дадоха ли ви отговор "Защо"

 Съжалявам,моето почина в 9 месец,и пак неми обясниха зашто.Всеки даваше различно мнение за твоето АНГЕЛЧЕ вече невярвам на никои

Съжалявам, Или!Аз родих сина си нормално. Износено бебе ,но със сърдечна малформация ,която наблюдаващата лекарка не видя когато трябваше. Детето ми почина на 5-тия ден от раждането. Причината я знаехме ,но защо се е случило така -просто докторите казваха -случва се .

На епикризата която ни дадоха пишеше без външни и вътрешни малформации.Имах и една безпроблемнна бременност до 7месец в който бебка просто спря да рита.И аз питах защо,но отговор нямаше.

Никой не можа да каже с точност. Обиколих сумати лекари. В резултатите от аутопсията пише "внезапна смърт на плода". Тоновете му изчезнаха, когато раждането вече беше започнало. Всички лекари изказват само предположения. Единственото, което съвпада е че ако бяха направили секцио нещата щяха да са други и сина ми щеше да е жив. Реално на контракции през 10 минути имах само половин сантиметър разкритие, до момента на самото раждане получих 8 см. за това и се наложи да смачкат главата на бебо, за да могат да го извадят. Следващия път задължително ще си искам секцио.

Аз изгубих дъщеря си когато бях бременна в 28 г.с., просто прокървих и след 2 дни тя вече не риташе. Случи се докато бях в болницата на задържане, но лекарите даже не си направиха труда да ме прегледат на видеозон, убеждаваха ме че ТЯ спи...
Последва раждане, а 5 дни по-късно и кюртаж. Единственото, което ми даваше сили да живея бе мисълта за 10 годишния ми син. Това се случи на 20.12.2006, но така и никой не беше в състояние да ми каже причината каква е
Побързах да се върна на работа за да не се побъркам от мисли, направих си купища изследвания и познаите... Всичко си е в нормата, каква ирония

И аз минах през много изследвания и само дадох една бала пари на разни доктори и нищо всичко ми е като по учебник. Всъщност така твърдяха че протича и бременността ми - като по учебник.  Никакви генетични анумалии, никакви инфекции, нищо, нищичко. Мисля, че ми е време да спра да се питам защо и да се оптам да си подсигуря спокойствие, за да може да си имаме и друго бебе. Надявах се че този месец ще стане, но май не е защото нямам никакви признаци, а още ми е рано за тест. Мисля че стреса си оказва влияние, така че се опитвам да се успокоя и да си наложа да не се притеснявам.

Здравейте,мили момочета!Мъката е огромна,понякога непоносима,но нокога няма да се преодолее поне малко,за да се продължи напред,ако сте потънали в нея.Напълно съм съгласна с ТЪЖНА МАМА,че стреса оказва огромно влияние и за съжеление понякога има и необратими последици.За това искам да пиша сега за -за едно младо момиче,като повечето от вас,на което скоро видях никролога.Беше само на 24г,а ето и историята,на която лично бях свидетел:2004г роди 3 месеца след мен-напълно здраво,нормално бебе,раждането мина без усложнения.2дни след това бебето почина,без никакви логични обяснения от лекарска страна.Майката самата следваше медицина,отчая се,потъна в скръб,не искаше срещи с приятели,плачеше непрекъснато.Майка й ми сподели,че се опитвали да я откъснат от това състояние,като отидат на почивка,с разходки и пазаруване-нищо не помогна.Лекарите предупредиха,че трябва да мине малко време,докато пак забременее,тя не се вслуша в съветите.Роди здраво и хубаво момченце,по-щасливи родители и баби не съм виждала.Есента както четяла за изпити,изведнъж припада,веднага изследвания-и тумор в мозъка.Свръх напрежението явно е оказало влияние и то много бързо .Един млад живот прекъснат в началото,едно детенце без майка за цял живот!Какво ли не направиха,но уви...Знам,че много от вас няма да се съгласят с мен,загубата на дете е жестока и остава травма за цял живот.Но помислете за напред,за малките ръчички,които ще ви прегръщат,за малкото същество,което ще дойде и ще има нужда цял живот от вашата грижа,подкрепа и обич.Защото се случват рядко такива лоши неща,но никой не е застрахован.Млади сте,здрави сте,помислете за себе си,за своето здраве,за да дадете здраве и на бъдещите си деца.

Това е ужасно !Съжалявам  много за това момиче, което е нямало късмета да види как расте, как се смее, как прохожда и още много неща от живота на своята рожба .Нека почива в мир, милата ...............

 

Да. Днес ни дадоха отговор "Защо"...
"НЯМА НИКАКВА ПРИЧИНА"
Никаква причина?!? А аз намирам хиляди и всичките са в нас... Не се обвиняваме. Просто си мисля ... няма значение какво си мисля.
Лекарите бяха изключително внимателни и загрижени. Моля се да са прави макар че знам че няма болка без причина...

За съжаление някои неща просто се случват и без причина. Не трябвада се обвиняваме, въпреки че всички ние най вероятно сме потърсили причината първо в себе си. Трябва да съберем сили и да продължим напред, колкото и трудно да е, а търсейки вина в себе си някакси се изгубваме в лабиринта на мъката и забравяме да живеем реалния живот. Забравяме колко важни сме ние самите и хората около нас. Колкото по-бързо се изправим и продължим, толкова по-добре. А трябва да продължим - дължим го на нас, на близките си, на бъдещето...

На мен ми дадоха отговор на въпроса - Защо е починало бебчето ми? - множество инфаркти на плацентата, нулев кръвоток, т.е. до бебето не са достигали нужното количество хранителни вещества и кислород.
Но отговор на въпроса - Каква е причината за тези инфаркти, какво ги е причинило? - така и не получих. Резултатите от последвалите изследвания (антикардиолипинови антитела) не показаха никакви отклонения от нормалните стойности.
Факт - следващата бременност, година по-късно, беше без проблеми, като изключим постоянния ми страх, че отново може да се случи нещо лошо.

