Факт е, че не можем да помогнем на света! Измъчва ли Ви това ?

  • 2 519
  • 51
  •   1
Отговори
  • Мнения: 592
Измъчвате ли се  когато искате, а не можете да помогнете на някого  или ако помогнете на него, то установявате че има още стотици хора в нужда, на които не можете? А съзнавате, че така светът би бил далеч по-добро място за живеене? Има ли справедливост?
Или не сте привърженик на утопичните теории!

# 1
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 392
да. да. не.


# 2
  • Мнения: 15 619
Е, какво повече да добавя!?
Още едно да. За последния въпрос.

# 3
  • Мнения: 2 448
Честно казано вече не съм такъв утопист какъвто бях преди години, но се измъчвам, когато искам да помогна на хора, които са ми на сърце, независимо дали са ми близки или пък не чак толкова.
Иначе в благотворителни кампании участвам много рядко и само ако съм се убедила, че наистина не е някоя измама.
Защото добрите ми намерения да отидат в джоба на някой, който е решил да печели на гърба на нещастието на хората ми е гадно.
А на този въпрос
Цитат
Има ли справедливост?
- не, няма за съжаление.
И никога не бих правила добро с мисълта, че всичко се връща, защото не е. Само, ако самата добрина ми носи лично удовлетворение правейки я, само тогава си заслужава.
Да имам надежди, които само да се разбиват е по гадно, отколкото обезверена да правя каквото мога и кой знае, един ден може да се изненадам приятно.

# 4
  • Мнения: 1 849
Има една много популярна история напоследък:
Морето изхвърлило много морски звезди на плажа и всички щели да умрат. Едно хлапе ходело по плажа и хвърляло една по една в морето. Един мъж го попитал "Защо правиш това? Те са хиляди, така или иначе ще умрат и няма да можеш да ги спасиш. Има ли смисъл от това което правиш?". Хлапето го погледнало, хванало следващата звезда и хвърляйки я в морето казало "За тази има смисъл, и за тази и тази" и продължило да хвърля.

Ако всички мислим, че няма смисъл, никой никога няма да помага...
Но ако всеки един от нас протегне ръка към някой друг, света ще стане различен.
Хората около нас не се нуждаят само от пари, така, че винаги има с какво да помогнем.
А справедливост в смисъла който масово се влага няма. Но има една друга Справедливост, но това е друг въпрос.

# 5
  • Мнения: 3 268
"Ако си дал но бедния дори трохичка хляб от своя хляб,ако си дал на слепия дори искрица огън от своя огън...не си живял напразно"-така пееше Емил Димитров и ме е разплаквал с тази песен.

# 6
  • Мнения: 4 892
Не, не съм привърженик на утопични теории. И не, не искам да помогна на целия свят, реалист съм. Справедливост има.

# 7
  • Мнения: 4 841
Помагам където и с каквото мога да помогна. Тук и сега. На реални хора, с реален ефект.

Но отдавна престанах да си губя съня заради гладуващите в Африка, подтиснатите в Непал, експлоатацията на просещите в Индия, и т.н. и т.н.

# 8
  • Мнения: 2 401
Справедливост няма!  Знам го много добре, но въпеки това съм човек със силно изострено чувство за справедливост (такава, каквато я има в приказките), привърженик на доста утопични идеи.  По-силно е от мен, дет се вика.
Ти що питаш? Някаква утопична идейка ли ти се върти?

# 9
  • Мнения: X
Вече нищо не мисля, просто си стоя...зад ъгъла с прихлупен над очи каскет.

Последна редакция: вт, 17 фев 2009, 15:54 от Анонимен

# 10
  • Мнения: 3 268
Каскетът наистина помага,но понякога се случва да видиш нещо и после с дни само за това мислиш.На мен много зле ми действа новина за болно дете,насилено дете,нещастно,гладно дете....Това ме унищожава психически.Нямам сили,намам нерви за такива неща.Чувствам се виновна.

# 11
  • Мнения: X
Понякога дори една весела усмивка, намигане или приятелско докосване вършат работа. Хората се нуждаят от помощ точно толкова колкото и от съпричастност и малко оптимизъм.
Старая се да съм добра със себе си и с хората около мен, в автобуса, в магазина, в службата, в нета, където ги срещна.
Не, не се измъчвам от световните проблеми. Измъчвах се, когато не можех да помогна на близък човек, който разчиташе на моята конкретна помощ. Не съм толкова самомнителна, за да се измъчвам от хорските проблеми.

