Истински любовни истории

В този дух се сещам за любовната история на Никола Саркози и Карла Бруни, а също и за Онасис и Жаклин Кенеди 

   Грeйс Кели и принц Рение. Красива и тъжна история.



Грейс Кели - принцесата с “Оскар”

Грималди - приказка за принцове и принцеси

Принцеса Стефани
влюбена в дресьор на слонове

  Може би всичко вече е казано и изписано за тази любовна история. А може би не е,винаги има какво да се спомене. Любовта между Грейс Кели и принц Рение е едно доказателство,че приказните истории могат да се случват и в реалността. И дори в двадесети век.
 Питам се,защо най-хубавите истории за любов завършват толкова тъжно?

Паси и Грънчарова. 

Елена Йончева и Сергей Станишев 
Кака Лара и Владо Береану

  Разкажете ги тези истории де, иначе се получава като изброяване на известни двойки.

   Яворов и Мина Тодорова.
 Яворов и Лора Каравелова.

Е, аз хорските любови не ги знам в детайли.
Затуй пък моята ми е до болка позната.
За нея се сещам.
За Луна и мъж й.

Софи Маринова и Дачо  

Ако някой пусне още една любовна тема, ще се издрайфам. 

А-ха. Именно, това имах предвид. Ама май не подбрах точно периода за пускане на темата. Май всички са попреяли с романтика.

Явор Дачков и Люба Кулезич. 

На една приятелка.........
отиваме на море, запознава се с арабин, богат, красив, умен, добър - невероятната комбинация.
среща в София, подаръци, запознаване с роднини, обещания за вечна любов........тя обаче, крайно притеснена, той иска да я води във........Ливан. Ние с нея, чели много книги - "Не без дъщеря ми", всякакви теории ни изникват, обаче онзи - не, обич, обич, обич, и тя влюбена, красива двойка.
Та, уговаря ме се с нея - в момента в който кацне на летището да ми звънне - ако ми каже по телефона,че има облаци - значи положението е кофти и вдигам всички на крак да я измъкнем от там , ако ми каже, че небето е синьо - всичко е наред и да стягаме сватба.
Излитат, след няколко часа ( през ноща помня че беше), звъни у нас телефона, вдигам и тя крещи - Синьоооооо, небето е страхотно синьооооо, абсолютно безоблачно, чак розовее
и така - прибраха се след това, ожениха се, изгубихме връзка, но мисля, че още са заедно и се обичат и той разби в мен мита за арабина с забулената съпруга и още 6 такива законни

САшо Диков и Аня Пенчева

Мъжа ми и една персона творяща за жълт вестник Бързо я разлюби

John Lennon and Yoko Ono

Джон е написал едни от най-хубавите песни за любовта. И тяхната история завършва тъжно.... Слушайте музиката,гледайте видеото,всичко е казано.

Добре де, само изброявате имена, разкажете ги тези истории.
За Сашо Диков и Аня, съм чувала, ше е имало скандали, побоища - доколко е вярно, и ако е - какво истиски любовно е имало
Иначе темата е безсмислена - имената на всички известни двойки

Едит Пиаф и Марсел Сердан.http://www.youtube.com/watch?v=rKgcKYTStMc
Едит пиаф и Тео Сарапо.http://www.youtube.com/watch?v=ZtnTaUcMLjA&feature=related

Марсел Сердан е боксьор,женен,влюбват се,той занемарява тренировките си и губи световната си титла.Едит Пиаф е в Америка,той трябва да отиде при нея с кораб.Тя настоява да пристигне по-бързо и той пътува със самолет.Самолетът катастрофира и Марсел умира.
А Тео Сарапо е до едит Пиаф,тогава,когато тя е просто развалина.На почти плешивата й глава,той прави прически с любов.След смъртта си,тя му оставя само дългове.