Аз също съм за това да не се вглъбяваме в мъката си на мен психиката ми пречеше да забременея получих хормонален дисбаланс впоследствие поликистозни яйчници като резултат от всичко това и тогава си наложих вътрешен мир и спокойствие още повече че никой док не може да помогне в това а и моя ме заплаши че ще се откаже от мен като пациентка само и само да се съвзема и да двз месеца по-късно се зарадвах на  а колкото до 'защо' ами азбях химик и се оправдаха с това или дежурното просто се случва но за мен остава въпроса защо пък точно на мен  та какво аз ли само съм химик смених си работата добре че съм с две специалности иначе кво правя

Загубих първото си дете в 32г.с. след предизвикано раждане заради малоформация. Единственото, което получих като отговор бяха разни статистики: колко често се случва при момченца, колко никога при момиченца, колко деца като цяло се раждали с малоформации. Просто ме вкараха в статистика и това е. След това ми изрецитираха една камара възможни причини, от които никоя нямаше как да важи за мен, защото никое от изброените не беше се случвало като събитие.
Никога не съм обвинявала и не съм се сърдила на докторите, че не ми дават отговор. По мое мнение самите те са безсилни: мисля, че са на светлинни години от момента, в който ще разгадаят на 100% как функционира човешкия организъм.
Сестра ми има два спонтанни аборта преди трета, повече от успешна бременност. Първия път беше:"Случва се на всяка втора бременна". Втория път почнаха да се чешат по главите, 'щото не им влизаше в статистиките ("тоя проблем не повтаря"). На третия път попадна на докторка, която установи, че има нужда от разреждане на кръвта, за да износи бебето. Хубавото е, че отвреме-навреме някои получават просветление. Лошото е, че го получават след горчивия опит на майките.
И накрая да споделя единствената логична причина, която чух тогава (не от лекар, а от мой близък): "С тия всичките ла*на, където ги ядем, пием и дишаме, какво друго да очакваме?!?"

Търсих отговор, не за да ги обвиня, а за да се предпазя от повторение.

Моля те, не съм го и твърдила . Просто това си беше част от моето разсъждение

Някога дори и лекарите не могат да дадат адекватно обяснение.Аз загубих бебето си в 36 г.с,почти до финала но пак никой не ми даде обяснение.Още помня думите на доктора."Божа работа".Да обаче ти започваш да се обвиняваш,какво съм направила за да стане това,аз ли сгреших и т.н.Моя съвет е недей да мислиш надълбоко какво е станало,просто така е трябвало.Гледай напред след всяка буря изгрява слънце.Казва ти го майка която има две живи и здрави деца след този случай.Вярвай в себе си,всяка бременност е различна

Ето за това съм тук, не при психолог. Няма по-голяма подкрепа от тази... Когато разбереш, че има поне един човек, който е минал през този ад и въпреки това нещата вече са наред, получаваш капчицата надежда, от която имаш нужда ,за да се изправиш и да продължиш.

Аз имам разни отговори защо и как
Но това не го прави по-леко и лесно за приемане

И при мен беше същия случай, но една седмица след термин. Единствено предположение прекалено дълга пъпна връв ...

Имат и друг подобен израз "вързана торба".
Не ровете назад, гледайте напред и всичко ще е наред

Не мога да приема израза "Така е трябвало!".Защо е трябвало така?!?Не приемам и "Нищо млади сте,ще си имате друго!"-нима и сто други деца да имам,те ще заменят моята звездичка?
Незнам,може би раната ми е още твърде "прясна",но подобни "Успокоителни думи",направо ме вбесяват...
Ще търся отговорите на въпроса "Защо?",докъто съм жива,ще обвинявам лекарите,скапаната ни държава,себе си,скапаната съдба...
Това няма да намали болката,няма да върне сиянието в моя живот,но аз не мога да забравя и да спра да задавам въпроси.
Никой не ми отговори на въпроса "Защо",но аз ще си го задавам докъто съм жива,както знам,че до края на живота ми ще ме боли за моята малка Сиянна.А боли толкова много.................
Простете ми,за грибите изрази,за яроста в тях,но в мен освен болка бушуват безсилието и гнева...

ksd_g, думите ти са естествени и са съвсем на място. 
Когато не се е намерила медицинска причина защо (или поне не могат да я докажат с изследвания), това защо кънти в нас и се обвиняваме.
След толкова лекари, които четоха съкратената версия на епикризата (действителността беше по-различна) и протокола от аутопсията на трупчето на бебето, "най-хуманното" което можеха да ми кажат е, че ако бил останал жив, щял да бъде с тежки увреждания (най-вероятно). Сигурно е така, но ако си бяха свършили работата преди да се събере спешния дежурен екип, дали щеше да бъде толкова обречено всичко?

Лекарите се ползват със заучени фрази от дебелите им книги и учебници...
Когато има по-различен случай от описаните им в учебниците, започват да дават глупави предположения..
"За първи път се случва" " не може да се каже от какво е" "Повече изследвания не могат да се направят" Вдигат ръце и те оставят...
В крайна сметка те са само хора, а не вълшебници-от тях никога не съм очаквала много...исках само разбиране и топла дума-като човек към човек, за съжаление 'лекарите-човеци' са тоооолкова малко на брой!

Всички са осверипяли на тема пари и заплащане, щом не получават висока заплата се държат грубо, отвратително, без капка съжаление към пациентите си...като с животни, третират хората сякаш са им длъжни за дето не получават пари..

Че защо да питам тях защо?  Уморила съм се от този въпрос!
Отговори няма!

За това и съм си накупила сума ти учебници по медицина, и вечерите когато не заспивам от хилядите си въпроси-чета и се опитвам сама да достигна до изводи..не ми трябва никой!

Нашата мъничка принцеса ни напусна завинаги само преди 4 дена. Бях бременна в 5-тия месец, когато откриха проблем с главичката и трима доктори настояха да ми предизвикат раждане. Тя се бори до последно, цели 33 часа, въпреки силните лекарства, с които ме тъпчеха, и аз самата не исках да я пусна да си отиде 
Очаквам да получа отговор "защо" в края на март, когато ще са готови изследванията на нашата бебка. Ако тогава не получа отговори, продължавам да търся. Лошото е, че никой не може да ми отговори на по-важния въпрос - дали постъпих правилно като се съгласих да ми я вземат, и дали не направих най-голямата грешка в живота си.

 Съжалявам  оште една маичица

Шери   Изборът е бил труден, а загубата е огромна, раните които остават след това са тежки и дълбоки. Аз съм с теб.

Шери ,имаш и моята силна прегръдка .Ужасно е просто. Въпросите тепърва започват .

-за твоята малка звездичка!

Благодаря ви от сърце, момичета! Най-сетне намирам хора, които да разбират на 100% какво чувствам и колко е огромна мъката ми  Прегръщам ви и споделям и вашата болка 

Ой...миличката!!!
Съжалявам за загубата ти Шери...съчувствам ти...кошмарно е...
Как ми се иска да спрат да се пълнят тези теми!

Прегръщам те много!

Шери ...дано получиш отговара на въпроса "защо?"
Аз получих отговор на своя въпрос.Надявам се занапред всичко да е наред! Попаднах на компетентна лекарка,която,ще ме следи колкото е необходимо ....много се радвам,че откриха причините,за да може да се предотврати следващ неуспех!

