Публикувана: 15 фев. 2009, 11:20 ч.
Последно мнение: 24 апр. 2009, 15:47 ч.

А сега накъде?!

6 109
66
1

Гост

1
2
3
4
5
Всички

15 фев. 2009, 11:20 ч.

Колебая се дори откъде да започна newsm78

С половинката са запознахме отдавна.Живеем заедно от поне 5год и имаме малко дете,но вече нещата не вървят,поне според мен.За него е период и щял да отмине,но на мен ми писна да слушам през 3-4месеца все едни и същи обещания и накрая нищо.Извиненя винаги човек може да си намери,а определено той повече от 1 нещо не може да върши.
Съжителстваме добре,той е приличен баща(очаквах повече),а като партньор никакъв го няма.Обясних му 300 пъти,че не съм му сестра или майка и освен целувката за здрасти и чао трябва и друго внимание(не само секс).
Бях тръгнала да го напускам преди 3 год,но се оказах бременна и това ме закотви - нито кураж да абортирам,нито да оставя детето си без баща.Бременност с много повръщане и неразположение, а от него никакво внимание даже като му обявих,че няма да му готвя повече(защото от не приемане на храна за месец бях отслабнала 6кг) той постоянно ми ги натякваше.Изнасяше ми лекции как трябвало да ям здравословно,а аз просто не успявах да си сготвя нищо - все си мислех,че взаимно трябва да се грижим един за друг,но не би.Все претендира от мен,а като аз започна да претендирам от него за негови задължения все се намира извинение - уж достоверно.
Уморих се.Не ми се живее вече с него,НО имаме дете.Не сме женени,така че проблемът развод не стои,но ако се разделим аз се прибирам в България и съдбата на детето ще е между 2 страни постоянно - ваканции,уикенди - постоянно напред назад.Нестабилност.
Убедена съм,че заради децата родителите трябва да намерят общ език,та дори и съжителство.Дотолкова съм убедена,че затова преди 3год не го напуснах,естествено с надеждата,че нещата ще се оправят и той ще оцени факта,че има мен и детето.
Не е лош,уважение има,но на мен ми липсва и чувството,че съм жива,е съм обичана - за желана хм ясно ми е,че след определен период отношенията в двойката се променят,но все пак.Аз го обичам,но не съм влюбена в него.
Понякога аз си мисля,че не съм създадена за семейство - претендирам внимание,секс поне венъж на 1-2седмици,усещане за двойка.е, няма го това усещане,т.е. имаше го,но май само в моята глава и не се усетх на време,но все си казвах обичаме се ще го преодолеем,ще дойдат по-добри времена,но вече 3год нищо,даже нещата се влошават,защото аз вече не съм в готвоност да откликвам на редките му проблясъци и той се сърди.Казах му какво се сърдиш откак сме заедно ти си в депресия - добро извинение.Било болест.Да, болест е,но някой трябва да отиде на лекар.Няма нищо страшно.
Почина мой близък и аз плачех - неговата реакция да ми повдигне настроението беше: Е,какво сега цял ден ли ще плачеш.Аз знаеш ли колко близки съм загубил! - нямах думи, не вярвах на ушите си,а предполах(сигурно греша),че ще ме прегърне да си поплача в топла сигурна прегръдка - тогава се пречупи нещо в мен и почувствах,че нашата история свърши.Разбрах,че ние не сме дори приятели!
Просто си намерих мъж,който си мисли,че всичко е даденост и ако вече не правя всичко за него,така било трябвало да стане,но аз не вярвам.Вече просто не вярвам...
Не знам какво да правя!?

ПП Олекна ми поне!Доста дълго стана,а доста неща гледах да спестя!Благодаря ви,че ме прочетохте!

# 1 15 фев. 2009, 11:26 ч.

Мнения: 197

Щом не си щастлива, потърси щастието другаде Peace

Децата са щастливи, когато и майките са такива, сега детето е малко, но един ден ще усети липсата на чувства между вас, на искрено разбирателство, и от това няма да му стане по - добре.Не съм съгласна, че семейството трябва да се запази на всяка цена.Поговори откровено с мъжа си, кажи му как се чувстваш и че не си щастлива, ако и тогава не се промени нищо между вас, си събери багажа.

# 2 15 фев. 2009, 11:35 ч.

Мъжът ми много добре знае как се чувствам и откога се чувствам така. Говрехме често,от година насам спрях и да говоря вече едно и също,просто не виждам смисъл,подобрение няма.Сега разговора си го провеждаме дипломатично и свършва бързо сякаш по задължение.
Преди месец му предложих пауза 4-5мес,даже бях обмислила нещата - макар че е ясно,че като се прибера за 4-5мес родителите ще разберат,че имаме проблеми,но какво от това.
Пауза нямало да оправи нещата,каза той - а досега все превехме каквото иска той,нали бил по-разбиращ,но промяна няма.Сега пак е в проблясък,но не продължава дълго,така че вече не знам какво да мисля.

# 3 15 фев. 2009, 11:57 ч.

Мнения: 197

Питаща, пишеш , че не сте в България, а той чужденец ли е или българин?Мислиш ли, че ще ти помага финансово за детето , ако се разделите?И как ще се справиш ти с този въпрос?Може би финансовата несигурност и нестабилност те спира да вземеш по - драстично решение?

# 4 15 фев. 2009, 12:06 ч.

Той е чужденец.Затова ме притеснява постоянното лашкане на детето напред назад и 2та езика.
Финансово съм зависима от него сега,защото съм вкъщи и гледам детето - нямам забележки.Нямам си на идея,нищо не може да ме изненада.Може пък да реши да не го прави,но ако трябва и да заведа дело за права тогава става сложно.
Не знам дали ще ми помага,но родителите ми ще ми помогнат със сигурност да си стъпя на крака.
Е, вярно пак ще трябва да завися от някого,но поне ще съм спокойна.

