Здравейте, мина една година откакто бях регистрирана като кандитат осиновяващ. В понеделник ми се обадиха от дирекцията, във вторник бях при социалния работник - запозна ме с досието на детето набързо (или поне аз си мисля така), качихме се на такси и ...хоп..бяхме в дома.....влязохме в една малка стаичка...и след 2-3 минути вътре влезе ТОЙ...един такъв мъничък, бледичък с огромна цицина на челото и много сериозен. Аз бях клекнала - подадох си ръцете и ТОЙ дойде при мен бавно и несигурно - протегна се и ме хвана за двата показалеца. Започна да оглежда внимателно стаята, социалната работничка и леличката която го доведе (и която според мен говореше твърде високо, карайки го настоятелно да си каже името или годините). После лелката излезе, ТОЙ отбягваше моя поглед, но все още се държеше за мен - пуснах го за малко и му предложех шоколадово кексче - дадох и на социалната - взех си аз - той дори не се пресегна към кутията, а се залепи до стената и започна да се клати. Опитах се да привлека вниманието му с плюшените играчки в стаята, но явно бяха твърде големи и непознати и ТОЙ се уплаши - започна да плаче......Взех го гушнах го внимателно откъм гръбчето, държах го само за ръчичките и започнах да му говоря, бавно спокойно и грижовно, така сякаш разказвах хубава приказка, а то така си и беше, защото разказвах за моя дом и нашия бъдещ живот заедно.......................После заедно изкачихме 25 стъпала, отидохме в отделението му...явно любимата му лелка го прегърна и вдигна на ръце и тогава ТОЙ се усмихна и лицето му грейна и му се показаха всички зъбчета като на мишленце.
Страхувам се, цяла нощ го сънувам, в досието му са записани заболявания които според мой приятел-лекар са твърде лоши като комбинация и биха му създавали проблем при порастването му във физическо и най-вече в психическо отношение, дотам че дори е възможно да изостане умствено..... С личната ми лекарка ще отидем утре в Дома и тя ще прегледа досието му, ще говори с лекарката на Дома, ще го прегледа...... Социалната работничка каза, че няма никакъв проблем с разрешението да му направя каквито искам изследвания през месеца който ми е даден за да взема решението. Той е на 3 г. и 6 мес., 74 см. , 9 кг. беличък, с кафява коса и кафяви коси, мъничък и нежен - цяла нощ съм преживявала и припомняла срещата ни. Аз съм на 40, живея сама, стандартно ниска заплата, понякога съм с много тежки главоболия - ТОЙ дойде при мен - аз мисля за него непрекъснато. А, ако наистина заболяванията му са такива, че няма да мога да се грижа качествено за него, да му осигурявам това от което той има нужда, по чисто финансови или емоционални причини.... Искам да отида довечера при него и пак да го гушна, приготвила съм да му чета книжка...............или да агонизирам до утре, докато личната ми лекарка каже мнението си .....мога ли да го понеса... а, ако трябва да се откажа от него.........плаче ми се.....
Страхувам се, цяла нощ го сънувам, в досието му са записани заболявания които според мой приятел-лекар са твърде лоши като комбинация и биха му създавали проблем при порастването му във физическо и най-вече в психическо отношение, дотам че дори е възможно да изостане умствено..... С личната ми лекарка ще отидем утре в Дома и тя ще прегледа досието му, ще говори с лекарката на Дома, ще го прегледа...... Социалната работничка каза, че няма никакъв проблем с разрешението да му направя каквито искам изследвания през месеца който ми е даден за да взема решението. Той е на 3 г. и 6 мес., 74 см. , 9 кг. беличък, с кафява коса и кафяви коси, мъничък и нежен - цяла нощ съм преживявала и припомняла срещата ни. Аз съм на 40, живея сама, стандартно ниска заплата, понякога съм с много тежки главоболия - ТОЙ дойде при мен - аз мисля за него непрекъснато. А, ако наистина заболяванията му са такива, че няма да мога да се грижа качествено за него, да му осигурявам това от което той има нужда, по чисто финансови или емоционални причини.... Искам да отида довечера при него и пак да го гушна, приготвила съм да му чета книжка...............или да агонизирам до утре, докато личната ми лекарка каже мнението си .....мога ли да го понеса... а, ако трябва да се откажа от него.........плаче ми се.....
да няма неразрешими проблеми! 
Медицината се развива непрекъснато......, а в повечето случаи Адът е само в главата ни..... 
! От къде си ти?
Както казват всички приятели - аз съм щастлива и той е щастлив- и това ни личи.
и разбира се Дай и "не там"
За мен тази информация е нова, а от делото минаха повече от 2 г