Поля,миличка,съжалявам много,че и ти преминаваш през този аз
Знам,че каквото и да ти кажа,няма да ти помогна да се почувстваш по-добре,но дано тук в този подфорум успееш да почувстваш,че не си сама!!!Тук със сигурност ще намериш много подкрепа от момичета,които също са минали през ада
  не спират сълзите ми,не мога и не искам да се примиря с факта,че всеки ден нашите ангелчета стават все повече...
А отговор на въпросите ни нямя Не само на въпроса"ЗАЩО"...
  за ангелчето на Поля
  за всички непрежалими и незабравими ангелчета

Минаха вече почти 3 месеца от каккто загубих детенцето си и не спирам да търся отговор на моя въпрос но уви...."АМИ СЛУЧВА СЕ...."Това е отговора който ми дават.Не спирам да обвинявам себе си и лекарите и да се питам:ами ако не бях направила това или онова,ами ако бяха ми обърнали повече внимание дали щеше да се случи това?И пак не мога да намеря отговора...Извинявайте за обърканите ми мисли ,но болката все още е толкова голяма.................

Ili, съжалявам за ужасния ад който преживяваш!  И аз страдам от 4 месеца за моя малък ангел. Сигурно е права Poli_Wolli като казва, че може би и лекарите много често нямат отговор на въпроса защо и единствения отговор, който могат да ни дадат е че се случва и да ти цитират статистиката. Желая ти от сърце да намериш начин да приемеш случилото се. Не се самонаказвай със самообвинения. 
Аз загубих детето си след медицински аборт в 21 г.с. поради тежка малформация на сърцето и никой не ми дава отговор защо се случи така. Когато няма отговор на мъката си казвам, че всяко нещо има смисъл. Радостта от това да нося живот в себе си, близостта на съпругът ми в радостните и след това подкрепата му в тежките моменти, дни, месеци, надеждата и решимостта да бъда мама, ми ги донесе детето, което си отиде от мен твърде рано. Аз се утешавам с мисълта, че дори за малко го имах в живота си. Някои хора изпълват мисията си преди да са се родили и си отиват от нас преди да сме готови да ги оставим.
 

Прекрасно си го казала. Съжалявам много за загубата ви 

мили майки аз също загубих бебето всичко си беше наред и изведнъж то вече беше мъртво и единственото обяснение което ми дадоха е ,че било по добре така без да кажат какви са причините сега имам едно прекрасно момченце кураж на всички майки който са претърпели загуба и не се отчаиваите

Получих само свиване на рамене.

 И моите въпроси ЗАЩО си останаха висящи.. Изгубих 2 бебета - в 36г.с. и 22г.с..И двата пъти спрях да ги усещам.
 Преди 10 дни ходих на доплер. Доктора се хвана за главата,че не зная причината за двете загуби и как съм се навила да забременея пак като нямало гаранция ,че няма да се потрети  Думите му бяха,че нищо не се случва просто ей така,че всяко нещо си има научно (в случая медицинско )обяснение и ,че просто някои хора ги мързи да си размърдат мозъците или са си некомпетентни!!! За съжаление в нашата държава да намериш компетентен доктор ,пък и да ти вземе проблема присърце е мисията невъзможна почти. Остава ни само да продължаваме да търсим,да се молим и да не губим вяра в утришния по-добър ден.
 Аз силно вярвам,че и на нашата улица ще изгрее слънцето само да имаме търпението да го дочакаме! 

Охх,искам и аз да дам мнение по темата.
В края на 8-ми месец бебка почина в мен.Усещах,че нещо не е наред-тя вече не риташе както преди.Всеки ден ходих на запис на тонове и ме уверяваха,че всичко е наред,но аз продължих да не усещам ритничетата,които преди това бяха наистина силни.Докато един ден ден се обаждам да кажа,че отивам на запис,а акушерката ми отвръща:'Днес няма свободни часове,ела утре'....но утре беше вече късно.Докторката призна,че това бебе е трябвало да се роди със секцио още преди седмица,когато започнаха оплакванията ми.Но това признание не ме топлеше,нито мен,нито съпругът ми,нито 11-годишния ми син.Въпросната докторка веднага ми уреди раждане(предизвикано нормално раждане) при лекар в АГ-Варна.На безбройните ми въпроси  защо е станало така,той ми отговаряше:"Екатерина,никога няма да разбереш защо е починало детето ти.Дори и в аутопсията няма да се изпише истинската причина.Не си задавай въпроси,защото отговори няма да получиш,радвай се че ти си жива".Как да се радвам,че съм жива,след като това детенце,което носих с такава обич и любов вече си имаше име,как да се радвам,че съм жива,че не успях да даря съпруга си с така дългоочакваната дъщеричка,а синът ми със сестричка.Как да се радвам?На какво?На безбройните розови дрешки,които сега си стоят в гардероба.Мъчно ми е.Много ми е мъчно.Само като се сетя,че в деня в който казах на детето ми,че очакваме бебе,той беше сигурен,че ще има сестричка,събираше си паричките,които му давах за училище и вече беше събрал за кошарка на бебето...но уви.А съпругът ми беше съсипан.Много тежи,когато видиш един психически силен мъж да плаче.Да плаче,защото няма как да помогне на жена си.Защото това не е по неговите сили,не е по силите на когото и да било.А мен най-много ме болеше,след мъчителното раждане да ме оставят сама в стая,стая с празна кошарка,а от другите стаи ехтеше плачът на другите бебенца.Това наистина боли.

Здравейте на всички мами, съжалявам за загубата която сте преживели, и докато четях вашите неволи реших и аз да се оплача от вдигането на раменете на докторите след спонтанен аборт....Миналата година като грам от ясно небе ми дойде новината че съм  бременна и в първия момент се чудех какво да правя тъй като с таткото нямахме брак и тази тема не я бяхме обсъждали, но чуденето ми трая точно 5 мин и взех решение че ще запазя бебчето дори и ако се наложи да го гледам сама. Обадих се на моята АГ докторка , която е всъщност шеф на отделение в Шейново, тя веднага ме прие защото тогава работех в Мтел и освен допълнителното осигуряване към закрила фирмата им превеждаше и по 200 лв на служителка дори и за съпругите на колегите, но на този преглед тя само установи че наистина съм бременна , но изследвания не ми пусна и ми каза след 1 месец да отида пак. Този месец обаче се оказаха 2 седмици защото прокървих и ми се наложи да лежа в патологията 3 дни , където вече нямаше как и ми направиха изследвания, и цитонамазки... От цялата работа се оказа че съм имала някакво течение което всъщност небило проблем и след като мина третия месец ще го излекуваме. Прибрах си се в къщи и след още две седмици вече влязла в 3-я месец на връх 8.03 . аз получих контракции още от предната вечер но тъй като милата лекарка се държа с мен все едно това ми е 10 бременност не ми се обясни какво е контракция и че трябвало веднага да се обадя при такива проблеми. Аз вечерта си пиинах един но-шпа както си ми беше предписан заедно с хормоните за задържане и си легнах и вече рано сутринта не се търпеше и реших да отида но този път в Тина Киркова че ми е по близо, но така и не стигнах ....Първо ми изтекоха водите после започна и всичко и се обаждам на лекарката която дори се оказа дежурна и и казвам че са ми изтекли водите и тя ми казва "какви  води теб още ти е рано да са се образували,но ела веднага да те прегледам" при което аз викам линеика защотото кръвта така и не спря да тече и след като си видях и бебчето едно маничко и безпомощно същество линейката се появи и ме закара прии великата лекарка ... След като ме накараха да вися и да чакам в това положение пред кабинета ме качиха за кюртаж и след него още не бях излезнала от упоиката анестезиолога вместо да ме пита как съм ме каза "Едно мерси няма ли да кажеш?" и на финала за да вземат и повече пари некадърниците си писаха и избор на екип. След 1 месец отидох да си взема епикризата и там бяха написани един куп неразбираеми за мен неща, реших да говоря с патолога който беше на кабинет оказа се че е шефа на патологичното отделение и на Въпроса ми Защо? той каза "Първо трябва да излекуваш Това сочейки епикризата и след това да забременяваш пак"а Това никой не ми каза какво е......от тогава на всеки който ме е попитал за лекар на всеки съм казала да не ходи в Шейново, там не стават за нищо....в стремежа си да вземат колкото се може повече пари те са забравили Хипократовата клетва !

