и да му бъде наставник в живота, ако родителите нямат възможност. Поне аз мисля, че това е значението на кръстника в бъдеще. и по тази причина избираме, стабилен и важен за нас човек, на който имаме безрезервно доверие.
Аз също не променям решенията си. Но пък ако междувременно се променят обстоятелствата съм склонна да размисля по някои въпроси.

# 27
  • Мнения: 1 289
Нали кръстника на детето е този, който трябва да се грижи за него, ако се случи нещо лошо с родителите му. Както и да му бъде наставник в живота, ако родителите нямат възможност.

Аз пък за пръв път чувам за подобна функция.  Rolling Eyes
Знам само, че трябва да ти е близък човек.

# 28
  • Мнения: 1 447

Нали кръстника на детето е този, който трябва да се грижи за него, ако се случи нещо лошо с родителите му. Както и да му бъде наставник в живота, ако родителите нямат възможност.
Ами то и кумовете трябва да са хората на които да разчитаме в трудности,да ни помагат,но в повечето случаи не става така.
Има доста двойки,които след време дори не се срещат с тях.По същият начин е и с кръстниците.Никога не знаеш на какъв човек ще попаднеш.

# 29
  • Плевен
  • Мнения: 1 014
mimoza04, права си че в съвремието функциите на кръстниците не са много ясни, което според мен е доста тъжно. Става така, че всеки се съгласява да е кръстник, да си облече тоалет, да кръсти детето, да пийне, да хапне и до тука. Като и църковните бракове. Това си стана мода и ако питаш повечето хора, какво точно правят в църквата, едва ли ще отговорят.
Моя прадядо беше свещеник и той ми е обяснил тези неща, които съм писала по горе. Тъй като и мен ме каниха за кръстница, ми беше казал да си помисля много добре, тъй като това е изключително голяма отговорност, а тогава бях на 19 години. Също така кръстника трябва да е близък с детето през целия му живот и да предразполага детето да споделя неща, които не би споделило с родител, за да му дава съвети и предпазва от лоши постъпки.
Нали всички тези религиозни обреди са измислени, за да ни правят по-добри, отговорни,хуманни и да сближават хората.


# 30
Имала съм и такива случаи Sunglasses

# 31
  • Мнения: 4 629
Гледам да мисля преди да взема решенията И след това си стоя твърдо на позицията. Иначе несериозно ми се сртува - да се решава, после да се променя мнението, после...

# 32
Милинка, съгласна съм с втората част на думите ти, но с това не съм
Май прекалено много циклиш на тая тема? В крайна сметка кръстника на детето ти не е някакво жизненоважно решение, което да окаже колосални последствия върху вашия живот...
Нали кръстника на детето е този, който трябва да се грижи за него, ако се случи нещо лошо с родителите му. Както и да му бъде наставник в живота, ако родителите нямат възможност. Поне аз мисля, че това е значението на кръстника в бъдеще. и по тази причина избираме, стабилен и важен за нас човек, на който имаме безрезервно доверие.
Аз също не променям решенията си. Но пък ако междувременно се променят обстоятелствата съм склонна да размисля по някои въпроси.

И аз мисля, че кръстника е много важен и именно за това "Цикля", но искам най-доброто за детето си, наистина да може да разчита на този човек, ако се случи нещо с мен и нямам възможност да я гледам, да е близък през цялото време, а не да се виждат 2-3пъти годишно, както се случва сега с нас, защото тя има много ангажименти и роднини , а и сме по-далеч една от друга, иначе че ни обича не се съмнявам и затова я поканих.
Не зная дали е възможно мъж да стане кръстник или е задължително да е жена?

# 33
  • Мнения: 4 187


Имаме спор със съпруга ми, тъй като при мен често се случва да променям мнението и решението си, а той дори и да размисли остава верен на първото, само заради дадената дума пред трети лица?!

Оставям вярна на дадената дума, дори и това да е в мой ущърб.

Относно бъдещата кръстница - бих говорила открито с дамата! Ще и кажа, че за мен това е много важно, защото го смятам за не малка отговорност, ако има някакви колебания да ме уведоми. В случая няма нужда от излишна куртоазия!


Не зная дали е възможно мъж да стане кръстник или е задължително да е жена?

Възможно е разбира се! Кръстника на Рая е мъж, той е и кум на сватбата ни. Сигурна съм, че би се грижил за дъщеря ни така, както ние с баща и , ако се наложи....

Последна редакция: пт, 30 яну 2009, 11:43 от star

# 34
  • Варна
  • Мнения: 1 817
Мога да си меня решението през 5 минути, дори и да съм споделила мога да променя споделеното. Какво значение има че съм решила друго в последствие. Нали няма хората да ми живеят живота. Не се съобразявам с никой  Naughty

Общи условия

Активация на акаунт