# 5 15 фев. 2009, 12:30 ч.

Някъде там...
Мнения: 280

Ти си отговорила сама:Родителите ти ще помогнат и ще си спокойна...
А детето просто го записваш на училище с усилено изучаване на езика който говори таткото..
Ако таткото е припознал детето ще си плаща издръжка.
Късмет и бъди щастлива bouquet

# 6 15 фев. 2009, 20:11 ч.

Мнения: 7 091

Питаща, преди да теглиш чертата според мен трябва хубаво да си помислите дали сте направили всичко, за да можете да останете заедно.
Предполагам мъжът ти има друга гледна точка по въпроса и явно не можете да намерите общ език в момента. Защо не потърсите професионална помощ? Има най-различни терапии за двойки, познавам не 1 и 2 двойки, на които е помогнала. Не всички са останали заедно след това, вярно е, но поне са го направили в мир със себе си.
Защото всички двойки имат проблеми. И с друг да се събереш може пак същите проблеми да възникнат и ако не си намерила начин за преодоляването им след 5 години с друг ще си в същата ситуация. Вие пак може да не сте един за друг, аз това не го отричам, но да напуснеш така пораженчески една връзка ми се струва грешен ход, който ще повлияе на връзката ви по-нататък след раздялата, а детето ще го усети по-късно.
Нещастна и незадоволена си, то е повече от ясно. НО вината никога не е само в единия. След като няма физическо насилие и прочее, а някога все пак си видяла нещо хубаво в този човек, аз бих потърсила и други начини за оправяне на отношенията.
Много лесно е всичко да се вижда в черно. По-трудното е да се опиташ да видиш цветното.
Успех! Peace

# 7 15 фев. 2009, 21:09 ч.

Мнения: 7 914

имам подобна приятелка като теб Питаща... , само че без дете....не можа да си намери мястото.. 7 години изкара - негона шиш въртя от недоволство, но и тя се пече на огъня на неудоволетвореността...постоянно се чувстваше неразбрана, незачитана и тн. и така ето, че в един момент връзката се разпадна по нейна инициатива... сега се чувства точно толкова нещастна ... нищо, че има много добра работа и достъчно хора за компания около нея..( и акоможе да върне нещата назад, симисля, чеби го направила)

помисли си добре, какво наистина искаш...понеже в България нещата не са точно такива каквито ги помниш.все пак е той е отгледан в различна среда, с различни принципи и взаимоотношеня.. трудно се променя човек като мине определена възраст, трудно.. особено пък мъжете.. помисли понеже понякога в живота , като тропнеш една врата трудно се отваря отново! Peace

# 8 16 фев. 2009, 00:08 ч.

O.A.E./ Пазарджик
Мнения: 2 477

Мнението ми е като на Тандури Peace

Казал ти е , че е в депресия. Вместо да го пращаш на лекар , опитай се да говориш с него за това.
Опитайте, говорете открито и тогава , ако не успеете - разделете се . Дете израснало в нещастна и тягостна атмосфера е по-лошия вариант.

# 9 16 фев. 2009, 00:43 ч.

Мнения: 4 399

Честно казано не разбирам какъв е въпроса ти, Питаща. Едва ли оЧакваш ние да ти кажем какво да направиш. Надявам се Че поне ти е олекнало малко.

Не разбирам също защо ако се разделите трябва непременно да се прибереш в България. Ако мислиш в посока раздяла, може би трябва да обмислиш и възможността да останеш в страната в която живее бащата. Разбира се Че в наЧалото ще ти е много трудно, но има и някои предимства. Това е само една идея, която ми дойде докато Четох постингите ти, но каквото и да решиш, ти желая да е най-доброто за всиЧки ви!

# 10 16 фев. 2009, 07:46 ч.

Ясно е,че не очаквам да вземете решение вместо мен, а просто се различни гледни точки ,защото това не са проблеми,които мога да разказвам на приятели(поне аз не мога).
Да,проблеми винаги има.Не очаквам перфектна връзка,но липсва ласка между нас.Просто сме родители и това е.Едва ли сме първите,но пък на мен ми е трудно така.
Знам,че сме много различни,освен културите,а и факта,че той работи,а аз не.Той ако има проблем просто друго не вижда,идея да направим нещо - винаги е УТРЕ.
И аз не съм идеална,но моите задължения си ги върша,добра дума винаги имам,за да се почувства спокоен,но сякаш от година насам просто се отпуснах - не полагам усилие,не виждам смисъл,което е много лошо.
На специалист едва ли ще отидем,отдавна съм го предложила и помолила да опитаме,но той отказа и аз вече дори не отварям дума.Но той дори за обикновени неща не ходи на доктор,така че не мога да очаквам друго.
Иначе е внимателен,жестове прави към мен,но няма интимност между нас - не става въпрос само за секс.

За оставане тук,хм, вижда ми се невъзможно,а и аз дойдох тук заради него,а не за да емигрирам.

Да,олекна ми четейки вашите гледни точки,а и определено да не се окаже,че 'от трън,та на глог'!

# 11 16 фев. 2009, 08:03 ч.

Мнения: 3 611

Мацка, абсолютно същото беше при мене. С чужденец в чужда страна, липса на любов, липса на емоции, по цял ден сама с детето...не виждах изход от ситуацията. Всъщност виждах, ама не бях сугурна дали е най-доброто, което ще направя. В началото бягах- България и обратно, по възможност с месеци. Това обаче не оправи положението, а съвсем го забатачи. Естествено не се размина и от негова страна без магарии... Исках да се разделим, та това не бе живот. Миналата година обаче ми писна на гъдулката и взех окончателно решението - или той, или аз. ...и се изнесох.
Предпочетох да живеем тук- детето ходи на училище вече; работя по професията си, макар и съвсем малко, но пък имам възможности за развитие... С две думи реших да останем тук. Не ограничавам контактите на детето с баща му, но аз съм се отдръпнала...
Така че мацка, изход има. Прецени плюсовете и минусите от една евентуална раздяла. Не е задължително да се прибираш към БГ, но пък ако решиш, че там ще ти е по- добре - направи го! Само няма да се отчайваш! Wink

# 12 16 фев. 2009, 08:37 ч.

O.A.E./ Пазарджик
Мнения: 2 477

Кога започнаха да се променят нещата при вас? Имаше ли някаква конкретна причина?
Не знам връзка, която да не е минала през критичен период с времето. Но, ако двамата виждат причина да са заедно, винаги се намират начини за решаване на проблема. След подобна криза връзката с мъжа ми дори стана по-силна.

# 13 16 фев. 2009, 11:06 ч.

Аrrows, благодаря Hug

Всъщност от самото начало,когато се събрахме започнаха да улягат нещата,което е нормално.+ и -,опознахме се,свикнах ме един с друг,което пак казвам не съм смятала,че е ненормално.Не съм очаквала,че завинаги ще сме,както първата година или две.
Обаче още на 3та година започнахме да се разминаваме вкъщи.Той от работа пред телевизора или компютъра,аз си правя нещо и започнахме сякаш да разговаряме само за неотложни неща.Започнахме да разговаряме,че така НЕ вървим на добре,че усещането за двойка започва да го няма(не за секс говоря).Започнахме да спим отделно поради смените му в работата,за да можем да се наспиваме,но все още се търсехме като допир,ласка и внимание.След известно време започнахме и това да не правим - почти година.И ние все говорехме,че има проблем,че трябва да се преоткрием.Ок,криза на 3та година.
Търпение ще мине,но не минаваше.И аз бях решила да се разделим,нямахме деца така е по-лесно,всеки ще си намери другарче.Въпреки,че се обичахме много,щом не се оправят нещата имаше 'лесно' решение.Но в един момент изневиделица се оказах бременна и ми беше ясно,че аборт няма да направя,а да лиша детето си от баща също не го приемах.
Останах.Детето още повече ни отдалечи като двойка,но ни сплоти за неговото общо бъдеще.
И ето ме пак,не знаеща какво да правя - чудеща се има ли приемливо решение, от което да са по-малко наранените.

