Осиновители - колко отказа?

Принципно няма ограничение, но се говори, че социалните си разменяли информация и като откажеш може да не ти предложат скоро дете, нещо подобно, ама аз не го вярвам много-много.

Има голяма доза истина в това, че отказите правят лошо впечатление. Може би един ще приемат, но повече...Наистина си разменят информация, не зная дали отразяват отказите някъде. Принципно няма ограничения, както каза Фоксче, но всичко си зависи от съветите по осиновявания и тяхната преценка.

Ама тук нямаше ли семейства, които са харесали чак третото или четвъртото дете, което са им предложили?

Знам за практика в чужбина, след трети или четвърти отказ, да се повтаря проучването, защото явно има нещо неизяснено, някаква несигурност, било от страна на социалните, било от страна на осиновителите.
Тук не съм чувала за подобно нещо, а доколкото помня във форума имаме майки, които в рамките на година, две са отказали няколко пъти и накрая са осиновили.

Но пък има и такива, които в рамките на две години не са били потърсени и веднъж... Защо си притеснена?

Имам колежка от предишната работа кандидатстваща за осиновяване, която два пъти отказа дете и после май не я потърсиха въобще  .... макар че "звънеше" регулярно където прецени.

Отказите не сме ги направили поради някакви капризи - първото детенце беше много мургаво, а второто е с вроден сифилис. На нас също не ние лесно - при първия отказ се справихме по-лесно, но втория...  вече не знам дали има надежда

Birliban, не зная защо са ти предложили конкретно тези деца, явно са отговаряли на запиканите от теб в заявлението изисквания. За да не се получават недоразумения и да се трупат откази е много важно как тези изисквания (така да ги наречем, макар че звучи много търговски) са формулирани.
- Мургавото дете (може би си писала без претенции за произхода, но ако цвета на кожата те е плашил, можеше да впишеш "без видимо или натрапчиви или изявени етнически белези"
- За болничкото - доколкото съм запозната, сифилиса открит в ранна фаза се лекува без проблем. А щом е установен при раждането, значи трябва да е бил лекуван.

Ние пък нямаме нито един отказ ивъпреки това никой не ни е потърсил за 2 години и 4 месеца.Явно всеки случай е различен.

  Ами не е съвсем така положението при вродения сифилис. Доста по-сериозни са последиците от него и доколкото знам не се лекува напълно.

Но за останалото съм съгласна със sislie - уточнете си изискванията, напр. без претенция за етнически произход, но със светла кожа, лечими или неинвадилизиращи заболявания и там каквото точно искате, за да нямате повече неприятни преживявания. Една седмица след като си подадете молбата в РДСП по местоживеене, тя ще стигне до всички други дирекции, а това може да е и повод някои от тях да се подсетят за вас.

Стискам палци следващото детенце, което видите, да си е вашето! 

Искам само да отговоря, че в изискванията точно сме посочили какво дете желаем - здраво дете, като нямаме претенции към етноса, но да е без характерните за него черти.
Решенията не сме ги взели лесно - висчко е съпроводено с много болка и сълзи.
Специално за сифилиса сме се консултирали поне с 4-5 специалисти по детски кожно-венерически болести. Тъй като не се знае в какво положение е била майката, дори и да му се направят всички необходими изследвания няма гаранция, че след няколко години няма да има усложнения, които са много тежки - увреждания на мозъка, нервната система и костите.
За съжаление в повечето институции, никой не се интересува какво изживяват осиновителите.

Birliban, много съм изненадана, че са ти предложили дечица, които не отговарят на написаното в заявлението ти. Струва ми се безпредменто, но може би ако не са имали по-подходящи кандидати са решили, че могат да ви "убедят" да направите компромис. Макар, че това са само мои предположения.

В някои дирекции не се съобразяват с предпочитанията, защото ги смятат за дискриминация по отношение на децата.

А не е е ли дискриминация като ги предложат, получат три отказа и най-често заминават за чужбина? Но, всъщност - някъде си казват, че това е и целта на предлагането, цели се отказ, за да има шанс поне детето да бъде предложено за международно осиновяване.
Кой ли мисли за чувствата на кандидат-осиновителите!

