Как "изгонихте" детето от семейното легло?

Ами  ние изгонихме таткото

Синът ми от половин година спи отделно в креватче - дотогава стоеше за украса или изгладени дрехи 
Сам пожела (почти на 3г е), имаме си ритуал за заспиване, но креватчето е до спалнята, където спя с бебата.
Голямата ми дъщеря спеше с мен до 6години и трудно се отдели от мен, но меракът за собствена стая надделя 
Нищо не трябва да е насила 

При нас спи. Основната причина е, че много се отвива. Заспива в неговото легло, като преди това си пие АМ в нашето. 
Като си легнем го взимам при нас.
Засега няма да го "гоня", защото не ни пречи.

Колкото по-голяма е едно дете, толкова по-трудно е да бъде отделено в отделно легло, камо ли в отделна стая.
Лично за мен детето няма място в леглото на своите родители, независимо от възрастта.

Още от самото начало дъщеря ми си спи единствено в нейния креват.........компромиси почти не съм правила, за да не си задавам впоследствие въпроса от заглавието на темата 

Моето мишле спеше на спалнята до нас до около 2-годишен. Тогава просто го прецених че е готов да бъде самостоятелен-сам спря да се буди нощем за сукане, започна като се събуди да си е спокоен в леглото (преди това плачеше и ме търсеше) и да ме вика.
Включихме го във вълненията около поръчването на мебели за неговата стая, монтажа на мебелите, купуването на матраците... После всички му се възхищавахме на стаята, а той с огромно удоволствие водеше всеки да му покаже каква стая има...
Още от първата вечер когато спа там повече не пожела да дойде обратно на нашата спалня. А съм се опитвала да го взема-да си го гушкам когато таткото го няма, като е болен и спи неспокойно-но, не, категорично отказва.
Сега бебето пак ще спи при нас на спалнята, докато покаже че му е време да отиде при батко си.

Да ти кажа не мисля да я гоня,толкова добре се чувстваме тримата заедно ,толкова ми е миличко като се гушне в мене.Доста четох по въпроса защото близките ни все недоволстват и се възмущават как могло детето толкова дълго да спи при нас и стигнах до извода,че съм на прав път,това е най здравословният сън който бих могла да и дам,още повече,че неотдавна спряхме да се кърмим. Ето размислите и възгледите на още една мама,която много уважавам,сходни на моите:  http://maminkavania.moetodete.bg/blogpost_1415_0.html . Мисля,че не е много далече момента в който сама ще реши да спи в собственото си креватче,но оставям на нея да прецени и когато е готова ще го направи

Ами и досега не сме успели. Заспива на леглото си в нейната стая, но през ноща идва при нас на спалнята. Не се оплаквам, не ми пречи. Ще дойде един момент в който сама ще пожелае да спи постоянно на леглото си. Търпение.

Ще ти разкажа при нас как беше, т.е. как е. От раждането си синът ми заспиваше с кърма. Рядко го оставях да спи цялата нощ при нас, което означава, че след заспиване го връщах в креватчето му. Като се събуди - пак го взимам, кърмя, заспива, връщам. Доста безсънни нощи съм имала, но не ми е било голям проблем. Ако съм много гроги го оставях цялата нощ при нас. От 1.6 г. го преместихме на голямо легло - т.е. без решетки. Кърмя го там, заспива и аз ставам. Ако се събудеше нощем (а той се будеше) - отивах при него. И така почти 3 години 
След това заместих вечерното кърмене, т.е. то изцяло отпадна, с кисело мляко. Юначето ми заспиваше като лежах до него и се държахме за ръчичка. След това преминахме на приказка - прочитам една, затваря очите и лежа до него докато заспи. След това се научи - прочитам приказка, казвам "лека нощ" и заспива сам. И след този прекрасен успех, обаче, аз забременях отново.  Колкото повече ми растеше корема, толкова повече той усещаше, че ще загуби част от вниманието ми. На финала отново искаше да стоя/лежа до него докато заспи. Сега вече съм се специализирала да кърмя в неговото легло малката, а на него да му чета приказка, и да го пазя от чудовищата докато заспи. След това - бебето в леглото си, а аз - на спалнята. Към 5-6 сутринта големият вече юнак се оказва, че е отново в спалнята при нас 
Най-трудо е, когато се окажем четирима. Но пък е неповторимо изживяване. Е, може би се повтаря всяка нощ, но съм сигурна, че подред децата ще израстат 

Спеше при нас, докато навърши две години. Сякаш след този ден стана друго дете. Дотогава нищо не помагаше, какво ли не опитвахме. Ако не по цяла нощ, то при първото размърдване и се мяташе при нас на спалнята. Никой не се наспиваше качествено.

Спеше в нашето легло докато не избра сам как иска да изглежда неговата собствена стая,, т.е. около на 2 г. След това никакви проблеми не е имало. Категорично и второто ни дете ще мине през леглото ни поне докато не реши да спи при батко си. Тези моменти не са за изпускане....

Синът ми спеше при нас, но се премести в отделна стая по собствено желание, когато се роди сестра му (той беше тогава на 2 г. и 9 месеца), защото тя като всяко бебе се будеше нощем и му смущаваше съня. След това съм го молила в някои случаи да спи при нас, примерно когато сме били на почивка, на гости или въобще в някаква различна обстановка и е било по-удобно да е при нас, но той винаги отказва. Предполагам, че и бебето никак няма да ми е трудно да го отуча, защото ще има примера на батко си, който спи в детска стая и има свое легло. А тя милата не е имала никога още свое легло. Но не бързам никак да идва моментът на отделянето й. Още си суче и ми е толкова гот да се гушкаме!
Да, може би е важно да отбележа, че баткото се премести сам, въпреки че не е отбиван, а продължаваше да суче, макар и рядко.
Според мен преместването на едно спокойно и достатъчно пораснало дете не би трябвало да е проблем, стига да няма прекален натиск от родителите, за да не се чувства изгонено.

Не сме го канили в нашето легло, че да се налага да го гоним.
От 8 месечен е в отделна стая дори.
А ти как мислиш, че едно бебе свикнало да спи при вас на 2 години примерно ще го отделиш в собствено легло, че и дори само да заспива?  Пожелавам ти успех, ама направо чудо ми се струва.