И аз мисля така за Шейново,там ме приеха след спонтанен аборт в 24г.с.Раждах почти 3 дни,държаха се ужасно.Не можеха да намерят анестезиолога за кюртажа след раждането,защото беше за кафе.А когато го намериха той каза-Защо не сте я започнали не виждате ли ,че вече обръща очите.Епикризата чаках повече от месец.Пише,че няма причина и бебето е здраво,независимо от уверенията на завеждащия,че бебето е увредено.Вече даже не мога и да мина покрай тая болница.Отгоре на всичко на една и съща опашка се чакаше за записване на имената на бебетата и за взимане на епикризите.Скъсах се от рев и болка,докато щастливите родители до мен се прегръщаха и избираха имена.

Продължавам да се убеждавам,че нашите доктори са за разстрел.Да ви кажа честно силно се замислям следващата бременност(дай Боже ) да ми я следи ветеринар(не ми се присмивайте).Имам поглед върху тях и ви гарантирам,че те са поне състрадателни.

Не търсете отговор на въпроса защо,защото просто никой няма да ви даде такъв!Това си е съдба писано е ,че ще стане и никой не може да го избегне.Аз също съм го преживяла но съм силна и съм се примирила с тази загуба.Връщане назад няма това е истината!А и да търсите под вола теле просто е нереало.Бъдете силни мили майчици!!!обичкам ви!

vanca72 за някои не е точно така,защото се е случило заради лекарска грешка!Не вярвам нейде да е написано,че лекар,ще ти убие детето!Съжалявам и за твоята загуба,но някои просто имат защо да си задават въпроса "защо?"

Е не мога да не търся отговор,при положение,че от немърливоста на една некадърница аз загубих моето бебче и не защото така е писано,не вярвам в това и мразя този тип реплики.
Писнало ми е да ги чувам

извинявай, но напълно не си права
защото ако не се поучим от допуснатите грешки...ет могат да се повторят и потретят...
когато има грешки лекарски и небрежност...има и случаи когато не е била такава причината...но докато не проверим, не поровим и не задаваме въпроси - нямаме шанс да разберем защо нещо се е случило....

Защо да не съм права?Според вас кой лекар ще се изкара виновен и ще каже грешката е моя и тн..Това няма да стане та ако ще земята да се преобърне.При мен едва ли не аз бях виновна,че съм имала кръвно,че детето се било заклещило в таза ми и тем подобни глупости.Знаех грешката но уви никой не ми повярва и аз какво да правя на кой да кажа.Това е то случва се понякога така ми казаха дори бъди благодарна ,че стана в болницата а не у вас това беше отговора на доктора некадърника.Мислех си да го съдя но като няма свидетели какво мога да направя и така всичко мина и замина.Рано или късно всичко се връща и той няма да види хубаво.А вие правете каквото знаете.С вас съм!!!

не е въпроса да се открие вината!
а ЗАЩО - т.е. има ли здравословна приниа и може ли да се парира и отстрани при следваща бременост
ако обаче не се питаш "защо стана така" няма шанс да научиш и може да разбереш след втори или трети неуспешен опит!

Наследствени тромбофилии. Първия и втория случай нямат нищо общо. Отново ми казаха, че първия случай е откровена лекарска грешка...Цяло чудо е, че съм успяла да износя цяла бременност първия път.
Сега цял живот съм на аспирин заради предрасположеност към образуване на тромби.

И аз съм като теб!Поне знам защо се случи така...и аз съм на аспирин....правят ми изследания на Д-Димера,но за сега е дори под нормата!

Здравейте момичета.
Копирам поста си от съседна тема,защото искам същото да го кажа и на Вас
Прегръдки за всички Вас и  и    за всички ангелчета.
Знам колко е трудно,защото и аз загубих своето бебче в 20 г.с - изтекоха ми водите и след 4 дни на изчакване,тръгна раждане и .....вече бях мама на агелче.
Моята сестричка,също загуби бебчето си в 21 г.с и то вече два пъти.толкова боли.  Виждам,че въпреки това- въпреки болката,празнотата и отчаянието- вие намирате сила да пишете и да давате сила на другите- Благодаря ви 
Относно въпроса "Защо" - ние тепърва тръгваме да търсим отговора. Незнам,но силно се надявам да го намерим,за да можем другия път да износим, родим живи и здрави бебчетата си,и да ги отгледаме с много любов.
Аз също се питам- защо се случи,защо и от това като че ли боли още повече......................

И аз не мога да се съглася с това...дори не мога да го разбера...
Как може да не търсим отговор на въпроса "Защо?",особено,когато става въпрос за нашите деца,за това,което ги е лишило от живот...
Може би това е съдба,може би не е можело да се избегне,но за мен това са само оправдания,които ме вбесяват и абсолютно не са отговор на моите въпроси!!!
Аз явно също съм силна,щом след погребението на дъщеря си оцелях,щом успявам да запазя разсъдъка си след  всичко,през което минавам сега при разследването...Но никога няма да се примиря със загубата на дъщеря си!!!Никога,никой и нищо няма да я замени за мен и аз ще страдам и ще търся възмездие за отнетия и живот,докъто съм жива!
Да връщане назад няма-няма как да си върна детето...
Но ще продължавам да се ровя във станалото,защото търсенето на отговор за смъртта на детето ми не е търсене на теле под вола...
Разследването ми помогна да си изясня много неща около смъртта на Сиянна,а всеки момент ще е готова и експертизата,с която вече ще се потвърдят нещата.Аз за себе си намирам вече отговорите на въпросите си-на 90% процента засега ми е ясно кой и как е причинил смъртта на детето ми...Друг е въпроса дали ще успеем да накажем виновните,но аз няма да се откажа докрай!!!
Този пост,който цитирах,меко казано ме вбеси...не мога да повярвам,че някой,който е преживял такова нещо може така да се примири и да говори,колко е силен...Силата не е в това да се примириш и да се правиш,че нищо не се е случило,силата е в това да се бориш...да се бориш,знаейки,че тази борба ще ти донесе още много болка,но ще помогне на истината да излезе на яве!!!
В Бургас има десетки,да не кажа стотици случаи като нашите,а аз съм третата подала жалба и искаща розследване на случая си...
Мъча се ,но не мога да разбера защо толкова лесно се примиряваме със случилото се с нас,защо след като знаем кои са виновните и как се отнасят с нас и децата ни,ние на им търсим отговорност...Ето на този въпрос не мога да си отговоря!
Незнам за другите градове,но за Бургас ще кажа със сигурност,че нямаме лекари,които да си вършат работата,в това се обедих,но също лично се убедих,че в бургас има разследващи полицаи,които си я вършат,при това много съвестно и отговорно!!!
Много щастие желая на всички ви,а аз продължавам да търся под вола теле и когато го намеря-вие ще сте първите,които ще узнаете!