Аистенок, както всички знаем се искат три отказа. Е, колко пъти трябва да го предлагат в България??? Или ако предполагат, че ще има отказ да не го предлагат изобщо? Тези деца са невъзможни за осиновяване в България или почти невъзможни, хайде да им дадем шанс за чужбина, поне като ги откажем, колкото и гадно да звучи. Колкото и да наранява чувствата ни!

За протокола нашето момче е с 3 отказа в БГ и после стана "наше". Благодаря на господ, че не е била спазена "процедурата".

Дива, дали в БГ или другаде - важното е, че си е намерило семейство, нали? В крайна сметка това е целта.

Не ме разбирай погрешно, разбира се, че съм "За" да имат шанс за семейство.
Само, че да си кажат направо-е, мислим , че това дете няма шанс да го осиновят в България(заболяване или друга причина), по-скоро ви го предлагаме, за да събере три отказа...Така е честно спрямо този на когото го предлагат. А, не....вие си искате без типичните черти, ама ние мислим, че не бива да се дискриминират децата и ето ви-може да размислите.Не, че няма промяна и в мисленето, но не по този начин става.

Аз си мисля, че не дискриминационния мотив е водещ тук. По-скоро се опитват наистина да разрешат случая на дадено дете - с откази или без...просто да му намерят родители. Иначе какъв смисъл има да пишеш изобщо каквото и да било в заявлението.

За мен има значение, защото това е "моето" дете, което нямаше да е мое ако не го бяха праедолили за 4 път в БГ по изключение.
Натрупването на такъв брой откази е проблем за детето, за неговото развитие и намиране на дом и семейство по възможно най-бързия начин както знаем всички.

Работата на социалните работници е да се опитат да избегнат голям брой "предлагания" на едно дете. Нашето дете е попаднало в тази група, защото никой не си е направил труда да обясни на кандинатите, че се касае за дете с БГ произход, но с мургава кожа и черти на различен от БГ етнос (какъвто и да е той). Представям си изненаданите лица на евентуалните осиновители, които са мислели, че отиват при "своето" дете.

И ние бяхме изненадани - аз очарована, таткото потресен и неподготвен. Казаха ни само за астмата, премълча се за шум на сърцето (който няма начин да не бъде регистриран с най- обикновени слушалки).

Дива, по един или друг път "твоето" дете е стигнало до теб. Т.е. детето е намерило своето семейство.  За мен това е водещия принцип. И това е смисъла на осиновяването. Всяко дете може да стане твоето дете стига да отвориш сърцето си за него. Казвам го по принцип.

Вроден, добре. Това означава, че е предаден от майката, която е била заразена.
Лекувано ли е детето или го държат там така? Би било абсурдно...
В момента какво е състоянието му? Изследвания кога са правени за последно?

Не те питам от любопитство, имам какво да ти кажа, ако имаш интерес и още не си отказала детето.

В момента детото е диспанзеризирано в КВД до 3 година. Изследвания последно са му правени през месец септемви 2008, и то само стандартния васерман, който е бил отрицателен. Лекувано е в началото, когато са открили сифилиса. За майката нищо не се знае.

Имам смътен спомен, откакто бях в процедура, че дете може да се откаже 3 до 4 пъти. Същото важеше и за дечицата- онея,които са натрупали до 4 отказа от български кандидат-осиновители се подготвят за международно осиновяване.... Имаше и някакъв слух, че ако откажеш дете отиваш най-отзад в списъка на осиновители, но мисля, че това е мит,  не реалност...
Кофти е да откажеш дете- мисля си, че то никога не може да бъде забравено. От друга страна как да приемеш мъниче, което те отблъсква по куп причини (вероятно повечето несъзнавани) или буди някакъв тип съпротиви!?... От трета пък, когато останеш до детето разбираш, че си е дете, въпреки чертите и качествата му, които не работят за него и... те избледняват и се омаловажават.

Боже! Чудя се как може да се откаже мулатче!? Тези хора не разбират ли от красота? Не са ли наясно с генетичните плюсове от кръстосването на гени от отдалечени популации?... Или са се уплашили от евентуални трудности по приемането в социума на различно дете!?

