МАЛКО Е ДЪЛГО И ПРЕДВАРИТЕЛНО СЕ ИЗВИНЯВАМ АКО ДОСАЖДАМ. ЗА ПЪРВИ ПЪТ ВИДЯХ МЪЖА МИ НА 25.11.2007. НА 30.11.2007 БЕШЕ ПЪРВАТА НИ СРЕЩА. ТОГАВА РАЗБРАХ, ЧЕ ТОВА Е ''МЪЖА''. 2 МЕСЕЦА СЛЕД ТОВА БЯХ БРЕМЕННА И УМИРАХ ОТ ЩАСТИЕ, А ТОЙ БЕШЕ ПЕРФЕКТНИЯ ТАТКО. НЕ ПРОПУСНА НИТО ЕДИН ПРЕГЛЕД, ДАВАШЕ МИ ВСИЧКО ОТ КОЕТО ИМАХ НУЖДА. БЯХМЕ НАИСТИНА МНОГО ЩАСТЛИВИ...3 СЕДМИЦИ ПРЕДИ ТЕРМИНА НАБЛЮДАВАЩАТА МЕ ЛЕКАРКА ВИДЯ НЕРЕДНОСТ С ОКОЛОПЛОДНИТЕ ВОДИ. ОЩЕ НА ДРУГИЯ ДЕН ПОСТЪПИХ В БОЛНИЦА СЪС СЪМНЕНИЯ ЗА МЕКОНИАЛНИ ВОДИ. ЛЕЖАХ 1 СЕДМИЦА С УВЕРЕНИЕТО, ЧЕ ВСИЧКО ЩЕ Е НАРЕД. Е НЕ БЕШЕ. НА 26.10.2008 СЛЕДОБЕД ПОЛУЧИХ ПЪРВИТЕ БОЛКИ.КОГАТО КАЗАХ НА ЛЕКАРИТЕ МИ КАЗАХА ДА СИ ЗАСИЧАМ КОНТРАКЦИИТЕ С ЧАСОВНИК. НА СУТРИНТА ИМАХ ВЕЧЕ КОНТРАКЦИИ ВЕЧЕ ПРЕЗ 10 МИНУТИ. КОГАТО СЕ ОПИТАХА ДА МЕ ВЪРЖАТ С АПАРАТА, КОЙТО ЗАСИЧА КОНТРАКЦИИТЕ И ТОНОВЕТЕ НА ДЕТЕТО НЕ МОЖАХА ДА НАМЕРЯТ ТОНОВЕ. 20 МИНУТИ ПРЕДИ ТОВА СЕСТРАТА ГИ БЕШЕ ЧУЛА СЪС СЛУШАЛКАТА. НОВ АПАРАТ - ОТНОВО НИЩО, ЕХОГРАФ - НЯМА СЪРДЕЧНА ДЕЙНОСТ. ПРЕМЕСТВАНЕ ОТ ПАТОЛОГИЯТА В РОДИЛНОТО, 3Д ЕХОГРАФ - НЯМА СЪРДЕЧНА ДЕЙНОСТ... "УСПОКОЙТЕ Я" НЯКАКВА АКУШЕРКА МИ ГОВОРИ ЗА ГОСПОД, ОТГОВАРЯМ ЧЕ НЧМА ТАКЪВ И В СЪЩОТО ВРЕМЕ ГОРЕЩО СЕ МОЛЯ ДЕТЕТО ДА СЕ РАЗМЪРДА И ДА ИЗВИКАМ,ЧЕ СА СБЪРКАЛИ - НИЩО... ОБАЖДАМ СЕ НА МЪЖА МИ И ГО МОЛЯ ДА ДОЙДЕ ВЪЗМОЖНО НАЙ-БЪРЗО. ТОЙ СИ МИСЛИ ЧЕ СЪМ РОДИЛА. НЕ МОЖЕ ДА ВЛЕЗЕ. АЗ ИЗЛИЗАМ НАВЪН. СТУДЕНО Е. КАЗВАМ МУ И АЗ НЕ ЗНАМ КАК, НО НИКОГА НЯМА ДА ЗАБРАВЯ ЛИЦЕТО МУ. "БЕБЕТО НЯМА СЪРДЕЧНА ДЕЙНОСТ" "НЕ Е ВЯРНО" ПАК НА ЕХОГРАФА - СЪРЧИЦЕТО Е СПРЯЛО. НЯМА ПО-СТРАШНА МЪКА НА СВЕТА. ПОСЛЕДВАХА 40 ЧАСА МЪЧИТЕЛНО РАЖДАНЕ. НЕ ИСКАХ ДА СЪМ ЖИВА. ОСТАНА САМО БОЛКАТА И МЪКАТА. ДАЖЕ НЕ МИ ДАДОХА ДА ВИДЯ МАЛКОТО СИ АНГЕЛЧЕ. ЩЕШЕ ДА СЕ КАЗВА НИКОЛАЙ - КАТО БАЩА СИ. ТАТУИРАХ ИМЕТО МУ НА КИТКАТА СИ ЗА ДА Е С МЕН ЗАВИНАГИ И ДА ГО ПОКАЗВАМ НА ВСИЧКИ. СЕГА СЕ ОПИТВАМЕ ДА ЗАБРЕМЕНЕЕМ ПАК. УМИРАМ ОТ СТРАХ. ТОЙ ВИНАГИ ЩЕ Е ПЪРВИЯТ НИ СИН И ЩЕ ГО ОБИЧАМЕ. РЪЦЕТЕ МИ ТРЕПЕРЯТ КАТО ПИША. СЪЛЗИТЕ МИ ТЕКАТ КАТО РЕКА. СЪРЦЕТО МИ Е РАЗБИТО. МЕСЕЦ СЛЕД КАТО ИЗГУБИХ БЕБЕТО СИ НАЙ-ДОБРАТА МИ ПРИЯТЕЛКА ПОЧИНА. СТРАННОТО Е ЧЕ Я СЪНУВАХ - ДОЙДЕ ПРИ МЕН (С ПУСНАТА КОСА - ВИНАГИ Я НОСЕШЕ ВЪРЗАНА) И МЕ ЦЕЛУНА. НА ДРУГИЯ ДЕН МАЙКА И МИ СЕ ОБАДИ.ДАЛИ ЩЕ СЕ ГРИЖИ ЗА БЕБЕТО МИ ТАМ КЪДЕТО Е? МНОГО МИ СЕ ИСКА ДА ИМАМ ОТНОВО ГОЛЯМО ШКЕМБЕ И ГОЛЯМО ДУПЕ. [/size
- Публикувана: 10 фев. 2009, 18:15 ч.
- Последно мнение: 12 март 2009, 00:28 ч.
МАЛКА ТЪЖНА ИСТОРИЯ
Съжлявам,просто нямам думи с които да те успокоя.Знам какво е.Съжалявам че и ти си трябвала да преминеш през този ад 
за твоето малко ангелче.
