Гледайки предаването,,Другата България", забелязвам, че доста често българските емигранти изтъкват като основен проблем при установяването си в другата страна преодоляването на междукултурните различия в нея. За различията между българите и азиятци или африканци разбирам, че има големи междукултурни различия-начин на живот, религия, вървания, обичаи, но ми е интересно чак толкова ли са големи междукултурните различия при българите и гражданите на другите европейдси държави, та толкова трудно се преодоляват? (Последният път ставаше дума за Финландия). 
права си.
Всичко е перфектно отвън, като форма - това дава наслада на окото, спор няма, естетиката е култ. Какво е вътре е от (вероятно) третостепенно значение... дали е гнило, или не. Май бг сме по-искрени (в общия случай, естесвено е тъпо да се обобщава). Също това, че повечето хора се чувстват в правото си да тълкуват правилата, както намерят за добре и няма начин да няма изключение за тях. Това последното обаче може и да е бг синдром, май съм позабравила. Безкрайното дрънкане по повод и без повод - даже се чудя как може това да ме учудва след като и в БГ се говори много (според мъжа ми) 
) имат такова. Не бих го нарекла планираност, а просто традиция....
Колко народ ме е псувал заради моята телефонофобия 
, които да компенсират нещата, към които ми е трудно да се приспособя 
Нашата бензиностанция е самотна колонка между блокове, нямаме тераса, за да печем зарзавата 
, магистралата далече... Мъка, мъка....