Здравейте. Пиша в темата ви, за да се опитам да обясня за отказите. Няма ограничение на броя откази, които да направите. Но когато правите отказ, най-добре би било да го правите писмено, като посочите причините за това. Така на всички ще е ясно, че отказвате детето поради здравословен проблем или етн. произход, а не защото не е със сини очи и къдрави коси. Сигурно има съвети по осиновяване, които гледат на отказа поради етн. произход като на дискриминация, но ви уверявам, че те са малка част. Не напразно кандидат-осиновителите попълват в заявлението си още желанието за бъдещото дете, това се отразява в доклада на социалните работници и подлежи на промяна от кандидатите във всеки един момент. Кандидатите имат право на това, а социалните са длъжни да се съобразят с изискванията им.
Защо обаче ви предлагат и деца, които не отговарят на заявеното ви желание. Ще ви дам пример за дете от ромски произход. Примерно има семейство, желаещо да осинови такова дете. Обичайно това семейство почти веднага е определяно за подходящо и получава покана за среща от няколко места. Семейството се спира на едно от предложените му деца, а другите съответно отказва. И тогава социалните са длъжни в двуседмичен срок да предложат отказаното дете на друго семейство. Да, ама като няма друго семейство, желаещо дете от ромски произход, те се спират на семейство, показало толерантност, отвореност, и т.н., т.е. най-близко до подходящото.
Има и мн. други причини разбира се. Дано съм ви била полезна. Сигурно ви стана ясно от поста ми, че работя в социална дирекция. Така че, ако нещо ви интересува, мога да помагам.
Желая успех на всички ви.

Здравей, Димна, стана ми интересно - къде е регламентирано правото на кандидат-осиновителите да предявят претенции за етнически произход?
Иначе добре дошла 

Интересува ме и питам. Преди 2 дни подадохме молба за разширяване на изискванията - увеличихме възрастта до 3 г. Интересува ме в момента, в който се получи молбата в РДСП-тата и има 3 годишно дете за осиновяване дали ще ни го предложат, след като сме вписани преди година и половина или се нареждаме "на опашката"? Освен това - доколко е вярно, че се предпочитат семейства без деца и  определена възраст на осиновяващите? Питам тук, защото предполагам, че отговорът може да е интересен и за други четящи, но няма проблем да ми отговорите и на лични.

Всичко добро 

Фоксче,  относно етническата принадлежност на детето никъде в законовата нормативна уредба няма регламент. Написала съм, че кандидатите имат право да опеделят изисквания, на които да отговаря „тяхното” дете. Под изисквания имам предвид желанието им по отношетие на пол, възраст, етническа принадлежност и здравословно състояние. Разбира се, може кандидатите да включат и други изисквания (срещала съм: биологичните родители да са високи). Но в общи линии посочените от мен са основните неща, които кандидат-осиновителите определят по отношение на детето, което желаят да осиновят. В нашата система, а предполагам и навсякъде е така, освен по законовата уредба, се работи и по вътрешни правила и указания. Та още преди години в едно от указателните писма изрично бе посочено при определяне на подходящи за детето осиновители да се има предвид заявеното от тях желание за бъдещото им дете. Да не говорим, че на десетки наши обучения са ни обяснявали за значимостта на очакванията на кандидат-осиновителите към детето и влиянието им в процеса на „напасване” и евентуално осиновянате. Това са все неща, които не се срещат в нито един закон, правилник или наредба. Но в разговори с колеги съм се убедила, че почти навсякъде се съобразяват с тях. (Почти)
mamutche, в никакъв случай не се нареждате на опашката. Ако в някое РДСП има тригодишно дете, вие ще бъдете „разгледани” заедно другите кандидати, желаещи такова дете и от всички вас ще бъде избран най-подходящия кандидат (или семейство).
Относно това дали се предпочитат семейства без деца или на определена възраст – всичко е индивидуално. По принцип това, дали в семейството има друго дете или не, не е критерий. Важното е в дома и сърцата да има място и за второ дете. Отчита се как детето в семейството възприема нещата и как то би приело второ дете; възможността на родителите да отделят допълнително време за другото дете... И още много неща. За възрастта е същото. Идеята е при равни други условия разликата във възрастта на детето и осиновителите да се доближава максимално до биологичния модел (широко понятие, защото при биологичния модел е нормално жената да стане майка на 20 години, но също – особено последните години – е съвсем нормално да стане майка на 30 или на 40 години). Пък и равни условия почти няма. И като казвам равни условия нямам предвид колко ви е голям апартамента и имате ли кола. От съществено значение е емоционалната страна на нещата – отношения, нагласи, модел на родителстване.
И последно, че стана много дълго – когато съветът по осиновяване разглежда кандидатурата ви си вади заключения за тези неща от социалния доклад. Затова е важно докладът да е пълен, ясен за разбиране и да отразява максимално богато същността на кандидатите, начина им на живот и разбиранията им по отношение на родителстването. Затова – четете си докладите, преди да ги изпратят в РДСП.