# 12
  • Мнения: X
При мен чувството не е на вина, а на гняв.
Скоро имаше такава тема, утопична. Освен, че се скроиха шапките и се измериха  състрадателностите под формата на банички и вафли, не мисля, че се постигна кой знае какво.
От много мислене полза никаква, или вършиш каквото смяташ за правилно,или не вършиш, каквото смяташ за неправилно, иначе изпадаш  в някакви патешки състояния.

# 13
  • София
  • Мнения: 62 595
На света по принцип не мога да помогна и това не ме измъчва (пубертета го минах вече). Но на близък човек съм готова да помогна. Ако ми е много, много близък и съм безсилна се измъчвам.

# 14
  • Мнения: 301
Не се измъчвам за целия свят. Предпочитам да се опитам поне да помогна на хората около мен, на тези, до които мога да стигна. Карам по логиката на момчето с морските звезди. Не, че мога да променя света, но поне мога да опитам. Не се чувствам виновна за чуждото нещастие, по скоро се чувствам отговорна, ако не се опитам да помогна. Опитвам. Според мъжа ми съм капка в морето и правя напразни опити да спасявам света.  Не вярвам в утопични идеи, че всички могат да са щастливи, един огромен и щастлив свят. Наивно, донякъде, се опитвам да направя света на хората около мен и на тези, които по някъкав начин са се докоснали до моя свят, по-хубав. За колкото ми стигнат силите.

# 15
  • Мнения: 592
Справедливост няма!  Знам го много добре, но въпеки това съм човек със силно изострено чувство за справедливост (такава, каквато я има в приказките), привърженик на доста утопични идеи.  По-силно е от мен, дет се вика.
Ти що питаш? Някаква утопична идейка ли ти се върти?
Нямат почва у нас утопиите, Мизи! Този който може да помага, го прави за индулгенции, да си опрости краденето на парите. Тези които искаме пък не можем, но пак се опитваме да правим по нещичко. И накрая познай кой е виновния!
 Замислих се, Мизи, колко енергия има във форума - ако се насочи не към "майчиното мляко или адаптирано" или "обичам го, ама той гледа тв" дали няма да си помогнем сами за много неща?

# 16
  • Мнения: 750
Както се казва в "Талмуда" - "Този, който спаси един живот, спасява целия свят."
Така че, аз помагам доколкото мога, на когото мога. 

# 17
  • Мнения: 4 892
Замислих се, Мизи, колко енергия има във форума - ако се насочи не към "майчиното мляко или адаптирано" или "обичам го, ама той гледа тв" дали няма да си помогнем сами за много неща?

Тази енергия Вие от къде знаете, че не е правилно насочена, заедно с останалата към "млякото..."?
Обединение за такива каузи не може да има, и един месия не е успял.

"Тези които искаме пък не можем, но пак се опитваме да правим по нещичко" - това звучи като оправдание, а не трябва да се оправадавате даже и заради "нещичко".

Изобщо в последния си постинг правите някакви грешни изводи /грешни за темата, коята аз разбрах по определен начин/, които отиват към това да осъдим някога за нещо. А не да запитме себе си.

# 18
  • Мнения: 421
обичам да помагам,доставя ми удоволствие!сега правя планове като се прибера в бг,всичко каквото е останало от малкия,да го дам в някой дом за сираци.не е много ,но поне се опитвам Peace

# 19
  • Мнения: 502
  Много повече ме измъчва фактът,че понякога не мога на себе си да помогна.

Последна редакция: вт, 17 фев 2009, 20:39 от maraidara

# 20
  • Мнения: 4 195
"Ако си дал но бедния дори трошичка хляб от своя хляб,ако си дал на слепия дори искрица огън от своя огън...не си живял напразно"-така пееше Емил Димитров и ме е разплаквал с тази песен.
о, най - истинската и хубава песен..........
Да, измъчва ме...............
Понякога си мисля, а ако всеки седне и се замисли, за неща като тези от подписа ми, за найлоновите торбички, за изсичането на горите, за замърсяването на земята, за болните, за нуждаещите се - 6 милиарда по една мъничка помощ - охооооооооо, колко би било хубаво.
Ама няма да стане, явно половината население на земята си мисли, че ще занесе нещо материално със себе си 2 метра под земята Confused

# 21
  • Мнения: 5 940
Измъчвам се. Особено, когато въобще не знам как да помогна. Случвало ми се от осъзнато безсилие да правя нелогични и май повече вредящи неща. Близка до моментното ми състояние е темата.

