Исках да споделя с вас един ... нека го нарека разказ, който бях чела на времето. Днес пак се сетих за него (да живее Гугъл) и го открих за нула време. Ще взема да си го разпечатам и ще си го чета всеки ден, докато не ми се набие в малката главица.
Донесох си малко работа за уикенда, понеже през седмицата не смогнах да приключа с всичко. И съботата, и неделята си бяха изцяло заделени за мен. Нагласата ми беше първо да започна с работата съботата и останалото време да си кисна във форума, да гледам филми, чистене, готвене, пране .... Да, но отново не ми се получи Запълних си деня с малките неща, маловажните неща, неща, които спокойно можех да остава по-късно, неща, които можех изобщо да не направя и пак да не губя нищо.Поради тази причина просках прането късно вечерта, когато ми се спеше, при условие, че се беше изпрало към 17:00, да речем. И ето ... вече почти ми се спи, а аз не съм си измила косата, работата ми е наполовина свършена. И въпреки, че неделите държа да си лягам рано, за да съм свежа в поденелник, пак няма да ми се получи. Ще си легна късно, няма да ми се става на следващия ден ... А какво правих два дена ли? Киснах си тука, обикаляне на онлайн книжарници ... с една дума Интернет. Да нямаше интернет, щеше да е друго маловажно нещо.
Най-страшното е, че ми се случва и на работа. И знаете ли какви са последствията? Компромис, компромис с мен самата - оставане след и до късно на работа.
Да, първо слагам пясъка в буркана и после се опитвам да натикам топките.
Ето и разказа:
Тогава взе голям празен буркан от майонеза и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително.
После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително.
Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно "да".
Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките.
Студентите се разсмяха.
"Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот - семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите и предпочитанията ви - все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща - работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало - малките неща."
И продължи: "Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си. Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите.
Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък."
Една от студентките вдигна ръка и попита:"А какъв беше смисълът на бирата?"
Професорът се усмихна."Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири."
Източник: http://ggbit.info/forum/index.php?automodule=blog&blogid=106 … amp;showentry=858
Еми това е!
Отивам да се къпя ...