Благодаря Ви много за изчерпателния отговор, сигурна съм че много кандидат-осиновители имат въпроси към Вас и ще бъдете много полезна.
Единственото, което все още ме тормози е, защо след като изискването за етнически произход е толкова важно, то отсъства от бланковата молба-декларация, за разлика от другите изисквания като възраст, пол, здравословно състояние и т.н.? Другият ми въпрос е, защо има разминаване в изискванията към документите, представяни от кандидат-осиновителите в различните отдели?
Не бих искала по никакъв начин да си мислите, че ви нападам, просто това са неща, които тук дискутираме, а отговор няма.

Izviniavam se za latinitsata - ne sum v Sf i niamam kirilitsa.... no se izkushavam.

  Dimna,

Mnogo se radvam tche se vkliutchi! Otdavna se tchudia zasto nito edin sotsialen rabotnik ne se e vkliutchil vuv foruma (vsitchki znaiat za nego i go komentirat). Takiva hora biha pomognali mnogo na kandidat-osinovitelite i osinovitelite susto. Biha spomognali za uskoriavane na procesite svurzani s osinoviavaneto i namalili lutaneto ...
Tuk nie se utchim i subirame opit edna ot driga. Osven tova polzata i poleznostta bi mogla da bude dvustranna.

Фоксче, изискването за етнически произход е важно в различна степен за различните кандидати. Някои нямат претенции, други държат на определен етнос. Предполага се, че социалния работник е разговарял с кандидатите за отликите на „институционалните” деца и е зачекнал въпроса за различните етноси. След това кандидатите са минали обучение, в хода на което са дискутирани и въпросите, свързани с отглеждане на деца от различен етнос. След всичко това те би трябвало да са наясно със себе си биха ли отгледали без предразсъдъци дете от друг етнос или не. Да, няма го на заявлението и да, може да се смята за дискриминация. Обаче по-добре кандидатите да кажат „не приемаме различието в произхода и не бихме осиновили такова дете”, отколкото да мъчим семействата с разочароващи ги предложения, а те да мъчат децата с лишени от емоции срещи. Въпреки че го няма в заявлението по образец, това желание на кандидатите намира място в социалния доклад. А и винаги може да бъде заявено от тях в допълнителна молба.
Относно документите: необходимите документи са изброени в Наредба 4 / 25.11.2003г. Не зная какви различия същесвуват в тази насока, но може да ми кажете и да пробваме заедно да помислим откъде идва разликата. Лично аз за себе си твърдя, че освен описаните в наредбата документи, съм искала допълнителни само ако спецификата на случая го налага (друго дете в семейството – удостоверение за раждане; осиновителка вдовица или разведена – документ отразяващ този факт; съпругът има припознато дете от друга жена – съответния документ от дирекция ГРАО).
Не мисля, че ме нападаш (извинявай, че ти „говоря” на ти, нямам против и ти да го правиш). Пък няма да се засегна много ако получа някоя и друга нападка. Чесно казано като чуя за отделни постъпки на някои социални работници, на мен ми иде да ги нападна сигурно по-сериозно и от вас.
d iva, не знам защо не се включват други социални работници. Аз лично (срам) до скоро не бях чувала за БГ-мама. Открих го, когато започнах моята борба за дете. И реших, че докато съм в Проблемно забременяване мога да отскачам при вас и, ако мога, да помагам.