Ами добре,търси си тогава и дано го намериш този отговор,защото аз не успях не мисля ,че съм те обидила с нещо просто исках да ти кажа,че няма смисъл от всичко това,само си причиняваш още повече мъка нищо друго,ама ти си решаваш.Не само в Бургас то май навсякъде е така,ама нищо не може да се направи в нашата скапана страна като дават дипломи на двойкджии и връзкари.Желая ти всичко добро и ако съм те обидила с нещо ksd ;моля те да ми простиш аз така разсъждавам!!! успех ти желая

Всеки път се заканвам да не влизам в тези теми на форума, защото сърцето ми се разкъсва и сълзи не ми останаха.....
Но мишката сама кликна....
Имам едно прекрасно момиченце, което вече е на 5 г. Когато стана на 1 г и 3м, заради "добри и компетентни" лекари оглуша....
Миналата година забременях отново. 6 месеца и полувина живях в постоянен страх- наред ли е всичко с бебето, здраво ли е, глухо ли е??
Направих всички изследвания, които съществуват, за да се уверя, че то е добре и здраво.
На 24 юни 2008 г моя син се роди-бях във 26 седмица....Приеха ме със 7 см разкритие и пролаабирал балон...А вече бях започнала да вярвам, че има Господ и някога ще бъда щастлива....
Вместо да направят нещо, за да го задържат още малко в мене, те ми включиха системи за по силини и бързи контаркции...Трябвало да ми направят "много сложна " операция, за да приберат мехура и да ме зашят.Явно не им се занимаваше.
РОди се мъничкия- 47 см....Колкото по-голямата си сестра...
Не можело да го сложат в кувиоз!НАЛИ НЕ ИСКАМ ОЩЕ ЕДНО ДЕТЕ С УВРЕЖДАНИЯ! Какво стана със сина ми? Ми нищо, леко по леко си е умрял.....АЗ И ЛЕКАРИТЕ УБИХМЕ ЗДРАВО И ПРАВО БЕБЕ....Защото АЗ се оставих да ме убедят...Бях много уплашена, незнаех какво да направя...а и имах вяра на лекарите...Може би наистина след кувиоза щеше да е с увреждания...или си успокоявам съвеста...
Разказвам хаотично, но вие ме разбирате.
Бяхме бременни 3 приятелки. Само аз останах с празно креватче и празни ръце...От тогава до сега почти една година без няколко дни- всички мои познати и приятелки родиха...
Психиката ми тотално се срива...от ден на ден!Опитвам се да не го показвам..За сега успявам...
Но немога да се зарадвам на тяхната радост!Това ме съсипва още повече....
ОТ ЦЯЛОТО СИ СЪРЦЕ ВИ ПОЖЕЛАВАМ НИКОГА ДА НЕ ВИ СЕ СЛУЧВАТ ПОВЕЧЕ ТАКИВА НЕЩА!НЕ САМО НА ВАСА И НА ВСИЧКИ ОКОЛО ВАС!никога да не чувате за подобни случаи!
Прегръщам ви !

Скъпа MiraBel  Знам колко е тъпо някой да нахлуе в личното ти пространство и да дава съвети, така както аз ще направя...
Когато изгубих детенцето си единствено хора, които са преживяли същото успяха да ми помогнат. Не, че семейството и приятелите не са искали. Просто, когато някой е минал през твоя ад, той ти е по - близък от всеки друг човек на света...
Това което искам да кажа и да те помоля (знам, че е трудно) - не се укорявай и не се обвинявай сама себе си. Ти си направила най-доброто за детето си - доверила си се на специалисти, очаквайки да ти помогнат като такива.
Аз самата много дълго време се обвинявах... Не сме виновни ние... Виновни са тези, на които поверяваме нашия живот и този на децата си , а те не се отнасят отговорно към това си задължение.
Надявам се да не съм нагла и досадна. Надявам се да мога да помагам с каквото мога. Пиши винаги, когато имаш нужда.

Mirabel много съжалявам!
нямам думи с които да ти изкажа съпричастността си!
пиши! просто сега като разказа се върнах назад в спомените...и ме обхвана мъка, че покрай ангажиментите тотално съм изключила...
нямам идея как се справяш....но Тъжна мама е права - понякога в живота е трудно да намериш точните думи и точните хора и място с които да споделиш своята жестока болка
тук хората не могат да върнат радостта в сърцето ти...но няма да си сама! бъди с нас!
поплачи, кажи колко си гневна, как ти иде и ти сигурно да си идеш...
споделеното не облекчава болката, но поне за миг не си сам...мъъничко можеш да разкриеш душата и сърцето си

Mirabel,подкрепям тъжна мама, но и аз  бях като теб. Не само приятелките ми родиха, но и сестра ми и първата ми братовчедка. В началото наистина ми беше трудно да погледна децата, да им купя подарък ,но се преборих, те с нищо не са виновни за моето нещастие. Сега им се радвам като ги видя и след това вечер тихичко си плача...... за моето ангелче което ако сега беше при мен щеше да бягат заедно, да падат и да стават, да плачат и да се смеят. Уви обаче него го няма............
Бъди силна знам че е трудно, но няма връщане назад .Болката остава все пак.

На 04.06.2009 роди дъщерята на една приятелка(дъщеря и ми е приятелка също)..плаках от радост и мъка...надявам се мъката скоро да изчезне..така разсъждавам аз!Вярвам,че утрешния ден,ще е чудесен,както за мен-така и за всички вас!