# 22
  • Мнения: 14 494
не, не се измъчвам. не е моя работа това да помагам на целия свят
пък и не виждам светът да се е заизмъчвал, затова, че не може да ми помогне на мене Rolling Eyes

# 23
  • Мнения: 4 195
дано заглавието на темата, наистина не е факт, ще е много жалко, ако сме го приели за факт Confused

# 24
  • Мнения: 592
Точно така - да се насочи към важните неща, а не кой домат е по-син. Всеки си има право да си кърми детето, всеки има право щом няма кърма да го храни с друго мляко, и всеки знае че кърмата е най-доброто. Но има за това цял под форум, а  не тема.
А това кое е факт и кое не - за това е темата. То е в съзнанието на всеки един. Един по един не можем да направим това което е необходимо, но като едно цяло е друго. Темата е по-скоро за такива като Алегра може би. Тема провокация!

# 25
  • Мнения: 135
Всеки път се измъчвам, но не забравям горчивия урок, че "пътят към ада е постлан с добри намерения". Не винаги знам как да помогна за съжаление.

# 26
  • Мнения: 875
не бих казала, че ме измъчва тази мислъл. много човешки глупости, както и нелепи ситуации ме натъжават, но не мисля, че човек може да промени света. 

# 27
  • Мнения: 4 892
Един по един не можем да направим това което е необходимо, но като едно цяло е друго.

А кое е необходимо да направим?

За едни помощ е да прочетат за кърмене, за други е помощ да чуят добра дума, за трети да получат залък хляб и т.н. Щом си задаваме толкова мащабни въпроси как изобщо им слагаме рамка - необходимо.
Да, тема провокация - като не мога да помогна на целия свят, за какво изобщо да се напъвам за един човек или няколко.
За мен обаче смисълът е да не е си задавам такива въпроси и да имам угризения, терзания или да се измъчвам, че съм помогнала на някого, но какво е той, капка в морето. Избягвам ги тия разсъждения.  

"Един по един не можем да направим това което е необходимо, но като едно цяло е друго." - това е утопия.  Grinning  Peace

 

# 28
  • Мнения: 2 070
на целия свят ,и господ не може да помогне.по-важно е ,да не отказваме помощ ,когато можем да окажем ,такава

# 29
  • Мнения: 2 759
                       Не се измъчвам. Бог промисля помощ за всекиго.

# 30
  • Мнения: 4 892
Блажени са невежите, щото те ще се просветят...  Crazy

# 31
  • Мнения: 1 731
Измъчва ме да.Понякога и се опитвам да оправя света ,естествено не успявам ама това не ми пречи да опитвам пак. Thinking

# 32
  • Мнения: 1 470
Напоследък се замислям за много неща...Да измъчвам се...Но когато се опитвам да помогна на някого...Това дали не е пречка за неговото развитие?!Или просто трябва да оставиш падналия,и дори да го стъпчеш...И може би тогава ще разбере сам дали има смисъл да се бори,или не...за животеца си...

# 33
  • Мнения: 2 401
Напоследък се замислям за много неща...Да измъчвам се...Но когато се опитвам да помогна на някого...Това дали не е пречка за неговото развитие?!Или просто трябва да оставиш падналия,и дори да го стъпчеш...

 Sick Sick    Няма начин да  вдигнеш паднал човек, тъпчейки го. 

# 34
  • Мнения: 1 470
Напоследък се замислям за много неща...Да измъчвам се...Но когато се опитвам да помогна на някого...Това дали не е пречка за неговото развитие?!Или просто трябва да оставиш падналия,и дори да го стъпчеш...

 Sick Sick    Няма начин да  вдигнеш паднал човек, тъпчейки го. 
Не естественно,идеята е той сам да се вдигне...

Знаеш ли,помагала съм много пъти...На какви ли не хора...С каквото съм могла...И в един момент си дадох сметка,че съм помагала на хора,които са били по-добре от мен...Защо?!След време те отново затъват,защото разчитат че аз отново ще съм насреща...Защо?!

И сега ми се ще да се боря за по-добър свят...Но най-многото което ще се случи накрая е,обществото за което го правя да ме обяви за луда...Не че ми пука...