Мислех си да се прибера за 4-5 месеца,но знам че това не е решение.

Периода на криза е доста дълъг ми се струва.Трудно ми е да вярвам,че ще се оправят нещата.

Обичам го и той мен, но вече не съм влюбена.

# 14 16 фев. 2009, 11:17 ч.

Мнения: 110

Имаше една метафора за двойките, че са като в лодка и за да върви, естествено трябва да се гребе и от двамата. Много често гребе само единият и идва момент, в които неможе по-вече.
Прецени добре кое е важно за теб, естествено, че без внимание не се живее, но и икономическата страна е не за подценяване. Би било добре да са и двете на лице, но често се налага да вземаме неприятни решения, в които разумът трябва да надделее.
Но в тоя живот докато човек е здрав- изход винаги има. Peace

# 15 16 фев. 2009, 13:38 ч.

O.A.E./ Пазарджик
Мнения: 2 477

Така както го описваш не звучи толкова зле Peace

Много двойки биха ви завидели дори.
Загубили сте тръпката един за друг, "свикнали" сте .... Но, ако наистина се обичате и е имало привличане в началото, с взаимно желание , усилие и компромис можете да върнете старата любов. Но не го отлагайте. Раздялата влошава нещата във вашето положение.

# 16 16 фев. 2009, 15:54 ч.

Лошо не е,но не се чувствам жена.Да.преди всичко съм майка,но съм и жена имаща своите нужди.Гушкане,галене,търсене като партьор,та дори и за разговор.Преди му беше извинение детето,но откак детето е на занималня по няколко часа доста често сме оставали сами без страх,че детето ще се събуди или каквото и да било.
Просто не съм жена,а майка на едно малко и едно не толкоз малко дете.Не приемам факта,че съм търсена,когато е гладен или трябва да се прави нещо неотложно.Просто не мога,това е.
Да, можеше и да е по-зле,но не,че на мен не ми стига,а просто отношение мъж-жена няма.Не искам чудеса,искам нормално отношение,но вече почти 4 год го няма и някой все обещава,че ще има промяна,но реално помощ не търси.

Просто си мисля,че 'каруцата' се преобърна.

# 17 16 фев. 2009, 16:07 ч.

Мнения: 7 091

Питаща, написах ти го по-напред, сега пак ще ти го напиша. Вината никога не е само в единия в подобни ситуации. Ти нямаш желание да промениш в момента нещата- ОК. Решила си да се предадеш, защото повече не ти се занимава, пак ОК. Но недей прехвърля вината само на мъжа си. ТОЙ не искал да направи това, ТОЙ не ти давал онова, ТОЙ не е вече това, което е бил преди и т.н.
А ти?!
Дали ти си същата, която си била преди? Дали ти му даваш всичко това, което си мислиш, че му даваш? Каква е неговата гледна точка? Ако той наистина е в депресия не е ли твоя работа като негова половинка да го подкрепиш и дори когато той не може да намерите изход заедно от тази ситуация? Вярно, по-лесно е да си събереш нещата и да си заминеш, да почнеш наново.
Както казах обаче, след 5 години може да си в същата ситуация с друг...или пък в обратната ситуция, когато ТИ ще си "виновната" на някого.
Нещо в отношенията ви не върви и докато не откриете какво е то и как да го поправите, дори и да не сте един за друг, тази " грешка", ще я допускате с други хора и на друго място.
Разделете се, никой не казва да оставате заедно, като не можете, но не и преди да сте намерили начин да сте в мир със себе си! Не " на пук" на другия, "от яд", че нещата не са каквито ви се иска и т.н.
За съжаление виждам, че ти вече си решила какво ще направиш и каквото и да ти говорим тук е абсолютно все едно. Този период на "самонавиване" съм го минала и аз....ами няма какво да те лъжа, нищо хубаво не излиза от това. Затова и ти пиша...споделям ти моя опит за блъскане в стената с глава.
Направи както сърцето ти казва, но мисли и с главата си!

# 18 16 фев. 2009, 17:20 ч.

Тандоори, аз не очаквам някой да ме оплаква или да казва: да,ти си права!

Хм, моите задължения в интерес на цялата истина си ги върша и винаги моите задължения трябва да са свършени.

Какво ли не измислях,за да му повдигна настроението,интереса и всичко останало.Наистина най-лесно е да кажа,че не ми се занимава,но да заедно сме повече от 5 години - за последните 6 не можах по никакъв начин да му помогна.Ами да аз съм си виновна защо повярвах,че ще се оправят нещата.Да, грешката е в мен,че се полъгах и не го оставих още тогава.

# 19 16 фев. 2009, 17:30 ч.

Мнения: 197

Потърси щастието другаде, един живот живеем и никой няма да ни върне пропилените години Peace

# 20 16 фев. 2009, 17:58 ч.

Мнения: 7 091

Питаща, истината е, че ти не виждаш по никакъв начин и не желаеш да видиш бъдеще с този човек. Тогава наистина няма за какво повече да стоиш с него. За тебе нещата са били приключили още преди да са започнали, при положение, че казваш, че той те е "вързал" с дете. Аз мисля, че за тази работа трябват двама все пак. Ако търсиш причина пред себе си за да го напуснеш, то ти си написала поне 10 такива, така че ако това ще те направи щастлива- давай.
Само има една приказка, че най-много сълзи са пролети от сбъднати мечти.
Дано все пак успееш да намериш своето щастие, спокойствие и удовлетворение с друг човек!

Найтуиш, щастието освен да се намери, трябва и да се задържи, иначе човек подскача " от цвят на цвят" с един и същи резултат.

# 21 16 фев. 2009, 18:53 ч.

Мнения: 613

Цитат на: Питаща... в нд, 15 фев 2009, 12:06

Е, вярно пак ще трябва да завися от някого,но поне ще съм спокойна.

Защо постоянно трябва да си зависима от някого?

На мене, от цялата история, това ми направи впечатление най-вече.

Аз поне не намирам за нормално, една жена, която вече има своя отговорност, да продължава да търси зависимост тук и там. Страхуваш се и от това, какво щели да си помислят родителите ти. Ами това си е твоят живот и твоите решения и само ти самата можеш да направиш нещо, за да излезеш от всички тия зависимости, в които се поставяш.

Един интерес, една любов, трябва да се поддържат, а появи ли се зависимост тя ги убива. Тежи и за двете страни.
(нищо ново не казвам, историята и съвремието са пълни с подобни случаи)

# 22 16 фев. 2009, 20:10 ч.

Тандоори, по скоро търся причина да остана,т.е. знам ли да чуя и друго мнение,че не само аз имам подобни проблеми,че трябва да ми стига,а не да искам някакви измислени неща.Ох, объркана съм - много даже.Не знам за какво да мисля и какво да направя.Просто думи нямам.Нямам нужда от потупване по рамото,а просто понякога имам нужда поне от приятел в негово лице,но го няма дори това.Искам да се чувствам ЖЕНА,толкоз ли много искам???