Mirabel,и аз бях така.С моята наи добра приятелка трябваше да раждаме в един месец.Сега като погледна неината малка кукличка сърцето ми се къса от болка но много я обичам  за теб мила

MIRABEL,всяка една от нас е изживяла този ад ,сигорна съм ,че няма някой който да не се е питай ,защо на мен ,защо аз ,защо моето дете ,да  но ето ,че се случи и най лошото ето ,че дойде без да ни пита ,ето ,че сме с празни ръце и разбити мечти ,но въпреки всичко трябва да продължим ,заради децата си ,заради родителите си ,заради хората ,които ни обичат дори и заради неродените ни деца ,които ще се родят ,  сигорна съм.,че всяка една от нас която пише в този форум рано или късно .ще държи едно здраво бебче в ръцете си .пожелавам си на мен и всички вас  благодаря ви момичета че ви има ,и дано си останем само ние ,не искам да се увеличаваме 

БЛАГОДАРЯ ви момичета!
Сигурна съм, че само вие ме разбирате!
Вярно е, че дори собствената ми майка не ме разбира...За съжаление!
Затова, аз вечер влизам тук и си поплаквам заедно с вас!
Бъдете силни! УСПЕХ! 

При мен беше подобно на ili 29 - нямах никакви проблеми до 26 г.с. Последващите изследвания показаха, че бебето ми е било абсолютно здраво и нормално развито. Предположиха, че може да е причинено от раничката, която имах (с размер на монета от 1 лв. - доста голяма), но нямах никакви признаци на инфекция или нещо друго. Нямаха никакви обяснения. Друга хипотеза беше "недоразвита матка" - т.е. с по-малки размери. Момиченцата ми също се родиха рано - 34 г.с., но за тях причината беше, че бяха 2, та не знам дали наистина беше физиологичен проблем. Отдавна спрях да се питам - нямам сили за това...

MIRABEL и ние бяхме 3 приятелки термините ни бяха аз -май, на брат ми жената-юни,другата-юли а в деня когато ми изтекаха водите най-добрата ми приятелка ми се обаждаше да ми съобщи че е  бременна...А когато ми казха че има по голям шанс да оцелее ако  направя секцио аз бях съгласна,но след  една седмица престой в болницата ми казаха че е по добре да родя нормално.След дъги уговорки и съвети от лекарите ме накараха да родя нормално върнаха ме от операционната.Някак си успяха да ме убедят и аз не знам как,но нали в такъв момент разчиташ на тях....родих нормално- но това уби моето бебе.И след това всички ми казваха че съм постъпила правилно,че бебето е мн малко и няма да живее,че ако съм била с операция пак не е било гаранция че ще го родя живо,че тогава риска за мен е бил по голям и т.н., но и аз все продължавам да се питам дали аз не го убих,дали аз не му дадох шанс да живее

ili29,не бива да се обвиняваш така. Ти не си  виновна с нищо  .

С една от най добрите ми приятелки, се запознхме при раждането на първите ни деца, преди 5 г и 4месеца. От тогава ние и дъщеричките ни сме почти неразделни. Миналата година съвсем случайно пак забременяхме заедно. За съжаление тя имаше извънматочна бременност и се наложи по най бързия начин да я прекъсне- в 5 седмца. В края на миналата година моята приятелка забременя отново.....
На 24 юни се навърши една година от смрта на сина ми...Още преди месеци нещо ми подсказваше, че приятелката ми ще роди на 24 юни....Тя роди на 25. Красив и голям син.Да и е жив и здрав и много да  я радва.
ДО КОГА съдбата ще се подиграва с мен.....Дами прости Господ, че не моа да се зарадвам на щастието на приятелката ми...
Момичета, вие изпитвате ли същото...Радвате ли се на другите бебета...Аз ли съм луда и безсърдечна....

MiraBel при мен е обратното когато видя момченце направо се разтапям и винаги се питам как ли щеше да изглежда сега Крис и как щеше и той да бяга като тях,Но... си живея само с това но .Сега сърцето ми е изцяло на малкото ми слънци Дени заради  него живея.Едва ли си безсърдечна просто болката е толкова голяма,че нямаш сили да се зарадваш на каквото и да било. за твоето ангелче Прегърни силно малката ти дъщеричка от мен.Бъдете много здрави цялото ви семейство

присъединявам се - не си безсърдечна, просто сърцето ти е заспало...докато пак се събуди
понякога се налага да блокираме, за да не откачим наистина
а желанието и ние да сме щасливи е повече от понятно...за мен това не е завист както по-елементарните хора бързат да окачествят чувствата...
това е обикновен стремеож към лично щастие и всеки лишен от него е вече наистина ненормален...или светец...

Благодаря ви, момичета!
ЦЕЛУВАМ   ВИ! 

Преди два дни загубех малкото си момченце. След направен БХС и амниоцентеза се оказа че има малоформации и лекарите ме убедиха да направя аборт по медицински причини. Изрецитираха ми един тон термини и диагнози и аз им повярвах. На 01.07 предизвикаха раждане което продължи 12 часа. Въпреки лекарствата малкото ми момченце се бори до последно но в пет часа сутринта се роди.
Всички ми казват " Имаш си две хубави момченца, не съжалявай! Така било писано!" Да но аз не мога да се примиря и все по виновна се чувствам. Как да обясня, че нищо не може да го замени и това че имам други деца няма нищо общо с факта че малкото ми слънце не видя белият свят.Как да им обясня болката от това да раждаш детето си и да знаеш, че не му даваш живот а го убиваш. Не мога да се примиря. Идиотското е че даже сега имам кърма, а детенцето ми го няма за да го нахраня.
Задавам въпроси на които получавам отговори свързани със статистика и най - честото "Ами случва се" . Как при две живи и здрави деца и здрави родители с идеални изследвания се случва.......... Никой не се ангажира да ми отговори. Когато питам " Защо не видяхте проблема по - рано?" ми се отговаря " Ами то не се виждаше да има проблема, всичко беше наред". Измиват си ръцете с това че съм имала кървене и че " Природата си знае работата и е искала да ми подскаже и да изхвърли бебето" но аз съм настоявала едва ли не и упорито съм пиела лекарства за задържане. Това е явно съм тъпа и упорита майка, която си иска детето и видиш ли не съм съгласна с природата.

Бела .Съжалявам че и ти си една от нас.

bela  това е практика повечето лекари да прехвърлят вината на майката  и така ти се чувстваш още по зле.Приеми и от мен една силна виртуална прегръдка  съжалявам и аз за случелото се.

Бела,съжалявам,душицо.Прегръщам те силно.
Знаете моята история,октомври 2008г. дъщеричката ми почина в мен в 34 г.с и адекватен отговор все още не съм получила.Няма и да получа.
Не съм забравила детенцето си,няма и да я забравя никога,но в момента отново съм бременна в 8 г.с и се страхувам отново да не изживея същия кошмар.Кошмар с който се будя сутрин и заспивам вечер.
Моля ви,майчета вдъхнете ми кураж,защото вече съм на ръба.Предстои ми скоро и БХС и евентуално пак амниоцентеза.Не знам дали ще издържа психически.

Харем стил ,тук има достатъчно  много мами които след трагедиите си сега се радват на живи и здрави дечица. Така че спокойствие, смелост и търпение. Вярвай в доброто и то ще победи! те и ти желая късмет!