Последна редакция: вт, 17 фев 2009, 23:19 от Червената Шапчица

# 35
  • София
  • Мнения: 4 423
Факт е, че много хора могат, но не искат да помогнат.
Факт е, че сме си заровили главите в пясъка и така ни е добре.
Факт е, че света и ние самите станахме жестоки, а очакваме милост.
Факт е, че не можеш да помогнеш на всеки, но опитвал ли си поне?
Мъчи ме, много, много...

# 36
  • Мнения: 2 401
Напоследък се замислям за много неща...Да измъчвам се...Но когато се опитвам да помогна на някого...Това дали не е пречка за неговото развитие?!Или просто трябва да оставиш падналия,и дори да го стъпчеш...

 Sick Sick    Няма начин да  вдигнеш паднал човек, тъпчейки го. 
Не естественно,идеята е той сам да се вдигне...

Невъзможно.  За това трябва сила. Щом като човека се е оставил ти да го видиш паднал, значи не я притежава. Така мисля.

# 37
  • Мнения: 1 470
Напоследък се замислям за много неща...Да измъчвам се...Но когато се опитвам да помогна на някого...Това дали не е пречка за неговото развитие?!Или просто трябва да оставиш падналия,и дори да го стъпчеш...

 Sick Sick    Няма начин да  вдигнеш паднал човек, тъпчейки го. 
Не естественно,идеята е той сам да се вдигне...

Невъзможно.  За това трябва сила. Щом като човека се е оставил ти да го видиш паднал, значи не я притежава. Така мисля.
Може и да си права!Но има и категория хора,на които им харесва да се валят в калта,да затъват,и да се самосъжаляват...И ми се струва че в България повече такива са останали...

Тук не включвам разбира се истински смазаните и унизени от обстоятелствата хора,но тях обикновенно не ги виждаш...

# 38
  • София
  • Мнения: 2 623
Да, измъчва ме.
Прекалено чуствителна натура съм
и не мога да гледам хора в нужда
и да ги подминавам с празен поглед.
Искам да помогна на всички.
Ако спечеля някога от тотото
половината ще дам само за нуждаещи се.
Това ми е мечтата на живота.

# 39
  • Мнения: 1 217
Като бях дете ми хрумна утопичната идея хората,които безрезервно биха помогнали на някой в беда да носят специални значки.Боя се,че понякога стигам твърде далеч в утопиите и наивнитета си.Бих искала да мога да помогна на всеки.Понякога,докато гледам филм примерно ми се случва често да се замисля колко ли хора в този момент плачат и имат нужда от помощ,ужасно е.

# 40
  • Мнения: 3 634
Да, измъчва ме! Направо ме изяжда отвътре. Принуждавам се да се държа с известно безразличие защото умът ми казва, че не мога да помогна на всички. И в двата случая страдам много! Бебета и възрастни хора са най-слабите ми места.

# 41
  • Мнения: 1 849
Напоследък се замислям за много неща...Да измъчвам се...Но когато се опитвам да помогна на някого...Това дали не е пречка за неговото развитие?!Или просто трябва да оставиш падналия,и дори да го стъпчеш...

 Sick Sick    Няма начин да  вдигнеш паднал човек, тъпчейки го. 
Не естественно,идеята е той сам да се вдигне...

Невъзможно.  За това трябва сила. Щом като човека се е оставил ти да го видиш паднал, значи не я притежава. Така мисля.
Може и да си права!Но има и категория хора,на които им харесва да се валят в калта,да затъват,и да се самосъжаляват...И ми се струва че в България повече такива са останали...

Тук не включвам разбира се истински смазаните и унизени от обстоятелствата хора,но тях обикновенно не ги виждаш...

И моят опит е показал това, че повечето хора смятат, че си им длъжен.
Но мисля, че най-добрият вариант за помощ е като дадеш на човека поне начален старт, да не му помогнеш на 100%, но поне на 70... Ако наистина иска да се бори ще го направи, ако е от мрънкащите и вечно търсещи кой им е длъжен ще си остане там където е бил.

# 42
  • Мнения: 1 877
И аз се опитвам да се боря с вятърни мелници,ама ефектът е минимален.И много се ядосвам на безразличието на хората.И искам светът да е по-хубав и по-добър.Искам белите мечки да не измрат,заради нас.Искам да няма болни и нуждаещи се...ама...