Дистант, зависима в началото,докато си стъпя на крака.Това имах предвид.Аз иначе не съм от най-залепените за роднините си.Даже съм асоциална някакси.

Найтуиш, видях темата ти в Клюкарника.Аз май ще съм с подобен изход в отношенията.

# 23 16 фев. 2009, 20:12 ч.

Мнения: 197

Найтуиш, видях темата ти в Клюкарника.Аз май ще съм с подобен изход в отношенията.

Точно затова, мила, аз те разбирам като никой друг.Историите ни са много подобни.Лесно му е на някой с успешен брак да дава съвети отстрани....

# 24 16 фев. 2009, 20:21 ч.

Найтуиш,обаче при мен проблемът е и че детето и таткото много се обичат и са заедно особено напоследък.Откъсна ли ги - детето определено ще страда.Това ми е болката и което ме тревожи най-много.
Аз нямам желание,обаче да раждам друго дете на тоз мъж,които просто не го заслужава.Вместо да е щастлив,че ни има,той прави точно обратното и претендирането не спира.

# 25 16 фев. 2009, 21:21 ч.

в Tara
Мнения: 3 287

a, не, сакън друго дете.
аз пък ще ти кажа следното
щом толкоз време те тормози това безразличие ами дай си една ваканция. не работиш, детето е малко, нали?
иди си у дома, не се чувайте известно време. това време мисля ще покаже.
месец, два, три така, ама години Tired

не мога да си представя да не разговаряме със съпруга ми, дори и една вечер.

# 26 16 фев. 2009, 21:39 ч.

Мнения: 871

Цитат на: Питаща... в пн, 16 фев 2009, 20:10

Искам да се чувствам ЖЕНА,толкоз ли много искам???

шъ ти мине Crazy

нал знаеш - оти да се косим кат че ми мине Joy

сега си в "критическата" възраст - имаш - нямаш 35 и искаш всичко да е като в романите,
ама трябва сама да си го напишеш романа - без ама те много се обичат, ама аз къде съм в тази история

хем ме сърби - хем ме боли bowuu

# 27 16 фев. 2009, 23:11 ч.

Мнения: 7 091

Цитат на: Nightwish в пн, 16 фев 2009, 20:12

Лесно му е на някой с успешен брак да дава съвети отстрани....

Успешния брак не ми го е направил някой лично на мен, нито съм чакала нещо подобно. Минали сме през много тежки кризи и сме намерили изход, ЗАЩОТО СМЕ ИСКАЛИ. Позволявам си да дам съвет защото съм минала през подобна криза и да, при мен е с щастлив край, но с МНОГО усилия и компромиси и от двете страни.
Който ми твърди, че двама души, които искат да бъдат заедно и се обичат не могат да преодолеят проблемите си, не е обективен.
Ако не изпитваш нищо към другата страна или тя към теб, там е съвсем друга работа.

# 28 17 фев. 2009, 01:07 ч.

O.A.E./ Пазарджик
Мнения: 2 477

Цитат на: Tandoori в пн, 16 фев 2009, 23:11

Цитат на: Nightwish в пн, 16 фев 2009, 20:12

Лесно му е на някой с успешен брак да дава съвети отстрани....

Тандури, извинявай, че пак ще те цитирам, но май сме на една вълна Simple Smile

питаща, не искам да те нападам, нито да звуча грубо. Трудно се дават съвети за толкова лични неща и още повече на хора, които не познаваме. Просто ми прави впечатление, че си объркана. Дефиницията ти за обич и връзка май не са ми ясни. Как си издържала толкова много години такъв начин на живот ? Не казвай детето, то винаги ще има нужда от двама родители? Защо не сте сключили брак по принцип?

# 29 17 фев. 2009, 01:19 ч.

Мнения: 1 169

Communication is the key for s healthy relationship.

Слагай всичко на масата и искай решение. Както е казала Тандури, ако ИСКАШ и не си абсолютно безразлична- Можеш да промениш нещата.
Друг е въпроса, ако и гордостта ти пречи. Повярвай ми: Няма гордост в тази ситуация. Казваш и опитваш всичко.
Звучиш - отказвам се.
Аз няма да те нападам или да те мисля за глезена, защото "виждам от къде идваш". Всяка от нас е минала през периода- с дете/ца у дома, мъж супер зает и уморен... Знам не е лесно. Активирай се, заеми се нещо, привлечи вниманието му с нещо, което правиш в или извън дома, нещо, нещо.
Няма рецепта за щастлив брак. Има взаимен компромис. Дай си сметка, сложи + и - на един лист и помисли.

# 30 17 фев. 2009, 08:50 ч.

Мнения: 19 317

Питаща, казваш, че той няма да иска да идете на брачен консултант. А ако уговориш час сама и го заведеш, без да му казваш предварително къде отивате?
Може много да се ядоса, но поне ще знаеш, че си пробвала и това преди да се решиш на крайната стъпка.

# 31 17 фев. 2009, 10:37 ч.

Да, в 'критическа' съм.Искам да се чувствам обичана и желана.

Не сме женени,защото той все ми измисля оправдания(не основателни вече) и все остава за 'другата' година,а уж тръгнахме с идеята да поживеем заедно и ако всичко е ок да го направим.Дори когато забременях не отвори дума затова.На мен ми е странно,иначе много ме обичал,обаче никакво внимание - прегръдка,целувка,милувка - ей,така без причина.

Да,уморих се да моля за внимание,за помощ,за решаване на проблема,той просто не откликва.Моля го да си помогнем,защото това не е нормално състояние на една двойка.Той просто ми вади един приказен сценарии как ще се справим и уж 'работи' по въпроса,но проблясъка е месец най-много и после пак е по старому.

Имам време да мисля още. Не бързам.Вече не решавам само за мен,а детето няма вина.

# 32 17 фев. 2009, 14:31 ч.

Мнения: 110

Има мъже, за които брачните задължения се изчерпват с материалното осигуряване на семейството. Както разказваш си мисля, че за него е дори странно какво толкова искаш, след като нищо (материално) не ти липсва. Ако е от този тип....май напразно очакваш промяна.
И да- обича те, просто не по начин, по който ти очакваш да го прави. Обичате се по различен начин и всеки е прав за себе си. За теб любовта е внимание, грижа, ласка, добра дума, а финансовата страна не ти е в сметките. За него е обратно.
Не забравяй, че мъжете са практични, а жените романтични. bouquet

# 33 17 фев. 2009, 15:02 ч.

Мнения: 1 473

Не знам какъв съвет да ти дам, но ми се струва, че ти по български очакваш и искаш нещо, а той по своя си чужбински манталитет, смята че те е задоволил от всякъде. Получава се някакво недоразумение, като руски телефон...
Като чета разказа ти оставам с впечатлението, че той е немец.
Поне немските мъже са ми направили такова впечатление по отношение на държанието си към жената, с която живеят. Те определено не се решават лесно на брак.
Както и да постъпиш, желая ти да намериш най правилното решение, за да сте щастливи всички.
Винаги има изход, мисли положително и ще го намериш.