БЛАГОДАРЯ МОМИЧЕТА ЗА ПОДКРЕПАТА И РАЗБИРАНЕТО. ЗНАМ, ЧЕ САМО НЧКОЙ, КОЙТО Е ПРЕЖИВЯЛ ПОДОБНА ЗАГУБА МОЖЕ ДА РАЗБЕРЕ. НАИСТИНА Е СТРАШНО. МНОГО СТРАШНО... ЕДИНСТВЕНОТО, КОЕТО МЕ КРЕПИ Е ДА ПИША В ТЕЗИ ФОРУМИ. А КАТО СИ ПОМИСЛЯ ДОПРЕДИ НЯКОЛКО МЕСЕЦА ДОРИ НЕ ЗНАЕХ, ЧЕ МОЖЕ ДА СЪЩЕСТВУВА НА СВЕТА ТАКОВА ГОЛЯМО НЕЩАСТИЕ. РОДНИНИТЕ, ПРИЯТЕЛИТЕ И ВСИЧКИ БЛИЗКИ ИЗБЯГВАТ ТЕМАТА. СЯКАШ НИЩО НЕ СЕ Е СЛУЧИЛО. НО ТО СЕ СЛУЧИ И ТРЯБВА ДА СЕ НАУЧИМ ДА ЖИВЕЕМ С ТОВА, КОКОТО И ДА НЕ НИ СЕ ИСКА. В НАЯАЛОТО И НА МЕН МИ БЕШЕ ТРУДНО ДА ГОВОРЯ ЗА ТОВА, НО СЕ НАУЧИХ... НАУЧИХ СЕ ДА СИ СПОМНЯМ ЗА БРЕМЕННОСТТА СИ И ЗА БЕБЕТО СИ С МНОГО, МНОГО ЛЮБОВ. ПОНЯКОГА В КОМПАНИЯ, КОГАТОСПОМЕНА, ЧЕ СЪМ БИЛА БРЕМЕННА ВСИЧКИ ЗАМЪЛЧАВАТ И СЕ СПОГЛЕЖДАТ С НЕУДОБСТВО. КАЗВАМ ПРОСТО "ДА, БЯХ БРЕМЕННА И ТОВА НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРОМЕНИ". ОСЪЗНАХ, ЧЕ КАКВОТО И ДА НАПРАВИМ НЕ МОЖЕМ ДА ПРОМЕНИМ МИНАЛОТО. АЗ ГУШКАМ ДЕТЕНЦЕТО СИ, НО САМО НА СЪН... ТОВА МИ ОСТАНА И СЛЕД ВСЕКИ ЕДИН ТАКЪВ СЪН СЕ СЪБУЖДАМ СЪС СВИТО СЪРЦЕ, НО И ЩАСТЛИВА, ЧЕ ИМАМ И ТАЗИ ВЪЗМОЖНОСТ. АЗ СИ ИМАМ МОЯ НАЧИН ДА БЪДА С БЕБЕТО СИ. ЗНАМ, ЧЕ НЕ СЪМ ПЪРВАТА И НЕ СЪМ И ПОСЛЕДНАТА, НА КОЯТО СЕ СЛУЧВА ТОВА НЕЩАСТИЕ. ЕДИНСТВЕНОТО КОЕТО МОГА ДА НАПРАВЯ ОТ ТУК НАТАТЪК Е ДА ПОМАГАМ НА ВСЯКА МАЙКА НА АНГЕЛЧЕ. ПИТАЙТЕ, ГОВОРЕТЕ. АЗ СЪМ НАСРЕЩА.
Огромна тъжна история. 
Написана сякаш на един дъх.
Вярвам, че приятелката ти е срещнала някъде там един малък Ники - детенцето на нейната тъжна приятелка и нейно малко приятелче. Вярвам, че и двамата са добре и те гледат отгоре. Че бдят над теб.
Тъжна мама, ще ми се скоро да дойде деня, в който ще разкажеш и за твоето изстрадано щастие. Денят, в който никът ти няма да бъде този.
Написана сякаш на един дъх.
Вярвам, че приятелката ти е срещнала някъде там един малък Ники - детенцето на нейната тъжна приятелка и нейно малко приятелче. Вярвам, че и двамата са добре и те гледат отгоре. Че бдят над теб.
Тъжна мама, ще ми се скоро да дойде деня, в който ще разкажеш и за твоето изстрадано щастие. Денят, в който никът ти няма да бъде този.
сега като чета разказа ти , си спомням , че и ние ммного спорихме за името ,явно е трябвало да бъдат АНГЕЛИ !
Тъжна мама и толкова тъжна история те силно и вярвам, че твоята приятелка сега се грижи за твоето малко момченце.Тя ще е с него до мига в който се срещнете Вие с него .Но преди това имаш друга мисия тук на Земята. Трябва да дариш любовта си на неговото братче или сестричка.Пожелавам ти от сърце скоро да ни зарадваш с добра новина .
-дълбок поклон!
те силно и вярвам, че твоята приятелка сега се грижи за твоето малко момченце.Тя ще е с него до мига в който се срещнете Вие с него .Но преди това имаш друга мисия тук на Земята. Трябва да дариш любовта си на неговото братче или сестричка.Пожелавам ти от сърце скоро да ни зарадваш с добра новина .-дълбок поклон!
