Имаше някой си богаташ който се обличаше в мораво и висон, и всеки ден се веселеше бляскаво.
Имаше и един сиромах, на име Лазар, покрит със струпеи, когото туряха да лежи пред портата му,
като желаеше да се нахрани от падналото от трапезата на богаташа; и кучетата дохождаха и лижеха раните му.
Умря сиромахът; и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташът и бе погребан.
И в пъкъла, като беше на мъки и повдигна очи, видя отдалеч Авраама и Лазара в неговите обятия.
И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се за мене, и изпрати Лазара да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в тоя пламък.
Но Авраам рече: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така и Лазар злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш.
И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така, че ония, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас.
А той рече: Като е тъй, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом;
защото имам петима братя, за да им засвидетелствува, да не би да дойдат и те на това мъчително място.
Но Авраам каза: Имат Моисея и пророците; нека слушат тях.
А той рече: Не отче Аврааме; но ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят.
И той му каза: Ако не слушат Моисея и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят.
Така, че каъв е смисъла мъртвите да те предупреждават за каквото и да било.Даже мисля, че в стремежа си да изпълнят предписаното от духа, хората така се оплитат, че накрая пак правят обратното.А то това е и идеята, защото колкото и да ни се иска, това не са духовете на близките ни.Това е игра със сетивата и мъката ни .Но хванатия в капана не се усеща, уви.