Страхотна е темата, обичам да чета такива истории много. И не само на популярни, а и на съвсем обикновени хора. Затова и аз се присъединявам към призива да пишете по-подробно, аз не съм толкова добре запозната с биографиите на цитираните дотук личности  

А аз, смея да твърдя, че любовната история на родителите ми също има място в тази тема. Влюбват се, когато майка ми е на 16, баща ми на 21 години, майка ми е ученичка в 9 клас, живее само с  изключително строгия си, ограничаващ всякаква свобода и нетолериращ нищо такова баща. Баща ми по него време е работил, тайни срещи за по 5-10 минути в междучасията, докато майка ми е на училище, после тъй като нямат никакъв шанс за нормална връзка без знанието и позволението на бащата на майка ми, тя решава в последния учебен ден на 9 клас да избяга от вкъщи и да отиде у баща ми (неговите родители са в час и са я приели). Та настъпва него ден, взима тя учебниците, които са връщали тогава, заедно с тях най-необходими лични неща тайно и след училището, тръгва с баща ми и не се прибира вечерта. А наместо това, родителите на баща ми отиват при нищо неподозиращия й баща и му казват какво е положението. Историята мълчи как точно е приел това, но в крайна сметка тя остава при баща ми, повече не се връща вкъщи, по-късно сватба, а след това съвсем планирано и желано се появявам аз... Нямаше да е такава историята, ако майка ми имаше разбиране и подкрепа, и изобщо нормални отношения с баща си, затова често казва, че животът й е започнал, когато е срещанла баща ми и в него е видяла и баща, и мъж, и всичко...

Най-красивата любовна история-Есмералда и Квазимодо.


Ето какво е написал накрая Виктор Юго:Две години или по-право година и половина след събитията, с които завършва нашата история, когато дойдоха да търсят в гробницата на Монфокон трупа на обесения два дни преди това Оливие льо Ден, тъй като Шарл VIII бе благоволил да разреши да погребат тялото му в Сен Лоран сред по-отбрано общество, намериха сред злокобните останки два скелета, единият от които като че ли притиснал в обятията си другия. Единият от двата скелета принадлежеше на жена и по него още имаше няколко къса от рокля, някога бяла, а на шията му висеше наниз от лаврови зърна и малка копринена торбичка, обшита със зелени мъниста. Торбичката бе празна и отворена. Този накит беше толкова евтин, че палачът явно не се бе полакомил за него. Вторият скелет, който го бе прегърнал крепко, принадлежеше на мъж. Гръбначният му стълб бе изкривен, главата хлътнала в плешките и единият му крак по-къс от другия. Нито един прешлен в тила му не бе счупен и по всичко личеше, че не е бил обесен. Мъжът, на когото бе принадлежал този скелет, бе дошъл следователно по собствена воля, за да умре там. Когато се опитаха да го отделят от скелета, който притискаше в обятията си, той се разсипа на прах.

   Фьодор Достоевски и Ана Сниткина.

  Тя е била стенографка,наел я е да и диктува романите си. Влюбват се и се женят. Преди това той има несполучлив брак с Маря Исаева.
 Достоевски е бил човек,с когото трудно се живее. Освен епилепсията ,той е бил неизлечимо болен  от страстта на хазарта. Вечно е  нямал пари,пропилявал е  на рулетка и  последната си рубла. Романите си е писал и продавал на части,още преди да бъдат завършени. Ана обаче до  последния миг е била  до него и не го е упреквала никога за нищо.

   "Фьодор Михайлович е с 25 години по-възрастен от нея, на гърба му има тежък житейски опит, той страда от епилепсия, но двадесетгодишната Анна Григориевна безусловно и завинаги го обиква в тези дни, когато те заедно работят над романа "Играчът на рулетка".Ето какво пише за това А.П.Милюков, познаващ Достоевски от 40-те години:"Този  втори брак на Достоевски е бил напълно щастлив и той открил в Анна Григориевна и любяща жена, и практична стопанка на дома, и умна ценителка на своя талант.Ако Фьодор Михайлович, при своята непрактичност, е успял да изплати повече от двадесет и пет хиляди свои и братски дългове, то това е могло да се случи само при разпоредителността и енергията на неговата жена, която умееше и да води дела с кредитори, и да подкрепя мъжа си в тежките дни".Изглежда, че грижата за децата, тежките преживявания, свързани със смъртта на двете деца - новородения Сони и тригодишния Альоша - постоянната тревога за здравето на Фьодор Михайлович, трудното материално положение, особено в първия период на съвместния им живот - всичко това е могло да запълни живота на Анна Григориевна, без да остави възможност за други занятия.Но тя е била и постоянен секретар и стенограф на Достоевски, помагала му в писателската работа; организирала в последните години книжна търговия, разпространявайки по преписка съчинения на своя съпруг.Материалите от архива на Анна Григориевна дават представа за нейната самоотвержена работа.Близката позната на Анна Григориевна М.Й.Сотюнина си спомня:"Тя зад него, като бавачка, като най-загрижената майка ходеше.Е, и, наистина имаше при тях взаимно обожание".Несъмнено е, че у Анна Григориевна Достоевски намира не само вярна, предана жена, другарка, помощничка, но и страстно любяща жена - едва ли не във всяко от неговите писма до жена му, в продължение на всичките тези години на съвместен живот, може да се намери израз на тези чувства.
  След смъртта на Достоевски Анна Григориевна посвещава целия си останал живот (37 години!) на събиране на материали за живота на мъжа си, издания на негови съчинения.В последните години от живота си А.Г.Достоевска написва своите "Спомени", които и донасят голяма литературна известност.От тук