# 34 17 фев. 2009, 15:31 ч.

Мнения: 197

Не ми харесва това, че не желае да сключите брак! Naughty

Нещо ми намирисва цялата история Thinking

# 35 17 фев. 2009, 17:28 ч.

Мнения: 934

Имам позната с подобен брак. Намерила е изход: разнообразява си живота тук-таме с по някоя странична връзка, при това без да се чувства виновна. Mr. Green

Но не иска да си разваля семейството Stop

Не че давам такъв съвет, де, да не ме погнете сега!

# 36 17 фев. 2009, 18:40 ч.

Мнения: 1 169

Цитат на: ana07 в вт, 17 фев 2009, 15:02

Какво имаш в предвид с : "ти по български"?

# 37 17 фев. 2009, 19:36 ч.

Мнения: 1 473

Ами на мен ми се струва, че нашите разбирания като българи, по въпросите на брака и семейните отношения са определено повлияни от културата ни. Не ми се иска да обобщавам, но допускам да има разминаване в разбиранията и начина на живот между българин и чужденец. И от там да се поражда усещането за отчужденост и неразбиране, за което доколкото разбирам говори авторката на темата.
Не знам какъв е чужденеца, но такова впечатление имам.
Може да греша. Аз за това попитах, дали мъжа не е немец.
Те са по студени и с тия, съжителството често напомня приятелски отношения. Те държат повече на някой материални неща, а ние българите като че ли сме по емоционални.
Но не искам да обидя никои с тези си разсъждения.

# 38 17 фев. 2009, 21:03 ч.

Мнения: 868

Първо, съжалявам, че си в такава позиция.

Два червени флага, които виждам: 1. нямате брак; 2. останала си с него заради детето.

Напълно подкрепям съвета на Тандури за среща със семеен консултант или консултант за двойки. Ако партньорът ти не иска да отиде на консултация, иди сама. Добър терапист ще ти помогне да разбереш поне ти каква посока искаш да поемеш. (Избягвай тези, които на втората среща ти казват какво да правиш--това не им е работата, а и е неетично.)

Можеш поне да опиташ. Ако не става, винаги можеш да си тръгнеш, а пък кой кога и как ще вижда детето ще го уредите. Само не разбрах защо ако си в чужбина трябва да се прибираш в България, но това е друга тема.

# 39 18 фев. 2009, 08:37 ч.

Виви, не бих могла да го направя,той ще полудее.В такъв момент трябва да съм готова да кажа ИЛИ,ИЛИ и да го направя наистина.

Не е немец,но за мен вече националностите и възрастта не са от голямо значение.По-скоро културата и семейството са ми определящ фактор.

Все още на съм готова и да се разнообразя,все се надявам,че можем да минем и без това.Чувствам се ужасно гузна и определено не мога да се отпусна при тази мисъл.Но знам,че това е вариант също.

Ние сме едно средностатистическо семейство.Винаги съм му казвала,че отношенията се поддържат,а не са даденост.Любовта не е костанта.Да кажа ли как преди 3 год ме записа в общината с грешна рождена дата, не я помнел.Просто и дребнички неща ми правят впечатлление.Не мога да ги преглъщам.

Къде ще му излезе края.Не знам.

# 40 18 фев. 2009, 10:28 ч.

Мнения: 110

Цитат на: Питаща... в ср, 18 фев 2009, 08:37

Да кажа ли как преди 3 год ме записа в общината с грешна рождена дата, не я помнел.Просто и дребнички неща ми правят впечатлление.

На мен тая работа ми говори, че за арабин става въпрос. Thinking

Поправи ме ако греша. Те са тези, които не отдават значение на датите и са възпитавани от малки да задоволяват всички нужди на семейството.

# 41 18 фев. 2009, 11:10 ч.

Не, но е много наподобяващ.Само,че съм чувала арабите са доста сексуални ПОНЕ.
В България се казва от време на време трябва да 'уважиш' и жена си, дори да имаш и друга.Така че не очаквам нищо ненормално от половинката си,поне така си мисля.

Ще измислям нещо,но се опитвам да не бързам.Но май изборът е между моето щастие и това на детето.Трябва да съм разумна и добра нали би трябвало да съм помъдряла,особено след 30те.

# 42 18 фев. 2009, 12:52 ч.

Мнения: 934

Най-честата причина за липсата на сексуално желание е стресът и депресията. Независимо за коя националност става дума.

Що не отидете на почивка? Да се откъснете малко от ежедневието, може да помогне.

# 43 19 фев. 2009, 01:55 ч.

O.A.E./ Пазарджик
Мнения: 2 477

Цитат на: Alba76 в ср, 18 фев 2009, 10:28

Цитат на: Питаща... в ср, 18 фев 2009, 08:37

На мен тая работа ми говори, че за арабин става въпрос. Thinking

, моят е арабин , но няма общо с описаното... Права е шемет- ако си депресиран не ти е до секс.
В задоволяване нуждите на семейството влизат и жените нали.... Дори при уредените бракове е нужно внимание и грижа към другата половинка, не е въпроса само да се зареди хладилника.

Питаща, май е време да се погрижиш ти сама за себе си. Ако има на кой да оставяш детето поне за малко си намери нещо да ти заема мислите. Отдели се малко психически от проблемите, покажи му , че можеш и сама. Може и да се събуди, ако види , че може и да те загуби.

# 44 19 фев. 2009, 10:42 ч.

Мнения: 126

Да кажа ли как преди 3 год ме записа в общината с грешна рождена дата, не я помнел.Просто и дребнички неща ми правят впечатлление......................

Настръхнах като го прочетох
Онзи ден ми се случи същото.
Няма да казвам колко ме обиди това-а вече 4 години подред УЖ празнуваме моя рожден ден все заедно....
Ама моя е арабин-а те не празнуат по-принцип рож.дни
И все-пак...много ми стана тежко и обидно
Питаща.....не съм много далече от това,което чувстваш
И аз се лутам още
Но едно знам-последен вариант ще е да се върна в България
А заради децата не сестои при някой който не обичаш
Децата интуитивно чустват когато майката е щаслива и атмосферата между одителите е нормална
Не искам отрано да възпитавам децата си в Химери и Лъжи.Това вече не е модела на доброто възпитание.

# 45 19 фев. 2009, 13:35 ч.

Мнения: 934

Цитат на: Питаща... в ср, 18 фев 2009, 08:37

Ами зависи си от човека все пак - от моя мъж напълно може да се очаква да забрави я моята дата, я тази на някое от децата - просто няма памет за такива неща, примирила съм се Laughing

За годишнината от сватбата беше забравил дори месеца ooooh!

