Сега съм идеална домакиня,когато ме обземат карастанчовите...Тогава дори и леко да събере някой килима съм готова да се сражавам до смърт
Ама никак не ми е лесно да живея сам сама със синът си и да огрявам навсякъде,не мога да съм идеалната домакиня и майка.
Ето днес си счупих краката от бързане.Сутринта да го заведа на логопед,после в 10.30 да хваме занятието в детската градина.През това време в движение да яде.Аз цялата прогизнах от дъжда,понеже си изгубих чадъра...Довечера ще бягам да го взема от градина.После ще го доведа тук на работата ,до като затворя.В 19:00ч. едва -едва ще се приберем..а междуврененно трябва да пазаря.Уф..После да готвя,пералня ме чака ..и прахосмукачка...от къде да взема сили и време,а сериала точно в 19.00ч. ме чака..После в 21:00ч. А и малкия го карам да се упражнява.Учим стихчета и песнички наизуст -за тържеството в градината.....
А Мъжо не му пука...седи се в чужбинско и само ме обвинява,че съм егоист,като го моля да се върне....
Изказах се.Казах си мъката.
Извинете ме.