Нищо красиво не виждам тук.Малка, хитра златотърсачка.

Нямам толкова от близо поглед върху чужди любовни истории, че да ме трогнат или усмихнат. По скоро съм се просълзявала. И то за хора, които реално познавам. Непознатите не ме трогват повече отколкото един филм.

Любовта на Ататюрк и Мити Ковачева - романтична и тъжна история, издадоха книга, на мен ми беше интересна:

http://www.bgbestseller.com/catalog/product_info.php?products_id … a8ab726cdea74cf8e

   Джон Ленън е красив,песните му са прекрасни. Във  всеки поглед и жест към Йоко личи любовта му. Музиката му е толкова хубава,защото е влюбен.

Ами много преди Йоко Оно музиката му е била прекрасна.За много хора тя е виновна за разпадено на Бийтълс.В погледът на тази жена аз любов не виждам.Но,че е успешен бизнесмен,спор няма.Историята на една псевдоинтелектуалка и един заблуден ливърпулски младеж.

В момента все за книги и филми се сещам...
Например Последна любов на У. Уортън.

Истинската история на Имелда и Пътуващият  е много интересна, Също така  - поучителна. Тъй като не съм сигурна, дали един ден няма да я издам, няма да ви я разкажа.

Преди години,декември 1994 година, имаше имаше един трагичен  случай на замръзнали туристи в Стара планина.Били са голяма група ,но около 8-10 души загиват.Сред тях е имало и едно семейство:мъж и жена , около 45-50 годишни.През цялото време време мъжът се е грижил за съпругата си:завивал я ,разтривал я,събуждал я когато заспивала от студа,карал я да се движи за да не замръзне.Но в един момент тя застинала в една поза и дъха й спира.Мъжът й е молил да се бори,да издържи още малко докато дойдат спасителните групи,но уви...Виждайки ,че жената вече е издъхнала,другите от групата са искали поне него да спасят и са го молили да тръгва с тях,поне той да оживее,но той отказва с думите:"Оставам завинаги при моята съпруга!"Прегръща я и така замръзва до нея.На сутринта спасителите ги намират двамата в последната си ледена прегръдка!Сега на това място има паметна плоча!

 Аз пък искам да кажа за баба и дядо,те отдавна не са тук,но това,което си спомняме,че винаги бяха заедно,работеха,споделяха,живееха.И накрая,когато баба умираше от рак,тя стискаше ръцете на дядо,гледаха се в очите и тя казваше:"Няма по-обичан мъж от моя Стефан!".
  тя си отиде ,той се разболя и скоро след това и той почина...

monii, историята е много трогателна. Въпреки че мъжът е трябвало да живее - заради близки, деца, внуци и т.н.

Някой ден ще разкажа историята на баба ми и дядо ми, хората, които вечно ще уважавам и ще се възхищавам от искрената любов до последния им ден.  Но все още не мога, спомените ми пораждат много болка...

Мисля,че една от най-трогателните любовни истории е любовта от романа "Любов по време на холера".

Темата е хубава. Що се лигавите?