, какво остава за датата.

Но пък ако става дума за човек, който други работи помни, а точно това забравя, не е добре, хич!

# 46 19 фев. 2009, 14:42 ч.

Мнения: 413

Всичко което си писала, ме навежда на различни мисли, но не и на това че не те обича.

# 47 19 фев. 2009, 15:17 ч.

Ваканция,романтична дестинация,само двамата,детето още го нямаше,6 дни - резултат: усмивки,добри думи,романтика само на приказка.

Аз още от самото начало говоря за ПРОБЛЕМ,а според него не беше,щяло да се оправи,искаше време,спокойствие - имал го е,отпуска 20дни,дете на занималня сутрин 4 часа,сами вкъщи и нищо - той пред компютъра или телевизора - внимание 0.

Депресията е откак е с мен и не взима мерки. Проблемите,с които се извинява преминават и пак нищо.Няма подобрение.Не иска помощ щяло да му мине каза.Но АЗ вече не вярвам.Просто не мога.Мисля,че още го обичам - той е баща на детето ми все пак.

Сега заговаря за женене,защото усеща,че беше моя мечта от преди и ето виждаш ли ПРАВЯ го,но вече аз не виждам смисъл.Омръзна ми все да измолвам внимание и действия.

ТеТинка, никъде не съм писала,че не ме обича.Даже съм 100% сигурна,че е така,а и че няма друга. Сподели какво си мислиш?!
Да, права си за неправилното поведение,но много се притеснявам от факта,че ще го лашкаме това дете напред назад.

Дала,ако е само датата на раждане е ок,годишнина или подобно.Вниманието като двойка изчезна.Няма я.И той го знае,но даже понякога казвам:Поне признай,че имаме проблем! Е, аз съм искала еди какво си и затова.Казвам:Да, и на 40-50 пак ще имам нужда от внимание като жена!

# 48 19 фев. 2009, 15:31 ч.

Мнения: 593

Цитат на: шемет в чт, 19 фев 2009, 13:35

Цитат на: Питаща... в ср, 18 фев 2009, 08:37

За годишнината от сватбата беше забравил дори месеца ooooh!

, какво остава за датата.

А пък моя милия, миналата година ми забрави рожденния ден, за годишнините не говорим (поздравявам го първа, за да не го поставям в неудобно положение).
На един документ обърка фамилията на дъщеря ни. Тогава просто се побърках от смях!!! Когато детето се роди, той отиде и си го записа, и на практика знае трите й имена преди аз да ги знам. Получи се много комична ситуация!
Аз лично гледам да не се разстройвам от такива неща, не са болка за умиране. Далеч съм от мисълта, че не ме обича, или пък детето. Просто е разсеян, ама да ми е жив и здрав, има голямо сърце Two Hearts

Въпроса е до вътрешната ти нагласа. Може би ако го погледнеш по друг начин и го приемеш такъв, какъвто е... естествено не казвам, че само ти трябва да правиш компромиси във вашите отношения. Също съм на мнение, че трябва да посетите брачен консултант. Ако смяташ, че още имаш някакви топли чувства към него (не само заради детето) - тогава си струва да опитате.
Късмет!!! 261uu

# 49 19 фев. 2009, 15:32 ч.

Мнения: 4 399

Вчера докато чаках пред един лекарски кабинет, си убивах времето с четене на някакво популярно медицинско списание. Имаше статия zа това че вече е мит че мъжете са теzи които се натискат zа секс, пък жените теzи, които откаzват. Не било така, в ново време много мъже вече имали по_малко желание zа секс от съпругите си и съответно жените остават нераzбрани, обидени и неzадоволени. Ролите се били сменили. Не стигнах до съветите как се преодолява това състояние zащото ми дойде реда. Просто исках да ти кажа че не си сама, че проблема zа който говориш може би е доста по_често срещан отколкото си мислиш. Може и да греша (и предварително се иzвинявам ако е така), но от постингите ти оставам с впечатление че основен проблем във връzката ви са раzличните ви сексуални нужди.

# 50 19 фев. 2009, 15:42 ч.

Мнения: 19 317

Цитат на: cybercat в чт, 19 фев 2009, 15:31

Цитат на: шемет в чт, 19 фев 2009, 13:35

Цитат на: Питаща... в ср, 18 фев 2009, 08:37

За годишнината от сватбата беше забравил дори месеца ooooh!

, какво остава за датата.

А пък моя милия, миналата година ми забрави рожденния ден, за годишнините не говорим (поздравявам го първа, за да не го поставям в неудобно положение).
...

Да ви кажа, че има и обратния случай. Тази година забравих рожденния ден на съпруга си,както и годишнината от сватбата.
Не беше нарочно, трудно ми е да помня дати, а си бях сменила телефона и в новия нямах вкарани рожденните дни на близки и роднини. Не че оправдание, ама си е до човек.

# 51 19 фев. 2009, 15:56 ч.

Мнения: 593

Хаха!

Аз също. И въобще не беше нарочно, просто бях супер напрегната и преуморена... е, да си призная и аз съм една блейка. Обадих му се да му честитя рожденния ден 2 дни предварително. Ама и той не се разстрои от факта, просто се развесели и каза "Е, по-добре предварително, отколкото да не се сетиш" Joy

Търкулнало се гърнето и си намерило похлупак, нашата работа Simple Smile

# 52 19 фев. 2009, 16:18 ч.

Не ме притесняват датите, момичета. За мен е важно,за него - не.Ок.Това винаго е било,не това ме притеснява.

Вяра, да сексът също никакъв го няма,т.е. веднъж на месеци.Засега са 6,но аз вече няма да се моля,сърдя,мръщя.Правен е период от почти година.Но аз вече няма желание да се изявявам.Какво ли не съм опитвала повярвайте ми,нали срамно няма между двама партньори.
Но дори вечер като сложа детето дори не ме гушка, не ме гали - е искам винаги,разбирам,че е изморен,че това и онова,но не месеци.Целувката е на здрасти на чао,ами нямам вече желание и за нея.Мога и без.
Не мога да приема факта,че ме търси като е гладен, неотложни неща и дали имам пари - даже не ме пита вече,а само съобщавам,че ми трябва картата и си я взимам,после връщам.
Не мога да го приема,а и не е той да казва:Еми,такъв съм!Това е положението!,а като повдигна темата просто започва дежурния си монолог и това и онова и край.Проблясък и после пак по старому.

# 53 19 фев. 2009, 16:27 ч.

Мнения: 110

Цитат на: cybercat в чт, 19 фев 2009, 15:31

не се разстройвам от такива неща, не са болка за умиране.

Не са болка за умиране, ако между двамата нещата са добре. Тогава са повод за забавление дори. Ако не са- подобна случка е само доказва нехайното отношение на половинката и са повод да се прибави поредният минус към вече дългият списък с липсващи неща.