Харем стил,вярвам,че този път всичко ще е наред-

Бела,миличка съжалявам

Харемче, разбирам те повече от прекрасно... аз също съм губила дете, синчето ни загина при катастрофа, здраво и силно момченце на 3г...
От тогава минаха 12г, може да се каже, че постигнах някакво равновесие, имам 2 дъщери, водя нормален живот и.... сега тази амниоцентеза буквално ме върна в ада. От седмиица не знам на кой свят съм, очаквайки смъртната присъда за детето си и още по-лошо - знаейки, че АЗ трябва да го реша.

Моят съвет е - не прави амнио, нито пък БХС. Иди ако трябва до София за ФМ, но си пази нервите. Аз лично започнах да съжалявам, че я направих...

Миличка Бела, скърбя и плача с теб!

Благодаря ви много момичета  Чувствам се малко по облекчена от това че си споделих с вас, защото се оказа че колкото и да са състрадателни близките ти не могат да те разберат. В стремежа си да ми помогнат ми казват, че едва ли не трябва веднага да забравя и да продължа напред, а аз още нямам сили прекалено рано е
Най-много страдам от това, че аз трябваше да реша дали да постъпим така/с подкрепата на таткото разбира се/ но АЗ.......
ЗАДАВАМ СИ ХИЛЯДИ ВЪПРОСИ, РАЗИГРАВАМ ХИЛЯДИ СЦЕНАРИИ и все не мога да намеря оправдание. Да от медицинска гледна точка всичко изглежда правилно - бебчо беше със синдром на Даун, с кистички в главичката и вратлето, увеличени чревни бримки, асцид на стомахчето и безброй други медицински наименования НО............ Все си представям вариант при който може би всичко щеше да се оправи. Или се заблуждавам
А така искам три дечица Лошото че е вече съпругът ми не иска, казва че не може да ме подложи за нищо на света на това отново.
Харем стил сигурна съм че всичко ще е наред
Между двете си дечица имам три спонтанни аборта в третият месец и благодаря на Бога родих малкият си син. Разбирам те защото и аз като теб заспивах и се събуждах с мисълта дали е добре. Дори и сега го следя "под микроскоп", само ако кихне или се закашля и аз изтръпвам, а от два дни е още по- лошо Следя ги и двамата ежеминутно. Може би е от стреса и мъката ми, не знам.....

мисля, че няма по-добър подарък от това д пуснеш някого....
ако нещата са били несъвместими с живота...въпреки че АЗ за себе си мисля, че дори само да има проблем детето ми и да открия това - бих направила този избор за него...
гледах дезца с проблеми...лично за себе си считам че АКО ЗНАМ - за мен лично - е по-милосърдно да му спестя трудностите!
така мисля, въпреки, че когато в 7-ми месец виждаха проблеми при мен - не знаех какво да правя, но там и беше по-скоро всичко в полза на това, че след раждането няма да има проблеми или и да има - ще се отстранят
не знам ако ми бяха казали, че детето ще си отиде и то в болка след раждането - какво щях да избера...мисля си, че щях да му спестя тези месеци в болка и мъка....

не се обвинявай - никой няма право да те обвини и ти не се обвинявай из0лишно - направла си своя избор, с любов...   

Bela :hug съжалявам,че и ти си трябвала да изживееш този кошмар.Харем стил вярваи че вичко ще бъде наред този път силно

Ета, единствената присъда, която ще получиш е зелената светлина да се радваш на остатъка от бременността си. Друго не ти се полага.   
Харем стил, този път краят ще бъде различен. Както беше и при мен.  Пожелавам ти бременността ти да завърши щастливо и в ръцете си да държиш своето живо и здраво детенце през февруари догодина. 
Бела, нямаш вина. Това е единственото, в което съм сигурна. Отговор няма да получиш, но е жалко колко често се получават вече тези лоши хромозомни комбинирания.  Или преди ги е имало, но е имало и добро потулване на тези статистики (мразя това определение).

Ета, ух, мъчно ми е, че изживяваш нещо толкова ужасно, след процедура, дето уж е за твое добро... Какво добро, то ще побелее човек, докато излязат резултатите. Времето да си плюе на петичките, по-скоро да идва утре и да си отдъхнеш! 

Бела,  . Много е тежко да загубиш детето си по такъв начин. Не се измъчвай от взетото решение. Не се оставяй чувството за вина да те смачка. На мен ми е познато другото чувство за вина и за ужасна безпомощност - да гледаш детето си в болници, на системи, всеки нещо да го боде и тормози и тогава вечния покой ти се струва по-доброто решение пред ежедневното страдание.
Поплачи си... но си прости.

Харем, този път ще е различно! Вярвай и се пази, имаш нашата подкрепа и най-добри пожелания! Чакаме те в списъка на нашите ангелски мами, които си имат здрави бебета! 

извинявай, но ако после не дай бог има нещо - да не си простиш никога, че не си имала възможност да избереш.....
чакането е тежко, но за този дето иска да знае и да е най-малкото подготвен това е по-лекия вариант
да заровиш глава в пясъка не е най-умното решение...

успех! не виждам защо си толкова черногледа за резултатите преди дори да си ги видяла!
стискаме палци да мине и замине и да забравиш за тези притеснения

Знам, че е полезно изследване, аз самата съм трезвомислещ човек (могат да го потвърдят хората, които ме познават) и съм стигнала до убеждението, че е добре да направя тези изследвания.

Но изглежда се оказах прекалено сллаба да издържа на напрежението.... всеки един ден в очакване ми скъсява живота с години...
Не съм се чувствала така зле от смъртта на сина ми. Думи нямам да го опиша....
За това започнах да съжалявам, че сама си причиних този ад с БХС и амниото.

Не, че другият вариант е за предпочитане, дано не се случва на никого!

мила Ета, опитай да се успокоиш - живота ни е в божиите ръце така да се каже...
в смисъл - ти правиш най-доброто, пък другото - вече не зависи от теб
трябва да свикнеш, че нещата са извън нашия контрол - и да приемеш страха като спътник - но да не му даваш да владее сърцето и ума ти! една майка винаги мисли с част от мозъка си за най-лошото...но ако това стане прекалено е вече зле и за нея и за децата й!
  всичко ще е наред!