Здравей, Мила!
Чета и плача. И не знам какво да ти кажа! Знам колко те боли и колко искаш детенцето си!
При мен този месец стават 5 месеца откакто моето момченце - Цеци си отиде, но още не мога да се примиря и едва ли ще успея докато съм жива!
Прегръщам те, намери стимул в живота си и живей заради него! А с малкото си момченце ще се срещнеш някой ден!
Чета и плача. И не знам какво да ти кажа! Знам колко те боли и колко искаш детенцето си!
При мен този месец стават 5 месеца откакто моето момченце - Цеци си отиде, но още не мога да се примиря и едва ли ще успея докато съм жива!
Прегръщам те, намери стимул в живота си и живей заради него! А с малкото си момченце ще се срещнеш някой ден!
Малък Ники,където и да си вечно пази и бди над мама и тати.Те няма да те забравят
тъжно майче, отдавна не бях плакала...
искам да ти кажа толкова неща... искам да ти кажа, че знам как боли; искам да ти кажа,че опитът ме научи на това, че болката не трябва да се подтиска, а да се преживее; искам да ти кажа, че с времето няма да спре да боли, но ще се научиш да живееш с тази болка; искам да ти кажа, че ще дойде ден, в който отново ще си бременна и страхът ще е по-голям от радостта. Но също така че ще дойде и денят, в който ще гушнеш своето мъничко съкровище и ще осъзнаеш, че животът наистина продължава и че си струва да бъде живян въпреки преживения ужас. Днес обаче всичко това не бити донесло успокоение, но ще дойде и това време.
Прегръщам те!
искам да ти кажа толкова неща... искам да ти кажа, че знам как боли; искам да ти кажа,че опитът ме научи на това, че болката не трябва да се подтиска, а да се преживее; искам да ти кажа, че с времето няма да спре да боли, но ще се научиш да живееш с тази болка; искам да ти кажа, че ще дойде ден, в който отново ще си бременна и страхът ще е по-голям от радостта. Но също така че ще дойде и денят, в който ще гушнеш своето мъничко съкровище и ще осъзнаеш, че животът наистина продължава и че си струва да бъде живян въпреки преживения ужас. Днес обаче всичко това не бити донесло успокоение, но ще дойде и това време.
Прегръщам те!
Благодаря, момичета, вие сте прекрасни и сте единствените, които ми помогнаха да намеря някакъв мир. Обичам ви и ви целувам. Моля се никога да не забравя - само това си имам от моя малък Ники - спомени за радост, надежда, любов, очакване... Ако не го помня ще полудея. А той още в мен си имаше характер и реагираше ако нещо не му харесва, и му ставаше хубаво, когато тато го галеше, даже ми диктуваше в каква поза да заспивам...
тъжно майче, отдавна не бях плакала...
искам да ти кажа толкова неща... искам да ти кажа, че знам как боли; искам да ти кажа,че опитът ме научи на това, че болката не трябва да се подтиска, а да се преживее; искам да ти кажа, че с времето няма да спре да боли, но ще се научиш да живееш с тази болка; искам да ти кажа, че ще дойде ден, в който отново ще си бременна и страхът ще е по-голям от радостта. Но също така че ще дойде и денят, в който ще гушнеш своето мъничко съкровище и ще осъзнаеш, че животът наистина продължава и че си струва да бъде живян въпреки преживения ужас. Днес обаче всичко това не бити донесло успокоение, но ще дойде и това време.
Прегръщам те!
искам да ти кажа толкова неща... искам да ти кажа, че знам как боли; искам да ти кажа,че опитът ме научи на това, че болката не трябва да се подтиска, а да се преживее; искам да ти кажа, че с времето няма да спре да боли, но ще се научиш да живееш с тази болка; искам да ти кажа, че ще дойде ден, в който отново ще си бременна и страхът ще е по-голям от радостта. Но също така че ще дойде и денят, в който ще гушнеш своето мъничко съкровище и ще осъзнаеш, че животът наистина продължава и че си струва да бъде живян въпреки преживения ужас. Днес обаче всичко това не бити донесло успокоение, но ще дойде и това време.