# 54 19 фев. 2009, 17:00 ч.

Мнения: 871

Цитат на: Питаща... в чт, 19 фев 2009, 15:17

Сега заговаря за женене,защото усеща,че беше моя мечта от преди и ето виждаш ли ПРАВЯ го,но вече аз не виждам смисъл.Омръзна ми все да измолвам внимание и действия.

нали ти казах, че ще ти мине Hug

# 55 20 фев. 2009, 21:56 ч.

ще измислям нещо, пък ще видим Rolling Eyes

# 56 20 фев. 2009, 23:18 ч.

Питаща, прочетох всичко. В началото си мислех, че се глезиш, но сега разбирам, че никак не е така. Аз лично се борих със същия проблем цели 13 години. Никакво внимание, никакво уважение. Аз градях всичко. Прощавах и си казвах, оичам го и той е мъжа на моите мечти. Той е бащата на детето ми. Премълчавах и преглъщах обидите една след друга. Остави факта, че секса беше на 6 месеца до година, но и когато поисках да имам 2-ро дете той ми отговори "ти луда ли си". Това беше преломната точка. Другото, което ми даде сили е детето ми. То ме питаше защо родителите на др деца ходят на ресторант и кино и също така спят заедно, а ние никога. Да то поотрасна и това е хубавото. Помни и знае, защо се разделихме. Без нито една лоша дума по негов адрес. Никога няма да си позволя да говоря лошо за него на детето, никога. Запазихме приятелски отношения, до колкото е възможно и така. Само едно ще ти кажа- казват, че развода (раздяла при теб, но не виждам голяма разлика) е следващото трудно поносимо събитие в живота на един човек след смъртта. Наистина са прави. Много боледувах в прекия и буквалния смисъл. Агонията преди това също ме унищожи, но никога не се забравя. Все още сънувам, все още казвам името му, все още... Не съм дете, не съм влюбена и всичко е отдавна приключило. Имам ново семейство и невероятно разбиране. Никога не съм била по- щастлива, но...
Както казваше една позната- тази гореща сълза остава завинаги.
Пожелавам ти успех от сърце. Бих отговорила на всичките ти въпроси, ако знаех, кои са правилните отговори. Бих споделила и дала насока, но никога съвет.Решението е само твое.

# 57 21 фев. 2009, 12:45 ч.

Отговаряща, намерила си се в моите думи.Да, наистина глезенето го оставих отдавна настрана.

Ще помисля!Не бързам,т.е. не искам да бързам. Много ми е объркано и мисля да поизчакам евентуално да ми се поизясни поне отнякъде,но едно е сигурно - с него връзката мъж-жена приключи и за мен вече няма връщане назад.Ще преглъщам,докато мога.Да стана и да си тръгна е най-лесното.

# 58 21 фев. 2009, 14:19 ч.

Все пак си мисля развод/раздяла с голяма любов няма как да не остави следа, а дали има деца или не променя съвсем малко.Но пък може ли да 'губим' време с някой, с когото нещата не вървят.Гледате в различни посоки, не се чувствате партньори.

# 59 21 фев. 2009, 17:42 ч.

Мнения: 7 091

След като казваш, че

Цитат на: Питаща... в сб, 21 фев 2009, 12:45

но едно е сигурно - с него връзката мъж-жена приключи и за мен вече няма връщане назад.

Аз не виждам никакъв героизъм в това да :

Цитат на: Питаща... в сб, 21 фев 2009, 12:45

Ще преглъщам,докато мога.Да стана и да си тръгна е най-лесното.

За кого и какво смяташ да го правиш, след като казваш, че нещата са приключили?
Това, за което ти говорихме ние тук не е просто да не го напускаш заради факта да не го напуснеш, а да направиш нещо по въпроса ситуацията да се промени. Ако само ще седиш и търпиш какъв е смисъла?! Shocked

Цитат на: Питаща... в сб, 21 фев 2009, 14:19

Все пак си мисля развод/раздяла с голяма любов няма как да не остави следа, а дали има деца или не променя съвсем малко.

Тука вече си в голяма грешка. Променя разбира се! Не само за теб, но и за самите деца. Те/то няма винаги да са малки и нищо не разбиращи. Ако си била дете на разведени родители би могла да разбереш.

Цитат на: Питаща... в сб, 21 фев 2009, 14:19

Но пък може ли да 'губим' време с някой, с когото нещата не вървят.

Може, ако смяташ, че човека отсреща си заслужава. Всички двойки минават през някакви кризи, въпроса е кой как е намерил начин да се справи с тях. След като ти смяташ, че човекът отсреща не си заслужава( ти сама пишеш в цитата най-горе, че нещата вече са приключили за теб), наистина не мисля, че има смисъл да си губиш времето, че и неговото и не виждам тогава какво въобще обсъждаме, след като ти си решила какво ще правиш.

# 60 21 фев. 2009, 19:33 ч.

Тандури, всичко, което си написала е вярно, но когато натрупаната с годините горчилката те преследва, когато си уплашен от неизвестността- какво ще стане ако- не мислиш и не преценяваш реално. Затова и питаща е тук, защото съм сигурна, че не може да подреди мислите в главата си и не знае кое е правилно. Защото дълго време се е питала- аз коя съм? Защо не заслужавам уважение, защо не съм обичана и разбирана? И така години на ред. Да, но идва един момент, когато достойнството ти чувството ти за самосъхранение проговарят и си казваш: Чакай малко! Как така, аз също заслужавам любов. Искам и аз да получавам, защо само аз да давам. Една стена застава м/у тях и всичко изглежда излишно. Не виждаш абсолютно никакъв смисъл това да продължава. Консултациите със специалисти ти се струват като лекарство за неизлечима болест. Тук е преломния момент, АКО успееш да превъзмогнеш това и АКО той наистина каже ДА имаме нужда от тази помощ и трябва да го направим. Също така казването не е важно за нея- отношението и реалните действия биха променили отношението и мирогледа на питаща.
Знам, какво е да живееш години на ред без мила дума, без любов. Когато си болен да имаш някой да те гушне и да усетиш топлина лъхаща от любящ човек, когато ти е мъчно, когато си ядосан от нещо и някой- да имаш тази витална подкрепа

Права си Тандури, знам, че за танго са нужни двама. В такива ситуации, когато няма физическо насилие (при мен и до такова се стигна и беше грозно) винаги са виновни и двамата. Аз лично обвинявам себе си, че не направих и не говорих достатъчно. Мълчах от страх да не го загубя- това беше бомба със закъснител. Изригнах като вулкан и това беше краят.
Питаща не прави тази грешка. Говори открито без да оставяш нищо скрито. Успех.