Мили мами много тежки неща ще преживели  Мир за всички малки АНГЕЛЧЕТА  Аз също имах тежка бременност,лежах 3 пъти в паталогична бременност заради кръвоизливи.Последния път даже неискаха да ме приемат,а тогава бях с най-силен кръвоизлив.Понеже лежах 3 пъти за период от 2 м,а трябва да мине поне 1м. от изписването,за да лежиш отново.Иначе се води рехоспитализация и не им плащат клиничните пътеки.Представяте ли си  Добре,че им дадохме зор,та ме приеха.Отговора на доктора беше:Няма нищо,всичко е наред,ще лежиш и ще се оправят нещата.Няма смисъл да те приемаме у вас ще ти е по-добре.  Както и да е,родих детенце,момче.Слава на Бога всичко е наред.Исках да разкажа за 1 момиче,с което се запознах в болницата.Тя е туркиня на 25г. от 16-17г се опитва да роди.Има 3 мъртви раждания в 6 и 7 месец.Забременя 4 път и лекарите я накараха да лежи цялата бременност в болницата.Преливаха и какви ли не системи.Проблема според тях беше,че неможе да го износи до край.4 дете го роди със секцио,поради риск да не уумре отново в нея.Това става някъде към средата на 8м.Роди го,казаха,че всичко е наред(момченце),сложиха го в кувиоз,защото все пак е недоизносено и малко.Нея я изписаха,звънеше им всеки ден по телефона и я уверяваха,че с бебето всичко е наред,че даже се оправя и в един момент след горе-долу месец в кувиоза и съобщават,че изведнъж сърчицето му спряло.Как така изведнъж се чудя аз.Горката вече нямаше сили,да загубиш 4 деца  Казаха и че трябва да изчака поне 1,6г за да забременее отново,но този път не ги послуша и 4-5м след това забременя.Лежеше си вкъщи само ходеше 2 пъти месечно в болницата и слава на Бога роди здраво момиченце.Сега му се радват и всичко е наред.Искам да ви кажа само,имайте вяра.Пожелавам на всички ви да се сдобите с детенце,да мине този път всичко благополучно и не се отказвайте.Не се страхувайте,има Господ

Много сажелявам и знам тошно как се чустваш И ас загубих моето бебче в 9 месец  не ми дадоха отговор зашо просто казаха че се случва Забременях 2 пат искарах до 6 месец и получих батрешен кравоизлив с отлепена плацента и секцио по спешност И ПАК НЕ МИ ДАДОХА ОТГОВОР ЗАШО отогава минаха 5 години мен оше ме е страх да забременея

Много съжалявам мила  Само не се отказвай,не се страхувай,всичко ще се нареди.Сигурна съм,че и на вашата улица ще изгрее слънце,моли се на Бог да мине всичко благополучно,да си имате детенце,да е здраво,да е живо,всичко да е наред и с теб и с него и ще видиш,че ще стане.Когато искаш едно нещо много силно то става,затова не се отчайвайте.А колкото до тези "лекари" си мисля,че трябва да направим нещо,всички майки да се обединим без значение дали сме или не преживели загуба.Но си мисля,че трябва да се даде повече гласност на проблема,за да се знаят имената на всички тези "доктори" и да няма повече пострадали.Но наистина ние сме силни и ако се обединим си мисля,че можем да направим нещо.
ПП:Извинявам се за дългия пост,но просто като чета за какво става въпрос се изпълвам с много тъга и ме е яд,че все още такива "хора" се разхождат безнаказано и спят спокойно 

След дълго обикаляне по доктори, доценти и професори отново нямам отговор... Всички са единодушни, че дори и генетичната аномалия, която имам не е причина...

Аз сериозно се замислям как въобще си вземат дипломите милите лекари Все не могат да разберат как точно при нас се е получило, в какво е точно проблема. Защо въобще правим изследвания и ни гледат на видеозон когато накрая все нещо не е както трябва. При мен ме гледаха почти всяка седмица, всеки път всичко било наред и аз много съм се "шашкала ". Толкова ме гледа моят  лекар, че не видя миомният възел с размери 5 см. Относно кървенето, така и не ми обясни причината. Когато настоявах да му измери нухалната транслуценция го направи едва ли не за да ме накара да млъкна. Според него всичко било наред и аз съм параноична. Да бе само че се оказа че не съм параноична а наистина нещо не било наред После след всичко чух следният бисер" Тя природата е искала да изхвърли плода, знаела си е работата, но ти като настояваше да го задържиш и пиеш лекарства..." Толкова бях бясна че ми идеше да го застрелям на място съответният лекар. Това ми го казват в деня в който ще ми правят аборта по медицински причини, обяснява ми се как това е най доброто за мен, как иначе ще се мъча и т.нат
А и още един цветущ израз/ не се стърпявам и него да споделя/ - " Ние за това ги правим тези изследвания за да махнем превантивно негодните". Представяте ли си "негодни". Още не мога да повярвам че това го каза лекар
На питането ми защо не ми направиха БХС още в 11г.с., когато бебечето беше мъничко, никой не се нае да отговори. Явно ние майките сме търпелива порода и това че детенцето ми беше вече човече и си риташе, няма никакво значение Трябва да съм едва ли не благодарна че са ме отървали от ненужното бреме.
Извинявам се че стана прекалено дълго , но съм бясна че се отнасят с нас като с добитък

  Bela,.... искам да ти кажа нещо хубаво,успокояващо,да забравиш поне за миг! Но не знам,не мога дори самата аз се страхувам все още,не мога да простя на себе си!)не спирам да мисля колко по-различно би могло да бъде...дори се страхувам да го поставя в лентичка,искам да избягам от тази мъка!!!Не мога да повярвам,че с е е случило на мен и че се оставих да ме убедят-вредно било,плодът би могъл да е деформиран безвъзратно..и аз се уплаших,просто не издържах...
  бях социален работник в център за деца с увреждания и .не можах да приема тази отговорност,да си представя да съм от другата страна-да не е моя работа,а да е моя живот После не можех да се върна там и напуснах.Пет  години след това се роди дъщеричката ми,а аз все още не мога да повчрвам и виждам в съня си другото момиченце(дълбоко в мен го знам,иде ми да се убия!!!!!!
 Може би ще си простя един ден,а може би не,но животът продължава,върти ни и нещата все по-бързо се променят..но дори и в ден като днешния си мисля за нея и колко по-различна би била съдбата ми сега....

   Липсваш ми ,мое малко цвете!!!

Преди два дни получихме епикризата от аутопсията. Оказва се че бебчо бил с изменения които не биха му позволили да живее. Не искам да ви ги описвам но наистина детенцето ни е било болничко, а и плацентата и пъпната връв също биле с деформации
Сега когато чета епикризата знам, че сме постъпили правилно, не мога да си представя , ако страдаше, да го боли и да не мога да му помогна. Лошото е че вероятността въобще да го родя е била минимална предвид проблемите с плацентата и пъпната връв.
Може да ви изглеждам луда, но си мисля, че така може би му спестих болка.
Не знам опитвам се да си подредя мислите, но имам чувството че сякаш живея извън себе си на моменти дори не си следя мисълта и съм адски неадекватна. Заради децата и съпругът ми се старая да съм горе-долу нормална, но наистина не се справям кой знае колко добре. Уж правя ежедневните неща , а се чувствам куха.

Изобщо не си луда. Постъпила си много правилно. Болката след това щеше да бъде много голяма .Ужасно е да гледаш как детето ти страда, а ти неможеш да му помогнеш по никакъв начин .