Прегръщам те!
Харесва ми оптимизма който лъха от всяка твоя дума, знам че скоро ще бъдеш щастлива
за твоето ангелче
Ех, много мъка си изживяла, сълзите ми потекоха докато четях. Единствено мога да ти пожелая да се зарадва душата ти с една нова бременост, и възможно най-скоро.
Меконият е лошо нещо, случи се и при нас. Имахме просто късмет че водите изтекоха и го видяхме.
Много много смелост ти пожелавам и да ти даде Гиспод нова рожба
Меконият е лошо нещо, случи се и при нас. Имахме просто късмет че водите изтекоха и го видяхме.
Много много смелост ти пожелавам и да ти даде Гиспод нова рожба
СЪЖАЛЯВАМ ЗА ЗАГУБАТА ТИ!НИКОГА НЯМА ДА ЗАБРАВЯ И АЗ КАТО ТЕБ МОМЕНТИТЕ В КОИТО МИ БЕШЕ ТРУДНО ДА ВЪРВЯ БЕЗ ДА СЕ РАЗПЛАЧА , КОГАТО СРЕШНА НЯКОЯ МАИКА С КОЛИЧКА И УСМИХНАТА.ПИТАХ СЕ КЪДЕ ЛИ Е СЕГА МОЕТО БЕБЧЕ.МНОГО ВЪПРОСИ БЕЗ ОТГОВОР.ДА ВИЖДАШ КАК ДРУГИТЕ БЕБЕТА СА В КОЛИЧКИТЕ СИ,А МОЕТО ТАМ ОТ КЪДЕТО НЯМА ВРЪЩАНЕ.ЗНАМ ЧЕ ТИ Е ТРУДНО, НО ВЯРВАИ ЧЕ РАНО ИЛИ КЪСНО ТВОЕТО АНГЕЛЧЕ ЩЕ СЕ ВЪРНЕ ПРИ ТЕБ.ИСКРЕННО ТИ ЖЕЛАЯ ДА Е СКОРО!МОЕТО СЕ ВЪРНА И Е ВЕЧЕ НА 1 ГОД.И 5 МЕСЕЦА.
Искам само да ти кажа че ...толкова много майки и жени те подкрепят!
Само една жена може да разбере за мъката ти!
Страдам истински и плача за твоето слънчице което не е могло да засвети нито веднъж, като моите две слънца!
И аз как много искам да си нося бременния широооок гащеризон!
Прегръщам те..и с много надежда ще очаквам всеки месец да се похвалиш с хубавата новина!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Само една жена може да разбере за мъката ти!
Страдам истински и плача за твоето слънчице което не е могло да засвети нито веднъж, като моите две слънца!
И аз как много искам да си нося бременния широооок гащеризон!
Прегръщам те..и с много надежда ще очаквам всеки месец да се похвалиш с хубавата новина!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Здравей мила...
С времето идва и мъдростта на болката, при теб е дошла твърде бързо...Ти си една прекрасна майка и колкото и да се опитвам да намеря обяснения и причини в такива случаи, не мога! В едно съм сигурна и искам да ти го споделя, убедена съм, че приятелката ти е при твоя малък Ники и се грижи за него, така както и моята кака се грижи за дъщеричката ми...всеки си има своето местенце и нищо в този свят не е случайно. Любовта ти е толкова огромна, че наистина вълнува и подклажда вяра.
Прегръщам те силно и се моля съдбата да те дари с второто ти детенце час по-скоро!
С времето идва и мъдростта на болката, при теб е дошла твърде бързо...Ти си една прекрасна майка и колкото и да се опитвам да намеря обяснения и причини в такива случаи, не мога! В едно съм сигурна и искам да ти го споделя, убедена съм, че приятелката ти е при твоя малък Ники и се грижи за него, така както и моята кака се грижи за дъщеричката ми...всеки си има своето местенце и нищо в този свят не е случайно. Любовта ти е толкова огромна, че наистина вълнува и подклажда вяра.
Прегръщам те силно и се моля съдбата да те дари с второто ти детенце час по-скоро!