Димна, добре дошла!    Чрез теб форумът се сдобива с експерт по немалкото вълнуващи ни въпроси със социална насоченост. Досега намирахме отговорите им през ровене в интернет, през обмен на опит, но... понякога нещата "се измятат" вероятно поради "вътрешните правила и нагласи"?!? (оставям го така- аз не поправям привидните случайни грешки) Колко ясно става  с тях- указанията намират почва само там , където има "подходящи"нагласи!? Бях чула плахо да загатва за тях една социална работничка (апропо -чак след като самата тя осинови). Мисля си, че те са част от историята на откази на осиновителите да се отпусне еднократна помощ при раждане на дете!?...

Предлагам ти (ако решиш да се задържиш тук и ще ти е по сърце) да отвориш своя тема напр.:"Консултиране по социални въпроси" или да допълним с изречение в социалната тема, че към тебе могат да се обръщат с въпроси, касаещи сферата на социалната работа!?...

За изискванията... Някой "изисквания" човек ни надраства, други забравя, че е посочил, на трети държи. Всъщност само по себе си решението да се кандидатства за осиновяване за мен поне беше изпитание. Трябваше да се явим пред някакви абсолютно непознати хора и да заявим - ние не можем да имаме деца. И искаме дете, защото искаме дете. Всичко е объркващо, неясно и трудно.
Мисля, че ние "случихме" на социален работник. Мисля, че в онези първи минути ако не бяхме "спечелени" от личния чар и съпричастието на нашата социална работничка, още щяхме да сме сами. Изслуша ни и най-обърканите изисквания, получихме едно единствено предложения, което нямаше нищо общо с изискванията ни и сме щастливо семейство.
Може би е трябвало да получат последния отказ децата ни, но ... съдба, щастлива случайност или Божия благословия.

да се включа и аз - по отношение на изискването за отказите на едно дете и включването в международния регистър - закона дава възможност детето след определения брой откази или изтичане на определен период от време, през който не е намерено подхощо семейство за съответното дете, то да бъде вписано в междурнародния регистър, само че това не е пречка след вписването му  детето отново да се предлага на семейства у нас.

Дима, добре дошла. На мен лично ще ми е приятно да ни навестяваш. Тъй като попаднах на чудесна социална работничка, която много бързо написа един отличен доклад (който внимателно прочетох), ден след вписването ми бях избрана за подходяща осиновяваща на моето прекрасно момиченце. Така, че изключително съм доволна и признателна на твоите колеги. Надявам се повечето да са така отзивчиви и с такива лични качества като тези, с които се срещнах.

Димна, добре дошла. много се радвам, че се включваш при нас.

предложението на Венециас е много добро и го подкрепям. би било прекрасно да има закована тема, където да получава човек отговори на въпросите си относно работата на социалните работници и подробности около нея.
дано само тази тема да не се превърне в бойно поле

желая ти успешно и кратко пребиваване в проблемното 

И аз подкрепям идеята на Венециас, обаче се притеснявам, че всеки нов ще влиза и ще задава едни и същи въпроси, без да чете поне 1 - 2 страници назад. Според мен в самото заглавие на темата трябва да се включи нещо от сорта: "прочети цялата тема преди да зададеш въпроса си - може би вече е отговорено". Тук има хора, които се изразяват много по-добре от мен и се надявам по-добре да го формулират.

Момичета, първо Димна трябва да си каже мнението, след това може да се обсъжда тема. А отговори на въпросите относно работата на социалните във всички отдели силно се съмнявам, че Димна ще може да даде - има хора и хора. Подкрепям и това

абе, консултационна тема си е  нужна. фокси, не се хващай за думата, става въпрос, че така поне може да отговаря на повечето въпроси професионалист. най общо го казах.

въпросът е, да не стане изкупителна жертва заради грешките на другите.

както си предцени Димна, аз принципно съм за една закована тема, а пък за зложелателни коментари си има триене, все пак.........

много сме гадни, дойде жената да напише нещо, ние ще и изядем ушите и веднага и намерихме работа за половин китайски народ
обаче ноблес облидж, какво да се прави...........може да се излъже и да надене трънения хомот 

 

охххххххххххххх, пак разводнихме темата...........

Здравейте!
Изчетох внимателно мненията ви. Поне засега няма да пускам тема – не съм сигурна дали ще имам възможност чисто времево редовно да я „обслужвам”. Но при възможност ще се навъртам тук и ще отговарям на всеки зададен въпрос (ако мога). Разбира се, винаги можете да ми пишете и на лични.
Поздрави!