До организъм си е и при всеки е строго индивидуално.Личноаз се възстанових изключително бързо.Още на другия ден станах, ходех си нормално и се къпех.След една седмица бях забравила че съм оперирана.Напомняше ми само все още лекото придърпване.След един месец бях като нова.Но както казах при всеки е различно.
- Публикувана: 1 фев. 2009, 13:32 ч.
- Последно мнение: 28 март 2009, 17:25 ч.
кога се възтановихте от секцио
Да допълня,че бях с пълна упойка. 
Амиииии...
Развижиха ме около 12 часа след секциото. Докато бях в болницата и известно време след това (не съм отбелязвала колко точно) много ме болеше! Трудно сядах и ставах! И все пак всички ми казваха, че бързо съм се възстановила!
Менструацията ми се появи 9 седмици след раждането и болките бяха ужасни. Болеше ме точно секциото. При свиването на матката също доста си болеше оперираното място!
Беше си гадна работа като цяло! Недай си боже пак да ми се наложи такова нещо отново!
Честно да си кажа изпадам в ужас от спомена!
Развижиха ме около 12 часа след секциото. Докато бях в болницата и известно време след това (не съм отбелязвала колко точно) много ме болеше! Трудно сядах и ставах! И все пак всички ми казваха, че бързо съм се възстановила!
Менструацията ми се появи 9 седмици след раждането и болките бяха ужасни. Болеше ме точно секциото. При свиването на матката също доста си болеше оперираното място!
Беше си гадна работа като цяло! Недай си боже пак да ми се наложи такова нещо отново!
Честно да си кажа изпадам в ужас от спомена! 
Възстанових се много бързо,въпреки че имах проблеми с раната(от дренажа) и сраствания и се наложи след изписването да правя физиотерапия и нагревки.Но след самата операция много бързо станах и на втория ден вече си се разхождах.Имала съм болки в областта на секциото няколко месеца след операцията от претоварване и вдигане на тежко.
Аз на следващия ден станах и почнах да ходя, но беше доста гадно. На втория ден ходех без проблеми, тогава почнах и да мога да се грижа за бебчо почти сама, като се прибрах в къщи нямаше кой да ми помага и се тъпчех с болкоуспокояващи и се оправях сама с всичко. Някъде около 2 седмици пих хапчета. Сега само от време на време при по- рязки движения усещам леко подръпване, но не му обръщам много вниамание. От теб зависи колко бързо ще се въстановиши от доктора, който прави операцията. Ако нямаш медицински причини за секцио по- добре не го прави, все пак е операция. Леко раждане
.САМО ЧЕ БЕЛЕГА СИ ОСТАВА И НЯМА КАК ДА ГО СКРИЕШ...
Че защо пък да го крие???
На втория ден се грижех сама за бебето, като цяло шевовете ме придърпваха около 10тина дни, но това ама изобщо не ми правеше впечатление.
Зависи от организма ти и от усилията, които полагаш, за да се възстановиш. Също така зависи как гледаш на себе си - като на млада майка, или като на човек, преживял тежка операция.
Аз бях абсолютно възстановена в деня, в който ме изписаха от болницата /5тия след операцията/. За минута не съм се спряла - непрекъснато се движех /по препоръка на лекарите/ и не съм имала проблеми. Но познавам и жени, които охкаха, пъшкаха и лежаха два месеца след раждането. Болкоуспокояващи пих само докато бях в реанимация /24 часа след секциото/. После нямаше нужда. Болката на втория ден вече беше в пъти по-слаба от контракциите, които имах.
Аз бях абсолютно възстановена в деня, в който ме изписаха от болницата /5тия след операцията/. За минута не съм се спряла - непрекъснато се движех /по препоръка на лекарите/ и не съм имала проблеми. Но познавам и жени, които охкаха, пъшкаха и лежаха два месеца след раждането. Болкоуспокояващи пих само докато бях в реанимация /24 часа след секциото/. После нямаше нужда. Болката на втория ден вече беше в пъти по-слаба от контракциите, които имах.
(при мен разрезът е от пъпа надолу и по-голям от обичайния).Много ми беше трудно и дишането.Имах чувството,че никога няма да се оправя.Като се прибрах вкъщи(след 8 дни) вече нищо ми нямаше