Ето една истинска история: http://liternet.bg/folklor/sbornici/ruse/rusenskata_karvava_svatba.htm

някои от историите,публикувани тук успях да прочета, други не..
Аз обичах и бях обичана, но..... не достатъчно.Тй беше първата ми истинка страстна любов,беше арабн,който срешнах в Египет,където работех до скоро.Спечели ме не с думи, а с действия.Помагаше ми да се справям сежедневието,манталитета и културата в една чужда за мен и моите представи страна...беше искрен,но имаше много ограничения за нас там, в Египет.Не можехме сами да се разхождаме, да се държим за ръце, а да не говорим да ме прегърне.Всичко беше криеница от хорските очи...в един момент забелиазахме, че не живеем за нас си, а за чуждите хора...съобразиявайки се с всеки.....а се обичахме искрено и дълбоко.
Аз си трагнах, вярвайки, че той някои ден ще ме последва понеже ме обича достатъчно силно, но уви.... аз съм млада и живота е пред мен,но...някой неща остават следи...в случая  дълбоки белези.

аз и съпруга ми! 10-сет години и все така си се обичаме и сме си дружки! 

Когато прочетох заглавието,
първото, което ми изникна е мястото,
на което мечтая да отида един ден,
а именно

ТАДЖ МАХАЛ



и любовната история свързана с него.

През 1607 г. когато един принц от кралското семейство Мугал се разхождал по чаршията Меена, съпътстван от върволица ласкаещи го придворни, той забелязал млада продавачка на коприна и стъклени маниста. След 5 години (в тези години принцовете не се женили само по любов) 20- годишният вече се оженил за своята 19 - годишна булка. Било приказна връзка още от началото, от онези дето устояват на интригите и клюките в двора, битки за престола и накрая знаменитото коронясване. А когато тя умира след 19 години брак, той гравира историята на камък. Тадж Махал е живия символ на величествената любов между Шах Джахан и Арджуманд Бану. Коя друга любовна история има толкова величествен паметник?

А как се влюбва в нея?Отива на изложба.Една от картините е голямо бяло платно ,на което нещо е написано ,а от страни   до картината  виси малка лупа .За да достигнеш лупата ,трябва да се изкачиш по подвижна стълба. Джон Ленън изкачва стълбата ,поглежда през лупата и вижда думата "ДА!".Картината е на Йоко Оно. Ленън  е впечатлен,срещнал е своята половинка.

Не е била една от многото девойки по турнетата - била е нещо повече в неговите очи.Не мисля ,че групата се разпада заради нея ,тя е само поводът.      

Любовта свързва най-известният престъпен тандем

Бони и Клайд са може би най-популярната двойка престъпници с най-странната представа за реализация на любовта. Бони Паркър е млада, но отегчена от живота. Тя вижда своя шанс за промяна при срещата си с очарователния младеж Клайд Бароу, който мечтае за престъпен живот и чувства, че това може да му осигури независимост и пари за бъдещето.

Двамата се влюбват и стават най-популярния любовно-престъпен тандем. Започват живот, изпълнен с обири и престъпления из цяла Америка - ограбват малки банки с умение и смелост и скоро стават известни из цялата страна, а хората ги харесват, помагат им и дори се гордеят, че са били техни заложници.

Но преследвани за престъпленията си, те скоро попадат в капана на полицията и придават още по-романтичен ореол на съдбата си когато биват жестоко убити на 23 май 1934г. при засада, устроена им от полицията близо до скривалището им в щата Луизиана.

Стон

    На Лора

 

Душата ми е стон. Душата ми е зов.

Защото аз съм птица устрелена:

на смърт е моята душа ранена,

на смърт ранена от любов...

Душата ми е стон. Душата ми е зов.

Кажете ми що значат среща и разлъка?

И ето аз ви думам: има ад и мъка -

и в мъката любов!

 

Миражите са близо, - пътя е далек.

Учудено засмяна жизнерадост

на неведение и алчна младост,

на знойна плът и призрак лек...

Миражите са близо, - пътя е далек:

защото тя стои в сияние пред мене,

стои, ала не чуе, кой зове и стене, -

тя - плът и призрак лек!

 
П.С.Винаги,когато чета този стих,усещам любовта.

Бони и Клайд са били не само крадци,но и убийци.Ореолът им съвсем не е светъл,както ти изкаш да го изкараш.Убили са няколко млади жени.И то по особено жесток начин.
http://www.dnevnik.bg/sviat/2008/05/22/499888_boni_i_klaid_sa_ubiti/