# 43
  • Мнения: 8 999
Не, изобщо не се измъчвам, че не мога да помогна на света. Както и светът не се тормози от факта, че не може да помогне на мен.
Помагам на  близките си и на приятелите си, те биха направили същото за мен, ако изпадна в нужда.
Това е нещо реално и обозримо.

# 44
  • на брега на морето
  • Мнения: 6 246
Понякога,докато гледам филм примерно ми се случва често да се замисля колко ли хора в този момент плачат и имат нужда от помощ,ужасно е.
Да, измъчва ме! Направо ме изяжда отвътре. Принуждавам се да се държа с известно безразличие защото умът ми казва, че не мога да помогна на всички. И в двата случая страдам много! Бебета и възрастни хора са най-слабите ми места.

Опитвам се да помагам и съм получавала благодарности за оказана помощ.
Понякога се случва да помогна без дори да знам за това.
Но нещо не ми достига, за да си кажа: Иванке, браво на теб, направи нещо добро за някого.
Ето сега например аз получих помощ от вас, четейки тази тема.
На много празници съм плакала и съм се чувствала виновна, че аз имам
с какво да посрещна празника, а някои нямат дори дом.
Ясно е, че отделни усилия няма да променят света. Нужна е промяна в
мисленето и усещанията на всички.

# 45
  • Мнения: 6 029
Измъчва ме. Искам да помогна на всички, а не мога. Преживявам всяко едно чуждо нещастие като мое лично. Така на никого не помагам, но пък се измъчвам за тоя дето духа.

# 46
  • Мнения: 457
"Винаги има начин, ако имаш желание, ако ли не, търсиш причина".

Да, често се просълзявам, когато видя страдащ човек или чуя за такъв. Страдам заради страдание на деца, познати или непознати, но и намирам други неща, заради които да се радвам в ежедневието си. Имам хармония.

# 47
  • при Arctic Monkeys
  • Мнения: 2 230
измъчва ме това, че СВЕТЪТ НЕ МОЖЕ да ни помогне на нас. никой не може да ни помогне, и извънземни да дойдат, летящата им чиния ще откраднем. едва ли има по-долна нация в Европа от нас, това са моите изводи от последната една година.

# 48
  • Мнения: 421
измъчва ме това, че СВЕТЪТ НЕ МОЖЕ да ни помогне на нас. никой не може да ни помогне, и извънземни да дойдат, летящата им чиния ще откраднем. едва ли има по-долна нация в Европа от нас, това са моите изводи от последната една година.

i аз така мисля! май ще надминеме и албанците ...по гадост

# 49
  • София
  • Мнения: 6 803
Не, не ме мъчи.
Научих се да не се самоизтезавам на теми, в които не мога да се впиша.
Нито мога да помогна за светвния мир, нито са бедстващите в Северна Корея.
От известно време съм плашещ реалист. Сканирам обстановката, възможностите и пътищата за реагирамне с невероятна скорост. И деиствам според анализа. Ако мога да помогна с нещо, помагам. Ако не, няма да прекарам безсънни нощи над това. Най-малкото ще ми трябват, за да усъществя това, което е във възможностите ми.

# 50
  • Мнения: 836
не, не е факт! освен това не е и вярно.
и пак - не, не ме измъчва, ако правя каквото мога, за да помогна.

Цитат
... продължавайте да правите най-доброто по силите си - не повече или по-малко, а най-доброто. Ако се насилвате да дадете повече, отколкото можете, ще изхабите повече енергия от необходимото и накрая най-доброто няма да бъде достатъчно. Когато се престаравате, вие изтощавате тялото си, вървите против себе си и постигането на целта ще ви отнеме повече време. Ако пък правите по-малко, отколкото можете, вие се обричате на неудовлетворение, на самоосъждане на чувство за вина и на съжаления.
Просто правете най-доброто - при всички обстоятелства в живота си. Няма значение дали сте уморени или болни, ако винаги правите най-доброто, няма да се обвинявате. А ако не се вините, няма да страдате от чувство за вина или да се самонаказвате....
цитатът е от "Четирите споразумения" Дон Мигел Руис (книгата я има в www.spiralata.net )

# 51
  • Мнения: 284
Да,измъчвам се!Непрекъснато страдам,особено за децата,и за възрастните хора.
Преживявам всяка чужда мъка и нещастие като своя.
Гледах тази вечер бтв новините-репортажа за Божидара.
Потресена съм Cry!

Общи условия

Активация на акаунт