# 61 21 фев. 2009, 20:05 ч.

Мнения: 7 091

Отговаряща, именно заради нещата, които си написала ( защото знам за какво говориш от личен опит) се опитвам да обясня на Питаща от самото начало, че седенето и вайкането, че нищо не се променя не е решение. Тя казва, че била опитвала всичко, за да се подобри ситуацията. Аз пък и казвам, че явно не е било достатъчно или не е било това, което се изисква за да се подобрят нещата.
При всички положения щом тя за себе си няма куража да вземе решение ( каквото и да било ) най-добре е да се консултира с терапевт, да открие както ти казваш " коя е тя" и оттам насетне като оправи собствените си душевни проблеми да види ще го бъде или не бракът им.
Пак от личен опит казвам, че нещата тръгват като промяна от себе си и начина, по който ти самия се отнасяш към себе си.
Обичай се, уважавай се, прави неща за себе си, движи се напред към това, което искаш като самостоятелна единица, открий коя си какво искаш!
Ако човекът, който е до теб има чувства към теб, неминуемо ще намерите пресечна точка. Ако ли не, всеки по пътя си и толкова.
Това, че тя обаче ( Питаща) иска да се лашне в другата крайност- от "обятията" на мъжа си, в "обятията" на мама и тати, говори, че тя наистина не е открила себе си и каквото и решение да вземе в това състояние, то ще е грешното.

В този ред на мисли, Питаща, и аз ти пожелавам да намериш най-доброто решение!
Успех!

# 62 21 фев. 2009, 23:07 ч.

Благодаря.Мисля,че темата ми се изчерпи вече.Ще помоля да я изтрият модераторите.

# 63 22 фев. 2009, 01:41 ч.

Мнения: 871

Цитат на: Питаща... в сб, 21 фев 2009, 23:07

Благодаря.Мисля,че темата ми се изчерпи вече.Ще помоля да я изтрият модераторите.

еее, некакси не е учтиво така, питаща ooooh!

не се регистрираш, разръчкваш хорските чувства и мнения, за да се утешиш и намериш път в проблемите си, и накрая - джаста-праста, много благодаря, а сега изтрийте темата, че не ми харесва какво се получи. Малко уважение, че някой си е губил времето да отговаря и най-вече да ти съчувства, да сподели личната ти болка. За какво ли биха били форумите ако всички теми се изтриваха по молба на започналия темата Peace

# 64 22 фев. 2009, 11:05 ч.

Грииндриим, не го приемай така.Не бих искала да се скарате сега, заради моите лични проблеми.
Нормално е различни хора, различни мнения и всеки вижда бъдещето пречупено през своята 'призма',та затова не бих искала да затормозявам никого Rolling Eyes

Придобих горе долу представа за някои неща, за което наистина от сърце много благодаря bouquet

Незаменими сте Hug

Много неща ме накарахте да мисля и все още ще си мисля.

А съм гост,защото форумът отдавна не е само в интернет пространството,а много повече,така че ако мога да остана анонимна би било добре Peace

# 65 23 апр. 2009, 09:36 ч.

Мнения: 174

Питаща,
Не прочетох всички мнения, затова си извинявам ако повтарям някои от тях. Просто искам да кажа – не се отчайвай. В момента си в тежък период – в къщи си, само с детето, предполагам няма и кои знае какво да те разнообразява и си се взряла във връзката, семейството и партньора си. Разбира се винаги е кофти да нямаш взаимност по начина покойно ти я развираш и искаш, но това не означава, че раздялата е доброто решение. Тя не ти гарантира нищо освен това винаги съществува като възможност. Просто си дай време, но не за да чакаш нещо да си промени, а за да се подготвиш за всякакви вероятности. Опитай се да постигнеш спокойствие и хармония в себе си- може би просто приеми, че е такъв и открии положителните страни на съжителството с него. Аз бих се опитала да уча нещо допълнително докато съм с детето в къщи или изобщо по някакъв начин да си повишавам възможностите за реализация. Мисля, че най- важното и да станеш независима и материални и емоционално, така че когато се разделите, ако се разделите едно да не ти пука и второ да не тежиш и разчиташ на никого.

# 66 24 апр. 2009, 15:47 ч.

Mila Pitashta,

Napylno te razbiram i ti sychuvstvam. Ot moia jiteiski opit i nabludeniata mi v/u drugi hora moga da ti kaja, che toi niama da se promeni. Horata, koito ne si dyrjat na dumata i ostaviat deistviata za 'utre' vinagi shte si ostanat takiva. Znam, nie sme jeni, vinagi iskame da viarvame, da imame nadejdi, che neshto shte stane i kato po chudo neshtata shte se opraviat...no uvi. Ako smiatash, che mojesh da go priemesh takyv, kakyvto e - dai vsichko ot sebe si i ostani. Na men mi se struva obache, che veche si dala vsichko i si stignala do moment, v koito veche ne mojesh da ponasiash situaciata. Ot tova, koeto pishesh, sym pochti sigurna, che i ti si se zapytila kym depresiata i te molia da bydesh otgovorna za sebe si i za deteto si - ne mojesh da si pozvolish depresia, postisnatost ili silno nehstastie. Deteto ti ima nujda ot 'jiva' maika i ot tvoiata polojitelna i shtastliva energia. Izglejdash inteligentna i razbrana jena -ako reshish da se razdelite sym sigurna, che she napravish nai-dobroto za deteto i shte okurajavash vryzkata mu s bashtata. Onova za lodkata e viarno -triabvash dvama choveka da grebat. Syshto i ne zabraviai, che ako chovek ne iska da si pomogne sam, ne moje nikoi ot strani da mu go natrapi ili pomogne. Ne znam kyde jiveesh, no nai-veroiatno shte mojesh lesno da si uredish izdryjka ot bashtata. Ako reshish da se razdeliate uredi tova predi da si zaminesh v Bg. Syshto ne se strahuvai da se opitash da si uredish jivota v chujda strana, ne e zadyljitelno da se pribirash v BG, ako ne iskash. Az syvsem sama zaminah v chujbina i se ustanovih. Ne vinagi e lesno, no tolkova ot nas sa go napravili-shte mojesh i ti. Ne se symniavai v sebe si. Chovek, kogato e spokoen i shtastliv, ima dopylnitelni sili i energia. Bydi razumna, mislia za tova koeto e nai-dobro za teb i deteto i ne se chuvstvai vinovna zashtoto iskash i ti da si chovek i da si shtastliva. Vseki ima pravo na tova. Ima mnogo myje kato tvoia, no nie ne mojem da nosim otgovornost za dr chovehsko syshtestvo (porasnalo imam pred vid).
Uspeh! Jelaia ti sila, kupaj, kysmet i shtastie! Gospod da te zakrilia i pomaga i nie sme tuk syshto! Spodeli kakvo si reshila.

Priatelska pregrydka ot dr krai na sveta!

Препоръчани теми

Детето ми не иска да говори български!

Прибиране или не?

Преместване в Шотландия

Живот и учене на език в Нидерландия

Причина:

Причина: